Брутният външен дълг на България (публичен и частен) е нараснал с 20,9 на сто на годишна база до 53,783 млрд. евро към края на месец юли, сочат предварителните данни на Българската народна банка. За сравнение, към края на същия месец на миналата година брутният външен дълг е възлизал на 44,480 млрд. евро или с 9,303 млрд. евро по-малко спрямо настоящия резултат. Размерът на брутния външен дълг се равнява на 47,9 процента от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП), като година по-рано съотношението е достигало 42,9 процента от БВП. В края на юли 2025 г. краткосрочните задължения са 8,772 млрд. евро (16,3 процента от брутния дълг, 7,8 процента от БВП) и се повишават с 468,8 млн. евро (5,6 на сто) спрямо юли 2024 г. (8,303 млрд. евро, 18,7 процента от дълга, 8 процента от БВП). Дългосрочните задължения възлизат на 45,010 млрд. евро (83,7 процента от брутния дълг, 40,1 процента от БВП) в края на юли 2025 г., като нарастват с 8,834 млрд. евро (24,4 на сто) спрямо края на юли 2024 г. (36,176 млрд. евро, 81,3 процента от дълга, 34,9 процента от БВП). Към края на юли 2025 г. 36,215 млрд. евро (67,3 процента) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година. В евро са деноминирани 80 процента от брутните външни задължения, при 79,1 процента година по-рано.

Печалбата на българската банкова система нараства с 4,4 на сто на годишна база до общо 2,5 млрд. лева към края на месец август тази година, сочат данните на Българската народна банка (БНБ). През август 2025 г. активите на банковата система нарастват с 2,4 млрд. лв. (1,2 на сто) до 203,3 млрд. лв. През периода се увеличават кредитите и авансите (с 1,6 млрд. лв., 1.3 на сто) и дълговите ценни книжа (с 881 млн. лв., 2,5 на сто), като дяловете им в структурата на балансовите активи в края на месеца са съответно 63,7 процента и 17,7 процента (63,7 процента и 17,5 процента в края на юли). Общите брутни кредити и аванси в края на август възлизат на 133 млрд. лв. и спрямо края на юли нарастват с 1,6 млрд. (1,3 на сто). Вземанията от кредитни институции отбелязват растеж с 571 млн. лв. (4,8 на сто) до 12,5 млрд. лв. Брутният кредитен портфейл се увеличава на месечна база с 1.0 млрд. лв. (0,8 на сто) до 120,1 млрд. лв. Нарастват кредитите за домакинства – с 894 млн. лв., 1,7 на сто (в това число с 622 млн. лв. – обезпечените с жилищен имот), за други финансови предприятия – със 147 млн. лв. (1,6 на сто), и за сектор държавно управление – със 7 млн. лв. (0,6 на сто). Кредитите за нефинансови предприятия намаляват с 37 млн. лв. (0,1 на сто). В края на август депозитите в банковата система възлизат общо на 171,8 млрд. лв., като спрямо края на юли нарастват с 2,1 млрд. лв. (1,2 на сто). Увеличение е отчетено при депозитите на домакинства (с 1 млрд. лв., 1,1 на сто), на нефинансови предприятия (с 1,2 млрд. лв., 2,4 на сто) и на други финансови предприятия (със 192 млн. лв., 4,8 на сто). Намаляват депозитите на кредитни институции (със 183 млн. лв., 1,3 на сто) и на сектор държавно управление (със 177 млн. лв., 4,2 на сто). Балансовият собствен капитал на банковата система към 31 август 2025 г. е 24,9 млрд. лв., с 272 млн. лв. (1,1 на сто) повече спрямо отчетения към 31 юли. Влияние за увеличението му оказва главно повишението на текущата печалба.

През първите шест месеца на годината 22,6% от осигурените за общо заболяване и майчинство са получили обезщетения за временна неработоспособност, сочат данни на Националния осигурителен институт (НОИ). Общата сума на изплатените средства възлиза на 524,2 млн. лева. Най-често срещаната причина за отсъствие от работа е вирусна инфекция с неуточнен произход – 11,6% от всички болнични. Обикновено при тази диагноза се изписват 4–5 дни почивка. На второ място се нареждат острите инфекции на горните дихателни пътища (11,5%), следвани от острия бронхит (6,4%). По-продължителни отсъствия са отчетени при заболявания на междупрешленните дискове – средно 14 дни. Най-дългите болнични за първото полугодие обаче са били при случаи на заплашващ аборт – до 27 дни, макар делът им да е едва 2% от всички издадени листове. Средно за страната НОИ е плащал обезщетения за около 13 дни боледуване, като дневната сума възлиза на 62,5 лева. От общо 833 хиляди души с изплатени обезщетения най-много са били в София-град – 291 хиляди, докато най-малко са във Видин – едва 4580. В национален мащаб личните лекари са издали близо 662 хиляди болнични листа, а болниците за активно лечение – още около 210 хиляди. Най-разпространени са кратките болнични между 4 и 7 дни – над 564 хиляди. Около 328 хиляди са били с продължителност от 8 до 14 дни.

Чешката компания Skoda Group обяви, че разширява бизнеса си в България. Дружеството ще достави 25 електрически влака за нуждите на "Метрополитен" и ще разкрие нови работни места у нас, свързани предимно с поддръжката на машините. От Skoda имат договорен ангажимент за цялостно наблюдение и експлоатация на влаковете за период от 15 години. В рамките на договора ще бъдат открити около 30 нови работни места. Проектът е свързан с въвеждане на нова техника и модернизация, както и с обучение на персонала. Новото депо за поддръжка на влаковете у нас е ключова инвестиция на компанията в България. Именно в депото ще бъде извършвана цялостната поддръжка на новите машини и ще бъдат обучавани, а след това и заети нови служители. Всеки от модерните електрически влакове ще разполага с над 300 седящи места, климатизация и плавно движение с минимален шум. В момента компанията произвежда и осем влака за софийското метро, чиято доставка беше потвърдена още преди две години. Повечето нови влакове на чешкия производител трябва да се движат по релсите у нас още след две години.Дъщерното дружество на Skoda в България вече е факт. Skoda Group е част от чешката PPF Group, която е един от най-големите инвеститори в България.

"Ай Ти Еф Груп" АД става мажоритарен акционер в Клиър Лендинг" АД. С придобиването ITF става най-големият акционер в "Клиър", изкупувайки дяловете на основателите, институционални инвеститори (вкл. Varengold Bank) и група физически лица. "Ен Ви 3" (NV3) – фонд за дялово инвестиране, съфинансиран от Европейския фонд за регионално развитие по ОП "Иновации и конкурентоспособност" 2014–2020 и управляван в България от Фонда на фондовете, запазва своето участие. "Клиър" е първата българска peer-to-peer (P2P) платформа - онлайн услуга, която свързва директно хора, които търсят финансиране (заематели), с хора, които искат да инвестират парите си (инвеститори), без посредничеството на традиционни банки., основана през 2015 година. Сергей Пантелеев е назначен за изпълнителен директор (CEO) в "Клийр". Диян Георгиев е назначен за изпълнителен директор. Лоик Льо Пишу, основател и дългогодишен изпълнителен директор, напуска дружеството. Борис Илинов, част от екипа на "Клиър" от създаването ѝ, поема отговорност за ресори "Финанси" и "Продуктово развитие".

Седем кандидати подадоха оферти в търга за строителството на 17 км железен път между Радомир и Перник с прогнозна стойност над 462 милиона лева без ДДС. Трасето е част от Коридор №8, който трябва да свърже Черно с Адриатическо море. Участват почти всички големи български компании в жп строителството. Само две са чуждите фирми. Те са добре познати у нас - австрийската "Щрабаг" и турската "Догуш", които са се включили в консорциуми. Ценовите предложения на всичките 7 кандидати са отворени едновременно на 23 септември. От тях 3 са над прогнозната стойност, а останалите четири са под нея. Това е трети опит на Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ) да избере строител. Сегашната обществена поръчка е с прогнозна стойност близо два пъти по-висока от тази обявена в края на 2020 г. (267.5 млн. лв. без ДДС). Най-високо е ценовото предложение на обединение "Догуш Джи Пи" - 567 925 502 лв. без ДДС (33.4 млн. лв./км). В него влизат "Джи Пи Груп" АД, българското подразделение на турската "Догуш", която строи метрото в София, и компанията майка "Догуш Иншаат ве Тиджарет" АД. Второто най-скъпо предложение е на консорциум "Страбаг Рейл Кънстракшън“ ДЗЗД - 499 889 621,48 лв. без ДДС. В него влизат "Щрабаг" ЕАД, "Страбаг АГ" Австрия и "Страбаг Рейл" а.с. Чехия. Третата оферта, която е над прогнозната стойност на поръчката, е на обединение "ЖП Перник 2025", което е дало цена от 469 022 951,56 без ДДС. В обединението влизат "ВДХ" АД (новото име на "Водстрой") и "Трейс Груп Холд" АД. Останалите четири ценови предложения са близки едно до друго. Най-ниската цена дава "Монолит София" АД - 413 135 504 лева без ДДС, следвана от предложенето на "ПСТ Груп" ЕАД – 418 709 209 лв. без ДДС и обединение "Геострой Пътстрой - Перник" - 419 398 070 лв. без ДДС. Най-интересното ценово предложени е е на ДЗЗД "ИСПА". Регистрираното дружество по Закона за задълженията и договорите е съставено от фирми, които не са познати на широката публика в железопътното строителство. Това са "Интерконекта" ЕООД и "СА.И.Е". Тяхната оферта е 421 283 219 лв. без ДДС - достатъчно близка до най-ниските предложения на утвърдени строители и в същото време под прогнозната стойност. "Интерконекта" е декларирала опит в ремонта на детска градина в Своге и на улица в Ракитово, а "СА.И.Е" - ремонти на училища и детски градини в Бобов дол, Радомир и Гълъбово пред Камарата на строителите в България (КСБ). В предоставените от тях публичните данни няма да са строили жп линии, каквото изискване има за участие в търга. Двете компании са участвали в изграждането на междусистемна газова връзка България - Сърбия на българска територия, за което са получили 11.88 млн. лв. Не е ясно как обединението "ИСПА" изпълнява изискването за оборот от 450 млн. лв. за последните 3 финансови години. Оборотът на "Интерконекта" за последните две години възлиза на над 16 млн. лв., а на "СА.И.Е" - около 85 млн. лв. Дружеството "СА.И.Е" се управлява от Камелия Таскова и е с адрес жк. "Индустриална зона Орион" ул. "3020-та" №34. Фирмата е била подизпълнител на "Атоменергоремонт" АД. "СА.И.Е", заедно с две чужди фирми, спечелиха търга за изграждането на тръбата от вертикалния газов коридор от Пиперево до Перник, като началото на строителните дейности са планирани за декември 2025 г. "СА.И.Е", заедно с румънския клон на австрийската "Хабау", е единственият кандадат в търга за нов водонагнетателен сондаж в газохранилището в Чирен за близо 16 млн. лв. без ДДС. Бъдещият изпълнител ще бъде определен по критерия икономически най-изгодната оферта "оптимално съотношение качество/цена". Избраният изпълнител ще получи аванс от 10% от договорната цена без ДДС. Междинните плащания са в размер на не повече от 85 % от цената, а окончателното - не по-малко от 15%.

"Свилоцел" ЕАД е най-голямото предприятие на територията на община Свищов и е основно дъщерно дружество на "Свилоза” АД. Основната му дейност е производство на сулфатна избелена целулоза от широколистна дървесина. В първоначалния си вид заводът за целулоза е построен през 1971 г. с името "Свилоза". От тогава до сега той е преминал през множество реконструкции и модернизации. От 2006 г. производството на целулоза е отделено в самостоятелно дружество с името "Свилоцел". Продукцията на фирмата се реализира предимно в чужбина. Сред страните, с които работи са Гърция, Турция, Румъния, Египет, Германия и др. На трудов договор в дружеството работят над 450 души.

Винарна "Черноморско злато" - Поморие ("Black Sea Gold") въведе нови роботи за опаковане на готовата продукция като част от усилията си за модернизация и устойчиво развитие. Сградата на винарска изба "Черноморско злато" е строена по френски проект и има П-образна форма. Изцяло е изградена със стоманобетонни резервоари, всеки с обем 30 кубика, разположени на четири етажа. Избата постоянно инвестира в ново оборудване и технологии. В "Черноморско злато" има две основни производствени площадки за винификация - едната за големи обеми и базови серии, включително бели, червени и розе вина, както и материали за дестилация, а другата - за микровинарство. Избата изнася продукцията си в страни като Китай, Япония, САЩ, Германия и Англия, но основният пазар остава вътрешният. В "Черноморско злато" работят около 250 души. Инвестициите в устойчиво развитие включват изграждане на соларни панели, модерни съдове по европейски програми и възможности за отопление с газ. Компанията разполага със собствена парова централа и значителни енергийни мощности. Единствената по рода си на Балканския полуостров дестилационна инсталация, състояща се от френски казани, работи във винарска изба "Черноморско злато" в Поморие. Съоръжението е закупено през 1994 г. от Франция и е същият тип, който се използва за производството на коняк там. Историята на винарната "Черноморско злато" започва през 1924 година - в Поморие където е учредена първата Лозаро-винарска кооперация "Димят", а вековният опит в правенето на вино дава самочувствието на поморийските винари да изградят през 1932 г. първата съвременна изба в града. През 50-те години на миналия век "Черноморско злато" придобива облика на модерен завод, чиято продукция е ценена високо. Двадесет години по-късно поморийската винарна има нов повод за гордост – създаден е специален корпус с 12 000 дъбови бъчви за стареене на винен дестилат. През 1994 г. винарната внася от Франция осем оригинални шарански казана от областта Коняк, с които “Златото“ на Поморие започва да твори най-качествените ракии и бренди в Югоизточна Европа. Някогашната изба от 1932 г. днес е сърцето на уникален хотелски комплекс за модерен винен туризъм с красив ресторант, дегустационна и музей, известен на почитателите на класни вина като "Виа Понтика". През 2007-2013 г. "Черноморско злато" инвестира над 5,5 млн. евро в изграждането на микровинарна. Микро винарството е единствена по рода си технология на винопроизводство, при която всеки един от процесите се извършва ръчно. То дава възможност за производство на висококачествени вина в лимитирани серии. В основата на всичко са добре гледаните лозя - повече от 700 хектара собствени лозя от най-известните класически винени сортове.

Замърсяването на водите в ЕС се влошава, като 62% от реките, езерата и крайбрежните зони в момента са в лошо екологично състояние, което представлява значително увеличение спрямо отчетените 40% през 2020 г., според доклад на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС). Докладът се публикува на всеки пет години и представлява „проверка на състоянието“ на околната среда, климата и устойчивостта на Европа, като тазгодишният документ „бие тревога“ за влошаващото се състояние на водите ѝ. Екологичният статут на едва 37% от реките и езерата в Европа е определен като в „добро“ или „високо“ екологично състояние, според доклада на ЕАОС, който призовава политиците да предприемат действия за ограничаване на високото ниво спрямо микрозамърсителите във водните басейни. PFAS, които се използват в пестицидите и са известни като „вечни химикали“ поради неспособността им да се разграждат в околната среда, са широко разпространени в реките и езерата, според доклад от 2024 г. на агенцията на ЕС по околна среда. Докладът установява, че 30% от земята в Европа е изложена на риск от суша, а 34% от населението на блока рискува да се сблъска с недостиг на вода в даден момент. Отглеждането и събирането на реколта от земеделски култури и горското стопанство са посочени като ключови виновници за недостига на вода и загубата на биоразнообразие. В доклада се твърди, че разходите за ЕС от неприлагането на законите на блока в областта на околната среда се оценяват на 180 млрд. евро годишно.

Администрацията на американския президент Доналд Тръмп обяви координиран план за възраждане на въглищната индустрия в САЩ, съобщава NYT. От 2005 година използването на въглища в страната рязко намалява, изместено от по-евтин природен газ и възобновяеми енергийни източници. 13,1 милиона акра федерална земя ще бъдат предоставени за въглищен добив и ще има намаляване на таксите, които компаниите трябва да плащат. Енергийното министерство предложи 625 милиона долара за модернизация на съществуващи въглищни централи, които масово се затварят, с цел удължаване на експлоатационния им живот.Агенцията за опазване на околната среда обяви отмяна на десетки регулации за ограничаване на въглероден диоксид, живак и други замърсители от въглищни централи. Очаквано, това разгневи екоактивистите. Въпреки усилията, бъдещето на индустрията изглежда несигурно. Ако някога въглищните централи са генерирали почти половината от американското електричество, миналата година те произведоха само 16 процента. Стотици централи са затворени от средата на 2000-те години, тъй като операторите на комуналните услуги преминаха към природен газ, вятър и слънчева енергия. През първия мандат на Тръмп около 100 въглищни централи бяха закрити и броят на заетите миньори продължи да пада. Други над 100 теца са обявили планове за пенсиониране до края на втория престой на републиканеца в Белия дом, което прави неговата мисия изключително амбициозна. Въпреки това растящият интерес към изкуствен интелект и центрове за данни доведе до скок в търсенето на електричество, което подтикна комуналните услуги да запазят отворени над 50 въглищни енергоблока след планираните им дати за закриване.

През последните няколко години Китай тихо изграждаше фармацевтична империя, която отразява контрола му върху доставката, достъпа и обработката на редки земни елементи, създавайки зависимости, които могат да преобразуват световната геополитика толкова драстично, колкото всеки военен конфликт. Мащабът на влиянието на Пекин стана очевиден през юли тази година, когато Sino Biopharm, един от фармацевтичните гиганти на Китай, придоби LaNova, голям международен доставчик на биомедицински технологии, който наскоро привлече близо 600 млн. долара от американския фармацевтичен гигант Merck за своето флагманско лекарство за лечение на рак. Според експерти това придобиване е повече от бизнес сделка - то сигнализира за систематичното консолидиране на фармацевтичните вериги за доставки в Китай, които вече се конкурират с контрола на Пекин върху критичните минерали. Данните разкриват ниво на зависимост, което хвана западните правителства неподготвени. Към 2019 г. производителите на най-малко три лекарства, класифицирани от правителството на САЩ като основни, се намират единствено в Китай. По-широката картина е още по-тревожна: зависимостта на САЩ от китайските активни фармацевтични съставки (АФС или API) - основните съединения, които се използват за диагностициране, лекуване и лечение на заболявания - варира между 8 и 47%, като Китай притежава дялове в почти 90% от глобалните вериги за доставки. Европа е изправена пред подобни уязвимости. Индия и Китай заедно произвеждат 60 до 80% от активните фармацевтични съставки в лекарствата, продавани в държавите, членки на Европейския съюз. Само Китай представлява 22.6% от вноса на тези съставки в ЕС, което го прави най-големият външен източник. Тази зависимост се простира през множество нива на веригата за доставки, създавайки скрити уязвимости, които стават очевидни само по време на кризи. По време на кризата с коронавируса Министерството на здравеопазването и социалните услуги на САЩ съобщи за над 100 случая на недостиг на лекарства, като най-осезаеми са последиците при евтините генерични лекарства, чието производство е било изцяло изнесено в чужбина. Към 2023 г. в САЩ продължава да има средно 301 случая на критичен недостиг на лекарства, като 85% от тях оказват критично или умерено влияние върху грижите за пациентите. Фармацевтичното превъзходство на Китай не се случва за един ден. Пекин приложи цялостна стратегия, напомняща подхода му към редкоземните минерали, при която систематичната държавна подкрепа осигури геополитическо влияние. От 2015 г. насам правителството в Пекин почти всяка година прилага важни политически инициативи, насочени към фармацевтичната индустрия. Те варират от "Националния план за медицински и здравни услуги" от 2015 г. до "Становище за цялостно задълбочаване на реформата в регулирането на лекарствата и медицинските изделия" от тази година, като всяка от тях предоставя пътна карта за изграждане на китайско лидерство, а същевременно рационализира регулациите, за да привлече чуждестранни инвестиции. Според данни на Института за изследвания на промишлеността "Чянджан", между 2018 и 2023 г. броят на китайските производители на активни фармацевтични съставки се е увеличил с 36% от 1250 на 1700, а производството е скочило със 70% от 2.3 на 3.9 тона. Печалбите за индустрията са нараснали с 25% през този период, като се очаква още 23% увеличение до 2030 г. Фармацевтичната стратегия на Китай следва отблизо доказаната му стратегия за редките земни елементи, при която Пекин използва индустриалното си лидерско място, за да създаде инструменти за геополитическо влияние. Китай контролира около 98% от добива на галий, минерал, който е от съществено значение за производството на съвременни полупроводници, използвани във всичко - от системи за противоракетна отбрана до самолети F-35. Когато САЩ наложи мита, Пекин отговори с ограничения на износа, които принудиха големите производители да спрат производството, демонстрирайки как зависимостта от веригата на доставки може да бъде използвана като оръжие. Фармацевтичният сектор представлява още по-мощно оръжие. За разлика от недостига на галий, който нарушава производството, фармацевтичните ограничения оказват пряко влияние върху човешкото здраве и оцеляване. Китайският закон за контрол на износа, който влезе в сила през 2020 г., включва разпоредби за екстериториалност, за да контролира продажбите извън непосредствените купувачи, като предоставя правна рамка за използване на зависимостите. За Европа консолидацията на фармацевтичния сектор в Китай представлява особено сериозно предизвикателство. Промишлената база на ЕС е систематично изчерпана чрез десетилетия на аутсорсинг към Азия, което оставя европейските пациенти зависими от веригите за доставки, контролирани от Пекин. Производствената дейност в Европа е претърпяла сериозен спад, като индексът на мениджърите по покупките (PMI) за производството в еврозоната е спаднал до 45.2 пункта през ноември 2024 г., което бележи продължителен спад от средата на 2022 г. В същото време китайските фабрики показват забележителна устойчивост, като производствената дейност се разраства с най-бързи темпове за последните пет месеца, благодарение на силния ръст на новите поръчки, включително международното търсене. Европейският парламент възложи проучвания за мерки за улесняване на производството на активни фармацевтични съставки в Европа, като призна необходимостта от намаляване на зависимостта от вноса. Тези усилия обаче се сблъскват със значителни пречки, включително по-високи производствени разходи, по-строги екологични регулации и липса на установена инфраструктура на веригата за доставки. Паралелите между стратегиите на Китай в областта на фармацевтиката и редките земни елементи сочат, че Пекин разглежда веригите за доставки на медицински продукти като инструменти на държавното управление, а не като чисто търговски начинания. Правителството на САЩ започна разследвания на веригите за доставки чрез Бюрото за индустрия и сигурност на Министерството на търговията. Въпреки това, сложността на веригите за доставки на фармацевтични продукти прави усилията за смекчаване на последиците изключително трудни. За разлика от редките земни елементи, производството на фармацевтични продукти включва сложни многоетапни процеси, обширни регулаторни изисквания и установени взаимоотношения между компаниите и доставчиците. Оценките за участието на Китай в глобалните вериги за доставки на фармацевтични продукти варират значително, именно защото вторичните и третичните суровини често могат да бъдат проследени до Китай чрез непрозрачни мрежи. За глобалната здравна сигурност консолидацията на фармацевтичния сектор в Китай представлява стратегическа уязвимост, която надхвърля традиционните икономически проблеми. Докато Пекин продължава да изгражда капацитет, а западните производители свиват дейността си, светът се движи към бъдеще, в което достъпът до животоспасяващи лекарства може да зависи от политическите сметки на Китай. Въпросът остава дали западните правителства ще признаят и се справят с тази зависимост, преди тя да се превърне в толкова утвърдена и трудна за противодействие, колкото доминирането на Китай в областта на редките земни елементи. Консолидацията на фармацевтичния сектор под китайски контрол предполага, че Пекин успешно е приложил поуките от редките земни елементи, за да създаде още по-мощен инструмент за влияние - такъв, който засяга пряко човешкото здраве, а не само индустриалното производство.