Благосъстоянието на домакинствата в България продължава да се увеличава, като за 10 години расте с 20 пр. пункта и достига до 74% от средното за ЕС ниво. Това е един от най-бързите темпове на растеж в ЕС след Румъния. Показателят, който се следи, е за фактическото индивидуално потребление (AIC) на глава от населението, изразено в стандарти на покупателната способност (PPS), който измерва и публикува Евростат. Преди година България се изравни с Унгария, а сега я задминава и се изравнява с Естония. Данните за 2024 г. показват, че българските домакинства са достигнали 74% от средното ниво за ЕС. Това ги поставя на предпоследно място в ЕС преди Унгария (72% от средното за ЕС) заедно с Естония (74%). Данните на Евростат показват още, че през миналата година девет държави от ЕС са регистрирали годишен доход на глава от населението над средното за ЕС. Най-високите нива са регистрирани в Люксембург (41% над средното за ЕС), Нидерландия (20%) и Германия (18%). Междувременно 18 държави от ЕС са регистрирали годишен доход на глава от населението под средното за ЕС, като най-ниските нива са регистрирани в Унгария (28% под средното за ЕС), България и Естония (26%). Част от тези данни са прогнозни и най-вероятно ще претърпят лека корекция. Например за 2023 г. Първоначално Евростат беше изчислила, че AIC на България е 73% от средното за ЕС, но сега са коригирани на 70%. Основният измерител на икономическата активност обаче остава БВП на глава от населението. По този показател България остава последна в ЕС с 66% от средното за ЕС, като пред нас са Гърция (70%) и Латвия (71%). В другия край на диапазона са Люксембург (242% от средния за ЕС), Ирландия (211%) и Нидерландия (136%). Трите обаче са по-особени случаи на страни, които дълги години чрез данъчни облекчения и вратички привличаха много чужди компании да регистрират дружества и да декларират обороти именно там.

Нови 300 млн. лева заеми от вътрешния пазар изтегли правителството, с което поетият през тази година държавен дълг достигна 10.1 млрд. лв. Проведен е аукцион за продажба на 7-годишни лихвоносни съкровищни облигации с падеж 29.01.2032 г. за 300 млн. лв., като постигнатата среднопретеглена годишна лихва е 3.06%. Тя е по-ниска от постигнатата лихва при предишни аукциони на 7-годишни ДЦК, например през април бяха пласирани също 300 млн. лв. при доходност 3.47%. Общо досега от началото на годината от вътрешния пазар заедно с последната емисия правителството е изтеглило 2,1 млрд. лева заеми. Отделно от това през април Министерството на финансите емитира 4 млрд. евро външен дълг в два транша. В Закона за държавния бюджет за 2025 г. е предвидено правителството да изтегли тази година рекорден нов дълг от 18.9 млрд. лв. - сума, значително по-висока от необходимите 12 млрд. лв. за покриване на гласувания 3% дефицит и падежи стар дълг.

ОФИС ЗА ПРОДАЖБА – 500 кв.м, в центъра на София

Цена: 6 500 000 лв.

Офис помещение с площ 500 кв.м, разположен на 2-рия етаж в представителната сграда в идеалния център на София.

Централна локация (CBD)

4 подземни паркоместа, включени в цената

Просторно разпределение: open space, кабинети, зала за срещи, сървърно помещение

Отлично състояние, готов за незабавно ползване

Подходящо за: Корпоративен офис ИТ компании Адвокатски кантори Медицински и дентални центрове Образователни услуги Контакти: 0888 924185 sfb@bia-bg.com

Съдебен спор за 250 милиона евро провокирал смените на върха в собственика на телекомуникационния оператор “Виваком” и най-голямата медийна група около Нова телевизия. Основателят на “Юнайтед груп” Драган Шолак и изпълнителният директор Виктория Боклаг напускат компанията, съобщи гръцкото издание “Бизнес нюз”. Сърбинът остава акционер, но престава да бъде председател на надзорния съвет. Начело на групата застават Стан Милър - бивш изпълнителен директор на нидерландския телеком KPN. Негов заместник ще е Либор Вончина, който е бил един от шефовете на словенския телеком. Като официална причина за промените е посочено фокусиране върху дейността на “Юнайтед груп” в Евросъюза. По-рано тази година компанията продаде медийни активи и телекоми в страни от Западните Балкани. Миналата година се появиха информации за опит за продажба на цялата група или на отделни нейни части, като спряганата сума бе 8 млрд. евро. Като основни кандидати бяха от Саудитска Арабия и ОАЕ, но до сделка не се стигна. Мажоритарният собственик на “Юнайтед груп” е лондонският фонд “БиСи партнърс”, който притежава 56% от компанията. 40% от акциите са на Драган Шолак, останалите 4% са при по-дребни съдружници. Според публикации в британски медии истинската причина за рокадите е спор за бонус от 200 млн. евро. Шолак е завел иск във Върховния съд на Великобритания на 23 април за въпросната сума. Той претендира, че тя му се полага като част от бонус заради продажбата на две телекомуникационни компании за обща сума от 1,5 млрд. евро. Сделките са в Сърбия, където Eon TV International е купен от държавния “Телеком Сърбия” за 652 млн. евро, а SBB doo Belgrade - доставчик на кабелна телевизия и интернет, е продаден за 848 млн. евро на e& PPF Telecom Group - собственик на “Йетел” у нас. Продажбите са финализирани през април, а според иска на Шолак при подобни сделки има дългосрочна програма за стимулиране, при която се дават бонуси за акционерите в “Юнайтед груп”. Шолак иска и още 50 млн. евро, които биха могли да се дължат при по-нататъшни продажби на активи. Компанията “Съмър парент” - собственик на “БиСи партнърс” - партньорът на Шолак в “Юнайтед груп”, обаче е отказала изплащането на бонуса. Мотивите са, че правилото за бонусите не важи за всяка сделка, а само при продажби на конкретни купувачи на фирми извън ЕС през 2023 г. Според Шолак обаче няма подобно условие в програмата за стимулиране. Заради спора между съдружниците се появиха и медийни публикации, че рокадите в управлението на “Юнайтед груп” може да доведат и до промяна в собствеността на компанията.

"Имелиус" ООД официално започна изграждането на нова логистична база в Индустриален парк София – Божурище, съобщи Националната компания "Индустриални зони" (НКИЗ). Проектът предвижда изграждането на модерна складова сграда с площ от около 7 530 кв. метра, проектирана по съвременни европейски стандарти. Общата стойност на инвестицията възлиза на близо 7 милиона лева, като обектът ще бъде оборудван със системи за енергийната ефективност, оптимизирана логистика и устойчиво управление на ресурсите.

ДЗЗД „Спортна зала Отдих и култура 2025“, с водещ партньор „Мауербрюер” ЕООД и „Аесби Груп” ЕООД са избрани за изпълнител по обществена поръчка за ремонт на спортната зала по бокс, джудо и вдигане на тежести до Гребната база в Пловдив на цена 1 793 800 лв. без ДДС. Сред участниците в процедурата бяха фирмите ДЗЗД „Спортна зала Отдих и култура 2025“, „Запрянови – 03” ООД, „Ай Ди Ел” ЕООД и „Пирс – Д” ООД, като последните две компании са били отстранени от процедурата. Дейностите по проектиране и авторски надзор, представляващи дял - 2,5% от стойността на поръчката ще осъществява подизпълнителят „Цоневски СК“ ООД. Фирмата „Мауербрюдер” е регистрирана в село Цалапица, а едноличен собственик на капитала е Любка Моллова – Гъчмова. Тя притежава още една фирма, на която е управител и едноличен собственик на капитала – „Мейсънс брос груп”, която е закупена от д-р Невен Енчев преди години. Срокът за проектиране е между 40 и 90 дни, а за строителните дейности – до 220 дни. Източник: trafficnews.bg

Закриването на радио "КласикА" доведе до задочен скандал между директора на радиото Васил Димитров и Софийския университет. Димитров, който е едноличен собственик на "Кантус фирмус", обвини Софийския университет в еднолично прекратяване на договора с единственото радио за класическа музика в България без солидни аргументи. Радиото съществува от 30 години, 19 години от тях - в партньорство със СУ, като за този период на университета били платени над 1 млн. лв. - два пъти над цената на самото радио. Сред действителните собственици на фирмата, посочени в търговския регистър, фигурира и Красимир Гергов. Ръководството на СУ изтъква, че на независимия продуцент „Кантус фирмус“ ЕАД е било възложено създаването на 25 % от годишното програмно време в програмата на радиото и му е дадена възможност да продава рекламното време на радиото. "През годините „Кантус фирмус“ е „превзел“ ефира на радиото и е разполагал с 23 часа от 24-часовата програма, без да има съгласието на Софийския университет и одобрена програмна схема с изцяло класическа музика. Преговорите между Софийския университет и „Кантус фирмус“ продължиха повече от шест месеца и не постигнаха резултат. „Кантус фирмус“ категорично отказа да изпълнява договорените параметри на договора и настояваше за предоговаряне на условията в своя полза", пишат от университета. Оттам изтъкват, че при преговорите е установено, че в нарушение на договора „Кантус фирмус“ преотстъпва на „Фреш радио груп“ ЕООД рекламното време на радио „Алма Матер Класика“ и публично обявява радиото за „част от голямото семейство на „Фреш радио груп“ (справка на сайта на радио „Класика“). Софийският университет не е давал съгласие за преотстъпването на рекламното време на радио „Алма Матер Класика“ на „Фреш радио груп“ и намира това за сериозно основание за прекратяване на договора с „Кантус фирмус“, пише в позиция на СУ. На същата честота - 88 MHz, се възстановява излъчването на университетското радио "Алма Матер".

„ИПО Растеж“ е нова компания, чиято мисия е да улесни достъпа на малки и средни компании до капиталовите пазари, като действа като “anchor investor” („котвен инвеститор“) в първични публични предлагания (IPO) на пазара beam и регулирания пазар на Българската фондова борса (БФБ). Идеята е дружеството не просто да инвестира в тези IPO, а чрез своето участие да стимулира доверието на пазара към новите емисии, като така съдейства за една повишена активност на българския борсов пазар. Към момента основни акционери в „ИПО Растеж“ са: Българска фондова борса АД (40%) и осем водещи инвестиционни посредници, всеки с дял от 7.5%: „Карол“ АД, „ЕЛАНА Трейдинг“ АД, „БенчМарк Финанс“ АД, „Първа Финансова Брокерска Къща“ ЕООД, „Юг Маркет“ ЕАД, „АБВ Инвестиции“ ЕООД, „Реал Финанс“ АД и „Евро-Финанс“ АД. Средствата от публичното предлагане ще бъдат насочени към участие в IPO на пазар beam и регулирания пазар на БФБ, както и в последващи увеличения на капитала на компаниите, в които вече е инвестирано. Инвестициите ще се подбират с активното участие на предвидения Инвестиционен комитет, съставен от експерти с доказан опит на капиталовите пазари, като Съветът на директорите ще се съобразява с препоръките на този комитет. „ИПО Растеж“ предлага достъп до нови публични компании, професионално управление чрез Инвестиционен комитет и действа в рамките на регулацията от КФН. Тези характеристики го правят подходящ за институционални инвеститори, включително пенсионни фондове, търсещи алтернативи с потенциал за дългосрочен растеж. По отношение на първичните публични предлагания, компанията ще има право да запише до 30% от търсените средства в рамките на конкретно публично предлагане. Това означава, че ИПО Растеж може да действа като ключов инвеститор-участник, но без да доминира процеса. Що се отнася до дяловото участие, ИПО Растеж ще може да придобива до 20% от капитала на дадена компания. Тази граница е въведена с цел да се избегне концентрацията на прекомерен контрол или влияние, както и за да се осигури по-широк обхват на инвестициите на фонда в повече компании.

Темпът на нарастване на потребителските цени в Европейския съюз се забавя до 2,2 на сто през май спрямо същия месец на 2024 г. През април той бе 2,4 на сто. В еврозоната инфлацията също намалява - до 1,9 на сто през май при 2,2 на сто през предходния месец. Това сочат най-новите окончателни данни на европейската статистическа агенция Евростат. Инфлацията в еврозоната пада под целевото ниво на Европейската централна банка от 2 на сто за първи път от септември 2024 г. За България данните на Евростат, според Индекса на хармонизираните потребителски цени (HICP), сочат ускоряване на годишния темп на нарастването на потребителските цени до 2,9 на сто през май от 2,8 на сто, отчетени през април. На месечна основа през май е регистрирана инфлация от 0,1 на сто. На месечна база - през май спрямо април - инфлацията в ЕС и еврозоната остава без изменение. Годишната инфлация в ЕС през май е спаднала в 14 държави членки, останала е стабилна в една и се е повишила в 12. Най-ниският годишен темп на нарастване на инфлацията в ЕС през миналия месец е отчетен в Кипър (0,4 на сто), следвана от Франция (0,6 на сто) и Ирландия (1,4 на сто). Най-високи стойности на показателя са отчетени в Румъния (5,4 на сто), следвана от Естония (4,6 на сто) и Унгария (4,5 на сто). През май 2025 г. най-голям принос за годишната инфлацията в еврозоната е имал секторът на услугите (1,47 процентни пункта), следван от цените на храните, алкохола и тютюневите изделия (0,62 п.п.), както и на неенергийните промишлени стоки (0,16 п.п.). За намаление на показателя са допринесли енергийните продукти, при които е отчетено понижение от 0,34 п.п. 

Президентът на САЩ Доналд Тръмп одобри спорната сделка за 14,9 милиарда долара, при която японската Nippon Steel ще придобие американския производител на стомана U.S. Steel, създавайки световен стоманен гигант с безпрецедентна структура на контрол. Ключовият елемент на сделката е така наречената „златна акция“, която дава на правителството на САЩ изключителни правомощия върху новосформираната компания и значително влияние върху борда на директорите, както и право на вето върху широк спектър от корпоративни действия. „Златната акция“ дава на президента на САЩ право на вето върху всяко решение за преместване на централата на U.S. Steel, преместване на компанията извън Съединените щати, преименуване на U.S. Steel, прехвърляне на производство или работни места извън Съединените щати и затваряне или спиране на заводи предсрочно. Сделката включва 11 милиарда долара нови инвестиции до 2028 г., като 2,4 милиарда долара ще отидат за съоръженията на U.S. Steel в района на Питсбърг. Nippon Steel се ангажира да запази главен изпълнителен директор от САЩ и мнозинство от американския борд на директорите. Сделката ще увеличи годишния производствен капацитет на Nippon Steel от 63 милиона на 86 милиона тона, затвърждавайки позицията ѝ на четвъртия по големина производител на стомана в света. U.S. Steel потвърди в регулаторен документ, че компанията ще стане изцяло собственост на Nippon Steel North America.

В Югоизточна Азия, практически граничеща със северната част на Австралия, се намира най-младата държава в Азия -  остров Тимор. Западната (или лявата на картата) част съответства на провинция Индонезия. Източната (или дясната) част е заета от страната, която получи независимост от Индонезия през 2002 г.: Източен Тимор. Населението е по-малко от милион и половина жители. Производството на петрол в страната е позволило на Източен Тимор да създаде, подобно на други страни (може би най-известните случаи са Норвегия и Русия), суверенен фонд с натрупаните приходи от добива на петрол и газ от офшорни находища. Този петролен фонд, чийто оперативен мениджър е централната банка, а инвестиционната стратегия се определя от Министерството на финансите, към последното тримесечие на 2024 г. надхвърля 18 милиарда долара, което е приблизително 10 пъти годишния брутен вътрешен продукт (БВП) на тиморската икономика. Според централната банка на страната, общата възвръщаемост на Фонда от създаването му е 4,48%. Производството на петрол и газ намалява и големите дефицити биха могли напълно да изчерпят Петролния фонд до края на 30-те години на 21-ви век. През 2016 г. Източен Тимор е произвеждал 49 000 барела суров петрол на ден, ограничено количество петрол, но достатъчно, за да генерира значителни ползи за много малко население. Петролът на практика е свършил в тази страна, която зависеше от едно петролно находище. Приходите от петрол са спаднали със 73%, тъй като находището Баю-Ундан е изчерпано. Сега очакванията са насочени към голямо газово находище, което би могло да помогне за поддържането на този фонд. Газовото находище „Грейтър Сънрайз“, разположено в Тиморско море, представлява трансформативна възможност за страната, която се стреми да диверсифицира икономиката си и да намали зависимостта си от петрола. След десетилетия морски спорове с Австралия, двете държави подписаха историческо споразумение през ноември 2024 г., което установява ново споразумение за разпределение на печалбата, предоставя на Източен Тимор по-голям дял от приходите и полага основите за определяне на мястото за преработка на газ, все още спорен въпрос. Находището, управлявано от Woodside Energy, но мажоритарна собственост на държавната Timor GAP, съдържа 5,1 трилиона кубически фута сух газ и 226 милиона барела кондензат и се оценява на между 50 и 75 милиарда долара. В допълнение към икономическото си значение, проектът укрепва геополитическата позиция на Източен Тимор в Азиатско-тихоокеанския регион, подкрепя стремежите му за членство в АСЕАН (Асоциация на страните от Югоизточна Азия) и осигурява ключов тласък за структурните му реформи и устойчиво развитие. Това находище, заедно със значителните си резерви, представлява голямата надежда на Източен Тимор. „За да се осигури проспериращо бъдеще за следващото поколение тиморци, правителството се нуждае от средносрочен план за постепенно привеждане на разходите си в съответствие с устойчивия поток от приходи на страната. Общите разходи трябва да бъдат намалени през следващото десетилетие, като същевременно се даде приоритет на области като стратегическата публична инфраструктура и образованието. Би било полезно да се започне с ограничаване на растежа на заплатите в публичния сектор, където заетостта се е увеличила с 45% между 2020 и 2023 г., и при трансфери, които не достигат до най-уязвимите хора в страната“, заключват икономистите от МВФ своето становище, като призовават и за реформи в частния сектор, които да укрепят инвестиционния климат (модернизиране на правната рамка на финансовата система, разработване на функционален имотен регистър или подобряване на корпоративното финансово отчитане). manager.bg