Между 20 януари и 24 февруари Министерството на финансите проведе четири аукциона за продажба на държавни ценни книжа от две емисии облигации. В тях бяха привлечени общо 800 млн. лева. На 20 януари Министерството на финансите пусна в обращение част от нова емисия тригодишни лихвоносни съкровищни облигации № BG 20 300 25 113, деноминирана в лева, с падеж 22 януари 2028 година в размер на 300 млн. лева при среднопретеглена годишна доходност в размер на 2.90 процента. На аукциона на 27 януари Министерството на финансите пусна в обращение нова емисия BG 20 400 25 210 седемгодишни лихвоносни съкровищни облигации, деноминирана в лева, с падеж на 29 януари 2032 г. за 300 млн. лева при по-висока среднопретеглена годишна доходност спрямо първия аукцион – 3.47 процента. На 10 февруари Министерството на финансите преотвори за втори път (след 20 януари) и проведе аукцион за продажба на част от емисия тригодишни лихвоносни съкровищни облигации, деноминирани в лева, с падеж 22 януари 2028 година. Обемът на емисията в обращение беше увеличен със 100 млн. лв., с което достигна 400 млн. лв. номинална стойност. Среднопретеглената годишна доходност е 2.76 процента. БНБ проведе на 24 февруари аукцион за продажба на част от емисия седемгодишни лихвоносни съкровищни облигации, като обемът на емисията в обращение беше увеличен със 100 млн. лв. с което достигна 400 млн. лв. номинална стойност. Отчетената на аукциона среднопретеглена годишна доходност e в размер на 3.31 процента.

Пътуванията на българи в чужбина през януари са 600 хил., или с 11,7% повече в сравнение с януари 2024 година. Запазва се тенденциията българите да пътуват най-много до съседните страни. За пореден месец най-голям брой пътувания те са осъществили към Турция - 140 хил., Гърция - 139 хил., Румъния - 56 хил., Сърбия - 49 хил. Следват Германия - 30 хил., Република Северна Македония - 23 хил., Австрия - 22 хил., Испания - 17 хил., и други. През януари най-голям е делът на пътуванията с други цели – 48,4%, следвани от тези с цел почивка и екскурзия – 27,3%, и със служебна цел – 24,3%. През първия месец на тази година посещенията на чужди граждани в България са 739 хил., което е с 0,3% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година. Регистрирано е намаление с 5,9% на пътуванията с други цели, докато тези с цел почивка и екскурзия и със служебна цел се увеличават съответно с 6,5 и с 2,9%. Транзитните преминавания през страната са 28,4% (210 хил.) от всички посещения на чужди граждани в България. Делът на гражданите от Европейския съюз, посетили България, е 55% от общия брой чужди граждани и достига 413 хил., като най-голям е броят на посещенията от Румъния – 37,5%, и Гърция – 32,2%. Посещенията от групата на европейските страни извън ЕС са 269 хил., или 36,5% от всички визити в България. Най-голям брой са регистрирани от Турция - 130 хил., или 48,2% от посещенията в тази група. Най-много посещения в България са реализирани от Румъния - 154 хил., Гърция - 133 хил., Турция - 130 хил., Република Северна Македония - 49 хил., Сърбия - 49 хил., Германия - 28 хил., Обединено кралство - 19 хил., Украйна - 17 хил. и други.

Държавата е дала срок на американската компания "Контур глобал" да намери купувач на мощностите й в България преди 1 април, когато ТЕЦ "Контур глобал Марица изток 3" трябва да спре окончателно, съобщи министърът на енергетиката Жечо Станков. Министърът предупредил мениджмънта да не режат мощностите на скрап, а да опитат проактивно да намерят инвеститор. От компанията обяснили, че собствеността върху централата им вреди икономически и им пречи да пуснат "зелена" облигация, но разбрали посланието на държавата. Министърът увери, че държавата няма да се откаже от своя дял (27%), но не е обмисляла да я изкупи.

Общинският съвет в Русе реши да прекрати договора на дружеството, което стопанисва местното летище, след като разследване на Антикорупционния фонд разкри, че летището е било предоставено за ползване на частна компания, без да се провежда търг или конкурс. При подписването на договора компанията се е задължила да извърши определени дейности, свързани с летището, за срок от 2 години, както и да го направи годно за изпълняване на пътнически полети. Този срок приключи на 27 февруари 2025 г. и въпреки че условията не бяха изпълнени, кметът на Русе Пенчо Милков внесе предложение за удължаване на първоначалния срок по искане на компанията. През януари 2023 г. общината в Русе с голяма бързина решава да даде за безвъзмездно ползване Летище Русе на частното дружество „Еърпорт Русе“ ООД за срок от 10 години. „Еърпорт Русе“ ООД не е лицензиран летищен оператор. Самото дружество е създадено няколко дни преди да получи правото да стопанисва обекта. Тогава съдружници в дружеството са „Стройпроект“ ЕООД на бившия президент на футболния клуб "Локомотив" (Пловдив) Христо Крушарски и Антони Търницов от „Щраплан“ ЕООД. Две години по-късно „Еърпорт Русе“ не е изпълнило 4 от дейностите. Според Веселин Цеков - управител на дружеството от 11 февруари, през последните две години дружеството е вложило около 3 милиона лева собствен капитал в летището, без да засяга факта, че то е генерирало и приходи. Източник: svobodnaevropa.bg

От 1 март столичната общинска фирма "Център за градска мобилност" вдига значително цената за престой на наказателните си паркинги. Таксата за лек автомобил става 4 лева на час при 2 лева до края на февруари, а за джип - 5 лева при все още цена от 3 лв. Сумата се начислява за всеки започнат час от денонощието. На територията на столицата действат три наказателни паркинга, на които се репатрират автомобилите, нарушили Закона за движение по пътищата и Наредбата за организация на движението на територията на София. Принудителното преместване на автомобилите от зоната за платено паркиране става когато автомобилът е спрял в нарушение на правилата, след като не е платена поставената скоба и след изтичането на работното време на зоната, припомнят още от ЦГМ. Също така автомобили се репатрират и по разпореждане на контролните органи.

Казанлъшкото хидравлично предприятие М+С Хидравлик е върнало на работа 50 от общо съкратените през март миналата година 128 души, съобщи прокуристът на компанията Владимир Спасов. От компанията отчитат, че в хидравликата вече има изчерпани складови наличности на продукти и очакват да имат ръст на производството тази година поне с 10 %-12 %. Въпреки всичко реалното потребление в машинтостроенето в Европа все още не е високо поради липсата на подкрепи от европейските правителства за инфраструктурни проекти, селскостопански проекти. М+С Хидравлик“ държи значителен дял от световния пазар на хидравлични мотори. Водеща по износ за продукцията на М+С Хидравлик е Италия. Спадът от продажби на хидравлични изделия в Италия не е толкова голям, колкото в Германия, но това е заради увеличаването на пазарния дял на казанлъшката компанията там. За миналата година М+С Хидравлик отчита малко над 40% спад на производството спрямо предходната година. В същото време предприятието удвои производството си за 2022 г. и 2024 г. Хидравличното предприятие изгражда новия си завод. който очакват да бъде завършен в края на тази година. Проектът е на стойност 45 млн. лева и стартира през септември миналата година. Строител е „Бараж Груп“ ООД. Те спечелиха търга, обявен от дружеството с цена от 23 млн. лева. Инвестиционният проект се изпълнява върху терен с площ 34 413 кв. По план в новия завод ще бъдат открити 121 работни места. Източник: divident.eu

„Агрия Груп Холдинг“ АД отчита спад на продажбите и печалбата за 2024 г. заради нестабилните цени на храните в световен мащаб. Компанията отчита продажби за над 621,6 млн. лева към края на миналата година спрямо 726,25 млн. лева за 2023 г., което е с над 14% по-малко на годишна база. За сравнение, през 2023 г. имаше почти 5% ръст на продажбите спрямо 2022 г. Заедно със субсидиите за над 11 млн. лева и приходите от лихви в размер на почти 5,3 млн. лева дружеството реализира общи приходи на консолидирана основа за 657,5 млн. лева при 777,8 млн. лева година по-рано, или с 15,4% по-малко на годишна база. Разходите за дейността на дружеството за миналата година са в размер на 612,7 млн. лева в сравнение със 728,4 млн. лева за 2023 г., или намаляват с почти 15% на годишна база. Разходите за лихви на компанията нарастват близо два пъти до над 21,3 млн. лева от 12,7 млн. лева предвид високата задлъжнялост (задълженията към банки в баланса са за близо 287 млн. лева през 2024 г. при 222,15 млн. лева за 2023 г., или с 29% повече). Печалбата на „Агрия Груп Холдинг“ за 2024 г. възлиза на 19,1 млн. лева при 28,7 млн. лева година по-рано, като се свива с 33% на годишна база. През миналата година компанията е закупила земя за около 895 хил. евро. Още 242 хил. евро са инвестирани в реконструкция и модернизация, над 1,3 млн. евро са вложени в техника, над 1,5 млн. евро – в новия логистичен център, а придобиванията на активи са за над 11 млн. евро. Компанията увеличи капитала през 2024 г. на дъщерните дружества „Силк Газ“, „Тера Протект“ и „Кристера“, „Комерс“. Индивидуалният отчет показа двойно увеличение на дивидентите за компанията майка до 30 млн. лева през миналата година от 15 млн. лева за предходната година. В последната година акциите на „Агрия Груп Холдинг“ поскъпват с 1,5%, а пазарната капитализация на дружеството достига 139,4 млн. лева.

„ИмПулс Растеж“ АД отчита нетна печалба от промени в справедливата стойност на инвестициите в размер на 1,235 млн. лева за 2024 г., според обзора на дейността на компанията за четвъртото тримесечие. Финансовият резултат преди данъци е печалба от 1,206 млн. лева от началото на годината. Предварителните данни на дружеството показват, че към края на декември 2024 г. общата стойност на активите му възлиза на 9,588 млн. лева. Още 126 хил. лева са паричните средства, а собственият капитал е на стойност 9,329 млн. лева. Инвестициите на дружеството в компании, търгувани на Българската фондова борса (БФБ), възлизат на 2,441 млн. лева. Дружеството държи дялове в „Уайзър Технолоджи“ АД (предишно наименование „Бианор Холдинг“, БФБ-София, „Телематик Интерактив България“ АД, „Смарт Органик“ АД, „Спиди“ АД, „Биодит“ АД, „Шелли Груп“ ЕД, „Болерон“ АД. Инвестициите чрез трите фонда – „Имвенчър I КДА“, „ИмВенчър II КДА“ и „Имвенчър III КДА“, са на стойност, съответно, 454 хил. лева, 6,236 млн. лева и 297 хил. лева. Фондовете държат дялове както в някои от посочените по-горе публични компании, така и в стартъпи и вече зрели компании, като „Дискордиа“ АД, „Грийн Иновейшън“ АД, „Браузуейв“ АД, Excitel Group, „Обединени търговски обекти“ АД, „РеБенеФит“ ООД, „Трансметрикс“ ООД, „Тайгър Технолоджи“ АД, „СоуСайбър“ АД и др. В последната година акциите на „ИмПулс Растеж“ поскъпват с почти 6%, а пазарната капитализация достига малко над 8,7 млн. лева.

През четвъртото тримесечие на 2024 г. консолидираната група на "Български транспортен холдинг" АД реализира общо приходи в размер на 2,262 милиона лева. През отчетния период общите приходи на групата намаляват на тримесечна база 2,34 пъти, а на годишна база нарастват с 27,44 на сто. С натрупване от началото на финансовата година до края на тримесечието общите приходи на икономическата група възлизат на 11,553 милиона лева. През четвъртото тримесечие на миналата година приходите от продажби на консолидирана основа са в размер на 441 000 лева, като се увеличават с 3,28 на сто спрямо предходното тримесечие, а на годишна база нарастват с 12,50 на сто. Основната част от отчетените приходи от продажби през периода са свързани с продажби на услуги (основно предоставени услуги в пунктове за периодични прегледи на моторни превозни средства, автогарови услуги, сервизна дейност и др.). Приходите от тези дейности през тримесечието възлизат на 438 000 лева.

На 27.02.2025 год. в БИК Капиталов пазар ЕООД постъпи Публично уведомление за финансовото състояние на Випом АД към 31.12.2024 г. на консолидирана основа

Растежът на кредитирането в еврозоната се е ускорил през миналия месец, което предполага, че поредицата от намаления на основните лихвените проценти от страна на Европейската централна банка (ЕЦБ) започва да оказва влияние върху реалната икономика, сочат данни на ЕЦБ. Кредитите за бизнеса са нараснали с 2 на сто на годишна база през януари. Това е най-високият им темп на нарастване от юли 2023 година. Той надхвърля ръста при кредитирането на бизнеса, отчетен през декември 2024 г. (1,7 на сто). Кредитите за домакинствата са се увеличили с 1,3 на сто, след като през предходния месец нараснаха с 1,1 на сто. Това е най-бързият им темп на растеж за последните 18 месеца. Индикаторът M3 за паричната маса в икономиката (т. нар. широки пари), който понякога се използва като оценка на потенциален икономически растеж в бъдеще, е нараснал с 3,6 на сто, което е малко под прогнозите за 3,8 на сто, представени в проучване на Ройтерс.

Съотношението на глобалния дълг към общия брутен вътрешен продукт за миналата година бележи ръст за първи път от 2020 г.  Номиналният размер на дълга достига нов рекорд от 318 трилиона долара, докато в същото време икономическият растеж се забавя, показва доклад на Института за международни финанси (IIF). Нарастването на глобалния дълг от 7 трилиона долара е по-малко от половината от увеличението през 2023 г., когато очакванията за намаляване на лихвения процент от страна на Федералния резерв предизвикаха скок на заемите. Институтът обаче предупреждава, че облигационерите могат да "накажат" правителствата, ако растящите фискални дефицити продължат да се разширяват.  Пазарните реакции на фискалните политики в Обединеното кралство доведоха до свалянето на кабинета на министър-председателя Лиз Тръс през 2022 г., докато подобен натиск във Франция свали премиера Мишел Барние миналата година. Съотношението дълг към БВП, което е показател за способността за изплащане на държавните задължения, доближава нивото от 328%, увеличавайки се с 1.5 процентни пункта. Глобалните задължения на правителствата възлизат на 95 трилиона долара, като в настоящия момент те се сблъскват с намаляваща инфлация и забавящ се икономическия растеж. Институтът за международни финанси очаква растежът на дълга да се забави тази година, на фона на безпрецедентната несигурност в глобалната икономическа политика и все още високите разходи по заемите. Организацията обаче предупреждава, че въпреки високите лихви и несигурността на икономическата политика, прогнозата за увеличение на държавния дълг от $5 трилиона тази година може да се ревизира във възходяща посока поради призивите за фискални стимули и по-големи военни разходи в Европа. Развиващите се пазари, начело с Китай, Индия, Саудитска Арабия и Турция, са генерирали приблизително 65% от растежа на глобалния дълг миналата година. Тези заеми, заедно с рекордните 8.2 трилиона долара дълг, който нововъзникващите пазари трябва да "превъртят" тази година и 10% от който са в чуждестранна валута, може да натоварят способността на страните да устоят на надвисналите политически и икономически бури.

Китай планира да подкрепи с най-малко 400 млрд. юана (55,13 млрд. долара) редица банки в страната, по информация на  Блумбърг. Сред банките, които ще получат държавно финансиране са китайската Земеделска банка и "Банк ъф Къмюникейшънс" (Bank of Communications). Отпускането на тези средства са част от план на управляващите в Пекин за рекапитализация на няколко от големите банки в страната през идните месеци, посочва Блумбърг. Новите банкови заеми в Китай са нараснали повече от очакваното през януари, достигайки рекордно високи стойности, съобщи по-рано този месец Ройтерс. Китайските банки са отпуснали нови заеми на стойност 5,13 трилиона юана (706,40 млрд. долара) през януари. Това над четири пъти повече от стойността на кредитите, отпуснати през декември, сочат данни на Китайската народна банка.