Към 31 декември 2024 г. територията на Република България, изчислена от Националния статистически институт (НСИ) на базата на цифрови модели на кадастралната карта на страната, е 110 996,76 кв. километра. Според начина на трайно ползване (конкретно предназначение) на поземлените имоти най-голяма площ заемат земеделските територии - 54,5 на сто, и горските територии - 33,3 на сто от общата площ на страната. Урбанизираните територии обхващат близо 5279,4 кв. км, или 4,8 на сто от територията на страната. Гъстотата на населението към 31 декември 2024 г. средно за страната е 580 души на кв. километър. В урбанизираните територии тя е 1 214,7 души на кв. километър, като намалява с 6,2 души на кв. километър спрямо 2023 година. Най-голяма гъстота на населението в урбанизираните територии се отчита в областите София (столица) - 5 022 души на кв. км, Благоевград (1 999,2) и Пловдив (1 830,9), а най-малка - в областите Видин (534,9), Добрич (565,5) и Търговище (613,6). Гъстотата на населението към 31 декември 2023 г. средно за страната е била 581 души на кв. километър, показва справка в НСИ. В урбанизираните територии тя е била 1220,9 души на кв. километър и е намаляла с 25,4 души на кв. километър спрямо 2022 година. Най-голяма гъстота на населението в урбанизираните територии е била отчетена в областите София (столица), Благоевград и Пловдив, а най-малка в областите Видин, Добрич и Търговище.

Аукцион за емитиране на нов държавен дълг за 300 млн. лева ще се проведе в началото на следващата седмица, съобщава Българската народна банка. На 16 юни 2025 година ще бъдат предложени за продажба лихвоносни съкровищни облигации със срочност седем години с фиксиран купон от 3,25 процента от емисия № BG 20 400 25 210. Това ще бъде деветият аукцион за продажба на държавни ценни книжа (ДЦК) на вътрешния пазар за настоящата 2025 година. Набраният нов дълг от вътрешния пазар за тази година възлиза на 1,8 млрд. лева, като пласираните количества ДЦК са от две емисии – 7-годишна (№ BG 20 400 25 210) и 3-годишна (BG2030025113). Паралелно с това България излезе на международните капиталови пазари в края на април, където емитира облигации в два транша за общо 4 млрд. евро. Така към днешна дата новият дълг, набран през тази година, възлиза на близо 9 млрд. лева. Според Закона за държавния бюджет максималният размер на новия дълг, който може да бъде поет през 2025 година, възлиза на 18,9 млрд. лева. Таванът на общия размер на държавния дълг е определен на 61,7 млрд. лева към края на тази година.

Агенцията за публичните предприятия и контрол е изготвила оценка на публичните предприятия на базата на гласувана от правителството в края на 2023 г. методика. Анализирано е изпълнението на бизнес програмите на всички големи държавни дружества по смисъла на Закона за счетоводството - общо 50 фирми. За целите на оценката дружествата са разделени в 2 големи групи - предприятия, осъществяващи предимно търговска дейност и предприятия, осъществяващи предимно публични функции. Анализът показва, че с много добро изпълнение и по двата показателя са 28 дружества. 21 са оценени с изпълнение "добро", 7 дружества имат задоволително изпълнение на финансовите цели, а 4 дружества имат оценка "незадоволителна". Като незадоволително е оценено изпълнението на финансовите цели на "Държавната консолидационна компания", която периодично се обявява за ненужна шапка на много разнородни по дейност дружества като ВМЗ, "Монтажи", "Екоантрацит", "Кинтекс", "Ел Би Булгарикум". В ДКК по списъчен състав работят 19 души, бордът на директорите се състои от 4 души, а общият разход за възнаграждения на борда е 347 000 лв. за годината. Крайната оценка е "добра", дружеството е на печалба от 14 млн. лв., но тя се свива чувствително спрямо 2022 г. Незадоволителна оценка за изпълнение на финансовите цели получава и "Булгаргаз" заради влошения коефициент на задлъжнялост, който мери съотношението между пасивите и собствения капитал, който е скочил сериозно. 5-членният борд на директорите е получил през 2023 г. възнаграждения в общ годишен размер от 579 000 лв. (53 души списъчен състав). "Булгаргаз" е на загуба от 52,3 млн. лв. през 2023 г. спрямо загуба от 100,4 млн. лв. година по-рано. Незадоволително е изпълнението на финансовите цели и при МБАЛ "Лозенец" - бившата правителствена болница, защото не успява да подобри коефициента на обща ликвидност. Бордът на директорите е тричленен, изплатени са възнаграждения в размер на 295 000 лв. през годината. Загубата е 22,3 млн. лв. през 2023 г. срещу 32 млн. лв. година по-рано. Единственото дружество с обща крайна незадоволителна оценка е "БДЖ-Товарни превози". Всички коефициенти за оценка на финансовото състояние на дружеството са се влошили спрямо година по-рано. От близо 13 млн. лв. печалба за 2022 г. дружеството е излязло на загуба от 10,4 млн. за 2023 г. Сред дружествата с много добри оценки по двата показателя, са БЕХ - 5-членен борд, изплатени 857 000 лв. възнаграждения, 1 млрд. лв. печалба, ВМЗ - 5-членен борд, изплатени 295 000 лв. възнаграждения (4199 души персонал) и 143 млн. лв. печалба, "АЕЦ - Козлодуй" - с много високи резултати и по двата показателя, печалба от 537 млн. лв., с 5-членен борд и изплатени възнаграждения 638 000 лв. за годината (3796 души персонал), ЕСО - с 3-членен УС и 7-членен надзорен съвет, платени възнаграждения за двата органа 1 млн. и 13 хиляди лв. (3321 души) и 250 млн. лв. печалба и др. В края на 2023 г. българската държава упражнява доминиращо влияние в 266 публични предприятия, в които са били заети 121 000 души. Собственият им капитал през 2023 г. възлиза на 32,3 млрд. лв. срещу 23,7 млрд. лв. през 2020 г. Голям принос за ръста на капитала през 2023 г. срещу 2022 г. има вноската на 1.5 млрд. лв. в АЕЦ “Козлодуй” за изграждането на 7-и и 8-и блок. Двадесет и три публични предприятия приключват 2023 г. с отрицателен собствен капитал, от които "Български пощи" ЕАД, София с 49,285 млн. лв., "Водоснабдяване и канализация" ООД, Шумен с 29,176 млн. лв., "Терем Хан Крум" ЕООД, Търговище с 20,873 млн. лв. и "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, Пловдив с 18,876 млн. лв.

Инвеститорът "Панорама инвест“ ЕООД - Варна, с управител Валентин Вълев, е представила инвестиционно намерение да строи жилищен комплекс и подземен паркинг върху 175 дка в местност „Ески балар“, землището на „Галата“ в райно на гр. Варна. Едноличен собственик на капитала на дружеството е „Експрес гаранцион“. Теренът се намира край пътя между Панорамна площадка и Детския лагер в „Галата“. Имотът е собственост на „Панорама сити“ от 2004 година като преди това е бил собственост на Министерството на отбраната и е представлявал военно поделение. В него влизат общо седем имота, сред които и този с площ 175.5 дка. Включени са още няколко стари постройки в местност „Черноморец“ и един имот от близо 6 дка в местност „Зеленика“. Източник: Moreto.net

Иван Искров, който беше управител на БНБ от 2003 до 2015 г., е предложен за член на надзорния съвет на Moldindconbank. "Доверие обединен холдинг" чрез "Доверие инвест" е мажоритарен акционер в молдовската банка. Нейното общо събрание на акционерите предстои на 17 юни. Другата важна точка е, че се предвижда Moldindconbank да разпредели 45% от печалбата си за 2024 г. като дивидент. Това прави малко над 500 млн. леи или около 49.7 млн. лв. "Доверие обединен холдинг" индиректно притежава 78.21% дял, така че, ако решението бъде прието, холдингът ще получи около 39 млн. лв. Година по-рано дивидентът беше 442 млн. леи (44.2 млн. лв.), като на българския акционер се падаха около 34.7 млн. лв. Името на Искров се свързва най-вече с надзорния провал около възхода, а впоследствие и краха на Корпоративна търговска банка през 2014 г. През юни 2015 г. Искров обяви, че ще се оттегли, а през юли това стана факт. Така всъщност завръщането на Искров към банковия сектор става факт десетилетие по-късно. Междувременно той се занимаваше с разнообразни бизнес начинания, като към момента е собственик и управител на няколко дружества, занимаващи се с недвижими имоти, енергийна ефективност и др. От 2022 г. е съосновател и зам.-председател и на Китайско-български икономически и културен съвет. Най-големият акционер в "Доверие" е ръководената от Огнян Донев фармацевтична компания "Софарма" с 22.75% дял, а 8.9% има "Телекомплект" - дружество, контролирано от Донев и адв. Венцислав Стоев, който е и председател на надзорния съвет на холдинга

Германският инвеститор Бертрам Ролман е удостоен от немския посланик в България  с „Федерален кръст за заслуги", което отличие е най-голямото и най-престижното в Германия. Призът се връчва на германски граждани и чужденци за техните особени заслуги в областта на политиката, икономиката, културата, духовния живот и др. Бертрам Ролман е един от най-големите немски инвеститори в България и най-големият предприемач и инвеститор за района на Гоце Делчев, който вече 21 години прави бизнес у нас. Той е собственик на най-голямата шивашка фирма в Пиринския край „Пирин – Текс".

Българската агенция за инвестиции връчи 2 сертификата клас А на на „Сиесайеф“ и „Монек България“. „Сиесайеф“ получи сертификат за инвестиционен проект, който включва създаването на съвременна складово-логистична база в Индустриална зона „Загоре“, гр. Стара Загора. „Монек България“ реализира проект в гр. Кърджали, който предвижда мащабна технологична модернизация и внедряване на мерки за енергийна ефективност в основния производствен корпус на предприятието.

Печалбата на Индустриален парк Шумен за 2024 г. се е увеличила в сравнение с предходната година, съобщи изпълнителният директор на "Индустриален парк Шумен" АД Николай Тончев на Общото събрание на акционерите. Община Шумен, като акционер на дружеството ше получи дивидент за 2024 г. в размер на 240 000 лева. Община Шумен застава зад инициативата на ръководството на Индустриалния парк да се развие новата "Зона Д", на площ от около 180 декара, тъй като това ще даде добра перспектива за привличане на нови инвеститори и поради изчерпването на свободните терени в останалите зони. Над 21 млн. лева са активите на Индустриален парк Шумен, като над 7,6 млн. лв. от тях са дълготрайни материални активи. Два проекта за индустриални паркове в Шумен са сред одобрените за страната общо 11 проекта за финансиране по "Програма за публична подкрепа за развитието на индустриални райони, паркове и подобни територии и за привличане на инвестиции" (AttractInvestBG) от Плана за възстановяване и устойчивост.

"Фрукто Сливен" има над 60-годишен опит в производството на консервирани плодове и зеленчуци. Производствената база се намира в Сливен и заема 70 хил. кв.м, от които 20 хил. кв.м закрита площ. В близост до фабриката са разположени и фирмените овощни градини, в които се отглежда основната суровина - праскови и череши. Днес "Фрукто Сливен" е най-големият завод за белени праскови в България. Компанията произвежда и плодови пюрета и зеленчукови консерви. Търговският й офис е във Варна. Над 95% от продукцията се продава зад граница. Основни акционери във "Фрукто Сливен" са Станислав Станев и Димитър Алексиев. За 2023 дружеството отчита 30.063 млн. лв. общо приходи, а заетите са 233. "Фрукто Сливен" преработва само пресни плодове - около 14 000 тона на сезон - череши, вишни, кайсии, праскови, сливи и круши - от края на юни до септември. За 2024 година инвестициите са на стойност 1 546 723 лева. За периода 2020 - 2024 включително са инвестирани 8 410 500 лева. Закупини и внедрени са много машини и оборудване с цел автоматизация и дигитализация на производството. Построени са два склада за готова продукция с две модерни товарни рампи, ФЕЦ за собствени нужди - 796 kWp, газова станция на пропан-бутан. Предвижда се изграждането на нова локална пречиствателна станция за отпадни води, котел за производство на пара с малка мощност от горене на костилки, закупуване на палетизатор и депалетизатор на пълни опаковки и други две по-малки специализирани машини.

"Грийн Иновейшън"АД (Hydrogenera), производител на електролизьори (устройства, които се използват за разделяне на водната молекула на водород и кислород с помощта на електрическа енергия) в Източна Европа, излиза на Българската фондова борса (БФБ) чрез първично публично предлагане, за да ускори своето развитие и разшири присъствието си на европейските пазари. Дружеството разработва собствени технологии за производство, съхранение и приложение на зелен водород. То е реализирало над 90 проекта в България, Италия, Турция и Полша. През последните две години "Грийн Иновейшън" АД отбелязва ръст на приходите от дейността си, достигайки близо 8 млн. лв. за 2024 г., като реализира оперативна печалба преди облагане с данъци от над 1 млн. лв. Със средствата, набрани от публичното предлагане, "Грийн Иновейшън" АД ще инвестира в разширяване на производствения капацитет, разработка на нови продукти и технологии, засилване на научноизследователската и развойна дейност, навлизане на нови европейски пазари и реализация на мащабни индустриални проекти. "Грийн Иновейшън" АД е създадена през 2016 г.

Съветът на директорите на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) одобри нова стратегия за България, която ще направлява инвестиционния и политически ангажимент на банката в страната за петте години до 2030 г. "Трите основни теми на нашия ангажимент в България през следващите пет години, които са и приоритети за правителството, са ускоряване на прехода към зелена икономика, повишаване на конкурентоспособността чрез иновации и задълбочаване на финансовите пазари, както и укрепване на икономическата устойчивост и регионалната интеграция", заяви Мануела Несъл, ръководител на ЕБВР за България. Банката е основен инвеститор в България, който освен това предоставя консултантска подкрепа на правителството и мобилизира допълнителни частни инвестиции, наред с осигуряването на финансиране. Новата стратегия е в тясно съответствие с националните приоритети на България и ангажиментите към ЕС. С над 4,7 милиарда евро, инвестирани до момента в България, ЕБВР остава ангажирана с подкрепата на устойчивата инфраструктура, растежа на частния сектор и приобщаващото развитие. През 2024 г. инвестициите на ЕБВР в България се увеличиха над двойно, достигайки 272 милиона евро спрямо 114 милиона евро през предходната година, в рамките на 20 проекта. Над 90 процента от тези инвестиции бяха разпределени за зеления преход на България. Всички проекти на ЕБВР в България бяха насочени към частния сектор, което подчертава мисията на банката да подкрепя развитието на частните предприятия.

Най-големият суверенен фонд в света ще заяви тази седмица пред Европейския съюз, че „по-добрата и опростена регулация“ е ключова за пазарните реформи, от които спешно се нуждае, пише CNBC.  Писмото е част от консултация на ЕС относно създаването на рамка за съюз на спестяванията и инвестициите за рационализиране на финансовите системи на блока. ЕС обсъжда и се насочва към създаването на съюз на капиталовите пазари повече от десетилетие, за да стимулира инвестиционните и спестовните потоци в региона. NBIM, мениджърът на огромните приходи от петрол и газ на Норвегия, е разполагал с 285 милиарда евро (325 милиарда долара) в ценни книжа, емитирани от държави членки на ЕС и европейски корпорации, в края на 2024 г. Общата стойност на фонда е била около 1,9 трилиона долара през 2024 г., според годишния му доклад, като 71% от активите му са в акции, а 26,6% - в ценни книжа с фиксиран доход. Ключова препоръка е „надзорът на капиталовите пазари да бъде обединен на европейско ниво“. ЕС няма единен регулатор на пазара на ценни книжа или правилник, обхващащ цялата търговия, и това води до правна несигурност, оперативна сложност, дълги процеси и непоследователни тълкувания, продължава тя. ЕС трябва да се справи с регионалната фрагментация в законодателството за ценните книжа, корпоративното право, несъстоятелността и данъчните режими и да стандартизира паневропейския процес на емитиране на дълг.

Доставките на втечнен природен газ от САЩ за Европейския съюз през април като цяло са намалели с 9% на месечна база до 2,6 млрд. долара във финансово изражение. Две от европейските страни - Белгия и Португалия - са свили покупките си най-много, по данни на американските митници. Белгия през април е внесла от САЩ във финансово изражение едва 20% от втечнения газ за март, само за 53,8 млн. долара, а за Португалия показателят е наполовина - за 23,3 млн. долара. Отрицателна динамика относно покупките на втечнен газ от САЩ в средата на пролетта регистрират Италия (спад с една трета, до 203 млн. долара), Франция (спад с 29%, до 442 млн. долара) и Германия (спад с 24%, до 370,3 млн. долара). Същевременно три държави, които не купуваха американски газ през март, възобновиха вноса през април - Хърватия (за 55,4 млн. долара), Финландия (за 24,4 млн. долара) и Гърция (за 68 млн. долара). А лидер по ръст сред стабилните купувачи на американски втечнен природен газ е Литва, която за април спрямо март отбеляза месечен скок от 56%, до 79,3 млн. долара. Страните, закупили най-големи обеми втечнен газ от САЩ и съответно за най-големи суми през април, са: Нидерландия - 22% от вноса в ЕС, за 572 млн. долара; Испания - 19% от вноса в ЕС, за 494 млн. долара; Франция - 17% от вноса в ЕС, за 442 млн. долара. За 2024 г. САЩ, както и за предходната година, са най-големият износител на втечнен природен газ в света, като са реализирали среден дневен износ от 11,9 млрд. куб. фута (336,97 млн. куб. метра). Това сочат най-новите данни на американската Агенция за енергийна информация (EIA) През май Европа установи абсолютен месечен рекорд по внос на втечнен природен газ (LNG), по данни на Gas Infrastructure Europe (GIE). За май потоците втечнен природен газ от европейските терминали към газопреносната система на ЕС достигат около 12,8 млрд. куб. м, което е с 0,7% повече от април и с 38% повече до май 2024 година.

Ръстът на китайския износ през май се забавя до тримесечен минимум, тъй като американските мита намаляват рязко доставките, а дефлацията при износните цени на стоките се задълбочава до най- лошото си ниво от две години, оказвайки натиск върху втората по големина икономика в света, както на вътрешния, така и на външния фронт, информира Ройтерс. Подчертавайки влиянието на американските тарифи върху доставките, митническите данни показват че китайският износ за САЩ се е сринал с 34,5 на сто на годишна база през май в стойностно изражение, което е най-резкият спад от февруари 2020 г., когато избухването на пандемията преобърна световната търговия. Общият износ от азиатския икономически гигант се е увеличил с 4,8 на сто на годишна база в стойностно изражение през май, забавяйки се от скока от 8,1 на сто през април и не достигайки очаквания от анализаторите в анкета на Ройтерс ръст от 5 на сто. Вносът се е понижил с 3,4 на сто на годишна база, което е доста по-значително понижение от регистрирания през април спад от 0,2 на сто и е по-лош резултат от очакваните в анкетата на Ройтерс 0,9 на сто. Износът се е увеличил съответно с 12,4 на сто на годишна база и с 8,1 на сто през март и април, тъй като заводите са ускорили доставките си към САЩ и други чуждестранни производители, за да избегнат по-високите мита, наложени от Тръмп върху вноса от Китай и останалата част от света. Износителите в Китай са отчели известно облекчение през май, тъй като Пекин и Вашингтон се споразумяха да спрат временно повечето тарифи за 90 дни, като напрежението между двете най-големи икономики в света остава високо и преговорите са в ход по въпроси, вариращи от контрола на Китай върху редкоземните елементи до Тайван. Вносът на Китай в САЩ също се е понижил рязко с 18,1 на сто от спада с 13,8 на сто през април. Търговският излишък на Китай през май е достигнал 103,22 милиарда долара, което е увеличение от 96,18 милиарда долара предходния месец. Индексът на производствените цени е спаднал с 3,3 на сто през май спрямо предходната година след понижение с 2,7 на сто през април и бележи най-голямото свиване от 22 месеца, а потребителските цени са продължили низходящата тенденция, спадайки с 0,1 на сто миналия месец спрямо предходната година. Показателят за основната инфлация, в който не са включени колебливите цени на храните и горивата, регистрира ръст от 0,6 на годишна база, което е малко над увеличението от 0,5 на сто през април.