С Държавен вестник бр. 26 от 27 март 2025 е изменена разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС като прагът за задължителна регистрация по Закона от 1 април 2025 г. се намалява от 166 000 лв. на 100 000 лв., съобщава Националната агенция за приходите. В тази връзка от 1 април 2025 задължение за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС на основание чл. 96, ал. 1 от същия закон възниква за данъчно задължените лица, установени на територията на страната, които имат достигнат облагаем оборот 100 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди тази дата. Посоченият праг е приложим при определяне на облагаемия оборот както за целите на задължителната регистрация по закона, така и в случаите на дерегистрация. 

Брутният външен дълг на България в края на януари възлиза на 47.78 млрд. евро (43.7% от БВП*), което е с 3.69 млрд. евро повече в сравнение с края на същия месец на миналата година. Тогава сумата е била 44.09 млрд. евро и 42.5% от БВП на страната, съобщава Българската народна банка. В края на януари краткосрочните задължения са 8.58 млрд. евро (18% от брутния дълг, 7.9% от БВП) и се повишават с 621 млн. евро на годишна база. За сравнение, тогава те са били в размер на 7.96 млрд. евро, 18.1% от дълга и 7.7% от БВП на страната. Дългосрочните задължения възлизат на 39.2 млрд. евро (82% от брутния дълг, 35.9% от БВП) в края на януари, като нарастват с 3.07 млрд. евро спрямо края на януари миналата година. Тогава тези задължения са били 36.13 млрд. евро, 81.9% от дълга и 34.8% от БВП на страната. Брутният външен дълг на сектор „Държавно управление“ в края на януари е 12.81 млрд. евро (11.7% от БВП). Спрямо същия месец на миналата година (10 896.4 млн. евро, 10.5% от БВП) той нараства с 1.92 млрд. евро. Външните задължения на Централната банка са 2.05 млрд. евро (1.9% от БВП). Те нарастват с 41.5 млн. евро на годишна база, когато са били общо 2 млрд. евро при 1.9% от БВП на страната. Външните задължения на сектор „Други парично-финансови институции“ (банки и фондове на паричния пазар) са 7.22 млрд. евро (6.6% от БВП). Те се повишават с 580.3 млн. евро спрямо края на януари миналата година (6.64 млрд. евро, 6.4% от БВП). Външните задължения на „Други сектори“ са 12.62 млрд. евро (11.5% от БВП). Те нарастват с 611.3 млн. евро спрямо януари година по-рано. Тогава те са били 12.01 млрд. евро или 11.6% от БВП на страната.

Машиностроителната компания "Кяшиф" ще захранва и четирите си завода в Джебел и Кърджали от фотоволтаични електроцентрали в двата града, съобщи собственикът й инж. Кяшиф Кяшиф. Фотоволтаичният парк в Джебел, където са позиционирани 3 от заводите на компанията за производство на хидравлични цилиндри, вече е изграден, а само преди дни е подписан договор за втори етап от него, с мощност 0,6 мегаватчаса (MWh). С допълнението общата мощност в Джебел ще бъде 1,6 MWh. В Джебел ще бъдат изградени и батерии за съхранение на енергия с капацитет 600 KWh и с възможност за увеличение на капацитета в бъдеще. В позиционирания в Кърджали четвърти завод на компанията започва изграждането на фотоволтаична електроцентрала с мощност 600 KWh. Инвестицията за изграждане на фотоволтаичните централи в Кърджали и Джебел е изцяло със собствени средства. Компанията за производство на хидравлични цилиндри се е превърнала в семейна и е на пазара повече от 40 години. През последните години инвестира в пускането на два нови завода, единият от които е този в Кърджали, с което да се завърши цикълът на предлаган асортимент - от най-малките до най-големите цилиндри за всяка една съществуваща машина. Изградените заводи са високотехнологични, а 99 процента от продукцията се изнася на европейския пазар. Първия си европейски партньор компанията среща през 2001 г. на панаир в Германия, а днес търгува с цяла Европа. Чрез европейските си партньори компанията е стъпила и в Америка. Отскоро изнася продукция и за Австралия, закъдето само преди дни е осъществен втори износ. С австралийския си клиент компанията планира реализирането на още 4 проекта.

ГудМилс България, производител на брашното "София Мел", реализира инвестиция от близо 400 хил. лв. в модернизация на млевните линии в мелницата си в София. Средствата са вложени в нови технологични решения, които позволяват старта на производство на високопротеиново пшенично брашно тип 400 - продукт с висока добавена стойност, използван при направата на луксозни и качествени печива. Според Илия Великов, управляващ директор на компанията, обновените линии ще дадат възможност за разширяване на продуктовото портфолио и навлизане на нови пазари. Проектът е реализиран за три месеца, като оборудването е доставено от швейцарската компания Buhler, водещ световен производител на машини за мелничната индустрия. Високопротеиновото брашно тип 400 е предназначено за производството на изделия с високи изисквания към състава - от козунаци и сладкиши до фини кори, торти и пици.

Веригата фитнесклубове Pulse придоби чрез покупко-продажба от „Инвестбанк“ сграда с акт 14 на ключовото кръстовище между булевардите „Христофор Колумб“ и „Цветан Лазаров“ в гр. София. Към съществуващата сграда от 7500 кв. м., Pulse ще добави еквивалентна площ, удвоявайки мащаба ѝ. Размерът на инвестицията възлиза на 14 млн. лв. Обектът от веригата се очаква да бъде завършен в рамките на календарната година. Новият Wellplex проект на Pulse Homes съчетава жилища с фитнес, разположен на 4100 кв. м. и уелнес зона от 1000 кв. м. с акватонични топли басейни. Новият лайфстайл клуб ще разполага с 250 прилежащи паркоместа. Това е петият Wellplex в София от проектите на пионерите на концепцията за България Pulse Homes. Луксозният комплекс в „Дружба“ носи името Pulse Novus WellPlex. Другите четири Wellplex проекта в София са : Pulse Tower WellPlex на бул. „България“, 132 , Pulse Synergy WellPlex на бул. „Президент Линкълн“ в жк. „Овча купел“,, Pulse Regina WellPlex в жк.„Люлин“,2, бл.276, Pulse Park WellPlex на бул. „Петър Дертлиев“ в жк. „Люлин“ 6.

31 март е последният ден, в който са работили мощностите на втората най-голяма въглищна топлоцентрала в България - ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“. 1 април 130 от общо 160 служители на дружеството ще бъдат отново съкратени. Енергетиците вече получиха своите предизвестия за освобождаване в средата на февруари. Над 50% от служителите, които предстои да бъдат освободени отново от работа, са от община Стара Загора съобщи Бюрото по труда в града. През последните седмици държавата, която има 27% дял в частния тец, търси решение за запазване на работа на заетите, както и за потенциална продажба на дружеството на инвеститор. На този етап обаче липсва информация за постигане на някакъв напредък. Освобождаването на персонала в ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“ започна преди година, когато изтече договорът на дружеството с НЕК за изкупуване на електроенергия. През лятото на 2024 г. топлоцентралата беше включена за кратко отново, когато цената на електроенергията се повиши, след която отново бяха освободени част от заетите в дружеството. Механизмът за повторното стартиране обаче изтече.

ТЕЦ "Бобов дол" започва да работи по изпълнението на своята стратегия за трансформация, опровергавайки твърденията, че закриването е единственият възможен път. Концепцията на ТЕЦ "Бобов дол" е да подмени изцяло съществуващия горивен микс (въглища) с природен газ, биомаса, биогаз, а впоследствие и водород. Tрансформацията започва с местните суровини и постепенното надграждане на този микс. До този момент вече 20% от въглищата са успешно заместени с биогорива Един тон биомаса заменя два тона въглища. На площадката на ТЕЦ "Бобов дол" има обособени над 100 декара площ, която се използва като складово стопанство. Събирането и складирането на зеленото гориво е сериозен и тежък процес, който ТЕЦ "Бобов дол" успешно управлява. На площадката на ТЕЦ "Бобов дол" вече се намира съвсем нова инсталация за биогаз, която предстои да бъде монтирана и въведена в експлоатация. Инсталацията е доставена от "Зорг биогаз" - компания, която има изградени над 37 подобни инсталации в държави като Германия, Дания, Италия, Словакия, Латвия. На територията на старото шламохранилище, без да се използва нито метър плодородна земя, са подредени 173 058 броя фотоволтаични модули, които функционират от 2024 година. Скоро до тях ще бъде изградено и батерийно стопанство. Проектът се реализира в партньорство с "Тибиел солар". Централата има разработен и идеен проект за изграждане на инсталация с хибридни турбини, работещи на природен газ и водород с обща мощност 240 MW и инсталиране на електролизери, които ще произвеждат водород за турбините от енергията от фотоволтаичния парк. Завършването на разклонението на газовата връзка със Северна Македония отваря възможността за свързване на ТЕЦ "Бобов дол" с националната газопреносна мрежа. Това ще позволи използването на природен газ както за разпалване на котлите, така и за производство на енергия. След присъединяването на централата ще бъде въведена в експлоатация нова газова система за захранване на разпалващите газови горелки на парогенераторите. Успоредно с това предстои монтажът на вече доставените пет газобутални двигателя с обща електрическа мощност 42.96 MW.

Във връзка с грандиозния гаф с тегленето на 24-ия тираж на числата 5/35 на държавното тото 2, когато се падна печелившото число 41, спортният министър Иван Пешев уволни цялото ръководство на Спортния тотализатор начело с изпълнителния директор на тотото Георги Тарлеков и сезира прокуратурата, МВР, НАП и Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) заради съмнения за схема за злоупотреби и измами в играта. Оказва се, че при тегленето на тиражите на Спортния тотализатор липсва комисия от Министерството на финансите, която да следи за нередности и да проверява тежестта на топките преди всяко теглене. Комисията е отпаднала като контролен орган още през лятото на 2020 г., когато беше закрита Държавната комисия по хазарта, уличена в прибиране на подкупи от частната лотария на Васил Божков. Според последния публикуван финансов отчет на тотото за 2023 г., приходите са в размер на 394 милиона лева, а изплатените печалби са в размер на 206 милиона лева. От Българския спортен тотализатор отчитат чиста печалба за 2023 г. в размер на 62,6 млн. лв. и около 50 млн. лв., похарчени за подпомагане на спорта и културата. Тотото е платило държавни такси по Закона за хазарта в размер на 59,2 млн. лв. Стартирало е разследване на дейността на Спортния тотализатор, от МВР и прокуратурата, които са изискали да им бъде предоставен достъп до всички налични топки и прозрачни сфери, за да бъде проверено има ли възможност печелившите числа от тиражите на Тото 2 да бъдат предварително зададени чрез тайно монтирани технически устройства. Отстранената управа на Българския спортен тотализатор е разследвана и за друга престъпна схема от игрите на щастието – кражби на хиляди непотърсени в 60-дневен срок минимални печалби от тройки и четворки. Проверката се извършва от НАП и от Агенцията за държавна финансова инспекция.

На 31.03.2025 год. в Борсова информационна компания Капиталов пазар ЕООД постъпи уведомление за обратно изкупени акции по чл.111, ал.8 от ЗППЦК.

България постепенно се приближава до по-развитите страни в Европейския съюз по брутен вътрешен продукт на човек от населението. През 2024 г. показателят, който се счита за добър ориентир за стандарта на живот, е достигнал 66% от средното ниво за ЕС, като се е покачил с 2 процентни пункта нагоре в сравнение с предходната година, предварителни данни на Евростат. БВП на човек у нас е нараснал с 11 процентни пункта през последните шест години, или с поне 2 пункта всяка година. Почти толкова бързо се изкачват Румъния и Хърватия, където показателят се е повишил с 10 пр. пункта от 2019 г. насам. Португалия, Полша, Словакия и Латвия бележат ръст от по 5 пункта за същия период. Въпреки нелошия си напредък през последните години, България трайно остава на дъното в ЕС по БВП на човек, като изостава от страни като Хърватия, Полша, Румъния и прибалтийските държави. Причините могат да се проследят до хиперинфлацията и кризата през 90-те, когато България преживява рязък спад на стандарта на живот, след което така и не успява да настигне отново тези страни. Все пак от 2007 г., след приемането на България в Европейския съюз, БВП на човек в страната се приближава към този на съюза всяка година почти без прекъсване. Румъния започна от по-ниска позиция от България преди приемането на двете страни в ЕС, но успява да мине границата от 70% още през 2020 г. и най-вероятно догодина ще надмине 80% и ще се нареди сред по-богатите страни в Централна и Източна Европа.  С най-висок БВП на човек през 2024 г. са Люксембург и Ирландия, където показателят е над двойно по-висок от средното за ЕС (съответно 241% и 211% от него). Извън тях, Нидерландия, Дания и Белгия водят по стандарт на живот в ЕС. Общо 10 от 27-те страни членки на ЕС имат БВП на човек над средното, като в тях живеят малко над една трета от жителите на съюза, изчислява Евростат. На другия край са България, Гърция и Латвия, където показателят е най-нисък. Данните на Евростат за БВП на човек са съпоставими в реално изражение, тъй като елиминират разликите в ценовото равнище в отделните държави. Показателят се измерва в "стандарти покупателна способност" - фиктивна валута, която може да "купи" еднакво количество стоки и услуги във всяка от страните. По предварителни данни на НСИ номинално (по текущи цени и без да се отчитат разликите в покупателната способност) БВП на човек в България възлиза на 16 052 евро през 2024 г., като нараства в сравнение с 14 691 евро предходната година. При това измерване разликата със съюза е по-голяма - българският БВП на човек е едва малко над 40% от средния за ЕС, който миналата година нараства до 39 667 евро.

Министерството на финансите на Китай ще инжектира 69 млрд. долара в четири от най-големите държавни банки в страната чрез пласиране на акции, следвайки обещанието на правителството за увеличаване на капиталовите буфери, съобщава Bloomberg. Кредиторите Bank of Communications Co., Bank of China Ltd., Postal Savings Bank of China Ltd. и China Construction Bank Corp. се готвят да наберат общо до 520 млрд. юана (72 млрд. долара) чрез допълнително пласиране на акции. Министерството на финансите ще бъде най-големият инвеститор във всички предложени пласирания, с участие от общо 500 млрд. юана. Китай иска да подобри стабилността на своята банкова система – въпреки че шестте най-големи кредитора в страната имат капиталови нива, които надвишават изискванията – след въвеждането на поредица от политики за стимулиране на икономиката, включително намаляване на лихвените проценти по ипотеките. Банките ще емитират нови акции с премия от 8,8% до 21,5% над цената на книжата в края на последната сесия в Шанхай от миналата седмица, за да попълнят своя капитал от първи ред. Министерството на финансите ще пусне в продажба първата си партида специални държавни облигации за 500 млрд. юана тази година, за да подкрепи четирите кредитора, като ведомството очаква този ход ще донесе дългосрочна възвръщаемост за инвеститорите. Притиснати да подкрепят икономиката през последните няколко години, кредиторите се сблъскват с рекордно ниски маржове, забавяне на растежа на печалбата и нарастващ портфейл от лоши дългове. Нетният лихвен марж на сектора — показател за рентабилността — падна до 1,52% в края на 2024 г., най-ниското ниво до момента. По-големите капиталови буфери ще позволят на кредиторите потенциално да предоставят повече заеми, тъй като Пекин обеща по-голяма подкрепа за редица икономически сектори, включително жилищен пазар и технологии, за да постигне целта за растеж от около 5% за тази година.