През 2024 г. продажбите на бира у нас са 5 160 000 хектолитра, отчетоха от Съюза на пивоварите в България. За последната 2024 г. капиталовите инвестиции в икономическа дейност ,,Производство на пиво и малц“ възлизат на рекордните 80 милиона лева. В сравнение с предходната 2023 г., увеличението на дълготрайните материали активи е с 40 %, т. е. - с 23 милиона лева. Приходите за бюджета от производството и продажбите на бира надхвърлят 435 млн. лева, а добавената стойност на индустрията е 470 милиона. В България по лиценз се произвеждат 10 световни марки бира. За последните 12 месеца българските пивовари са добавили в асортимента си над 15 нови продукта включително и 2 глобални луксозни марки. През 2024 г. консумацията на безалкохолна бира у нас е над 80 000 хектолитра, което е увеличение на потреблението с около 35% спрямо 2023 г. Средната заплата в бирената индустрия винаги е сред първите 10 икономически дейности с най-високи доходи на заетите. В края на 2024 г., по данни на НОИ, средният осигурителен доход в пивоварните предприятия е 2680 лева. През 2024 г. членовете на СПБ са пуснали на пазара 4767 тона ПЕТ опаковки, което е с 37% по-малко от 2020 г. През 2024 г. е спестено и производството на 4100 тона стъклени бутилки, като се отчита увеличение на повторната употреба на 30 на сто от оборотния амбалаж.

Нови европейски регулации и изисквания трябва да променят модела на работа на българските производители и обработватели на розово масло. Промяната за представителите на тази ключова за страната ни индустрия на етерични масла са в две посоки - човешки права и опазване на биоразнообразието. Ицчиналата 2024-та година беше една от най-добрите за последните 3 десетилетия за всички, чийто бизнес е свързан с розите. Това се отнася както за фермерите, така и за преработвателите. Печалбата на представителите на индустрията не надвишава и 20% от крайната изкупна цена, а заради масовото изоставяне на градини, секторът губи десетки милиони евро. Българското розово масло е световно признато със своето високо качество и многостранно приложение. По-голямата част от продукцията е насочена към външните пазари. През 2024 година България изнася към трети страни 936,5 кг розово масло за над 30 държави. Сред тях са Великобритания, Индия, САЩ, Китай, Австралия и Япония. Изнесен е близо 1 тон розово масло. Основните проблеми в сектора са свързани с липсата на национално или европейско финансиране, за да се сложи край на детския труд, както и с ниските заплащания на работниците. Друг голям проблем при преработка на рози е тенденцията мултинационалните компании, които придобиха големите семейни фирми, да предпочитат да работят с химически съставки, вместо с етерични масла и натурални продукти при производството на козметика и парфюми. Така използването на естествени суровини продължава да намалява. Десет години след като Европейската комисия признава Българското розово масло за Защитено географско указание (ЗГУ), в България има 10 компании, които са сертифицирани и регистрирани по ЗГУ и само те имат правото да етикетират продукта "Българско розово масло". В същото време у нас има 73 розопреработватели. Българското розово масло се използва най-вече в козметиката, парфюмерията и ароматерапията. Въпреки това, проучванията също доказват и фармацевтични ефекти на розовото масло и неговите съставки. Производството на органичен розов цвят и масло изисква прилагане на нови земеделски практики. Това изисква допълнителни инвестиции и технологии, за да може продукцията да бъде сертифицирана като биологична. Производителите на органични рози пък са изправени пред много предизвикателства, които включват запазване и подобряване на маслодайната роза, както и строг контрол на вредителите и болестите. По данни на Консултативния съвет по маслодайна роза към днешна дата маслодайна роза в България се отглежда в 17 административни области от 2989 розопроизводители, като производството е концентрирано основно в три административни области. Това са Пловдив, Стара Загора и Пазарджик.

Общинското здравно дружество „Медицински център - VI” ЕООД - гр. Пловдив се влива в МБАЛ „Св. Мина”, за да се спаси от фалит. Задълженията на МЦ VI за наем, разходи за ток, вода, отопление набъбнаха на 204386 лева, за разлика от юни 2023 г., когато борчовете бяха два пъти по-малко - 112000 лева. Отделно дружеството има дългове към персонал и доставчици за 44047 лева. Затова общинските съветници от постоянната комисия по здравеопазване в местния парламент предлагат да се гласува прехвърляне на 100% от капитала към Първа градска болница. И двете здравни заведения са общински. Задълженията ще бъдат покрити чрез безвъзмездна финансова помощ от бюджета на фирмата майка МБАЛ "Св. Мина". Още 50 000 лева се дават за разходите по пускането на клинична лаборатория и образна диагностика. Мотивът на съветниците е, че с това преструктуриране Медицинският център няма да плаща наем на МБАЛ „Св. Мина”, в чиято сграда на ул. „Иван Вазов” наема помещения, нито ще продължава да затъва в борчове, макар и болницата да не е в цветущо финансово здраве. Медицинският център тръгна надолу, след като преди осем години в Община Пловдив беше взето решение за освобождаването на сградата на ул. „Любен Каравелов” за строеж на многоетажен паркинг. Настаненото там ДКЦ VI ЕООД беше преместено в МБАЛ „Св. Мина”, а след това преобразувано в медицински център с по-малко функции и от печелившо дружество стана губещо.

Министерският съвет прие решение за увеличаване капитала на търговско дружество и за увеличаване на акционерното участие на държавата в капитала на „ТЕРЕМ- ХОЛДИНГ“ ЕАД София. С предоставените средства в размер на 17 626 282 лева от бюджета на Министерство на отбраната за 2025 г. се увеличи акционерното участие на държавата в капитала на „ТЕРЕМ-ХОЛДИНГ“ ЕАД, гр. София. Средствата ще бъдат използвани за извършване на ремонтни дейности по привеждане на производствената база на „ТЕРЕМ-Ивайло“ ЕООД, гр. Велико Търново в съответствие с изискванията на General Dynamics Land Systems - Канада и разширяване на ИТ инфраструктурата на дружествата, във връзка с изпълнение на Международен договор (LOA) BU-B-UCP "Придобиване на бойни машини Страйкър".

Системата Smart DOCMAN на USW Ltd осигурява средства за въвеждане на прецизно процедурно управление. При него в отделни етапи се съсредоточава информационна обработка, която при известни условия може да се извършва автоматично. Най-важното условие е обработваните данни да бъдат представени във формализиран вид, включително и дори като подходящо организиран Excel-файл. Естествено другото условие е, информационната обработка да е известна като алгоритъм, който може програмно да се реализира. Всъщност трябва да се посочи и възможността да се изпълнява трето, „привнесено“ от вън условие- машинната обработка на съответните данни да е допустима. В държавната администрация това най-често се свежда до законова допустимост. В частния сектор това може да е свързано с въвеждането на недопустим риск, ако обработващият алгоритъм има такава характеристика. Smart DOCMAN предоставя изход от такива казуси, като осигурява възможност за човешки контрол върху автоматичната обработка. Такава автоматична обработка се реализира и поддържа лесно в средата на системата Smart DOCMAN. А за нея е добре да се напомни, че е много-езикова и обслужва работа в различни времеви зони.

Онлайн търговецът eBag отчита за март т.г. фирмен рекорд от 100 хил. поръчки в рамките на един месец. В резултат - месечният оборот на компанията за първи път надхвърля 13 млн. лева, като ръстът спрямо март 2024 е 47.57%. Скокът на продажбите е двуцифрен и за цялото първо тримесечие на 2025 - 44.32%. Логистиката е ключова за бизнеса с онлайн поръчки. Затова през 2024 eBag инвестира в автоматизация и роботизация на фирмения център. Инвестициите са свързани с покупки на "умна поточна линия" и на робот, включващ софтуер с внедрен изкуствен интелект, който помага на служителите (пикъри) в склада при подготовката и пакетирането на продуктите. Резултатът е увеличение на капацитета при издаване на поръчки и съответно ускоряване на доставките до клиентите. През 2024 eBag инвестира около 10 млн. лева в автоматизация и роботизация на фирмения център. Инвестициите продължават - през април-май т.г. eBag ще въведе автоматизиран буфер за готови поръчки. Основателят Иван Александров е мажоритарен собственик в "Кънвиниънс" - компанията, която управлява eBag. Миноритарни дялове имат чешката Rohlik Group, инвестиционните фондове Eleven и MFG Invest, компанията за рискови инвестиции HR Capital, както и Миглена Попова-Василева и Ивайло Караманолев. В края на октомври 2023 "Кънвиниънс" привлече нов капитал - 539 хил. лева - от двама инвеститори: Милен Стоичков, търговски директор в eBag, и "ПК кепитъл" - инвестиционнo дружество от Варна, собственост на серийния IT предприемач Пресиян Каракостов. Оценката на интернет търговеца за храни при тази сделка достига 84 млн. лв. Общо набраният капитал от създаването на фирмата досега е 4.5 млн. евро. Приходите на eBag за 2024 г. са 116 млн. лева, което е повишение с над 40% спрямо 2023 г. Клиентите са се увеличили с 27%, а печалбата е около 2.5 млн. лева въпреки инвестициите в растеж.

Международната компания Hoval специализирана в създаването на енергийноефективни ОВК системи и интегрирани климатични решения обяви разширение в управленския екип на българския си офис. Към ръководството се присъединява инж. Цветелина Спаскова, която поема ролята на съвместен управител, заедно с досегашния управител инж. Костадин Джампалски. Съвместното управление създава възможност за обединяване на силни страни и плавно разширяване на стратегическия капацитет на компанията в България.

От началото на май медийният бизнес на собственика на "бТВ медиа груп" Central European Media Enterprises (CME) ще се управлява от Сам Барнет, който ще заеме позицията главен изпълнителен директор. "бТВ медиа груп", както и медийните бизнеси в Словения, Словакия и Хърватия, ще продължат да се управляват от временния заместник изпълнителен директор на CME Клара Брахтлова. През 2020 г. чешкият инвестиционен фонд PPF придоби CME и тогава за кратко българският бизнес беше под ръководството на Любош Йетмар, отделен от другите пазари. Впоследствие Душан Швалек пое управлението на медийното портфолио на групата в България, Словения, Словакия и Хърватия. През август миналата година той се оттегли от компанията и мястото му зае Клара Брахтлова. След придобиването на CME от PPF, които на българския пазар притежават още телекома "Йеттел България", Дидие Щосел пое управлението на медийните бизнесите в Чехия и Румъния. Сега на мястото на Щосел в CME идва новият главен изпълнителен директор Сам Барнет. Щосел ще продължи да бъде част от PPF като главен инвестиционен директор, което включва и надзор на медийните инвестиции. Той съвместява двете управленски позиции от 2022 г. насам. MBC е основана през 1991 г. в Лондон, но през 2002 г. мести централата си в Дубай, а след това в Рияд. Мажоритарен собственик на групата с 54% дял е Фондът за публични инвестиции (PIF) или държавният инвестиционен фонд на Саудитска Арабия. Основателят на медийната група, бизнесменът Уалид бин Ибрахим ал Ибрахим, държи 36% от бизнеса, а останалите 10% са собственост на френската инвестиционна група Аmundi. В портфолиото на MBC влизат над 19 телевизионна канала и VoD услугата Shahid.

"Шелли груп“ ЕД отчита около 29% ръст на консолидираните приходи от продажби на устройства и свързаните с тях услуги през първото тримесечие на годината в сравнение с първото тримесечие на миналата 2024 г.Приходите от продажби на устройства и услуги на дружеството възлизат на 26,5 млн. евро (51,8 млн. лева), според предварителните оценки на „Шелли груп“. В последната година акциите на „Шелли груп“ поевтиняват с под процент, а пазарната капитализация на дружеството възлиза на под 1,2 млрд. лева. В последните дни акциите на дружеството са обект на разпродажби на фона на общите спадове на световните пазари заради американските мита.

На 09.04.2025 год. в Борсова информационна компания Капиталов пазар ЕООД постъпи консолидиран годишен отчет за 2024 г. на "Комплексен онкологичен център-Бургас" ЕOOД - Бургас

Европейската комисия представи планове за развитие на способности за работа с изкуствен интелект (ИИ), в които се предвиждат инвестиции за 20 милиарда евро. Комисията предлага да се обособят изчислителни заводи, оборудвани с по 100 000 чипа - четири пъти повече, отколкото досега. Със свързването на европейските суперкомпютри ще бъдат обособени 13 подобни завода, които ще осигурят самостоятелност на Европейския съюз във важни производства и в науката. За целта ще бъдат нужни и частни инвестиции, отбелязва ЕК. Според комисията е необходимо в следващите от пет до седем години възможностите на европейските изчислителни центрове да се утроят. Отчита се, че засега едва 13,5 на сто от дружествата в Евросъюза използват ИИ. Комисията предлага ЕС да организира обучения по ИИ, както и да привлече специалисти от чужбина по пътищата на законната миграция и да насърчи европейските експерти, напуснали ЕС, да се завърнат. Технологиите с изкуствен интелект са от основно значение за запазването на демокрацията и за повишаване на производителността, отчита комисията. Уточнява се, че в следващите месеци ЕК ще потърси мненията на европейските дружества как използването на ИИ в тяхната дейност можех да бъде повишено.

Microsoft се отказа от плановете си за изграждане на центрове за данни в Охайо, пише DatacenterDynamics. Компанията съобщи, че няма да реализира предишните си намерения да инвестира 1 милиард долара в три центъра за данни в окръг Ликинг в щата. Това е последният от поредица нереализирани центрове за данни от страна на MS. Наскоро се появиха съобщения, че компанията се е оттеглила от проекти с мощност до 2GW в САЩ и Европа. Малко след това бе съобщено за отмяна на подобни планирани инвестиции и в Азиатско-тихоокеанския регион и Обединеното кралство. Проектите в Охайо бяха обявени през октомври миналата година. От тях най-големият щеше да е в Ню Албани - за 420 млн. долара, като даже местната власт гласува данъчно облекчение за компанията за период от 15 години. Площта на обекта беше близо 23 000 квадратни метра, а строителството трябваше да започне през юли. Компанията по-късно добави, че ще продължи да притежава земята и възнамерява да продължи с разработката в неопределен момент в бъдеще. Междувременно, земята на два от обектите ще бъде поддържана в състояние, позволяващо използването ѝ за земеделие, като компанията продължава напред със споразуменията за подобрения на пътната и комуналната инфраструктура. Спекулациите относно постоянно нарастващия списък на отменени проекти за центрове за данни на Microsoft са многобройни. Брокерската компания TD Cowen първа привлече вниманието към въпроса, като анализаторите предположиха, че "отмяната на договори за наем и отлагането на капацитет сочат към свръхпредлагане на центрове за данни спрямо настоящата прогноза за търсенето."

Новият кръг от взаимни мита на Пекин и Вашингтон разтърси пазара на коксуващи се въглища, заплашвайки да подкопае износа от САЩ в момент, когато той започна да се възстановява и карайки доставчиците да търсят нови купувачи сред и без това пренаситената с предложения Азия, се казва в публикация на S&P Global. Митническата война в края на краищата ще ограничи доставките на американски въглища за Китай – най-голямата страна за добив на стомана в света, което ще задълбочи проблемите, с които вече се сблъсква експортът на САЩ заради забавеното търсене на морски превози и ниските цени през четвъртото тримесечие на 2024 година. По данни на S&P Global Commodities at Sea, експортът на въглища от САЩ по море през 2024 г. се е възстановил, достигайки до 50,34 млн. тона, което е само малко под нивото от 2021 г. от 51,46 млн. тона. Експортът на САЩ за Азия – Индия, Китай, Япония, Югоизточна Азия и Южна Корея се е увеличил до 22,64 млн. тона през 2024 година в сравнение с 13,99 млн. тона през 2018 година. През първото тримесечие на 2025 г. обаче експортът от САЩ е бил 6,58 млн. тона, което е с 48 % по-малко от предишната година на фона на усложнените пазарни условия. Китайските търговци и производителите на стомана смятат, че новите взаимни мита едва ли ще повлияят съществено на вноса на коксуващи се въглища в Китай, тъй като и без това цените на американските въглища са били неконкурентоспособни след въведените през февруари 15 процентни мита, в резултат на което общият ефект от митата достига 18 %. Засега не е ясно колко ще спадне световното търсене (на стомана), ако митата се запазят в по-дългосрочен период“, заявява индийски анализатор на търговията. „Но за индийската стоманена индустрия експортът е само малък процент от общото производство, тъй като голяма част от търсенето се пада на вътрешния пазар“. Това отговаря на последната протекционистка стъпка на Индия от 19 март, когато Генералния директорат по търговските мерки за защита препоръча въвеждане на временни защитни мита в размер от 12 % върху вноса от плоски валцувани продукти от нелегирана и легирана стомана от Китай и Виетнам за срок от 200 дни. Източници от Япония изразяват безпокойство, че съседните страни може да въведат аналогични протекционистки мита като ответен ефект. „Експортът (на стомана) от Япония за САЩ е минимален. Японските производители на стомана са много повече обезпокоени от възможни антидъмпингови мита от страна на Южна Корея“, казва японски търговец, добавяйки, че Югоизточна Азия също е ключов купувач на японската стомана. През първото тримесечие на 2025 година Южна Корея започна антидъмпингово разследване по отношение на горещо валцована стоманена ламарина от Япония и Китай. В Европа реакцията на пазара на стомана също е нееднозначна: основните опасения са съсредоточени върху специализираната продукция от стомана и производителите на оригинално оборудване, експортиращи продукцията си пряко за автомобилната индустрия на САЩ. Според източници, митата от 26 % на САЩ върху вноса на автомобили, влезли в сила на 2 април, според очакванията, ще предизвикат по-нататъшно прекъсване на търговските потоци през следващите месеци, което ще засегне, както Европа, така и Азия. През последните седмици просто валцуваните продукти в Европа се увеличиха, което се дължи основно на фактори, свързани с предлагането, докато голяма част от купувачите от средната част на веригата за доставки съобщават за вяло търсене от страна на крайните потребители от ключови сектори.