Приходите от ДДС в държавния бюджет на България изостават от плана за годината, показват данни на Министерство на финансите. Събраните приходи от ДДС от януари до юни са 9,684 млрд. лв., или 39% от плана за цялата година. За полугодието са събрани доста по-малко от половината от очакваните приходи от данъка за годината. За сравнение през първите шест месеца на миналата година бяха събрани 45,2% от планираните средства за годината, и въпреки това при завършване на 2024 г. не бяха събрани всичките приходи, заложени в бюджета. Сега изоставането е много по-голямо. От януари до юни приходите от ДДС нарастват с 1,256 млрд. лв., или с близо 15%. Но законът за бюджета беше приет от парламента със заложено увеличение на приходите от ДДС с над 33 на сто. Още при приемането на бюджета редица икономисти заявиха, че такова увеличение няма да може да бъде изпълнено. Постъпленията от ДДС от сделки в страната и внос от държави от ЕС към края на юни са 6,513 млрд. лв., като нарастват с над 1,2 млрд. лв., или с 23 на сто. Но приходите от ДДС от внос от страни извън ЕС нарастват само с 1% до 3,17 млрд. лв.

Банките са спасили с огромна сума бюджетния дефицит към 30 юни, но Министерството на финансите отказва да обяви числата. От месеци във финансовите среди се говореше, че правителството е поискало от банките до 30 юни да преведат 1.1 млрд. лв. корпоративен данък, като част от сумата са авансови вноски за 2026 г. В крайна сметка банките са превели сума от подобен порядък в бюджета към края на юни Точното число не е ясно, но най-вероятно става дума за сума между 0.8 млрд. лв. и 1.1 млрд. лв. Това обаче означава, че през 2026 г. фискът няма да има постъпления по това перо. Министерството на финансите обяви, че дефицитът в края на юни е 3.35 млрд. лв., което е със 750 млн. лв. повече от "минуса" към края на май. Най-голямо изоставане спрямо плана има по линия на ДДС. Постъпленията от корпоративен данък за първото полугодие обаче вървят доста добре и са 3.2 млрд. лв., което е с близо 1.1 млрд. лв. повече в сравнение с юни 2024 г.

Софтуерният сектор в България е изживял динамична 2024 г. - особено успешна за някои компании и притеснително трудна за други. Общите приходи от софтуер на топ 50 дружества в сектора за периода са надхвърлили 3.4 млрд. лв. Средният ръст на приходите на компаниите от топ 50 е почти 20%, но амплитудите са значителни. Най-голямата софтуерна фирма в България за 2024 г. е "Амюзнет интерактив", която в миналото носеше името EGT Interactive - дигиталният спиноф на "Евро геймс технолоджи", която произвежда машини за казино игри. "Амюзнет интерактив" от своя страна прави дигиталните им версии основно за онлайн казина, като за 2024 г. това е донесло приходи 620 млн. лв. за дружеството - ръст с 16% спрямо година по-рано. Към ръста на тези бизнес и група може да се добави и заелата четвърто място сестринска компания "ЕГТ диджитал", която е със сходна дейност - разработка на хазартни игри, данни за букмейкъри, софтуер за разплащания и други. Ръстът на "ЕГТ диджитал" за 2024 г. е 242%, с което приходите достигат 236 млн. лв. Като действителен собственик и на двете дружества е посочена Ивелина Михалева, която живее на семейни начала с Валтерр Папазки. Втора в класацията е компанията за разплащания SumUp през българското си дружество "Самап лимитид клон България". Нейните приходи са пораснали с 16.9% през последната година от и без това висока база и достигат 400.4 млн. лв. за 2024 г. В устойчив подем е и третото дружество в класацията - "САП лабс", българското звено на SAP Labs, което от своя страна е развойно поделение на германския гигант за бизнес софтуер SAP. Приходите на компанията растат с 16.6% през последната година до 250.9 млн. лв. Ръстът при броя на наетите е още по-значителен - в началото на 2024 г. те са около 1450, в края на годината - 1770, а към април 2025 г. вече са над 1920. Петицата се затваря от държавната "Информационно обслужване". Приходите на "Информационно обслужване" от софтуер за 2024 г. растат с 27.3% до 136 млн. лв. Тези експлозивни ръстове идват с един проблем - санкция от Европейската комисия, която в края на 2024 г. започна наказателна процедура именно заради вписването на "Информационно обслужване" в закона през 2019 г. Според комисията директното възлагане към компанията е неправомерно държавно подпомагане. В десетката влиза още "Пейсейф България", българското звено на компанията за финансов софтуер Paysafe, която почти удвоява приходите си до 128 млн. лв. и има около 1500 служители. Веднага след "Пейсейф" е "Хаос софтуер", която прави софтуер за визуализации, който се използва във филмовата и видеоиндустрията. Нейните приходи растат с 44.7% до 109.3 млн. лв. Дружеството "Прогрес софтуер", българският клон на американската Progress, също надскача границата 100 млн. лв. след ръст с 11.7%. През 2024 г. за нея се навършиха десет години, откакто придоби "Телерик" в сделка, която все още е най-голямата в историята на българския софтуерен сектор. Годината е била силна и за "Скейл фокус", която преди това преживя някои турбулентни години, но вече може спокойно да се отчете тенденция за устойчив ръст нагоре - нейните приходи растат с 14% до 85.4 млн. лв. За компанията често има неофициална информация, че е пред продажба на чуждестранен инвеститор, като подобна циркулира и към средата на 2025 г.

Лидерът в производството на медицинска апаратура у нас, BTL Industries, отбеляза 30% ръст в производството си в края на второто тримесечие на 2025 г. Компанията също обяви, че планира разширяване на производствения капацитет и екипа си в Пловдив до края на годината. Паралелно с целите си за индустриален растеж, BTL Industries обявява и навлизането си в сферата на роботизираната медицина и подобряването на психичното здраве с медицинските апарати от серията BTL Robotics и продукта ExoMind, който осигурява терапия, насочена към ментално възстановяване и превенцията срещу Алцхаймер. Проучване на производителя посочва още, че кардиологичната апаратура, която прави електрокардиограми с помощта на изкуствен интелект, оборудването за роботизирана физиотерапия, което стимулира невропластичността и уредите за естетична медицина, които подпомагат женското здраве, са сред най-търсените апарати на пазара у нас. BTL Industries е водещ в сферата на високотехнологичната медицинска апаратура в направленията: физиотерапия, кардиология и естетична медицина, развивайки дейността си на българския пазар вече 27 години. Над 40 000 медицински апарата, произведени в Пловдив, се изнасят в над 120 държави по цял свят, а над 710 души работят в най-модерното и иновативно производство на Южна България днес.

Частните съдебни изпълнители в област Велико Търново са обявили за продажба през август 28 имота, сред които са хотели в Арбанаси и в Свищов и над 60 декара ниви. Заради дългове към Българската банка за развитие и запор от община Велико Търново, частен съдебен изпълнител е обявил за продажба чрез търг един от най-големите хотели в Арбанаси. Имотът е върху 6 декара в близост до манастира "Света Богородица" и се продава с наличното оборудване и обзавеждане.за стартова цена от 11 122 265 лв. В Свищов на публична продан, заради необслужени ипотеки, частен съседен изпълнител продава четириетажен хотел върху 2,2 декара в местността "Паметниците". Началната цена е 242 112 лева. Последните два етажа на хотела са незаконно построени. За тях няма проекти и разрешение за строеж, не са въведени и в експлоатация, въпреки че са използвани. За продажба са обявени и общо 63 декара земеделска земя на длъжници като цената е от 900 до близо 4000 лева за декар. Има селски къщи и апартаменти.

Мениджърите на „Браво пропърти фонд“ АДСИЦ предлагат да се изплати шестмесечен дивидент в общ размер на 1 835 000 лв. или брутна сума от 0.05 лв. на акция. Изпратена е покана за свикване на извънредно общо събрание на акционерите на дружеството със специална инвестиционна цел за секюритизиране на недвижими имоти на 5 септември. Разпределя се част от печалбата за първото полугодие на 2025 г., в размер на 1 101 000 лв., и част от неразпределената печалба на дружеството – общо 734 000 лева. Преди това ще се обсъди и прие шестмесечен финансов отчет на дружеството за първото полугодие на тази година. От счетоводната печалба за 2024 г., която е в размер на 2 151 569.16 лв., не бе изплатен дивидент и тя остана като неразпределена печалба. Дружеството разпредели на акционерите си от положителния финансов резултат за 2023 г. общо 1 321 200 лв. или брутен размер от по 0.036 лева за една акция. „Браво пропърти фонд“ вече беше разпределило шестмесечен дивидент в размер на 380 926 лева. Така общият дивидент за 2023 г. е 0.086 лева на акция бруто. Дружеството притежава една бизнес сграда „Офис А“ в София, в която са наели площи компании като: Mbition, Sterling Shared Offices, Gestion and Genius Sports Services. Другата „Офис С4“ е проект в процес на строителство, който също се намира в София.

Акциите на строителната компания „Инфинити Капитал“ АД могат да бъдат временно спрени от търговия на Българската фондова борса (БФБ) заради системни нарушения на изискванията за разкриване на информация съгласно правилата на оператора. Определен е срок от 5 работни дни, но не по-късно от 8 август, в който дружеството да представи пред БФБ и оповести на сайта си протокол от извънредно общо събрание на акционерите, проведено на 19 декември 2024 г., и годишна справка за финансовото състояние към 31 декември 2024 г. Борсата е определила и срок от 10 работни дни, но не по-късно от 15 август, в който емитентът следва да представи в БФБ информация и доказателства относно предприети действия и мерки за избор на регистриран одитор за заверка на финансовите отчети за 2024 г. До 30 август „Инфинити Капитал“ трябва да представи доказателства за сключен договор със съветник на пазар beam. Съветникът следва да осъществява непрекъснато наблюдение върху изпълнението на задълженията на емитента, съгласно изискванията на пазар beam и приложимото законодателство. В случай че компанията не представи в указаните срокове документите и доказателствата, Комитетът по управление ще спре временно търговията с емисията, считано от първия работен ден, следващ съответната посочена крайна дата.

България е страната от Европейския съюз с най-голямо годишно повишение  на цените на производител в промишлеността за пети пореден месец през юни, показват публикуваните данни на Евростат. През шестия месец на годината цените на производител у нас са се повишили с 8,4 на сто спрямо същия период на 2024 г. За първи път България оглави тази класация през февруари, когато бе отчетен ръст от 19 на сто на годишна база. На месечна основа цените в промишлеността у нас отчитат лек спад от 0,4 на сто, след като през май у нас беше регистрирано най-голямото месечно понижение в ЕС – минус 3,7 на сто. Като цяло ценовият натиск от страна на производителите в еврозоната през юни остава слаб. По данни на "Евростат" цените на производител са се повишили с 0,8 на сто спрямо май и с 0,6 на сто спрямо юни 2024 г. За ЕС данните показват повишение на цените на производител също с 0,6 на сто на годишна база и с 0,7 на сто спрямо май.  Най-съществено увеличение се наблюдава при цените на енергийните суровини – с 3,2 на сто на месечна база, след спад от 2,2 на сто през май. Годишната динамика в този компонент също се подобрява – от минус 1,5 на сто през май до минус 0,1 на сто през юни. По основни категории производствени стоки годишното изменение показва ръст от 1,7 на сто при капиталовите стоки, 1,5 на сто при дълготрайните потребителски стоки и 2,0 на сто при недълготрайните потребителски стоки. Сред страните от еврозоната най-голямо годишно повишение на производствените цени в промишлеността е регистрирано в Гърция (5,0 на сто) и Италия (3,9 на сто). Най-отчетливи понижения се наблюдават в Естония (минус 5,2 на сто), Литва (минус 2,9 на сто) и Португалия (минус 2,8 на сто).

Сделките в света са достигнали 2,6 трлн. долара, което е най-високата стойност за първите седем месеца на годината от връхната точка по време на пандемията през 2021 г. Броят на сделките до 1 август е с 16% по-нисък в сравнение със същия период на миналата година, но тяхната стойност е с 28% по-висока, сочат данни на Dealogic. Тя е била подкрепена от мегасделки в САЩ на стойност над 10 млрд. долара. Те включвват предложеното от Union Pacific Corp придобиване на малкия конкурент Norfolk Southern за 85 млрд. долара  и набирането на финансиране за OpenAI в размер на 40 млрд. долара, водено от Softbank Group. В сравнение с август 2021 г., когато инвеститорите, възстановяващи се от пандемичните блокади, тласнаха стойността на сделките до 3,57 трлн. долара, тази година резултатът е с почти 1 трлн. долара, или 27%, по-нисък. Докато секторът на здравеопазването беше двигател на сливанията и придобиванията в годините след пандемията, по данни на Dealogic компютърната и електронната индустрия е генерирала повече оферти за поглъщане в САЩ и Великобритания през последните две години.  Дейността по сливания и придобивания се е увеличила в областта на използването на центрове за данни като например придобиването от Samsung за 1,7 млрд. долара на германската компания FlaktGroup, специализирана в охлаждането на центрове за данни. Сделката на Palo Alto Networks за 25 млрд. долара за израелската компания за киберсигурност CyberArk е била най-голямата в Европа, Близкия изток и Африка от началото на годината, тъй като нарастващите заплахи, свързани с изкуствения интелект, принуждават компаниите да въведат по-силни защитни мерки. Частният капитал, който досега оставаше встрани, отново се активизира със сделката за 10 млрд. долара за придобиването от Sycamore Partners на Walgreens Boots Alliance и подобрената оферна на Advent за 6,4 млрд. долара за британския производител на научни инструменти Spectris. САЩ са били най-големият пазар за сливания и придобивания, като са съставлявали над половината от активността в света. Сделките в Азиатско-Тихоокеанския регион са се удвоили в сравнение със същия период на миналата година, изпреварвайки региона на ЕМЕА.

Държавният пенсионен фонд на Япония (GPIF) - най-голямата компания по управление на активи в света в областта на пенсионните спестявания - отчете доходност на инвестициите от 4,1%, или 10,2 трилиона йени (67,78 милиарда долара) за първото тримесечие на фискалната 2025 г. (април-юни).  Най-добра доходност сред класовете активи, в които фондът инвестира, демонстрираха акциите. По-конкретно, акциите на японски компании донесоха на GPIF доходност от 7,48% за периода април-юни, а тези на чуждестранни компании - 7,44%.пенсионния< Междувременно фондът загуби от инвестиции в японски облигации 0,19%, но от инвестиции в чуждестранни облигации спечели 1,56%. Обемът на активите под управление на пенсионния фонд в края на фискалното тримесечие, приключило на 30 юни, е 260 трилиона йени. Така, по данни към края на юни 2025 г., 26,1% от активите на GPIF са в японски облигации, 24,4% - в чуждестранни облигации, 25,2% - в акции на чуждестранни компании и 24,3% - в акции на японски компании.