По данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) за периода 1 януари - 23 февруари 2025 г. производството на електроенергия в България е скочило с близо 23% до 7,663 млн. MWh при 6,235 млн. MWh за първите седмици на миналата година. Потреблението също расте - но с по-бавни темпове - с 11 на сто до 7,334 млн. MWh. Енергетиката на България е с положително салдо "износ-внос" в размер на 329 328 MWh. Най-голям е скокът при фотоволтаичните централи - 304 094 MWh в преносна мрежа и 285 781 MWh в разпределителна мрежа, което е със съответно 51,75% и 54,83% повече в сравнение със същия период на 2024 г. В периода 1 януари - 23 февруари 2025 г. общият дял на ВЕИ в преносна и разпределителна мрежа се увеличава с едва около 20 на сто. Причината - производството на ток от вятър и биомаса е намаляло на годишна база.с 2,30%. Производството на базовите електроцентрали е скочило с 25,12% и достига 6,424 млн. MWh.

През четвъртото тримесечие на 2024 г. се наблюдава увеличение както при превозените товари от товарния транспорт с 6,2 на сто, така и при извършената работа с 15 на сто в сравнение с предходното тримесечие. Това сочат предварителни и сезонно изгладени данни на Националния статистически институт (НСИ). Превозените пътници от пътническия транспорт (сухопътен, воден и градски електротранспорт) намаляват с 6,6 на сто, докато извършената работа се увеличава с 1,6 на сто, заради нарастване на международните превози и съответно на средното превозно разстояние. През четвъртото тримесечие на 2024 г. спрямо същия период на 2023 година превозените товари от сухопътния транспорт са със 7,9 на сто по-малко, а извършената работа намалява с 2,6 на сто. Речният и морският транспорт са превозили 39,8 хил. тона повече товари, а при извършената работа, измерена в тонкилометри, е отчетен ръст с 20 на сто. Броят на превозените пътници от сухопътния транспорт е с 3,7 на сто по-малко спрямо същия период на предходната година, а извършената работа се увеличава с 4,3 на сто. При пътническия воден транспорт се наблюдава намаление на превозените пътници с 0,4 хил. пътници, докато извършената работа нараства с 1,2 на сто. Предприятията от градския електротранспорт са превозили с 10,7 хил. пътници повече, а извършената работа нараства с 27,4 на сто.

Произвеждането на собствена енергия от фотоволтаични системи на терасата става все по-популярно в Западна Европа. В България се оказва трудна работа - процедурата е сложна. Т. нар. „щепселни панели“ (Plug-In PV) са лесни и за монтиране на балкона, и за включване в енергийната мрежа. В Германия, която е била „вдъхновител“ на идеята, миналата година са инсталирани над 1 млн. соларни панели, като държавата дори стимулира финансово желаещите да закупят фотоволтаици с по 500 евро. И у нас вече има първи опити - например „Хабитат България“ е разположила такива панели на балконите на социални жилища в Дупница и Ботевград по проекта Sunrise. Панелите могат да покрият почти 30% от потреблението на едно домакинство. Според Закона за устройство на територията този тип инсталации се водят "строеж от шеста категория", макар че са малки преместваеми обекти като климатиците. Т.е за да си поставите соларен панел, ще ви трябват разрешително за строеж и за „включване на щепсел в контакт“, обясняват от „Хабитат“. Организацията е успяла да се сдобие с всички видове разрешителни с пълната подкрепа на местните власти. Слънчевите балконски панели са новост, която не е регламентирана в българското законодателството, затова се третират като соларни централи, което пък поражда необходимостта от разрешително за строеж. Нещата допълнително се усложняват, защото не е ясно как се процедира, когато собствениците на един апартамент в блока (входа) искат да си сложат соларни панели, но всяка инсталация в сградата се брои за обща, на етажната собственост.

СОФ Кънект и Веолия Солюшънс България подписаха тригодишен договор за цялостната поддръжка на сградите на столичното летище. Като глобален лидер в управлението на водни, енергийни и мултитехнически услуги, Веолия ще осигури експертна поддръжка и на сградните системи. Веолия Солюшънс България ще внедри най-съвременни технологии за мониторинг и управление на поддръжката, включително своята специализирана софтуерна система за фасилити мениджмънт CAFM (Computer Aided Facility Management), която ще осигури бързо и ефективно управление на всички дейности по обслужване на терминалните сгради и инфрастуктурата. Веолия разполага с доказан опит в управлението на летищни инфраструктури по целия свят – летища в Румъния, Гърция, Великобритания, Близкия Изток, включително във Варна и Бургас.

Производителят на бои "Оргахим" - Русе (част от групата на румънската Policolor) подготвя голяма промяна в производството си. Автоматизация по италианска технология ще контролира дозирането на съставките на покритията на основата на разтворители. Инвестицията ще е в размер на 1,5 млн. евро. Оборудването, което ще бъде произведено специално за нуждите на "Оргахим" от италианската компания Dromont, ще намали грешките, ще спестява електричество и ще ускори работата. Към момента групата Policolor-Orgachim има 42 000 тона продукция годишно, над 650 служители в четири производствени локации и над 68 млн. евро нетни продажби. В Румъния тя има 10% пазарен дял, а в България - около 40% на база годишен оборот. У нас 264 от общо 365 работещи в "Оргахим" са в Русе, а другите две дружества на групата в града - производителят на смоли Orgachim Resins и произвеждащата фталов анхидрид Ruse Chemicals има съответно 87 и 42 служители. Вече е изграден озонтатор за 15 000 евро, който филтрира въздуха, излизащ от завода за синтетични смоли. Работи и нова вентилационна система за 160 000 евро, а до края на април ще се монтира първият у нас оксидатор (инсталация за термична оксидация) за пречистване на отпадните води в Orgachim Resins (400 000 евро), а в ход и проектът за надграждане на пречиствателната станция. Надграждането на пречиствателната система дава възможност за увеличаване на производството с 40% на следващ етап.

Сeмeйния xoтeл "ATM Moдeвa" в Чepнoмopeц е обявен за продажба oт частен cъдeбен изпълнитeл. Имoтът вĸлючвa тepeн c плoщ oт 1276 ĸв. м, чeтиpиeтaжнa cгpaдa c xoтeлcĸo пpeднaзнaчeниe cъc зacтpoeнa плoщ oт 175 ĸв. м, ĸaĸтo и дoпълнитeлнa пocтpoйĸa oт 109 ĸв. м. Πъpвoнaчaлнaтa цeнa нa xoтeлa e 639 308 лeвa. Πpичинa зa пpoдaжбaтa ca нaтpyпaни дългoвe към oбщинa Coзoпoл. Mинaлaтa гoдинa oтбeлязa peĸopд oтнocнo пpoдaжбитe нa xoтeли oт cтpaнa нa ЧCИ. Oбщaтa им cтapтoвa cтoйнocт нaдxвъpляшe 36,5 милиoнa лeвa, ĸaтo нaй-cĸъпият oт xoтeлитe ce нaмиpa в ĸypopтa Cвeти Bлac и бeшe пpeдлoжeн зa пpoдaн c нaчaлнa цeнa oт 16,9 милиoнa лeвa. Имeтo нa xoтeлa e "Зopницa ceндc" и e c oбщa плoщ oт 2 916.00 ĸв. мeтpa.

Комисията за финансов надзор отписва „БГ Агро“ АД – Варна, като публично дружество и издадената от него емисия акции от регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа. Емисията е в размер на 40 357 440 броя обикновени, поименни, безналични, свободнопрехвърляеми акции с право на глас, с номинална стойност 1 лев всяка и с ISIN код BG1100151072. Поради отписване като публично дружество от регистъра на КФН, регистрацията на емисията акции, издадена от “БГ агро” АД, ISIN код BG1100151072, борсов код BGAG, на Сегмент акции на Алтернативен пазар BaSE се прекратява от 27 февруари (четвъртък). След продено търгово предложение седем фирми и 55 индивидуални инвеститори – акционери на „БГ Агро“ АД, приеха търговото предложение на мажоритарния собственик Ненко Ненков. Той придоби след приключването му общо 3 581 371 акции. Срокът за приемане на търговото предложение изтече на 13 февруари. Цената на всяка от тях е 1.1 лева или общо около 4 млн. лева. Достигнатият от търговия предложител процент на участие в „БГ Агро“ е 95.56992293% пряко и 98.874361208% чрез свързано лице – компанията му „Гифта“ ЕАД. „БГ Агро“ е водеща българска компания, специализирана в производството на едро земеделие, търговия, съхранение, спедиция, транспорт на селскостопанска продукция и професионални консултации в тези области. Тя е лидер на зърнения пазар, един от най-големите земеделски производители в страната, надежден бизнес партньор на български и световни компании в агробизнеса. „БГ Агро” АД контролира управлението на дъщерни дружества, обезпечаващи пълния комплекс дейности от производството на земеделска продукция до реализацията ѝ на крайни пазари.

Приходите от продажба на услуги от “Атоменергоремонт” АД – Козлодуй през миналата година са формирани от извършени ремонтни дейности основно на АЕЦ „Козлодуй” – 82.14% от всички парични постъпления, а останалите са приходи от други клиенти. Основната дейност на дружеството включва текуща техническа поддръжка, текущи и основни ремонти на производствени съоръжения, строително-монтажна и инвестиционна дейност. Към края на декември нетните приходи от продажби са на стойност 91.31 млн. лв., което представлява увеличение с 14.35% спрямо същия период на 2023 година. Общо приходите от дейността на дружеството през миналата година са в размер на 93.98 млн. лв. и са се увеличили с 8.47% в сравнение със същия период на 2023-а. Общо разходите са 57.07 млн. лв. и са нараснали с 12.91% спрямо 2023 година. Така в кра яна декември „Атоменергоремонт” регистрира положителен нетен финансов резултат в размер на 36.92 млн. лв. спрямо 36.1 млн. лв. през 2023-а. “Атоменергоремонт” разполага с производствена база на площадката на “АЕЦ Козлодуй” с работни халета, оборудвани с кранове, металообработващи машини и необходимата съвременна техника и инструменти. Основните дейности, които дружеството извършва са ремонт и възстановяване на турбинно, електро и спомагателно оборудване; шлосеро-монтажни, строително-монтажни и електро-монтажни дейности; производство на нестандартно оборудване, резервни части, сервизни дейности и други.Най-голям акционер в дружеството е „Бултрейд корпорейшън“ ЕООД с дял от 52.20% от капитала. Акциите на „Атоменергоремонт“ се търгуват на „Българска фондова борса“. В последните дванадесет месеца котировките им лъкатушат в рамките на 40 стотинки. В момента сделки се сключват при цена от 14.50 лева за един брой. А това оценява компанията на над 222 млн. лева пазарна капитализация.

Европейската комисия обяви, че ще представи планове за това да направи "боледуващия" стоманодобивен сектор в Европа по-конкурентоспособен и да го предпази от надвисналите търговски тарифи на САЩ през пролетта, съобщава Ройтерс. Американският президент Доналд Тръмп обяви планове за въвеждане на нови мита от 25% върху целия внос на стомана и алуминий в Съединените щати, в допълнение към съществуващите мита върху металите. Планът за действие на ЕК ще последва "стратегически диалог" с ключови представители на сектора, който диалог ще бъде председателстван на 4-ти март от шефа на Комисията Урсула фон дер Лайен. Европейската стоманодобивна индустрия призова през ноември ЕК да предприеме незабавни действия, за да предотврати това, което нарече "необратим упадък" на сектора. Индустрията призова ЕК да излезе с планове, насочени към търговията, въглеродната такса на ЕС върху вноса и енергията като част от по-широки предложения за подпомагане на компаниите да постигнат целта на ЕС за въглеродна неутралност до 2050 г. На 4 март производители на стомана, доставчици на суровини и други страни, свързани със сектора, ще обсъдят как да подобрят конкурентоспособността, да стимулират декарбонизацията и електрификацията и да осигурят справедливи търговски отношения, казаха от Комисията. След това вицепрезидентът на ЕК Стефан Сежурн ще стартира "специален план за действие относно стоманата и металите" през пролетта.

"Илай Лили" (Eli Lilly ) планира да похарчи поне 27 милиарда долара за изграждането на четири нови завода в САЩ. Фармацевтичната компания се опитва да се справи със заплахата на администрацията на Тръмп да обложи с мита вноса на лекарства. Новите заводи ще бъдат изградени през идните пет години и се очаква да създадат повече от 3000 работни места за квалифицирани служители като инженери и учени, както и 10 000 работни места в строителството. "Илай Лили" ще обяви местоположението на обектите по-късно тази година. Съобщението идва по-малко от седмица, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп се срещна с изпълнителни директори на големи фармацевтични компании, включително главния изпълнителен директор на "Илай Лили" Дейвид Рикс, за да обсъдят опасенията на отрасъла относно митата върху вноса на лекарства. Тръмп, който в предизборната си кампания,  обещаваше да стимулира вътрешното производство, е оказвал натиск след встъпването си в длъжност върху производителите на лекарства, да преместят производството на медикаментите в САЩ. Миналата седмица той предложи да наложи мита от 25 на сто върху вноса на фармацевтични продукти и други стоки. "Илай Лили", която се превърна в компанията с най-висока пазарна капитализация в областта на здравеопазването, с оценка от над 855 млрд. долара, обяви, че вече е отделила 23 млрд. долара за увеличаване на производството си в САЩ от 2020 г. След обявената днес инвестиция тази сума ще нарасне до над 50 милиарда долара. Три от новите заводи на "Илай Лили" ще бъдат използвани за производство на фармацевтични суровини, а четвъртият ще произвежда лекарства, които се инжектират, съобщи компанията.

Китайският автомобилен производител Chery е в напреднали преговори с турски официални лица за създаване на производствено предприятие в Турция. Инвестицията ще бъде в диапазона $1,5-2 милиарда, а дори може да надхвърли $2 милиарда. Ако това се случи, това ще бъде удвояване на вложените в турския автомобилен сектор колосални $1 милиард от друг китайски производител - BYD. Очаква се предвиденият завод на Chery да създаде около 25 000 работни места, което ще допринесе значително за местната икономика. Тази потенциална инвестиция е в съответствие със стратегическите усилия на Турция да укрепи автомобилната си индустрия и да привлече преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ). Турското правителство активно работи с международни производители на автомобили, като предлага стимули и подкрепа за установяване на производствени операции в страната, коментират властите. Chery стартира дейността на първия си съвместен производствен завод в Барселона, Испания, отбелязвайки значителен етап като първия китайски автомобилен производител, който произвежда леки автомобили в Европа. Този ход е част от по-широката стратегия на Chery за въвеждане и налагане на марките Omoda и Jaecoo на европейските пазари, като до края на 2025 г. планира да пусне на пазара множество SUV модели с различни видове гориво.