Цените на жилищата в страната са се увеличили с 4.2% през първото тримесечие на 2025 г. спрямо предходното, съобщи НСИ. Най-голямо увеличение е регистрирано в град Русе (+9.0%), следван от градовете Варна (+5.8%), Стара Загора (+4.0%) и Пловдив (+3.7%). Спрямо година по-рано поскъпването средно за страната е с 15.1%. като за новите жилища то е 13.4%, а за съществуващите - с 16.2%.

Таксите за българско гражданство, събирани от Министерството на правосъдието, нарастват няколко пъти, обяви министърът на правосъдието Георги Георгиев. Българското гражданство е част от националната ни идентичност и суверенитет и затова таксите следва да бъдат адекватни на административните услуги, които се извършват. Най-популярната такса - за придобиване на българско гражданство, чиито родители са българи, скача от 30 на 300 лв., т.е. 10 пъти. Според Георгиев средно държавната такса за придобиване на българско гражданство е 25 пъти по-евтина от тази в други държави от ЕС - например в Белгия, където е 150 евро и Словакия - 700 евро. Таксите не са индексирани от близо 18 години. В министерството годишно се получават средно по 23 000 молби за гражданство.

Новият модел за снабдяване на битовите потребители с електроенергия от 1 юли вече придобива реални измерения. Трите електроснабдителни дружества в страната - "Електрохолд продажби", "ЕВН България електроснабдяване" и "Енерго-про продажби", са сключили още на 17 юни отделни борсови сделки за нужния им за цяла година ток - от 1 юли 2025 г. до 30 юни 2026 г. Макар количествата да са различни, постигнатите цени са еднакви - 189.58 лв./мВтч, а продавачът е държавата - през АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица-изток 2" и НЕК. Общата стойност на договорите на трите дружества е внушителна - почти 2.86 млрд. лв. Но част от тази сума ще бъде възстановена от държавата през Фонда "Сигурност на електроенергийната система", така че крайните разходи за домакинствата да бъдат в рамките на определеното от КЕВР. Точни цени от 1 юли ще станат факт вероятно ден по-рано - на 30 юни, с решение на регулатора. С последните промени в Закона за енергетиката преди месец България формално изпълни заложената в Плана за възстановяване реформа за либерализиране на пазара на едро на електроенергия, като същевременно запази контрола върху крайните цени за битовите потребители. Така, вместо да получават тока от Националната електрическа компания по предварително определени от КЕВР цени, електроснабдителните дружества вече ще го купуват от борсата и след това ще бъдат компенсирани за разликата между постигнатата пазарна цена и одобрената от регулатора базова стойност. За сравнение сега (в периода 1 юли 2024 - 30 юни 2025 г.) НЕК продава тока на електроснабдителните дружества по определената от КЕВР цена - 127.69 лв./мВтч. Като се има предвид, че планираното увеличение на крайните цени за бита ще бъде около 5-6%, то може да се предположи, че за базова стойност на тока ще бъде приета сумата от около 135 лв./мВтч. И разликата до определената сега през борсата цена от 189.58 лв./мВтч ще бъде покрита от Фонда "Сигурност на електроенергийната система". За периода от 12 месеца това ще струва близо 800 млн. лв. - реална субсидия за поддържане на по-ниски цени за домакинствата.

“Солар Грийн Енерджи” управлява собствени соларни електроцентрали с обща инсталирана мощност над 530 мегавата. Фотоволтаичната централа (ФЕЦ)”Априлци” с инсталирана мощност от 400 мегавата е най-големият проект в портфолиото на групата. Тя произвежда над 550 000 мегаватчаса чиста енергия годишно. ФЕЦ “Априлци” е първият индустриален проект в Европа, изграден изцяло с HJT фотоволтаични панели, които осигуряват по-висока ефективност и изходна мощност от конвенционалните кристални силициеви клетки. Тракер системата автоматично регулира ориентацията на панелите спрямо движението на слънцето, осигурявайки оптимално усвояване на слънчевата радиация и повишавайки продуктивността ѝ. Групата успешно реализира и други фотоволтаични електроцентрали с обща инсталирана мощност от над 130 мегавата, разположени на различни локации в страната. За изграждането и цялостното управление на фотоволтаичните централи “Солар Грийн Енерджи” се доверява на “Инерком - EPC O&M”, компания, дългосрочен партньор на групата. Двете фирми работят в тясна координация във всички фази на реализацията на проектите - от проучване, инженеринг и логистика до изграждане, въвеждане в експлоатация и дългосрочна експлоатационна поддръжка. Надеждната експлоатация на фотоволтаичните централи на групата се осъществява чрез активно управление и внедряване на интегрирани SCADA системи за мониторинг и аналитични платформи за прогнозиране на данни.

Правителството удължи договора на БДЖ-Пътнически превози за извършване на обществен превоз с железопътен транспорт. С приетото решение договорът, сключен между Министерството на транспорта и съобщенията и пътническия оператор, се удължава до 12 декември 2026 г. След тази дата би следвало в пътническите жп превози да влязат два частни оператора. Договорът с БДЖ за обществената услуга жп превоз на пътници беше 15-годишен и трябваше да изтече миналата година, а новите оператори да бъдат избрани в отворена процедура. Това беше заложено и като изискване в Националния план за възстановяване и устойчивост. Конкурсът обаче се забави, поради което договорът на БДЖ вече веднъж бе удължен миналата есен. Днешното решение за още едно удължаване е с цел да не бъде прекъсвано транспортното обслужване на населението в страната, докато приключи процедурата по възлагане на обществени превозни услуги с железопътен транспорт, поясняват от МС.

Правителството прие решение за определяне на „МБАЛ Тракия“ ЕООД, гр. Стара Загора статут на университетска болница. Съгласно Закона за лечебните заведения университетските болници са многопрофилни или специализирани и в тях се осъществяват дейности по направленията: клинично обучение на студенти и докторанти по медицина и/или дентална медицина и/или фармация; клинично обучение на студенти по специалности от професионално направление „Здравни грижи“; следдипломно обучение на лекари, лекари по дентална медицина, фармацевти, специалисти по здравни грижи. Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването определя кои лечебни заведения или техни клиники/отделения придобиват правата на университетски болници/клиники или отделения за срока на одобрението. От няколко години Болница "Тракия" е клинична база за обучение на студенти и специализанти по медицина на Медицински университет - Варна "Проф. д-р Параскев Стоянов" и на Медицинския университет в Плевен. С придобиването на статут на университетска болница МБАЛ "Тракия" ще разшири възможностите за клинично обучение на студенти и докторанти по медицина, по направление "Здравни грижи", следдипломно обучение на лекари и специалисти по здравни грижи. Източник: divident.eu

Акционерите на ТЕЦ Бобов дол АД решиха по време на редовното общо събрание да разпределят дивидент в общ размер на 870 504 лв. От печалбата за 2024 г. в размер на 3 987 504 лв., определеният брутен дивидент възлиза на 0,10 лв. на акция (0,095 лв. нетен дивидент). Дружеството отнася останалата част от печалбата – 3 117 096 лв., към неразпределена печалба от минали години.

Президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард призова европейските депутати да ускорят приемането на законодателна рамка, която да позволи въвеждането на цифровото евро, предаде Ройтерс. ЕЦБ от години работи по дигитален вариант на единната валута, който на практика представлява дигитален портфейл, но за да бъде осъществен проектът, е необходимо одобрение от Европейския парламент – стъпка, която засега се бави поради съпротивата на някои евродепутати. "Законодателната рамка, която да подготви почвата за евентуалното въвеждане на цифрово евро, трябва да бъде приета бързо.", каза Лагард пред евродепутатите. Европейската комисия предложи законодателство за цифровото евро още през юни 2023 г., но оттогава напредъкът е минимален. Ако Европейският парламент приеме необходимото законодателство, Управителният съвет на ЕЦБ се надява да гласува за евентуалното въвеждане на цифровото евро през есента. Представители на четири от осемте политически групи в Европейския парламент посочиха, че прекъсване в работата на съществуващата платежна система на ЕЦБ по-рано тази година е повдигнало въпроси относно способността на централната банка да реализира успешно проекта за цифрово евро. Според проекта на ЕЦБ, цифровото евро ще бъде достъпно за всички жители на еврозоната, вероятно до лимит от около 3000 евро. Валутата ще бъде гарантирана от централната банка, но ще бъде предлагана чрез банки и оператори на дигитални портфейли. Европейските банки като цяло подхождат скептично, като се опасяват, че цифровото евро може да източи част от техните депозити, пренасочвайки ги към по-сигурни цифрови портфейли, гарантирани от ЕЦБ. Проучване на консултантската компания "ПрайсуотърхаусКупърс" (PwC), направено по поръчка на банкови сдружения, оценява, че въвеждането на цифровото евро може да струва на банковия сектор между 18 и 30 милиарда евро под формата на технически, търговски и оперативни разходи. ЕЦБ представя цифровото евро и като отговор на усилията на президента на САЩ Доналд Тръмп за насърчаване на стейбълкойните – вид криптовалути, обвързани с щатския долар. Лагард подчерта, че стейбълкойните крият рискове за паричната политика и финансовата стабилност, тъй като могат да отклонят депозити от банките и не винаги успяват да запазят фиксираната си стойност. Така например, през май 2022 г. криптовалутата Тера (TerraUSD) се срина, след като не успя да поддържа обвързаността си с долара, а с нея се срина и свързаната с нея (Луна) Luna, което предизвика верижна реакция от фалити в криптоиндустрията. Лагард отбеляза и липсата на глобално регулиране в този сегмент от пазара, като посочи, че най-големият емитент на стейбълкойн – Тетер (Tether) – е базиран в Ел Салвадор, страна, която не разполага с адекватна регулаторна рамка.

Глобалните финансови активи се увеличиха с 8,1% през 2024 г. и достигнаха рекордните 305 трилиона долара, според годишния доклад на международната консултантска компания Boston Consulting Group (BCG). Северна Америка и Азиатско-тихоокеанският регион продължават да бъдат най-бързо развиващите се региони, като показват увеличение съответно от 14,9% и 7,3%, когато се изчисли в щатски долари. В Близкия изток и Африка финансовите активи нараснаха с 4,8%, в Западна Европа - с 0,8%, в Източна Европа и Централна Азия - с 0,3%. В същото време в Латинска Америка е регистриран спад от 9,3%, а в Япония - с 5,2%. Реалните активи в света като цяло нараснаха с 4,4% през миналата година. По-специално, в Латинска Америка те са се увеличили с 2,2%, в Близкия изток и Африка - с 8,4%, в Северна Америка - с 11,2%, в Източна Европа и Централна Азия - с 1,4%, в Азиатско-тихоокеанския регион - с 2,7%. Междувременно в Япония показателят е намалял с 6,1%, в Западна Европа - с 1,8%. Финансовите активи включват парични средства и депозити, облигации, акции и дялове във взаимни фондове, както и животозастраховки и спестявания в пенсионни фондове. Реалните активи включват недвижими имоти, скъпи стоки за дълготрайна употреба, като златни кюлчета и други благородни метали. Общият обем на частния дълг в света се е увеличил с 0,2% миналата година - до 60,8 трилиона долара. В Близкия изток и Африка увеличението е 13,4%, в Северна Америка - 2,2%, в Азиатско-тихоокеанския регион - 0,3%. В същото време в Латинска Америка той е намалял със 7%, в Япония - с 5,5%, в Западна Европа - с 2,7%, в Източна Европа и Централна Азия - с 2,9%. Този показател включва кредити с банкови карти, ипотеки и други краткосрочни и дългосрочни заеми. В резултат на това нетните активи (финансови и реални активи минус пасиви) през 2024 г. в света са нараснали с 4,4%. Това е по-ниско от средния годишен темп на растеж през предходните четири години - 5,3%. „Валутните колебания и инфлацията намаляват рентабилността, а геополитическото напрежение води до исторически високи нива на несигурност“, се казва в доклада на BCG.

Китайските пристанища отбелязаха най-натоварената си седмица в историята, вероятно поради стремежа на износителите да доставят стоки в САЩ възможно най-бързо преди налагането на планираните мита в началото на следващия месец, съобщава Bloomberg. Около 6,7 милиона стандартни контейнера са били превозени на вътрешния и международния пазар миналата седмица, посочва Министерството на транспорта на Китай. Близо 6% скок в трафика спрямо предходната седмица е регистриран непосредствено след търговското примирие, договорено между Пекин и Вашингтон по-рано този месец. През май китайският износ за САЩ отчете най-големия си спад от първите дни на пандемията от коронавирус. Рязкото увеличение на пристанищната активност вероятно се дължи на китайски износители, които се опитват да доставят стоки до Югоизточна Азия и след това до САЩ, преди крайният срок за налагане на митата за тези държави да изтече в началото на юли. Това може да се дължи отчасти и на опитите на китайските компании да доставят своите продукти директно до САЩ, след като споразумението, постигнато на 12 май, им предостави 90-дневен свободен прозорец преди приключване на преговорите в средата на август. Май и юни се оказаха по-силни месеци по отношение на търговията от Азия към САЩ. Южнокорейският износ за американския пазар се е увеличил през първите 20 дни на юни на годишна база, след като записа особено силен май, докато Виетнам, Тайван и Тайланд отчетоха рекордни доставки за най-голямата икономика в света през миналия месец. Броят на международните полети също остава на високо ниво, въпреки че САЩ премахнаха гратисния период при митата за малките пратки от Китай, които бяха един от основните двигатели на международните товари, показват китайските данни. Търсенето от страна на потребителите в други страни за тези малки пратки нараства бързо, компенсирайки спада в покупките в САЩ през май. Активността на китайските вътрешни железопътни товарни превози също скача миналата седмица до рекордно ниво за този период на годината, докато местните въздушни товарни полети достигат исторически връх. През седмицата са отчетени над 2100 такива полета, с което общият брой товарни полети достига втората по сила седмица по отношение на броя полети в историята.