Лихвите по новите заеми, отпуснати от банките в България през декември, отбелязаха ръст при потребителските кредити в сравнение с ноември и година по-рано, докато при жилищните има намаление, показват актуалните данни на лихвената статистика на Българската народна банка. Централната банка регистрира намаление на средната лихва на заемите за бизнес на годишна база и на месечна при заемите до 1 млн. евро, отпуснати в левове. През декември средният лихвен процент по заемите за потребление в левове се повишава с 0,78 процентни пункта до 10,03%, при годишен ръст от 0,42 пр. п. Годишният процент на разходите (ГПР) по тези заеми расте на месечна база с 0,74 пр. п. до 10,68%.

Брутният външен дълг на сектор "Държавно управление" е 13,0425 млрд. евро (12,7 процента от БВП) в края на ноември 2024 г. Той нараства с 2,2857 млрд. евро (21,2 процента) спрямо края на ноември 2023 г. (10,7568 млрд. евро, 11,4 процента от БВП), съобщават от БНБ. Брутният външен дълг на страната в края на ноември миналата година възлиза на 47,6892 млрд. евро (46,6 процента от прогнозния БВП). Това е с 3,8641 млрд. евро (8,8 процента) повече в сравнение със същия месец на 2023 г. Краткосрочните задължения са 8,1428 млрд. евро (17,1 процента от брутния дълг, 8 процента от БВП). Те се повишават с 679,4 млн. евро (9,1 процента) на годишна база (7,4634 млрд. евро, 17 процента от дълга, 7,9 процента от БВП). Дългосрочните задължения възлизат на 39,5464 млрд. евро (82,9 процента от брутния дълг, 38,6 процента от БВП), като нарастват с 3,1847 млрд. евро (8,8 процента) спрямо края на ноември 2023 г. (36,3617 млрд. евро, 83 процента от дълга, 38,4 процента от БВП).

Общата стойност на публикуваните обществени поръчки през Централизираната автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки“ (ЦАИС ЕОП) надхвърли 132 млрд. лв. за последните 5 години. Това показват данните от платформата, която беше изградена от „Информационно обслужване“ АД в консорциум със „Сирма Солюшънс“ АД, „Негометрикс България“ ЕООД, „Скейл Фокус“ АД и Адвокатско дружество „Събев и съдружници“. Системата влезе в експлоатация в началото на 2020 г. и изцяло премахна хартиеният обмен на документация. Общият брой на публикуваните електронни обществени поръчки надхвърли 102 000, като само за 2024 година те са над 25 000, което е значително повече в сравнение с предходните години. Най-много са публикуваните обществени поръчки за доставки – близо 50 000, следвани от поръчките за услуги и строителство. Общият брой на сключените договори по успешно проведени обществени поръчки надхвърли 133 000. В системата са регистрирани над 18 300 фирми и 3112 физически лица, а броят на възложителите, които използват ЦАИС ЕОП е 5384. Общо регистрираните служители в администрациите и различни организации, които работят със системата, надхвърля 82 200. „Информационно обслужване“ е българският национален системен интегратор на държавната администрация. Компанията изгражда, поддържа, развива и наблюдава работоспособността на информационните системи с национално значение. Компанията е основен партньор на държавните институции и изпълнява ключови проекти със стратегическо значение за България.

В Комисията за защита на конкуренцията е постъпило уведомление за намерението на СОТ да придобие пряк едноличен контрол върху "ЮА-СОД" ООД. "СОТ-Сигнално охранителна техника" ЕООД е известна и като "СОТ 161" и е най-голямата охранителна фирма в България. "ЮА-СОД" ООД беше позната като Алфа СОТ. И двете фирми оперират на територията на цялата страна. Предстои Комисията за защита на конкуренцията да произнесе решението си за концентрацията между двете фирми, след като извърши съответните проверки. През 2017 година "СОТ 161" придоби своя пряк конкурент на пазара "Секюрити холдинг". "СОТ 161" е регистрирана на 7 януари 1994 г. от инж. Павел Виденов. Година след регистрирането си, "СОТ 161" стартира и физическата охрана на обекти. Тя е първата фирма в страната, специализирана в охраната на обекти със СОТ.

Старият влек в село Говедарци, община Самоков – който превозва туристи до Мальовица – предстои да бъде модернизиран като четириседалков лифт с капацитет от 1520 души на час. За това е входирано инвестиционно предложение в РИОСВ – София от дружеството „Ви Ай Хънтинг“ ООД, собственик на влека и ползвател на местността, в която е изграден. Идеята на инвестиционното предложение е да се модернизира съществуващо ски съоръжение – ски влек, в нова въжена линия за превоз на хора – четириседалков лифт. За да се случи това, ще бъдат подменени долната и горна станция, носещите стълбове, въжето, транспортните средства на въжената линия. При модернизацията ще бъде запазено трасето на съществуващия влек с неговите габарити – дължина и ширина, като няма да бъде изсичана дървесна растителност. Ще бъде запазено разположението на стълбовете, като старите стълбове и фундаменти ще бъдат демонтирани и на същите места ще бъдат изградени новите. Новото съоръжение – четириседалков лифт, ще се състои от долна и горна задвижваща станция; горна връщаща станция; 10 бр. стълбове по трасето. Хоризонталната дължина на съоръжението ще бъде 621м, а по наклон 676 метра. Капацитетът ще е от 1520 човека на час (към момента капацитета на влека е 900 души на час), придвижвани със скорост 2.60 м/сек. Ще има 57 седалки, а пътуването в едната посока ще отнема 4 минути и 20 секунди. Имотът, където е изграден влека – който се планира да се превърне в четириседалков лифт – е собственост на фирма „Агросим“ ЕООД. За съоръжението има издадено Удостоверение за търпимост и право на строеж от 1987 г. в полза на „Български туристически съюз“. Инвестиционното намерение ще бъде реализирано изцяло в габарита на съществуваща просека, чиито дължина и ширина се запазват напълно. Просеката е изградена съгласно разрешение от 1987г. Обектът се ползва от „Ви Ай Хънтинг“ ООД съгласно Нотариален акт за учредяване на вещно право на ползване, по силата на който „Български туристически съюз“ дава право на ползване на дружеството, входирало инвестиционното намерение.

Регионалната инспекция по околната среда и водите - Варна (РИОСВ) е дала положително становище на доклада за оценката на въздействието върху околната среда (ОВОС) за изграждане на ветроенергиен парк "Пролез" на територията на община Шабла, съобщиха от фирмата инвеститор "Нимекс - 2024". Компанията посочи, че проектът е от 2009 година, а в момента разрешението е за изграждане на седем вятърни генератора в землищата на селата Горичане и Пролез. Те са част от планирана инвестиция в размер на 120 млн. евро, от които 30 милиона директно ще бъдат инвестирани в местната икономика. Ветроенергиен парк "Пролез" е собственост на "Таалери Енергия", финландска компания за управление на фондове, която спазва най-високите стандарти за опазване на околната среда и за социална ангажираност при разработката, строежа и експлоатация на проектите си. Те включват вятърни, соларни и акумулаторни мощности в Европа и САЩ, които са с капацитет от 9,3 гигавата (GW). Станислав Гочев и Кенет Лефковиц развиват ВЕП "Пролез" от името на "Таалери Енергия" чрез предприемаческото дружество "ВтЕЦ Горичане" ООД. Екипът им включва инженери и специалисти във всички приложими области.

Обединение от две фирми - „Разлог Спорт 2024“ ДЗЗД, спечели вчера голяма поръчка в община Разлог, на прогнозна цена от 11 625 000 лв. без ДДС. Тя е за строителството на многофункционална спортна зала. Обединението е създадено, за да участва в тази конкурсна процедура, като фирмите в него са „Вера Строй“ ЕООД на столичен бизнесмен и разложката „Балканстрой КК“ ООД на Ина Каназирева и Владимир Владимиров. Спортната зала ще бъде изградена до стадион „Септември“, в нея ще има различни игрища, трибуни с капацитет 1300 седящи места и механизъм за телескопично прибиране, който ще даде възможност за организиране на мащабни спортни мероприятия, конференции, изложения и културни събития.

Владимир Малинов официално е вписан в Търговския регистър като изпълнителен директор на държавното дружество „Булгартрансгаз“. Решението за връщането му бе взето от Надзорния съвет на дружеството още на 17 януари – ден, след като освободи министерския пост. Малинов заемаше поста служебен министър на енергетиката в продължение на девет месеца, а сега се връща в газовия оператор, който оглавяваше между 2018 и 2024 г. Преди дни „Продължаваме Промяната-Демократична България“ сезира Европейската прокуратура заради назначението на ексминистъра, въпреки воденото в момента разследване на проекта за разширението на газохрнанилището „Чирен“. Проект, воден именно от Малинов преди да стане министър. Подаден сигнал има и до Комисията за противодействие на корупцията (КПК) срещу връщането на Малинов на поста с мотив, че се нарушава антикорупционното законодателство.

Дивидентите от Българската независима енергийна борса (БНЕБ) подкрепят финансовия резултат на Българската фондова борса (БФБ) към края на 2024 г. БФБ отчита ръст на приходите от собствената си дейност, но без дивидента, при така отчетените разходи щеше да реализира загуба около 150 хил. лева. Операторът отчита печалба в размер на над 6,6 млн. лева към края на декември 2024 г. при 1,9 млн. лева към края на декември 2023 г., което представлява увеличение повече от три пъти на годишна база. Общите приходи на борсата са за близо 11,8 млн. лева в сравнение с 6,6 млн. лева година по-рано, или с над 78% повече на годишна база. От тях близо 60% се формират от дивиденти – над 6,8 млн. лева към края на миналата година при 2,8 млн. лева към края на предходната. Останалите почти 4,9 млн. лева са приходи от дейността при 3,7 млн. лева година по-рано, или с 32% повече на годишна база. От тях приходите за регистрация и поддържане на емисии нарастват с почти 10% на годишна база до близо 1,4 млн. лева от 1,2 млн. лева. Приходите от лихви са за 80 хил. лева при 72 хил. лева година по-рано. Разходите на БФБ към края на 2024 г. са за малко над 5 млн. лева в сравнение с почти 4,7 млн. лева към края на 2023 г., или се увеличават с почти 8% на годишна база.

На 29.10.2024 год. в Борсова информационна компания Капиталов пазар ЕООД постъпи финансов отчет за четвъртото тримесечие на 2024 год. от КММ АД - Шумен

Европейската централна банка (ЕЦБ) понижи водещите си лихви с 0,25 процентни пункта (25 базисни пункта) на първото за годината заседание за определяне на паричната политика. Депозитната лихва спада от 3 процента до 2,75 процента. Решението за понижаване на депозитната лихва най-вече се основава на актуализираната оценка на инфлационните перспективи, динамиката на базисната инфлация и силата на предаване на паричната политика в останалата част от икономиката, посочва ЕЦБ. Това е най-ниското ниво на лихвата по депозитите от февруари 2023 година насам. Основната лихва по рефинансирането и лихвата по пределното кредитно улеснение  се понижават съответно до 2,90 процента и 3,15 процента. Процесът на дезинфлация е в ход. Инфлационните тенденции като цяло продължават да следват прогнозите на институцията и през тази година инфлацията ще се върне към средносрочната цел за 2 процента, уточниха след заседанието експертите на банката. Пазарните участници очакват общо четири понижения на лихвените проценти от страна на ЕЦБ през 2025 г., като до края на годината депозитната лихва да достигне 2 процента. Надеждата е облекчаването на паричната политика да подкрепи икономиката на еврозоната, която изпитва затруднения, особено след политическите сътресения в двете най-големи държави членки – Германия и Франция.

Брутният вътрешен продукт (БВП) на Европейския съюз е нараснал с 0,1 на сто през четвъртото спрямо предходното, трето тримесечие, а на еврозоната е останал без изменение. Това показват най-новите първоначални оценки на Евростат. През третото тримесечие на 2024 г. икономиката бе нараснала с 0,4 на сто както в ЕС, така и в еврозоната. За цялата 2024 г. БВП на ЕС се е повишил с 0,8 на сто, а на еврозоната с 0,7 на сто, според сезонно и календарно коригирани данни на Евростат. В сравнение със същото тримесечие на предходната година през четвъртото тримесечие на 2024 г. БВП е нараснал с 1,1 в Евросъюза и с 0,9 на сто във валутната зона. През третото тримесечие на годишна база ръстът на икономиката на ЕС бе 1 на сто, а на еврозоната - с 0,9 на сто. Сред държавите членки, за които има налични данни за четвъртото тримесечие на 2024 г., Португалия отбелязва най-голямо увеличение спрямо предходното тримесечие (1,5 на сто), следвана от Литва (0,9 на сто) и Испания (0,8 на сто). Най-големи спадове са регистрирани в Ирландия (1,3 на сто), Германия (0,2 на сто) и Франция (0,1 на сто).

Растежът на американската икономика се забавя през четвъртото тримесечие на 2024 г., показват данни на Бюрото за икономически анализи към министерството на търговията. През посочения период брутният вътрешен продукт (БВП) на страната расте с годишен темп от 2,3 на сто, което е спад спрямо ръста от 3,1 на сто, отчетен през третото тримесечие. Представянето на икономиката на САЩ в края на миналата година е по-слабо от очакванията на икономистите, анкетирани от Ройтерс. Те прогнозираха, че през четвъртото тримесечие тя ще нарасне с 2,6 на сто. Една от причините за понижения темп на икономически ръст в края на миналата година е бил търговският дефицит, който през декември 2024 г. достига рекордно високо равнище. Положителна динамика се забелязва при потребителските разходи, които формират повече от две трети от икономиката на САЩ. Те растат с 4,2 на сто през последното тримесечие, след като се увеличиха с 3,7 на сто през тримесечието юли-септември. Въпреки забавянето през последното тримесечие, през миналата година икономиката на САЩ не оправда прогнозите, че ще изпадне в рецесия. Те бяха аргументирани с поскъпналото кредитиране на фона на повишените лихви от страна на Управлението за федерален резерв на САЩ, достигнали до диапазона между 5,25 и 5,5 на сто. Вчера Федералният резерв остави без промяна своите основни лихвени проценти, след като ги намали с общо 1 процентен пункт при предходните си три заседания.

Правителството на Индия одобри програма на стойност 163 млрд. рупии (1,9 млрд. долара) за осигуряване на доставки на редица минерали, използвани главно в секторите на батериите, електрониката, отбраната и селското стопанство. Националната стратегия за критични минерали ще бъде насочена към местен добив и преработка на 24 ключови минерала, както и към придобиване на минни блокове в чужбина, заяви пред репортери министърът на информацията и медиите Ашвини Вайшнав. Инициативата, която ще даде тласък и на рециклирането на материали като литий, кобалт, поташ и графит, ще помогне за намаляване на зависимостта на страната от вноса, каза той в Ню Делхи в сряда. Страната разчита почти изцяло на чуждестранни доставки на материали за преход към енергетика, включително кобалт, никел, литий и медна руда и концентрати, като Китай е ключов доставчик. Планът е част от глобалните усилия за диверсифициране на веригите за доставки от Китай. Индия също така се фокусира върху бързото прилагане на няколко политики за постигане на екологичните си цели. Правителството има за цел да увеличи повече от два пъти капацитета на страната за производство на зелена енергия до 2030 г. и предложи стимули за производството на системи за съхранение на енергия в батерии, за да се осигури денонощно снабдяване с чиста енергия. Очаква се стратегията да привлече инвестиции в размер на 180 млрд. рупии, се казва в изявление на правителственото информационно бюро за пресата. Батериите ще бъдат от решаващо значение и за декарбонизацията на наземния транспортен парк на Индия, който се използва предимно изкопаеми горива. Минерали като литий, кобалт и графит ще бъдат от ключово значение за успеха на плановете за производство на батерии. Инициативата ще подпомогне и амбициите на страната в областта на електрониката, ядрената и космическата промишленост, се казва в изявление на правителството. Мисията ще засили проучването на важни минерали в страната и в морските райони. Тя има за цел да създаде ускорен процес на регулаторно одобрение за такива проекти, освен това да предложи финансови стимули за проучване и да насърчи извличането на такива материали от минни отпадъци, се казва в съобщението. Според изявлението правителството ще насърчава държавните и частните компании да придобиват критични минерални активи в чужбина и да засилват търговията с богатите на ресурси държави.