През 2024 г. 543 349 135 лв. са платени на бизнеса от юли до декември като компенсации за скъпия ток. За последния месец на миналата година се очаква да се дадат още 186 млн. лв. По решение на парламента таванът на цената за нестопанските потребители е 180 лв. за мегаватчас, а разликата над него се покрива от фонд “Сигурност на електроенергийната система”. Програмата за компенсациите се зароди по време на газовата криза, таванът тогава беше 250 лв., при борсови цени до 800 и 1000 лв. за мегаватчас, през 2023 г. падна на 200 лв.

В България през ноември 2024 г. в раздел "Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети" се наблюдава увеличение на оборота с 1,3 на сто спрямо предходния месец по съпоставими цени, показват предварителни и сезонно изгладени данни на Националния статистически институт (НСИ). Търговският оборот нараства с 6,8 на сто спрямо ноември 2023 г., показват календарно изгладените данни. През октомври беше отчетено увеличение на оборота с 0,8 на сто спрямо предходния месец и с 5,1 на сто спрямо октомври 2023 г. За месец ноември 2024 г. е отчетено нарастване на оборота при "Търговия на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали" - с 2,4 на сто, както и при "Търговия на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия" - с 1 на сто. "Търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали" запазва нивото от предходния месец. През октомври беше отчетено нарастване на месечна база на оборота във всички големи групи. През ноември 2024 г. в сравнение със същия месец на 2023 г. е регистрирано нарастване на оборота при "Търговия на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия" - с 11 на сто, както и при "Търговия на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали" - с 9,1 на сто. Спад е отчетен при "Търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали" - със 7,9 на сто.

Общият оборот на Българска фондова борса през 2024 г. възлиза на 975.2 млн. лв., става ясно от годишния бюлетин на борсовия оператор. Среднодневно това прави по 3.948 млн. лв. През годината са осъществени 77 350 сделки, или по 313 средно на сесия. През 2024 г. общо 35 инвестиционни посредници имат сключени сделки на Българска фондова борса. Едва шест от тях обаче имат оборот (при двойно отчитане) за над 100 млн. лв. Класацията се оглавява от Евро-Финанс, осъществил сделки за собствени нужди и за клиенти за 373 млн. лв. В челото са Централна кооперативна банка (271 млн. лв.), Реал Финанс (265 млн. лв.) и АБВ Инвестиции (244 млн. лв.). С над 100 млн. лв. оборот са още Карол (156 млн. лв.) и Първа финансова брокерска къща (114.9 млн. лв.) В топ 10 попадат Елана Трейдинг (79 млн. лв.), Юг Маркет (71 млн. лв.), Трейдгейт АГ (70 млн. лв.) и София Интернешънъл Секюритиз (56 млн. лв.). Оборот от над 10 млн. лв. имат 17 от инвестиционните посредници, а над 1 млн. лв. – 24 на брой. Пет от тях имат оборот от под 100 хил. лв.

Швейцарската технологична компания SoftwareOne обяви плановете си да купи норвежката Crayon Group за 1.4 млрд. долара, с което се очаква да бъде създаден значителен европейски доставчик на софтуерни и облачни решения. Сделката тепърва се очаква да получи одобрение от страна на акционерите и регулаторните органи. И двете компании имат офиси в България с общо над 170 служители. Crayon Group е консултантска компания с над 17 години опит в предоставянето на софтуерни услуги и облачна оптимизация. През 2019 г. стартира разширяване в Централна и Източна Европа и именно тогава отвари и офиса си в София. За 2023 г. приходите на "Крейън България" са 26 млн. лв. от продажба на абонаменти и лицензи за софтуер при малко над 21 души екип в края на 2024 г. От своя страна SoftwareOne е доставчик на цялостен софтуер и облачни технологични решения, като е и един от най-големите търговци на продукти на Microsoft в световен мащаб. Компанията има офис в България от 2012 г., а броят на служителите й в страната е близо 150 в края на 2024 г. Приходите на българското дружество "СофтуерУан България" за 2023 г. са 25.6 млн. лв. Това не е първата сделка на SoftwareOne с български привкус: през 2021 г., швейцарската група купи създадената от българи HeleCloud, един от най-големите AWS интегратори в страната. Според запознати оценката на Helecloud е била около 40-50 млн. евро. Очаква се сделката да бъде приключена през третото тримесечие на 2025. Обединената компания ще има общи приходи от около 1.6 млрд. швейцарски франка (1.8 млрд. долара) с присъствие в повече от 70 държави и около 13 000 служители, посочват от SoftwareOne, цитирани от Reuters. Самата SoftwareOne беше обект на интерес от потенциални купувачи през миналата година, като сред сочените кандидати бяха големи фондове като Apax Partners, Bain Capital и CVC.

Водещият дистрибутор на торове в Европа – LAT Nitrogen, който притежава в България две складови бази – има намерение да внедри нова автоматизирана поточна линия за пакетиране на торове. Инвестиционното предложение на дъщерното дружество „ЛАТ Найтроджен България“ ЕООД е входирано в РИОСВ – Монтана. Новата линия ще бъде инсталирана в базата в Лом и ще може да обработва до 30 тона торове на час. Базата се намира в промишлената зона в града. Въведена е в експлоатация през 2021 г. и представлява два парцела с обща площ от 59 хил. кв.м. В нея се съхраняват минерални торове, включително амониев нитрат и други неопасни такива. До момента общото количество, което е разрешено да се съхранява на площадката, е 11 900 тона. От тях 9650 тона амониев нитрат и 2430 тона неопасни торове. Компанията планира да увеличи този капацитет до 14 390 тона, като за целта е подала в края на ноември миналата година друго инвестиционно предложение в РИОСВ – Монтана. Исканата промяна е мотивирана с амбицията за повече гъвкавост при промяна при пазарните условия. Най-вероятно с това е свързано и желанието на „ЛАТ Найтроджен България“ да инвестира в нова поточна линия за пакетиране. Предвижда се монтаж на машина за пакетиране в т.нар. биг-бег опаковки (големи чували) на гранулирани, неопасни, минерални торове. „ЛАТ Найтроджен България“ ЕООД (предишно име „Бореалис Л.А.Т България“ ЕООД) е със седалище и адрес на управление в гр. София. Вписано е в Търговския регистър през 2011 г. и оттогава присъства в България. Дружеството е учредено с основна цел внос и търговия на едро на селскостопански торове собствена марка - L.A.T. През 2021 г. Borealis AG, Австрия, което оглавява групата Borealis и е собственик на LAT Nitrogen Austria GmbH (предишно име Borealis L.A.T GmbH), обявява намеренията си за деинвестиция и освобождаване на групата от бизнеса с торове и азотни продукти, освен някои изключения, се посочва в годишния финансов отчет за 2023 г. В обхвата на решението за деинвестиция е и LAT Nitrogen Austria GmbH – едноличен собственик на „ЛАТ Найтроджен България“ ЕООД. Следвайки деинвестицията в началото на юли 2023 г. дружеството излиза от групата на Бореалис АГ и става част от Група Агроферт от Република Чехия. Компанията разполага с две складови бази в страната, стратегически разположени за оптимално обслужване на клиентите. Едната се намира в Лом, а другата – в село Долна Студена, община Ценово.

Ивайло Главчовски е новият Главен оперативен директор на УниКредит Булбанк. Той се присъединява и към Управителния съвет и изпълнителните директори на банката, след като получи всички необходими одобрения от регулативните органи и вписване в Търговския регистър. Главчовски има над 30 години многостранен опит на управленски позиции във финансовия сектор и информационните и комуникационни технологии (ИКТ). Опитът му обхваща стратегическо управление и ръководство на висше ниво - от подпомагане на развитието на динамични стартъп екипи до организиране на дейността на големи организации. През последните 15 години е част от екипа на УниКредит, към който се присъединява през 2008 г. след седем години работа в "Майкрософт". Като част от изпълнителния мениджърски екип на УниКредит. Професионалният му опит включва и позицията Главен изпълнителен директор на дружеството за потребителско финансиране на УниКредит Кънсюмър Файненсинг в последните почти пет години, от февруари 2018.

Фабрика за преработка на слънчогледово семе и производство на масла и биодизел на фирма "Олеона" в село Калояновец, Стара Загора, излиза на публичен търг с начална тръжна цена от 2,520 милиона лева. Фабриката е разположена върху 8 декара терен и включва два цеха и склад, оборудвани с модерни технологии. Върху имотите са наложени ипотека и възбрана в полза на банка. "Олеона" е основана през 2018 г., управлявана от сръбския гражданин Радован Шупич и притежавана от "Агролек" ООД. Сръбската компания-майка "Агролек" е утвърден производител с над 30 години опит в преработката на слънчоглед, соя и рапица. Нейните две фабрики в Сърбия преработват 25 000 тона суровина годишно, като продукцията се реализира в Централна Европа. В България "Олеона" е развивала сходна дейност, като през 2022 г. фирмата е отчела 11 милиона лева приходи и 483 000 лева печалба.

Производствени цени в промишлеността в еврозоната и в целия ЕС нараснаха силно през ноември 2024 г., като най-солиден месечен ръст отбелязаха в България. Това показват данни на европейската официална статистика Евростат. През ноември 2024 г. цените са се повишили в Европейския съюз с 1,7 на сто на месечна основа (спрямо октомври 2024 г.), а в еврозоната с 1,6 на сто сочат първоначалните оценки. На годишна основа обаче (спрямо ноември 2023 г.) цените на производител в промишления сектор са се понижили с 1,1 на сто в ЕС и с 1,2 на сто в еврозоната. През октомври 2024 г. е отчетено повишението им с по 0,4 на сто и в ЕС, и в еврозоната. През ноември 2024 г. България е била на първо място сред страните от ЕС, за които са предоставени данни, по месечен ръст на цените, на които промишлените компании предлагат своята продукция. Те са се повишили с 4,9 на сто спрямо октомври 2024 г., когато е отчетен спад от 2,9 на сто спрямо предходния месец. Следват Ирландия и Швеция, при които е отчетено месечно повишение на цените на производител в промишлеността, съответно с 4,5 на сто и с 4,2 на сто. Най-сериозен месечен спад на тези цени е регистриран в Естония и Кипър (по -1,4 на сто), следвани от Словакия (-0,5 на сто) и Люксембург (-0.4 на сто). Цените на производител в промишлеността при страните от ЕС са се повишили средно с 5,4 на сто през ноември 2024 г. спрямо октомври в сектора на енергетиката. С 0,2 на сто са поскъпнали и нетрайните потребителски стоки. При междинните, капиталовите и дълготрайни стоки не е отчетена месечна промяна на цените. Ако бъдат взети предвид всички сектори от промишлеността, без енергетиката, цените на производител са се повишили с 0,1 на сто на месечна основа.

Фалитите на американски компании достигнаха най-високото си ниво от времето на глобалната финансова криза насам, тъй като високите лихвени проценти и отслабеното потребителско търсене тежат на затруднените предприятия. Поне 686 американски компании подадоха заявления за фалит през 2024 г., което е около 8% повече в сравнение с 2023 г. и най-високото ниво от 2010 г., когато са регистрирани 828 заявления, според данни на S&P Global Market Intelligence. Процесите извън съдебната система, целящи да предотвратят фалити, също се увеличиха през миналата година, надминавайки броя на банкрутите приблизително две към едно, според Fitch Ratings. В резултат на това приоритетните кредитори на емитенти с общ дълг от поне 100 млн. долара регистрираха най-ниските стойности на възстановяване от поне 2016 г. насам, съобщава Financial Times. Потребителското търсене намаля, след като стимулите от пандемията ковид-19 изчезнаха, като това засегна особено силно компаниите, които разчитат на дискреционни потребителски разходи (непреки харчове, извършени за покриване на второстепенни нужди и цели). Натискът върху компаниите и потребителите донякъде е намалял, тъй като Федералният резерв започна да намалява лихвените проценти. Официалните представители обаче посочиха, че възнамеряват да ги намалят само с още половин процентен пункт през 2025 г. През 2021 г. и 2022 г., взети заедно, е имало само 777 молби за обявяване на компании в несъстоятелност, като тогава цената на заемите е била много по-ниска поради програмата на Фед за намаляване на лихвените проценти. Този брой се увеличи до 636 през 2023 г. и продължи да нараства миналата година, въпреки че лихвените проценти започнаха да намаляват в края на 2024 г. Според данни на S&P, поне 30 от компаниите, обявили банкрут през миналата година, са имали задължения от поне 1 млрд. долара към момента на подаване на документите. Обикновено броят на фалитите е равен на броя на извънсъдебните действия, насочени към намаляване на риска от неплатежоспособност. Такива действия често се разглеждат като последна мярка за избягване на съдебна защита. Въпреки това, в много случаи компаниите все пак обявяват фалит, ако не успеят да разрешат оперативните си проблеми. Подобни преструктурирания на задълженията могат да се отразят негативно на кредиторите, като натрупат още дългове върху вече съществуващите задължения.

Китай разширява обхвата на схемата за субсидиране на покупките на домакински уреди. Управляващите ще предоставят и по-голяма финансова помощ при покупките на дигитални стоки в опит да стимулират слабото вътрешно търсене. Това сочи официален документ, изготвен от китайското правителство и цитиран от Ройтерс. В схемата за субсидиране през тази години са включени и микровълновите печки, миялните машини, уредите за готвене на ориз, както и машините за пречистване на вода. Китайското правителство също така ще покрива 15 процента от цената на мобилните телефони, таблетите, компютрите и смарт часовниците, които струват по-малко от 6000 юана (818 долара). Представител на финансовото министерство обяви, че властите в азиатската страна досега са отпуснали субсидии в размер на 81 млрд. юана  (11,05 млрд. долара), за да стимулират потребителското търсене през 2025 година.