В края на 2024 г. лицата на 65 и повече години, които имат право да са пенсионери, са 1 544 245 души, което е 24% от населението на България. В сравнение с 2011 г. този дял е нараснал с 5,5%, показват данните на националната статистика. На всеки 100 души в активна възраст съответстват 61 в неактивна възраст. За сравнение през 2011 г. съотношението е било 46,5%. Така продължава да се задълбочава една от най-значимите демографски тенденции в България – процесът на застаряване на населението.

34 673 българи получават плащания от втория стълб на пенсионната система, показват данни на Комисията за финансов надзор към 30 юни 2025 г. В края на 2024 г. 29 299 души черпеха права от спестяванията си в универсалните фондове, където се осигуряват родените след 1959 г. Средният размер на месечното разсрочено плащане за първото полугодие е 511.49 лв. За сравнение, в края на 2024 г. сумата беше 471.07 лв. Средната сума, изплащана под формата на пенсия, е 233.88 лв., което е почти колкото в края на 2024 г. - 230.18 лв. Истинската пожизнена пенсия без допълнителни условия като определен период на разсрочено плащане е 102.41 лв., като тя се получава от 156 пенсионери. При получаващите пенсия има забележително увеличение от 33% - от 5086 в края на 2024 г. на 6764 души в края на юни. Новоотпуснатите пенсии през първата половина на тази година са 1691 при 2471 за цялата 2024 г. Много са и пенсионерите, които са започнали да получават разсрочено плащане в първите шест месеца на годината - 12 893 души. Средният размер на натрупаните средства в активните партиди към края на полугодието - тези, в които през последните 12 месеца е постъпила поне една вноска, е 8128,17 лв. Особеност на втората пенсия е, че може да се получава независимо от стажа при навършване на възрастта за пенсиониране в трета категория труд. Тази година възрастта е 62 г. и 4 м. за жените и 64 г. и 8 м. за мъжете.

Държавните "Мини Марица-изток" отчитат за първото тримесечие печалба от 117 000 лв., като за същия период на м.г. мините са отчели загуба от 45.9 млн.лв. Причината за това, че през първото тримесечие на тази година е регистрирано значително повишение при приходите от дейността - те са 139.7 млн.лв. при едва 76 млн.лв. за същия период на миналата година. Постъпленията от продажба на въглища са в размер на размер на 127.5 млн.лв. при 70.5 млн.лв. година по-рано. Подобреният финансов резултат на дружеството е сбор от фактори, сред които и увеличеният обем от работа на основния клиент на мините - ТЕЦ "Марица-изток 2". За първото тримесечие на 2025 г. въглищната централа отчита над 80% ръст на приходите от оперативна дейност (или 525.8 млн.лв.), генерирани основно от продажби на регулиран, балансиращ, свободен пазар, както и от осигуряване на разполагаемост. Към 31 март 2025 г. средносписъчният брой на персонала в "Мини Марица-изток" е бил 6341 души, което представлява значително намаление от 346 души. Приходите по перото "финансирания" са се увеличили рязко и са достигнали 5.5 млн.лв. при едва 613 000 лв. година по-рано. Търговските и други вземания на мините са спаднали с около три милиона лева до 47.9 млн. лева. Вземанията от свързани лица пък са паднали до 5.7 млн.лв. от 23 млн.лв. година по-рано. Самите мини са изчистили задълженията си към свързани лица, които към първото тримесечие на 2024 г. са били в размер на 3.7 млн. лева.

Министерският съвет взе решение и прие постановление за увеличаване на капитала на Българска банка за развитие (ББР) с 4 млрд. лв. и на Българския енергиен холдинг - с 1.5 млрд. Българската банка за развитие е еднолично акционерно дружество, правата на държавата се упражняват от министъра на финансите. Средствата ще подпомогнат БЕХ и неговите дружества за реализация на проектите, които са планувани в енергийния холдинг в средносрочен план за над 15 млрд. лева. Приетите актове на Министерски съвет са в изпълнение на актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за 2025-2028 г., която представлява мотиви към Закона за бюджета за 2025 г.

"Пластхим-Т" АД - Тервел произвежда метализирани, прозрачни, плейн, антифог, матови, етикетни, бариерни, цигарени и други видове фолиа, специално разработени за опаковки на хранителни и нехранителни продукти. Семейният бизнес на Айдън Фаик притежава пет производствени и логистични бази в България, Италия и Украйна, в които работят над 1400 служители. "Пластхим-Т" е водещ производител на биаксиално ориентирано полипропиленово фолио, (BOPP), каст ориентирано полипропиленово фолио (CPP) и иновативното биаксиално ориентирано полиетиленово фолио (BOPE) - 100% рециклируемо фолио под марката Peoneer. Сред клиентите им са гиганти като Ferrero (Kinder Bueno) и Amcor.

Третият логистичен център на BILLA България, който се намира до старозагорското село Загоре е сертифицирана с най-високото ниво „Изключително“ („Outstanding”) по международния стандарт за устойчиво строителство BREEAM. Това е и първият склад в рамките на REWE групата, от която BILLA е част, в който не се използва отопление на газ (фосилни горива). Изцяло се използва отпадната топлина от хладилната инсталация за отопление чрез индустриално подово отопление през зимните месеци на целия склад, включително и в администрацията. Монтирани са фотоволтаични соларни панели с обща мощност от 806 kWp, способни да произведат 1047 MWh електрическа енергия годишно. В комбинация с блок от батерии системата ще покрие до 40% от общото електрическо потребление на складовата база Загоре. В изграждането на базата са инвестирани 60 милиона лева.

Печатница "Дагапринт" ООД - Ловеч е сред утвърдените лидери в производството на висококачествени етикети у нас. Компанията "Дагапринт" е семейна фирма с над 28-годишна история, управлявана от Николай Димитров. Основана през 1997 г., тя е специализирана в производството на етикети и опаковки за редица индустрии в България и чужбина. В екипа ѝ работят над 50 специалисти. По няколко проекта с европейско финансиране компанията е обновила своите машини и технология на производство.

Производителят на пилешко месо „Градус“ АД отчита ръст на приходите за полугодието на 2025 г., като реализира печалба и увеличава и продажбата на готова продукция и на стоки (зърно). Приходите на „Градус“ от дейността възлизат на 102,8 млн. лева към края на юни 2025 г. в сравнение с 87,7 млн. лева към края на юни 2024 г., като се увеличават с над 17% на годишна база. Приходите от продажба на готова продукция са за малко под 87 млн. лева за отчетния период при над 79,5 млн. лева година по-рано, или с над 9% повече на годишна база. Приходите от продажба на стоки нарастват почти петкратно до 15,1 млн. лева от 3,1 млн. лева година по-рано. Допълнителни 6,6 млн. лева компанията е получила под формата на финансиране от правителството при 6,9 млн. лева година по-рано. Така общите приходи на дружеството достигат 109,5 млн. лева към края на юни при 94,7 млн. лева към края на юни 2024 г., като нарастват с близо 16% на годишна база. Дружеството реализира печалба преди данъци от малко под 3 млн. лева при 23,1 млн. лева година по-рано. Печалбата след данъци е в размер на близо 2,3 млн. лева при 20,9 млн. лева за същия период на 2024 г.

Никой не обича да играе поддържаща роля, но това е позицията, в която Европейският съюз (ЕС) е изпаднал на световната сцена на водещите икономически сили. Такава беше суровата оценка на Марио Драги, бивш италиански министър-председател и бивш председател на Европейската централна банка, за „събитията“, които оформят 2025 г., пише Euronews.  Според Драги блокът от 27 държави вече не може да вярва, че икономическият му размер автоматично му гарантира равностойно положение в световната търговия и геополитика. Преди година бившият председател на Съвета на ЕС вече алармира за проблема с конкурентоспособността на блока и призова за „радикална промяна“, за да не изостане от САЩ и Китай. В знаковия си доклад от миналата година Драги описа края на епохата на отворената, основана на правила търговия и призова за нова индустриална стратегия на ЕС. Рецептата? По-малко регулации, повече координация между държавите членки. По-малко бариери в рамките на единния пазар, повече съвместни инвестиционни проекти и по-дълбока интеграция на капиталовите пазари. Докладът на Драги доминираше в разговорите в Брюксел и извън него в продължение на месеци, най-вече заради два аспекта: необходимата сума от 750-800 млрд. евро годишно, за да се запази ЕС конкурентоспособен на световно ниво, и призивът за емитиране на общ дълг. През септември миналата година в доклада се твърдеше, че съвместното заемане на средства трябва да се превърне в редовен инструмент за финансиране на цифровата и зелената трансформация на Европа, както и на спешно необходимите отбранителни способности. През март Европейската комисия отговори със SAFE – схема за заеми, предназначена да набере до 150 млрд. евро на пазарите, за да могат държавите членки да финансират съвместно придобивания в областта на отбраната. Но фискално консервативни правителства като Германия и Нидерландия остават против всичко, което прилича на еврооблигациите, емитирани по време на пандемията от Covid-19. Някои от тези т.нар. „пестеливи“ държави се противопоставиха и на предложението на Комисията да удвои дългосрочния бюджет на ЕС — понастоящем около 1 трлн. евро — до 2028 г. Въпреки това много анализатори твърдят, че огромните инвестиции, необходими за превъоръжаване на Европа и превръщането ѝ в по-екологична и по-дигитализирана икономика, са далеч от реализация и че може скоро да се наложи блокът да потърси нестандартни решения. Парадоксално, един от основните пропуски в последната реч на Драги беше една от централните точки в доклада му: декарбонизацията. Както и в целия доклад на Драги, посланието относно капиталовите пазари беше ясно: колкото повече интеграция, толкова по-добре. Призивите за консолидация обаче остават отдавнашно изискване на Брюксел, на което самите държави членки многократно са се съпротивлявали. Икономическите предизвикателства са очевидни. Европа е изправена пред все по-голяма разлика в брутния вътрешен продукт (БВП) спрямо САЩ, дължаща се на по-бавен растеж на производителността и недостиг на иновации. Драги оценява, че преодоляването на тази разлика ще струва между 750 и 800 млрд. евро годишно в следващите години.  си, за да укрепи капиталовата си база в чужбина, вместо да инвестира на вътрешно ниво. Международният валутен фонд (МВФ) изчислява, че ако ЕС премахне вътрешните бариери, за да достигне нивото на САЩ, производителността на труда може да се повиши с около 7% в рамките на седем години. Анализаторите виждат същата обща картина: възходът на агресивните индустриални политики в САЩ и Китай, ерозията на многостранните институции и нарастващият фокус върху икономическата сигурност са пренаписали правилата на глобалната конкуренция. Европа все още не се е адаптирала. Световната търговия сега се определя от геоикономиката, сигурността и стабилността на веригата за доставки. Въпреки новите споразумения, сключени през последните години, ЕС остава опасно зависим от вноса на редки земни елементи от Китай. Той също така подписа търговско споразумение със САЩ, което критиците отхвърлят като капитулация пред Тръмп. Съвместната търговска декларация на САЩ и ЕС от 21 август може би е защитила основните интереси на европейските индустриални сили, твърди той, но е далеч от истинска стратегия на ЕС за Вашингтон. Досега ЕС се е фокусирал предимно върху декларации и облекчаване на регулаторните тежести, като напредъкът по отношение на по-дълбоките реформи е по-малък.

Бразилия инвестира близо $1 милиарда за изграждането на 65 малки и средни водноелектрически централи (ВЕЦ). Това се случва, след като националният регулатор Aneel приключи първия по рода си търг, посветен изцяло на този сегмент, пише energynews. Общият разпределен капацитет е 815 MW, като всяка централа е ограничена до максимум 50 MW. Договорите с операторите са със срок от 20 години, а според графика, определен от властите, новите съоръжения трябва да започнат да доставят електроенергия от януари 2030 г. Според Министерството на мините и енергетиката, проектите ще бъдат разположени в различни региони на страната, което ще улесни интеграцията им в мрежата и ще отговори на нарастващото търсене на енергия. Сделката идва след години, в които изграждането на големи язовири беше замразено заради правни и социални спорове. Междувременно страната заложи на алтернативни източници и по-малки водни мощности. Правителството вече подготвя нови търгове за топлоелектрически и водни мощности през следващата, 2026 г. Те ще включват проекти на въглища, петрол и природен газ, като целта е да се осигури стабилен балансиращ капацитет в условията на растящ дял на възобновяемите източници. Очаква се в надпреварата да се включат гиганти като Petrobras, Eneva и Ambar Energia. Планираните консултации по регулаторната рамка ще започнат през последното тримесечие на 2025 г. 

Вносът на втечнен природен газ в Китай е на път да отбележи спад за десети пореден месец на годишна база, според данни на Kpler, поради стабилните доставки по тръбопровод и по-високото вътрешно производство. Доставките през август се очаква да бъдат около 5,93 милиона тона, показват данните на Kpler, която проследява данните за превоза. Това би било с около 9% по-малко в сравнение с официалните обеми от преди година. Търсенето на втечнен природен газ в Китай е слабо през тази година, главно поради силния приток на газ по тръбопроводи от Русия и Централна Азия, както и поради нарастващото вътрешно производство. По-високите международни спот цени също са накарали вносителите в страната да намалят покупките си, дори да препродават товари, за да се възползват от по-високите цени в чужбина. Входящите доставки са се повишили на месечна база, тъй като вносителите се възползват от по-ниските спот цени и запасите се попълват. На базата на 30-дневната средна стойност, потоците на втечнен природен газ са били над средната стойност за последните пет години през по-голямата част от месеца, според данни за проследяване на кораби, събрани от Bloomberg. Въпреки това, възстановяването вероятно няма да продължи дълго поради по-слабото промишлено търсене, а BloombergNEF прогнозира, че вносът на Китай през 2025 г. ще бъде с 11% по-нисък в сравнение с предходната година.