През периода януари - октомври 2024 г. износът на стоки от България за Европейския съюз (ЕС) намалява с 2,6 на сто спрямо същия период на 2023 г. и е на стойност 45 513,9 млн. лева. Основни търговски партньори на България са Германия, Румъния, Италия, Гърция и Франция, които формират 62,1 на сто от износа за държавите членки на ЕС, показват предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). Най-голям ръст е отбелязан в сектор "Минерални горива, масла и подобни продукти" (32,2 на сто). Най-голям спад се наблюдава в секторите "Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)" (15,4 на сто) и "Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход" (15,4 на сто). Вносът на стоки в България от ЕС през периода януари - октомври 2024 г. намалява с 4,5 на сто спрямо същия период на 2023 г. и е на стойност 46 125,8 млн. лева (по цени CIF). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Румъния, Италия, Гърция и Полша. Най-голямо увеличение на вноса в България е отчетено в сектор "Минерални горива, масла и подобни продукти" (70,4 на сто). Най-голям спад се наблюдава в сектор "Артикули, класифицирани главно според вида на материала" (12,3 на сто). Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с ЕС през периода януари - октомври 2024 г. е отрицателно и е на стойност 611,9 млн. лева. През периода януари - ноември 2024 г. износът на стоки от България за трети страни намалява с 5,2 на сто в сравнение със същия период на 2023 г. и е на стойност 27 664,6 млн. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, Съединените американски щати, Сърбия, Република Северна Македония, Обединеното кралство, Китай и Египет, които формират 52,1 на сто от износа за трети страни. Вносът на стоки в България от трети страни през периода януари - ноември 2024 г. нараства със 6,4 на сто в сравнение със същия период на 2023 г. и е на стойност 38 230,4 млн. лева (по цени CIF). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Турция, Китай, Украйна и Сърбия. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с трети страни за периода януари - ноември 2024 г. е отрицателно и е в размер на 10 565,8 млн. лева. През периода януари - ноември 2024 г. от България общо са изнесени стоки на стойност 77 837,9 млн. лв., което е с 3,2 на сто по-малко в сравнение със същия период на 2023 година. През периода януари - ноември 2024 г. общо в страната са внесени стоки на стойност 89 505,3 млн. лв. (по цени CIF), или с 0,2 на сто повече спрямо същия период на 2023 година. Общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно за периода януари - ноември 2024 г. и е на стойност 11 667,4 млн. лева.

Близо 17,5 млн. лв. са платените задължения на електронни фишове и наказателни постановления през Системата за електронно плащане на Министерството на електронното управление през 2024 г. ("еПлащане") - интернет портала EGOV.BG. От началото на пускането на тази функционалност през декември 2023 г. сумата е над 18 млн. лв., се посочва в публикуваната информация. Две трети от сумата е издължена след изпращане на уведомление през Системата за сигурно електронно връчване и съответно заплатени през "еПлащане". Една трета от задълженията са насочени за плащане от портала на Министерството на вътрешните работи. Общо 90 % от плащанията са за електронни фишове, а 5 % са за наказателни постановления и 5 % са за фишове. Общо 14 млн. лева са платените задължения за местни данъци и такси за 2024 г. през Системата за електронно плащане на Министерството на електронното управление.

Десетгодишната отсрочка за плащане на концесионни такси, която „Соф Кънект“ получи през пролетта на 2021 г., засега няма да бъде отменена. Извършен анализ показва, че отклонението между прогнозите в офертата на концесионера на Летище София за двата показателя – пътникопотока и финансовите прогнози – не са възстановени до предпандемичните нива, посочва министърът на транспорта Красимира Стоянова. Миналата година стана ясно, че „Соф Кънект“ дължи концесионни такси в размер на над 79 млн. евро (над 154.8 млн. лв.) само за първите три години от срока на 35-годишната концесия. Таксите ще бъдат плащани на две равни вноски едва в периода 2046 – 2048 г. именно заради отсрочката, дадена от правителството на Бойко Борисов през пролетта на 2021 г. заради пандемията и намаления пътникопоток. Тогава „Соф Кънект“ плати единствено първоначалното концесионно възнаграждение в размер на 660 млн. лв. Не е ясно знае защо ресорното ведомство не е премахнало отлагането на плащането на таксите, имайки предвид, че през 2023 г. пътникопотокът е възстановен до нивата от 2019 г., преди започване на пандемията. Данните показват, че над 7.2 млн. пътници са обслужени през 2023 г. от летището. Спрямо 2022 г. това е увеличение с 1 милион. Преди пандемията – през 2019 г. – са обслужени над 7.1 млн. пътници. За изминалата 2024 г. аеропортът е обслужил над 7.9 млн. пътници, което е увеличение с над 710 хил. пътувания спрямо 2023 г. Според министър Стоянова обаче, пътникопотокът не е единственият фактор, който има отношение към концесията и таксите. Посочва, че съгласно допълнителното споразумение, ресорното ведомство и Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ (ГД ГВА) наблюдават последиците от пандемията върху изпълнението на концесионния договор всяка година, като този мониторинг се прилага през целия едногодишен период. Следи се нивото на пътническия трафик спрямо това, посочено в офертата на концесионера (прогнози, които са направени преди настъпването на пандемията), както и финансовите показатели, като общите приходи, степента на възвръщаемост на инвестицията, способността ѝ да генерира печалби и др. Годишният мониторинг съдържа сравнение между действителните данни за трафика и финансовите показатели на концесията и техните стойности, посочени в офертата на концесионера преди COVID-19. Направеният анализ на изминалите три мониторингови периода след началната дата на концесията (2021 г., 2022 г. и 2023 г.) показва, че отклонението между прогнозите от офертата на концесионера на двата показателя, пътникопотока и финансовите прогнози, не са възстановени до предпандемичните нива. Министър Стоянова уверява, че отсрочените годишни концесионни възнаграждения са дължими и ще бъдат изплащани от концесионера заедно с предвидените концесионни възнаграждения, които ще се дължат за всяка от последните 10 години от срока на концесията.

Енергийният министър Владимир Малинов обяви, че за общо четирите години откакто действа, газопроводът „Турски поток“ отчетените приходи са на обща стойност 1.73 млрд. лв. В тях са включени обвързващите догoвори с „Газпром експорт“ за резервиране на капацитет за следващите 20 год. – до 2039 г. (1.56 млрд. лв.), както и приходите от предлагания свободен капацитет на междусистемните точки – 167 млн. лв. Разходите за обслужване на газовата връзка, които включват, материали, охрана, ток, персонал, социални разходи, застраховки и местни данъци и такси за компресорни станции Расово, Нова Провадия и газоизмервателна станция – Странджа, са общо 32 млн. лв. Така, печалбата на мащабния газов проект „Балкански поток“ за четири години експлоатация е общо 1.69 млрд. лв. Всички посочени данни обхващат периода от влизането в сила на условията по обвързващите договори 1 януари 2020 г. до 31 декември 2024 г. Приходите, които „Булгартрансгаз“ реализира от „Балкански поток“ през 2024 г. са общо 530 млн. лв. 480 млн. лв. от тях са от сключения дългосрочен договор с руската компания, а 50 млн. лв. са от предлаган свободен капацитет. Разходите по проекта за миналата година са общо 9.6 млн. лв. Така, печалбата на база реално извършени разходи, е в размер на общо 520.4 млн. лв. за 2024 г. Разширението на „Турски поток“ през България беше изградено за рекордно кратък срок – година и три месеца, като мащабният енергиен проект е с дължина 474 км, а по трасето тече руски газ, който достига през България до Сърбия и Унгария. От април 2022 г. страната ни не получава газ от него. Цената, която България плати за изграждането му, е около 3 млрд. лв.

Дъщepнaтa ĸoмпaния нa LG ZКW Grоuр щe oтĸpиe близo 100 нoви paбoтни мecтa в София. Te щe бъдат в cфepaтa нa ИT, дигитaлизaциятa, cчeтoвoдcтвoтo и мapĸeтингa, cъoбщaвa Гeнepaлнoтo ĸoнcyлcтвo нa Бългapия в Mюнxeн. ZКW Grоuр GmbН e дъщepнa ĸoмпaния нa глoбaлния ĸoнцepн LG, cпeциaлизиpaнa в пpoизвoдcтвoтo и дocтaвĸaтa нa cиcтeми зa ocвeтлeниe в cвeтoвнaтa aвтoмoбилнa индycтpия. Paзмepът нa инвecтициятa вce oщe нe e пyбличeн, нo зa нeя oт ZКW oбявиxa oфициaлнo пpeд гeнepaлния ĸoнcyл в Mюнxeн. Πpeдвиждa ce изгpaждaнeтo в Coфия нa Цeнтъp зa cпoдeлeни ycлyги в cфepaтa нa ІТ, дигитaлизaциятa, cчeтoвoдcтвoтo, мapĸeтингa, пoĸyпĸи и пpoдaжби и дpyги ĸopпopaтивни фyнĸции. Πpи пълнo paзгpъщaнe нa пpoeĸтa щe бъдaт paзĸpити близo 100 нoви paбoтни мecтa.

Българската компания "Solarpro" ще строи най-големият фотоволтаичен парк в Румъния. Проектът, планиран да е готов в средата на 2025 г., ще разположи над 285 000 соларни модули на китайската компания LONGi за общо мощност 174MW. В момента това е най-големият соларен проект в Румъния, от всички, които се изпълняват или са в процес на изграждане и ще генерира достатъчно електроенергия за захранване на 115 000 домакинства. С енергията, която ще добави към мрежата, се очаква централата да намали регионалните емисии на парникови газове с приблизително 95 000 тона годишно. Европейската компания за възобновяеми енергийни източници CWP Europe притежава проекта, Grup Blauer е разработчик, а Solarpro е строителят. Централата ще бъде разположена в област Олтения, югозападно от Букурещ. LONGi ще достави модул Hi-MO 7 за завода. Базиран на технологията High Performance and Hybrid Passivated Dual- Junction Cell (HPDC), той разполага с ефективност до 22,6%, високо двустранно съотношение от около 80% и надеждна производителност дори при екстремни метеорологични условия като големи горещини, казват още от компанията. Solarpro е проектирал, изградил и интегрирал фотоволтаични инсталации с общ капацитет над 7 GW. Компанията има опит в хибридни проекти, които включват фотоволтаични (PV), вятърни, батерийни системи за съхранение на енергия (BESS) и водородни решения. Solarpro има допълнителен опит в рециклирането на фотоволтаични модули и батерии за оползотворяване на повредени или замърсени земи, превръщайки ги в най-съвременни инсталации за чиста енергия. Solarpro над 1000 служители.

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) образува открито производство срещу Министерството на здравеопазването (МЗ) по жалба на фирма "Сименс Хелткеър" ЕООД по реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП) в частта му за сроковете за подаване на оферти за участие в процедури. Жалбата е срещу решението на МЗ за доставка, монтаж, въвеждане в експлоатация, обучение и гаранционен сервиз на медицинска апаратура. КЗК образува открито производство срещу община Кюстендил по жалба на "Екотийм" ООД срещу решението за изготвяне на стратегически документи и на техническо задание за строителство/изменение на инвестиционен проект за строеж "Обновяване и реконструкция на Зоопарк Кюстендил". Жалбата е подадена по реда на ЗОП. Открито производство е образувано и срещу община Средец по жалба на "Заго" ЕООД срещу решението за доставка и монтаж на обзавеждане и оборудване по проект "Дом за стари хора-нова сграда и реконструкция на съществуващи сгради". Жалбата е внесена по реда за ЗОП.

Германската Kayser Automotive Systems планира да инвестира 10 млн. евро през следващите пет години в производството на автомобилни компоненти в Плевен. Чрез местното си дружество "Кайзер аутомотив системс България" тя нае бившата сграда на друга германска компания - "Електрокабел", която преди няколко години прекрати дейност, и още миналото лято започна производство на различни тръбни системи (включително пластмасови резервоари, клапани и др.) за автомобили, като прехвърли част от дейностите си в Полша. С инсталирането на ново оборудване през следващите години се предвижда производството да се разширява, а заетите да достигнат 500 души. Компанията получи сертификат за инвеститор клас А.

Общо 25 сертификата клас "А" и клас "Б" за инвестиционни проекти на компании са връчили от Българската агенция за инвестиции (БАИ) през 2024 година. От агенцията са сертифицирали и два приоритетни инвестиционни проекта по реда на Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ), съгласно справката в наличния списък със сертифицирани проекти на официалната страница на БАИ. Най-многобройни са издадените сертификати от клас "А" - 22 общо. Предвидените инвестиции по насърчаваните проекти през следващите три години се очаква да надхвърлят 351 млн. лева. Със заявените инвестиции следва да се открият 966 нови работни места в българската икономика. Връчените "Б" клас сертификати са три и са за 7,432 млн. лева инвестиции. Изпълнението на проектите трябва да доведе до разкриването на 53 нови работни позиции. Два са връчените от БАИ сертификата за приоритетен инвестиционен проект през миналата година по реда на ЗНИ, като и двата проекта ще се осъществяват в Община Стара Загора. Подкрепяните проекти са на "Смарт Солар Технолоджис" АД и на Индустриална зона Загоре АД, предвиждащи инвестиции за общо 287,582 млн. лева и създаването на 827 нови работни места. Проектът на "Смарт Солар Технолоджис" АД предвижда изграждане на Завод за производство на соларни панели и клетки в с. Еленино, на територията на Индустриална зона Загоре. Втората приоритетна инвестиция е на Индустриална зона Загоре и е за изграждане на Индустриален парк Загоре за 47,582 млн. лева. Мерките по насърчаване на изпълнението на сертифицираните инвестиционни проекти А клас, Б клас и приоритетни такива, съгласно разпоредбите в ЗНИ, включват предоставянето на административни, финансови, данъчно-осигурителни, обучителни стимули, подкрепа за придобиване на дълготрайни активи, подобрения на инфраструктурата.

През 2023 г. емисиите парникови газове, изпускани от бизнеса и домакинствата в ЕС, са възлизали на 3,4 милиарда тона въглероден еквивалент. Това е спад със 7 на сто спрямо 2022 г. и с 18 на сто спрямо 2013 г., сочат данни на Евростат. През периода 2013-2023 г. производителите в почти всички сектори са намалили емисиите си. Производителите и доставчиците на електричество, газ, пара и климатизация са постигнали най-сериозно намаление със спад от 43 на сто, или 448 милиона тона въглероден еквивалент. Сериозен е спадът и в сектори минно дело и кариери - 25 на сто, или 18 милиона тона въглероден еквивалент, услуги - 20 на сто, 54 милиона тона и промишлено производство - 17 на сто, 142 милиона тона. Ръст на емисиите регистрира единствено сектор транспорт и складиране - 14 на сто. Домакинствата отчитат спад на емисиите с 14 на сто или 110 милиона тона въглероден еквивалент. За периода 2013-2023 г. индексът на т. нар. интензитет на парниковите емисии спада с 32 на сто, което означава, че добавената стойност на икономиката на ЕС расте с 19 на сто и същевременно намалява изпусканите вредни газове. Най-голям спад на интензитета на емисиите отчитат Естония (-61 на сто), Ирландия (-50 на сто) и Словения (-41 на сто). Най-малък е спадът в Австрия и Литва (по -17 на сто) и Люксембург (-19 на сто).

Международният валутен фонд (МВФ) очаква стабилен ръст на световната икономика и продължаващ спад на инфлацията, според предварителни данни от актуализацията на Прегледа на световната икономика (World Economic Outlook). Официалните данни ще бъдат публикувани на 17 януари. Според управляващият директор на МВФ, Кристалина Георгиева, МВФ забеляза различни тенденции в различните региони, като се очаква растежът в Европейския съюз по-скоро да спре и да отслабне "малко" в Индия, докато Бразилия е изправена пред малко по-висока инфлация. Икономиката на САЩ се справя "доста по-добре" от очакваното, въпреки несигурността, породена от търговските политики на новоизбрания президент Доналд Тръмп. Прогнозите за инфлацията показват стабилизиране около целта на Федералния резерв (Фед), което позволява на централната банка да изчака допълнителни данни, преди да предприеме нови стъпки за намаляване на лихвените проценти. Въпреки това лихвените проценти вероятно ще останат сравнително високи за по-дълъг период. Според Георгиева и данни от МВФ, световната икономика показва значителни различия в растежа и инфлацията между отделните региони: САЩ, Бразилия и Великобритания: Прогнозите за икономическия растеж през 2024 г. са повишени; Китай и Япония: Икономиките са изправени пред спад, като Китай се сблъсква с дефлационен натиск и слабо вътрешно търсене; Еврозоната: Очаква се растежът да се забави, като Европейският съюз е изправен пред стагнация; Индия: Очаква се леко отслабване на растежа, но остава един от стабилните двигатели на световната икономика; Бразилия: Изправена е пред малко по-висока инфлация, въпреки позитивните данни за растежа. МВФ поддържа прогнозата си за глобален растеж от 3,2% за 2024 г., но намали с 0,1 процентни пункта очакванията си за 2025 г., до същите 3,2%. Средносрочните прогнози обаче показват траен спад в световния икономически растеж до около 3,1% - ниво, което е значително под тенденцията отпреди пандемията. В заключение - устойчивост на глобалната икономика въпреки високите лихви. Предстоящата актуализация на прогнозите на МВФ ще предостави по-ясна картина за глобалните икономически тенденции и предизвикателства през 2024 и 2025 година.

Китайският износ е нараснал с почти 6 на сто през 2024 г. Общият износ се е увеличил до около 3,58 трилиона долара, което е 5,9 на сто над данните за 2023 г. Вносът се е повишил с 1,1 на сто, достигайки около 2,59 трилиона долара, според митническите данни, цитирани от ДПА. Търговският излишък е на рекордно високо ниво от почти 1 трилион долара. Според китайските митнически служби експортът за декември е нараснал с 10,7 на сто спрямо същия месец на миналата година. Този растеж е по-висок от очаквания от анализаторите среден темп. Новоизбраният американски президент Доналд Тръмп заяви, че ще наложи допълнителни мита от 10 на сто върху вноса на китайски стоки при завръщането си в Белия дом другата седмица. Ако това се случи, цените в САЩ ще се увеличат и маржовете за продажбите и печалбата на китайските износители ще нараснат. По време на първия си мандат между 2017 г. и 2021 г. Тръмп заложи на твърда линия спрямо Пекин, налагайки мита върху вноса на китайски стоки като част от политиката "Америка на първо място". Китай отговори с някои контрамерки като контрол върху износа на ключови суровини.