През месец юли 2025 г. при някои енергийни продукти на годишна база, т.е. спрямо същия месец на миналата година, има (големи) промени както в производството, така и при доставките, показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за периода. На годишна база (спрямо същия месец на 2024 г.) намалява производството на: пропан-бутанови смеси - с 38.5%; твърди горива - с 8.1%; дизелово гориво - със 7.0%; електрическа енергия - с 6.6%; автомобилен бензин - с 3.6%. Нарастват доставките на енергийни продукти, както следва: автомобилен бензин - с 3.5%; природен газ - с 3.2%; дизелово гориво - с 1.2%; електрическа енергия - с 0.1%. Намаляват доставките на: пропан-бутанови смеси - с 18.8%; твърди горива - със 7.8%.  Съществен спад има при производството, а и при доставките на пропан-бутанови смеси. Има и неголямо годишно намаление на производството и доставките на твърди горива (общо всички видове въглища).

Средната работна заплата в България е нараснала с 12% през второто тримесечие на 2025 г. на годишна база, сочи Месечният обзор на българската икономика. Това е леко ускорение спрямо отчетените 11.1% за първото тримесечие. Въпреки номиналния ръст, реалното увеличение, отчитайки инфлацията, остава значително по-ниско. Заплатите в обществения сектор са се повишили по-бързо – с 13.8%, благодарение на решението от април за увеличение на възнагражденията в бюджетните организации. В частния сектор нарастването е 11.4%. Най-съществено увеличение в заплатите спрямо второто тримесечие на 2024 г. бе отчетено в секторите образование (16%), култура, спорт и развлечения (17.7%), доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване (16%), административни и спомагателни дейности (15.6%), медикосоциални грижи (15.6%). Реалният растеж на работната заплата обаче, дефлиран с процента на инфлацията, е едва 8.8% на годишна база.

По текущи данни от Информационната система за българските предприятия - BEIS, за втора поредна година Лукойл Нефтохим Бургас АД - Бургас оглавява класацията на най-големите по приходи компании в България. Компанията отчита приходи за 2024 г- в размер на 9,1 млрд. лв. Следват: Аурубис България АД - Пирдоп, Лукойл-България ЕООД - София, Национална електрическа компания ЕАД - София, Номад енерджи къмпани ЕООД, БиЕй Глас България АД - София, Лидл България ЕООД енд Ко КД - Равно поле, Кауфланд България ЕООД енд Ко КД - София, Астра Биоплант ЕООД - Сливо поле и Банка ДСК ЕАД - София. Важно е да се отбележи, че все още не са обавили своите финансови резултати за 2024 г. няколко от "милиардните" по приходи компании от 2023 г.: Мартанкшип ЕООД, София Мед АД - София, Виваком България ЕАД, Експрес Логистика и дистрибуция ЕООД - София, Ви Ти Ай Си Интернешънъл ЕООД - София, Инса ойл ЕООД - Раковски, Метро България ЕООД - София, Бритиш Американ Табако Трейдинг ЕООД - София и АДМ Разград ЕАД - Разград. С интерес очакваме и резултатите за 2024 г. от "милиардните" по приходи компании от 2022 г.: ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги ЕАД, Систейнабъл енерджи съплай ООД и Промет Стиил ЕАД - Дебелт. Проследете текущото класиране на най-големите български предприятия (по оборот, печалба, ДМА, брой заети и др. като цяло, по сектори и региони) в Информационната система за българските предприятия - BEIS.

На 9-ти октомври, Balkan Services ще проведе уебинар „Ефективни стратегически решения чрез интегрирано финансово и оперативно планиране“. На събитието ще демонстрираме решението Lucanet xP&A, създадено специално за нуждите на финансови екипи и анализатори, като осигурява бърза интеграция между финансови, оперативни и стратегически данни, без сложни ИТ зависимости. Софтуерът обединява финансови и оперативни данни от всички основни дейности в компанията: производство, финанси, HR, маркетинг, продажби, IT. Lucanet xP&A спомага вземането на информирани решения, базирани на ключови показатели и прогнози в реално време. Участието е безплатно, но изисква предварителна регистрация.

Възходящият тренд на застрахователния пазар в България се запазва и през 2024 г., като към края й сумарните премийни приходи в сектора достигат 4.69 млрд. лв. В това число се включват резултатите на общо 36 регистрирани в България компании - 26 с дейност в областта на общото и здравното застраховане и 10 животозастрахователни. През изминалата година обемът на начислените премии е нараснал с 6.69% спрямо 2023 г., като темпът се забавя в сравнение с отчетения преди година ръст от над 21%. Традиционно над 80% от приходите в сектора се генерират от компаниите от общото застраховане, а в голямата си част техният бизнес пък е свързан с масовите автомобилни полици, които носят над 70% от постъпленията в сегмента. Активите в застрахователния сектор също отново растат след лекото свиване, отчетено през 2023 г. - през последните 12 месеца увеличението им е с над 13%, а в номинална стойност обемът достига 8.9 млрд. лв. Предявените към застрахователите претенции за 2024 г. пък са били за общо 2.04 млрд. лв., което е със 7.21% повече на годишна база. Изминалата година приключва с нов лидер в общото застраховане - с агресивната си експанзия главно при "Гражданска отговорност" начело на подреждането застава "ДаллБогг: Живот и здраве", която вече държи 13.5% дял от премийните приходи на пазара. През 2024 г. записаните от нея брутни премии са били за общо 527 млн. лв., което е с 62.52% повече спрямо година по-рано. Освен задължителната "Гражданска отговорност" в сегмента на общото застраховане се включват и другите масови автомобилни полици - "Автокаско", както и имуществените и част от здравните застраховки, а също така и различни продукти за бизнеса като карго застраховки, полици срещу финансови загуби и др. През 2024 г. брутните записани премии в сегмента са 3.9 млрд. лв., като растат с 6.64% на годишна база. През изминалите месеци дейността си на пазара започнаха и две нови компании - "Баренц застраховане", собственост на регистрирана на Каймановите острови офшорка, и "Феникс иншурънс" (с първоначално наименование "Ем Ви иншурънс"), част от "Ем Ви Еф холдинг" на Даниел Лечев и Мартин Велев. За момента първата работи в сферата на кредитното и гаранционно застраховане, а втората е фокусирана върху полиците, свързани със защита на доходите. През последните две години съществен ефект върху обобщените числа в сегмента оказват и данните на презастрахователната компания "Феникс Ре", която края на октомври 2024 г. носеше името "ЕИГ Ре" и беше част от застрахователния подхолдинг на "Еврохолд България" - "Евроинс иншурънс груп". В началото на 2023 г. към нея беше прехвърлено презастраховането на "Евроинс Румъния", както и част от активите на румънското дружество, чийто лиценз впоследствие местният финансов надзор отне. Към края на 2023 г. дружеството е прехвърлено извън групата и контролът над него е загубен. "Евроинс иншурънс груп" остава най-големият акционер с дял 30.07%, а останалите 69.93% са разпределени поравно - по 9.99%, между седем привидно несвързани юридически лица, едно от които е еднолична собственост на председателя на надзорния съвет на "Еврохолд" Асен Христов. Ръстът в сегмента на общото застраховане за 2024 г. отново е двуцифрен - 11.6%. Премийните приходи по задължителната "Гражданска отговорност" достигат 1.6 млрд. лв., като нарастват с 5.1% спрямо година по-рано. А делът на "ДаллБогг" е скочил от 18.6% в края на 2023 г. до 27.9% в края на 2024 г., което в номинално изражение са 451.3 млн. лв. брутни записани премии по полицата. Дългогодишният лидер "Лев инс" през 2023 г. остава на втора позиция с 273.4 млн. лв., а на трето място с 232.4 млн. лв. е "Евроинс". При другата най-масова застраховка - "Автокаско", брутните премийни приходи за 2024 г. са в размер на 1.16 млрд. лв., като ускорението е по-изразително - с близо 16% на годишна база. До лидерската позиция по премиен приход в сегмента се изкачва "Армеец" с 226.9 млн. лв. - част от групата "Химимпорт", в която влизат и няколко вносители и дистрибутори на автомобили. Тя е следвана от миналогодишния водач "Булстрад" с 218.6 млн. лв. и ДЗИ с 202.6 млн. лв. Челната тройка по имуществено застраховане остава непроменена спрямо година по-рано - "Булстрад" с 82.8 млн. лв. премиен приход за 2024 г., ДЗИ с 59.6 млн. лв. и "Уника" с 54.9 млн. лв. Общите брутни записани премии от животозастрахователите за 2024 г. са в размер на 781.1 млн. лв., като в сравнение с година по-рано се увеличават с 6.93%. Лидер на пазара е "ДЗИ - Животозастраховане" с премийни приходи 229.8 млн. лв., като резултатът й намалява с 15% спрямо постигнатото през 2023 г. Съответно пазарният й дял също се свива - от 37.4% преди година до 29.4% в края на 2024 г. Другите големи в сегмента са "Булстрад" и "Алианц" - със съответно 203.7 млн. лв. и 174.5 млн. лв. брутни записани премии за изминалите 12 месеца.

Строителна фирма „Лесо“, която до момента развиваше своята дейност основно на старозагорския пазар планира догодина да разшири дейността си в София. Става въпрос за изграждане на жилищен комплекс от къщи до столицата, съобщи за инж. Пламен Михалев –съдружник в „Лесо Инвест“. "Лесо Инвест“ очаква да получи до 7-8 месеца строителни разрешения и да започне един от най-мащабните си обекти – изграждане на около 50 къщи на Старозагорските минерални бани. Парцелът се намира на пътя за „Богородична стъпка“, като очакваната инвестиция е около 10 млн.евро. Приоритен обект за фирмата и през следващата година ще бъде новата база на фирма „Брадърс Комерс“, която се намира в бившия корпус 8 на ДЗУ. Със своята разгърната площ от 17 500 кв.м. базата се очертава сред най-мащабните в региона. Компанията стартира и строеж на нова пететажна жилищна кооперация на бул. „ Митрополит Методи Кусев“ 55 в Стара Загора. Инвестиции от над 10 млн. лева е направила строителната компания през последната година в идеи, парцели и проекти в Стара Загора. Отделно в механизация са инвестирани около 1,5 млн. лева. До месец „Лесо“ очаква да получи разрешение за ползване на новата си база, която включва халета, навеси, нов офис, санитарни и битови помещения. Разширена е и базата на дъщерната компания „Изолинвест“ – производител на топлоизолационни плоскости от EPS. Наскоро „Лесо“ завърши успешно и голям обект на фирма „Флексзон“ – логистична база с офиси и магазини на ул. Калояновско шосе в Стара Загора. Приключва и работата по изграждане на нова база на „Нова Кар“ в Стара Загора. „Лесо Инвест“. Строителната компания работи, както в областта на промишленото, така и на жилищното строителство. Divident.EU

С над 3000 декара собствени лозя и годишно производство от около 500 000 бутилки вино, харманлийската винарна "Тера Тангра" е един от най-големите родни производители. Шатото има две винарски изби, като новата построена през 2020 година производствена база над харманлийското село Българин разполага с най-модерна техника и всички условия за развитие на винен туризъм - зала за дегустации, студия за настаняване и всички други удобства. Дружеството "Тера Тангра" е основано през 2004 година. През годините постепенно увеличава както продукцията си, така и собствените лозови масиви. Началото на създаването на насаждения е положено от 2001 до 2003 година под ръководството на френския енолог Ксавие Мийд. В момента те са разположени в три микротероара в землищата на харманлийските села Българин, Шишманово и Браница. Стопаните се грижат за общо 15 бели и червени сорта грозде. Каталогът на вината включва седем селекции - "Специална селекция, "Ятрус", "Блек лейбъл", "Тера Тангра", "Органик", "ТТ" и "H&S".Енолозите във винарната са и тези, които през 2008 година произвеждат първото българско вино, направено от биологично грозде със сертификат от Европейския съюз.

На 25 септември 2025 г. Каммартон България официално откри новия си централен офис и складова база в София. Обектът се намира на ул. "Веселин Ханчев" 2 в Складово-производствена зона Модерно предградие – Обеля. Новата сграда е с разгърната застроена площ от над 12 000 кв. м, от които над 4000 кв. м са отделени за офиси, магазин и изложбена зона и сервиз, а малко над 8000 кв. м – за складове. Проектът, чиято реализация стартира официално през ноември 2023 г., включва и площадка за товаро-разтоварни дейности, паркинг със зарядни станции за електромобили, резервоар за противопожарни нужди и трафопост.

Износът на химикали и свързани с тях продукти от ЕС за страни извън блока е нараснал до 560 милиарда евро през 2024 година, отбелязвайки нов рекорден максимум. Резултатут бележи увеличение от 7 на сто в сравнение с 2023 г. (523 милиарда евро), сочат данните на Евростат. Стойността на вноса е спаднала с 1 на сто до 322 милиарда евро спрямо 326 милиарда евро година по-рано. В топ пет по експорт за страни извън ЕС са Германия (134 милиарда евро), Ирландия (82 милиарда евро), Белгия (62 милиарда евро), Франция (54 милиарда евро) и Нидерландия (50 милиарда евро). Основните дестинации извън ЕС са САЩ (170 милиарда евро), Швейцария (64 милиарда евро), Великобритания (47 милиарда евро), Китай (36 милиарда евро) и Япония (18 милиарда евро). Германия е най-големият вносител на химикали и свързани с тях продукти от страни извън ЕС през 2024 г. (56 милиарда евро). След нея се нареждат Белгия (45 милиарда евро), Нидерландия (43 милиарда евро), Италия (34 милиарда евро) и Словения (29 милиарда евро).

Златните резерви на американското министерство на финансите надхвърлиха 1 трлн. долара по стойност — над 90 пъти повече от посоченото в баланса на правителството, след като цената на метала достигна нови рекордни нива, съобщава Bloomberg. Най-големите златни резерви в света преминаха този праг, след като цените се повишиха над 3824,50 долара за тройунция, което представлява 45% ценови ръст за тази година. Официалната му стойност обаче, базирана на цената от 42,22 долара за тройунция, определена от Конгреса през 1973 г., е фиксирана на малко над 11 млрд. долара. Златото преодолява редица рекорди тази година, тъй като инвеститорите търсят сигурност в условията на сътресения, предизвикани от търговски войни, геополитически напрежения и нарастващи опасения за потенциална криза в държавното финансиране на САЩ. Ръстът се подхранва и от притока на средства в борсово търгуваните фондове и възобновяването на пониженията на лихвите от Федералния резерв. За разлика от повечето страни, златото на САЩ се държи директно от правителството, а не от централната банка. Федералният резерв държи златни сертификати, съответстващи на стойността на резервите на Министерството на финансите, и в замяна кредитира правителството с долари. Това означава, че актуализирането на стойността на резервите в съответствие с днешните цени би освободило около 990 млрд. долара в хазната на Министерството на финансите. Макар това да изглежда примамливо предвид ограниченията на правителството по отношение на тавана на дълга, то би имало всеобхватни последици за финансовата система, увеличавайки ликвидността и удължавайки разпродаването на натрупаните активи на Федералния резерв. САЩ обаче не биха били първата страна, която прави това. Германия, Италия и Южна Африка са взимали решение да преоценят резервите си през последните десетилетия, както отбелязва в бележка от август икономист от Федералния резерв. Малко над половината от златните резерви на САЩ се съхраняват в дълбоко хранилище в трезор до военната база на САЩ във Форт Нокс, щата Кентъки, където златото е било прехвърлено от Ню Йорк и Филаделфия през 30-те години на миналия век, отчасти за да бъде по-малко уязвимо от чуждестранни военни атаки през Атлантическия океан. Остатъкът е разпределен между хранилища в Уест Пойнт, Денвър и трезор на 24 метра под сградата на Федералния резерв в долната част на Манхатън. Според данни на Министерството на финансите златните резерви на САЩ възлизат на около 261,5 млн. тройунции.

Продажбите на електрически коли в САЩ почти сигурно ще спаднат рязко, след като на 1 октомври изтича федералният данъчен кредит от 7500 долара за купувачи на електромобили, което вече предизвиква несигурност както сред производители, така и сред клиентите. Тази субсидия беше въведена през 2022 г. като част от законодателния пакет на администрацията на тогавашния президент на САЩ Джо Байдън, с цел насърчаване на зелената енергия и прехода към електрически коли. Той беше отменен през юли, когато президентът на САЩ Доналд Тръмп прокара нов бюджетно-фискален закон. Миналата година продажбите на електромобили в САЩ са се увеличили със 7 процента до 1,6 милиона бройки, според Бюрото по транспортна статистика. Краят на данъчния кредит означава, че търсенето ще отслабне рязко и реалните цени ще се повишат. Това вече мотивира голям брой купувачи да се втурнат да купуват електрически коли през август и септември, но сега се очаква сериозен спад в продажбите през последното тримесечие на годината. Анализаторите очакват, че производителите вече ще бъдат принудени да предлагат по-агресивни отстъпки, по-благоприятни условия за финансиране и връщане на пари. Същевременно са възможни и корекции в производството, което би могло да доведе до намалена наличност на определени модели на пазара и да ограничи възможностите за спад на цените. Въпреки че премахването на данъчния кредит със сигурност ще повлияе на продажбите, проучване на Cox Automotive показва, че 65% от потенциалните купувачи планират да се придържат към решението си да закупят електромобил през следващите две години, докато само една пета от тях биха преминали към хибриди или коли с бензинови двигатели.

Китай спря всички покупки на американска соя от май насам, нанасяйки сериозен удар върху американските земеделци в разгара на търговската война между двете страни. Това е директен отговор на тарифите на президента Доналд Тръмп, наложени в началото на годината и целта изглежда политическа, пише Politico. Китайският бойкот припомня стратегията от първия мандат на Тръмп, когато стойността на американския износ на соя спадна от $14 милиарда през 2016 г. на $3,1 милиарда през 2018 г.  Пекин се пренасочи към доставчици в Бразилия и Аржентина, като направи огромни поръчки за латиноамерикански соя. Китай преди това поглъщаше около 60% от американския износ на соя. Общо земеделският износ на САЩ към Китай спадна с 53% през първите седем месеца на 2025 г. спрямо същия период миналата година според данни на Министерството на земеделието във Вашингтон. Китай наложи 20% мита в отговор на американските тарифи. Засегнати са ключови щати като Илинойс, Айова, Минесота, Небраска и Индиана - традиционни "крепости" на Републиканската партия преди междинните избори догодина. Мощните земеделски лобита, традиционно съюзници на Тръмп, засипаха Белия дом с оплаквания. Администрацията беше "разтревожена" и "изцяло изненадана" от протестите, според източник близо до правителството. Тръмп обяви в четвъртък планове за финансова помощ към фермерите с приходи от тарифите, но тя ще стигне едва в началото на 2026 г. Дотогава много производители могат да фалират. Дори ако бъде постигнато споразумение между Тръмп и Си Цзинпин на срещата в Южна Корея следващия месец, земеделските лидери предупреждават, че ще е твърде късно за много фермери. Китай използва кризата за задълбочаване на връзките си с Латинска Америка чрез инициативата "Един пояс, един път", $9 милиарда кредитна линия и свободни търговски споразумения с Перу, Чили и Коста Рика. Експертите предупреждават, че САЩ всъщност помагат на Пекин да разшири влиянието си в региона като рязко намаляват чуждестранната помощ и повишават данъците върху латиноамериканския износ.