Производството в строителния сектор в България през май намалява за втори пореден месец на месечна база, показват най-новите данни на Евростат. През април България отчита понижение с 0,7 на сто на месечна база, докато месец по-късно спадът е от 0,5 на сто. При годишно сравнение обаче България продължава да отчита повишение на индекса, като през май производството в строителния сектор е нараснало с 5,1 на сто в сравнение с май 2024 г. ЕС и еврозоната също регистрират понижения на месечна и повишения на годишна база. На месечна база е отчетен спад на производството в строителството с 1,7 на сто в еврозоната и с 1,3 на сто в ЕС, докато при годишно сравнение налице е увеличение с 2,9 на сто за еврозоната и с 2,7 на сто за в ЕС в сравнение с май 2024 г. Сред държавите членки, за които има налични данни, с най-големите месечни спадове на производството в строителството са Германия (-3,9 на сто), Белгия (-2,2 на сто) и Нидерландия (-1,8 на сто). Най-голямо увеличение пък се наблюдава в Словения (+5,4 на сто), Унгария (+2,5 на сто) и Чехия (+2,3 на сто). При годишното сравнение най-големият годишен ръст на производството в строителството е регистриран в Испания (+44,6 на сто), Чехия (+11,6 на сто), Унгария и Португалия (и двете +5,4 на сто), докато на обратния полюс са Полша (-4,8 на сто), Германия (-3,4 на сто) и Франция (-3,3 на сто).

Статистическите данни на Националния осигурителен институт (НОИ) за периода 2015-2024 г. показват парадоксална тенденция: броят на пенсионерите намалява със 133 хиляди, докато разходите за пенсии нарастват от 8.4 милиарда лева на 21.6 милиарда лева. За същия десетгодишен период се удвояват изплащаните разходи за обезщетения за бременност и раждане, както и тези за гледане на дете до 2-годишна възраст. НОИ отчита покачване на средния осигурителен доход за страната от 726 лева на 1655 лева. Приходите от осигуровки също растат – от 4.8 милиарда лева до 12.8 милиарда лева. В същото време обаче трансферите от държавния бюджет, с които се покрива недостигът на средства за пенсии и обезщетения, са скочили от 5 милиарда лева до 11.5 милиарда лева. За 10-годишния период средната пенсия от 331 лева е почти утроена, достигайки почти 890 лева. Минималната пенсия за стаж и възраст нараства от 156 лева до 551 лева. В съотношение с Брутния вътрешен продукт (БВП), разходите на Държавното обществено осигуряване са увеличени от 10.9% на 12.1%. През 2015 г. на 100 осигурени са се падали 79 пенсионери, докато през миналата година съотношението е 100 към 72-ма, което показва подобрение в демографското съотношение между осигурени и пенсионери. Средният период на получаване на пенсия от трета категория труд за жените е бил 27 години и 1 месец и нараства до 27 години и 5 месеца. При мъжете обаче, средно пенсия е получавана 22 години и 6 месеца преди 10 години, като намалява до 20 години и 4 месеца през предходната 2024 г.

Рекорден брой българи са си купили стаж, за да успеят да се пенсионират през първите три месеца на тази година. Това показват най-новите данни на Националния осигурителен институт, съобщава от pariteni. Общо 420 души - рекорд за последните осем години - са си платили недостигащия стаж за пенсия, като това им е струвало близо 8,3 млн. лева. Средният недостигащ стаж е близо две години. За сравнение, за първото тримесечие на миналата година стаж за пенсия са купили 234 души, през 2023 г. - 337, а през 2022 г. - 270. Причината за това е, че от 1 април минималният осигурителен доход се повиши от 933 лв. на 1077 лв. Промяната беше направена с приемането на бюджета за 2025 г. Според Кодекса за социално осигуряване (КСО) хората, на които не им достига стаж, могат да платят за всеки недостигащ месец вноска в размер на 19,8% от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се граждани. От 1 април 2025 г. за всеки месец недостигащ стаж хората дължат по 213,25 лв. Това означава, че за една година допълнителен трудов стаж трябва да внесат в държавната хазна общо 2558,95 лв., а за максималния срок от 5 години трябва да платят 12 794,76 лв. До тогава вноските за покупка на недостигащ стаж бяха върху минимален осигурителен доход от 933 лв. До последния ден на март покупката на един месец стаж струваше 184,73 лв. Ако не достига година стаж, трябваше да се платят 2216,81 лв., а цената за всичките 5 години, които по закон може да бъдат купени, е 11 084,04 лв. Съгласно действащото законодателство българските граждани имат право да закупят до пет години осигурителен стаж, ако не им достигат за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Основното условие е лицето да е навършило съответната възраст за пенсиониране, но да не е събрало необходимия минимален осигурителен стаж.

Кметът на София Васил Терзиев иска одобрението на Столичния общински съвет, за да смени обслужващата банка на общината. Обслужващата банка на най-голямата община в България с почти 3 млрд. лева бюджет и към момента е Общинска банка. Парите на местната власт минават през нея от създаването ѝ през 1996 г., когато финансовата институция е собственост на няколко общини, а Столичната е най-големият акционер. През 2018 г. обаче София продаде дела си от 67.64% в Общинска банка на лихтенщайнския фонд "Новито Опортюнитиис Фонд АГмвК" (Novito Opportunities Fund AGmvK). Сделката за 46 млн. лева беше финансирана от компанията за търговия с горива "Инса ойл" на пловдивския бизнесмен Георги Самуилов. Тогава сделката мина скоростно през БНБ и КЗК, а към момента "Новито Опортюнитиис Фонд АГмвК" притежава 95.5% от акциите на Общинска банка. Останалите са разпределени между общински фирми и търговски дружества, както и между 16 общини с малки дялове. За сметка на това вече частната банка продължава да обслужва общини като Бургас, Пазарджик, Благоевград, Велико Търново, Добрич, Сливен, Ямбол и Столичната община. Затова Васил Терзиев предлага да се поискат оферти от петте най-големи банки в България - "Банка ДСК", "Уникредит Булбанк", "Обединена българска банка", "Юробанк България" и "Първа инвестиционна банка", и новата обслужваща банка на общината да е някоя от тях. Предложението за смяна на обслужващата банка на София трябва да бъде гласувано на последното заседание на Столичния общински съвет преди лятната ваканция - 24 юли.

Инвестиционно дружество е закупило 36 дка земя в Разград за строителство на Ритейл парк. Огромният парцел се намира от северната страна на бул. „Априлско въстание“ срещу магазините на веригите „Технополис“ и „Лидл“ и до средата на юни е бил собственост на „Ориент-строй“ ООД – село Самуил, управлявано в съдружие от Сава и Савина Алексиеви. Фирмата е прехвърлена и пререгистрирана в София, като към днешна дата е част от активите на „Тринити Парк Холдинг“ ЕООД. Дружеството е дъщерно на „Тринити кепитъл“, което пък е собственик на едни от най-големите ритейл паркове в страната – XOPark Sofia, XOPark Yambol, XOPark Haskovo, XOPark Plovdiv и придобитите в съдружие столични WestMall и Park Center Sofia. Сред проектите, които „Тринити кептъл“ планира да открие през 2026 година, са първото в България аутлет селище Outlet Village Sofia, както и XOPark Goste Delchev и XOPark Sandanski. Предстои проектиране и издаване на строителни книжа и разрешителни. Обичайно това отнемало около 5 месеца, след което се очаква да стартира и изграждането на комплекса. Той ще е от класически тип и ще предложи микс с най-популярните и бързо развиващи се и достъпни за масовия потребител международни брандове, включително и водеща верига супермаркети, магазини за мода, мебели и стоки за дома, дискаунтъри, спортен магазин, техника, дрогерия, аптека и кафенета, разположени на 18 дка търговска площ. Проектът за Ритейл парк Разград ще бъде обявен официално най-вероятно до края на август. Източник: „Екип 7“

Част от терена на бившия завод за гуми "Видахим" във Видин влиза в изграждането на новия модерен индустриален парк "Видин-юг". Южната индустриална зона в крайдунавския град е един от проектите по Плана за възстановяване и устойчивост. Стойността на инвестицията е 27 милиона. Паркът е разположен върху 608 дка, като в него трябва да бъде изградена изцяло нова ВиК мрежа за питейно-битови, противопожарни и технологични нужди. Тя ще се захранва с вода от съществуващ собствен източник в южната част на парка в близост до река Дунав. Проектът включва също пълна реконструкция на пътната мрежа на територията на парка, както и довеждащата инфраструктура към него. Предвижда се пълна подмяна на цялата електрическа инсталация, осветлението и системата за заземяване, както и добавяне на табла за управление, кабелни шахти, трансформатори и зарядни станции, обясни Цветомира Илиева, изпълнителен директор на индустриален парк "Видин-юг". Индустриалният парк е създаден през 2023 година със собственик и оператор ВН ИНВЕСТЗОН. Община Видин е партньор по проекта. Всички дейности трябва да приключат в рамките на 350 дни от подписването на договора, но не по-късно от 30 юни 2026 година.

„Хювефарма“ отбелязва 25 години от създаването си. За този период „Хювефарма“ изгради производства в 11 завода, разположени в 5 държави, и търговска мрежа, която покрива над 100 държави на 6 континента. През 2000 г компанията придобива „Биовет“ - Пещера, която е с над 70-годишна история в биотехнологичната индустрия на България. Пред 2002 г. придобива и завод в Ботевград. През 2005 г. присъединява и заводът в Разград, с който добавя производство на хуманни активни субстанции. През 2005 г. е откриг търговски офиси в САЩ и Европа, а през 2007 г. придобива производство в Сейнт Луис, САЩ. През 2015-2016 г. придобива две производствени бази в САЩ. Добавени са и заводи в Италия и Франция, както и редица дъщерни дружества в Европа, Азия, Латинска Америка. Една от последните големи инвестиции е от 2024 г. в завода за производство на ваксини в Разград. Инвестицията е за 140 млн. лева, В момента в тего работят около 70 души. При пълен капацитет там ще работят над 300 висококвалифицирани специалисти. Портфолиото на „Хювефарма“ днес включва над 300 продукта - от ветеринарни медикаменти и ваксини, през активни субстанции и хранителни добавки за фуражи, до ензими и пробиотици. Има над 10 000 куб.м ферментационни мощности, което представлява около половината от всички действащи ферментационни мощности в Европа. В края на 2021 г. стартира производство на омега-3 мастни киселини чрез ферментация - произвежда масло от алги, което може да замени рибеното масло. Използва се в храни и добавки за хора и домашни любимци. Компанията е изградила соларни инсталации с обща мощност 90 МВт на територията на заводите на „Биовет“. Тази собствена фотоволтаична енергия покрива 30% от нуждите ни. До 2030 г. поетапно ще навлязат в експлоатация още зелени електроцентрали и съоръжения за съхранение на електроенергия, с което „Хювефарма“ цели да задоволява изцяло собствените си енергийни нужди от ВЕИ и да постигне въглеродна неутралност.

„Газмонтаж инженеринг РЗ” ЕООД” подписа договор за изпълнение на проект „Подобряване на производствения капацитети по Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията” 2021-2027 г. Общата стойност на проекта е 255 950 лева, от които 149 986 лева са безвъзмездни средства, а останалите 105 964 лева – собствено участие на бенефициента. Целта е повишаване на конкурентоспособността и разширяване на пазарните позиции на предприятието в изграждане на ВиК, отоплителни и климатични инсталации, и по-конкретно в изграждането на вентилационни и въздуховодни системи. Към момента фирмата използва външен изпълнител от югозападен район на страната за изготвяне на елементите на вентилационните системи, които то изгражда, монтира и поддържа. Това често води до забавяне в обслужването на клиентите и ограничава способността му да се конкурира ефективно и да повиши производителността си. Проектните дейности включват внедряване на нови технологии чрез закупуване на машина за изработка на кръгли въздуховоди. Сред очакваните резултати са подобрена и увеличена оперативната гъвкавост на дружеството, разширена клиентската база и укрепени пазарни позиции. Проектът ще приключи през юни догодина.

EuroBridge отбелязва първа годишнина Сегментът на Българската фондова борса (БФБ) за двойно листване EuroBridge отбелязва една година от създаването си и листването на акциите на „Шелли груп“ – засега единствената компания, която се търгува на сегмента. БФБ обяви създаването на EuroBridge през април 2024 г. Сегментът дава възможност на компаниите, които покриват критериите на борсата във Франкфурт (Xetra), да се листнат едновременно на българската борса и в Германия. "Шелли груп" е първата компания, която се премести на този сегмент от сегмента „Премиум“, тъй като акциите ѝ се търгуваха и на борсата във Франкфурт. Засега само „Сирма Груп Холдинг“ започна процедурата по двойното листване, като се очаква тя да завърши вероятно в началото на 2026 г.

Онлайн супермаркетът Kolichka.bg прекратява дейността си на българския пазар, считано от 23 юли 2025 г. Решението е мотивирано с невъзможността компанията да поддържа високите стандарти на обслужване, които си е поставила за цел. Дружеството, което оперираше в София, Пловдив, Варна и околностите, се нареди сред пионерите в онлайн търговията с хранителни стоки у нас. Въпреки това, предизвикателната среда и конкурентният натиск, особено от страна на големи ритейлери с развита логистична инфраструктура, поставиха под съмнение устойчивостта на модела. Допълнителен сигнал за трудностите пред Kolichka.bg да запази пазарна позиция е спадът в приходите. Според данни от Годишния финансов отчет за 2023 г., оборотът на дружеството намалява до малко над 2 милиона лева, при 2,14 млн. лв. година по-рано - макар и умерено, този тренд отразява ограниченото търсене и нарастващите разходи за поддръжка на услугата. Българското дружество е собственост на Košík Holding, който от своя страна частично беше придобит от германската Metro AG. На 11 януари 2023 тя взе 25 % дял от дружеството. В сделката има и опция за допълнителни 5 %, ако Košík се разшири в други Централно‑Източноевропейски страни.Към месец май работят 46 служители на трудов договор - най-много от създаването на бизнеса у нас.

Няколко застрахователни компании в България ще направят промени в своя мениджмънт, след одобрението на Комисията за финансов надзор. Тони Веков получи разрешение от КФН за член на съвета на директорите и изпълнителен директор на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД. Така Веков и Калоян Костадинов ще представляват заедно дружеството. В момента то се управлява от петчленен съвет на директорите, в който са още Тихомир Каменов, Желяз Мръчков и Цветомир Панагюрски. „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е част от групата на „Търговска Лига – Глобален Аптечен Център“ АД, „Чайкафарма Висококачествените лекарства“ АД, „Български кардиологичен институт“ АД и Пенсионноосигурително дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ ЕАД – една от най-големите фирмени структури в България. „ДаллБогг: Живот и Здраве“ има лиценз за извършване на застрахователна дейност по различни видове застраховки. Собственик на капитала му е „Търговска Лига – Глобален Аптечен Център“ АД. КФН одобри Иван Спасов за член на Управителния съвет и изпълнителен директор на „Джи Пи Презастраховане“ ЕАД. В момента в оперативното управление са Михаела Станимирова, Джорджо Д’Орландо, Николай Станчев и Енчо Енчев. Капиталът на компанията е 53 400 000 лв., а едноличен собственик е „Дженерали ЦИЕ холдинг“ Б.В. – Нидерландия. Дженерали Застраховане. Таня Тенева получи разрешение от КФН да стане член на Управителния съвет и изпълнителен директор на „Дженерали Застраховане“ АД. В оперативното управление на дружеството са още Радослав Димитров, Николай Станчев, Мирослав Кочев и Михаела Станимирова. „Дженерали Застраховане“ е една от водещите застрахователни компании в България и е част от Generali Group – един от най-големите доставчици на застрахователни услуги и такива, свързани с управлението на активи в световен мащаб. Създадена през 1831 г., тя присъства в 50 страни по света и обслужва 69 милиона клиенти и има водеща позиция в Европа и нарастващото присъствие в Азия и Латинска Америка. Комисията за финансов надзор одобри Рени Енгибарова и Атанас Алексиев за членове на Управителния съвет и изпълнителни директори на ЗАД „Алианц България“ АД и на ЗАД „Алианц България Живот“ АД. В оперативното управление на дружеството са още Андрей Александров, Веселин Ангелов, Христина Марценкова и Борис Паличев. В Управителния съвет са още Мирослав Семизов, Андрей Александров, Христина Марценкова и Борис Паличев. Основен акционер в ЗАД „Алианц България Живот“ е „Алианц България Холдинг“ АД. А Allianz SE притежава 66.16% от акциите на „Алианц България Холдинг“. КФН е одобрила Евгени Луканов и Никола Бакалов за членове на Надзорния съвет, Ивайло Богданов за независим член на Надзорния съвет, Цветомира Карапчанска и Виктор Спасов за членове на Управителния съвет и изпълнителни директори и Росица Бинева за член на Управителния съвет на „Фи Хелт Застраховане“ АД. Управителният съвет е от трима члена, а фирмата се представлява от Цветомира Карапчанска и Виктор Спасов. В Надзорния съвет също влизат трима члена. Капиталът на застрахователя е в размер на 5 000 000 лв., разпределени в същия брой обикновени поименни безналични акции с право на глас. Лидия Коцева – Станкова и Стоян Цветков са получили разрешение от КФН за членове на Управителния съвет и изпълнителни директори на „Българска агенция за експортно застраховане“ ЕАД /БАЕЗ/. Двамата представляват дружеството, а третият член в оперативното управление е Владимир Георгиев. Едноличен собственик на капитала, който е в размер на 10 000 500 лв., разпределени в 100 005 акции всяка с номинална стойност от по 100 лв., е Министерството на икономиката и индустрията.

България е сред държавите членки на Европейския съюз с най-кратка продължителност на трудовия живот. Средната продължителност на труда в страната ни е 34,8 години, каквато е и в Хърватия и Гърция. По-ниска е само в Румъния (32,7 години) и Италия (32,8 години), става известно от най-новите данни за 2024 г. на Евростат. Очакваната средна продължителност на трудовия живот на работещите в ЕС през миналата година е 37,2 години. Тя обаче варира значително в отделните държави от ЕС. В шест държави от съюза средната продължителност на трудовия живот е 40 години или повече: Нидерландия (43,8 години), Швеция (43,0 години), Дания (42,5 години), Естония (41,4 години), Ирландия (40,4 години) и Германия (40,0 години). Очакваната продължителност на трудовия живот за мъжете в ЕС е средно 39,2 години, а най-кратката продължителност се отчита в Румъния (35,9 години), Хърватия и България (по 36,0 години). На обратния полюс са Нидерландия (45,7 години), Дания (44,2 години) и Швеция (40,0 години). През 2024 г. средната очаквана продължителност на трудовия живот на жените в ЕС е 35,0 години, като най-дългата продължителност е регистрирана в Естония (42,2 години), следвана от Швеция (42,0 години) и Нидерландия (41,8 години). Най-кратката продължителност е отчетена в Италия (28,2 години), Румъния (29,2 години) и Гърция (31,1 години). През последните 10 години очакваната средна продължителност на трудовия живот в ЕС се е увеличила с 2,4 години - от 34,8 на сегашните 37,2 години. 

Президентът Доналд Тръмп подписа първия по рода си закон за регулиране на криптовалутите в САЩ. Новият регламент се нарича GENIUS. Документът определя правила за пазара на Стейбълкойни на стойност 250 милиарда долара. Сега банките ще могат да емитират „цифрови долари“ - всъщност това е връщането на т.нар. "частни пари", което не е виждано в САЩ повече от 100 години. Стейбълкойните трябва да бъдат обезпечени с долари или други активи. Законът GENIUS създава ясна и проста рамка за установяване и реализиране на огромния потенциал на Стейбълкойни обезпечени с долари. GENIUS предоставя на банки, фирми и финансови институции рамката за емитиране на криптоактиви, обезпечени едно към едно с истински щатски долари, държавни ценни книжа и други парични еквиваленти, което наистина укрепва и повишава стойността на долара.

Стойността на новите инвестиции и договори за строителство на китайските компании в държавите, които са част от глобалната инициатива на президента Си Дзинпин „Един пояс, един път“ (BRI), са достигнали рекордно високи равнища през първите шест месеца на тази година, според ново проучване, публикувано на 17 юли. Китайските строителни контракти и инвестиции в страните членки на BRI са достигнали 123.3 млрд. щ. долара (66.2 млрд. долара за строителни контракти и 57.1 млрд. долара инвестиции) по 176 сделки в периода януари-юни 2025-а, надхвърляйки сумата от 122 млрд. долара за цялата 2024-а, показват предварителните данни от анализа на австралийския Университет „Грифит“ и Центъра за зелени финанси и развитие в Пекин (GFDC). Си Дзинпин използва обявената през 2013-а инициатива за развитие на глобалната инфраструктура за задълбочаване на икономическото влияние и търговски връзки на Пекин със 150 нации, основно от развиващия се свят. Скокът през първите шест месеца на тази година е качил общия размер на контрактите и инвестициите по BRI до 1.3 трлн. щ. долара, констатира проучването, обхващащи договори за около 775 млрд. долара и нефинансови вложения за 533 млрд. долара. Свързаните с енергетиката китайски ангажименти през 2025-а са най-големи от който и да било период след въвеждането на програмата, с най-висока стойност от 39 млрд. долара в Африка, следвана от Централна Азия с 25 млрд. долара. Контрактите и инвестициите за петрол и газ са скочили до рекордните около 44 млрд. долара, надхвърляйки размера за цялата 2024-а, като 20 млрд. долара са за изграждане на обекти за преработка на горивата в Нигерия. Казахстан е най-едрият единичен получател на средства сред партньорите в BRI с 23 млрд. долара, докато Латинска Америка е с най-ниска стойност на контракти и инвестиции за последните 10 години. Базираната в Съединениет щати Rhodium Group посочва, че обявените директни чуждестранни инвестиции на китайски дружества в страни от BRI са били почти 15.9 млрд. долара през първото тримесечие – с 10% повече отколкото през същия период на 2024 година. Според Rhodium, най-ползотворно от инвестиционния подем са се възползвали участващите в програмата държави от Югоизточна Азия. Проучването на „Грифит“ и GFDC пък класира района на второ място по големина на инвестиционните потоци след Централна Азия с почти 11.3 млрд. долара. По данни на Международния валутен фонд, нетният размер на китайските активи в чужбина е скочил с над 50% между 2018-а и 2023-а срещу едва 21% ръст на Съединените щати. През последните години Пекин беше обвиняван, че е вкарал страните от BRI в „дългов капан“ с ударното си кредитиране за финансирането на мегапроекти за инфраструктура.