Пазаруващите онлайн в България през 2024 г. са 3.1 милиона от общо 4.8 милиона, които ползват интернет. Броят им намалява с около 7% в сравнение с предходната година, обобщава второто издание на национално представителното проучване "Пулсът на онлайн пазаруването в България 2025", изготвено от агенция Market Links по поръчка на сп. Enterprise. Най-активните потребители онлайн са представителите на т. нар. милениали и на поколението Z - родените през 80-те и 90-те години на миналия век и първото десетилетие на настоящия. Изследването очертава пет типа потребители - рационален (не купува веднага, изчаква, проверява, търси сигурност), импулсивен (влияе се от визуална информация, демонстрира слаба лоялност, има бърза реакция), лоялен (стабилен, последователен, верен на бранда, който харесва), функционален минималист (пазарува онлайн само при необходимост, търси конкретен продукт, насочва се към конкретен удобен магазин), съзнателен за околната среда (търси кауза, добър посланик на продукти и фирми с кауза). Четиридесет процента от анкетираните декларират, че все по-често пазаруват онлайн за сметка на посещението във физически магазини. За близо 50% от купувачите не е важно дали поръчват от големи платформи или директно от официалния сайт на марката. За брандовете това означава, че няма гарантирана лоялност, макар че като цяло тя се повишава, отчита проучването. Основни фактори при избора на онлайн платформа са: цената на изделието (за 57% от анкетираните), доверието (18%), промоциите, предишният опит, цената на доставката. Най-често онлайн се пазаруват облекло и обувки (63%), следвани от козметика, домакински електроуреди, билети за културни събития и потребителска електроника. Общо 77% от участниците в проучването заявяват, че предпочитат да видят лично продукта, а 35% отбелязват, че са свикнали и предпочитат пазаруването във физически магазин. Това са и двете основни бариери пред онлайн пазаруването в България, посочва от Market Links. Сред другите бариери се открояват сигурността на разплащане (за 17% от анкетираните), опасения за връщането на стока (също 17%), цената на доставката (13%), надеждността и срокът на доставка (10%). А 14% от потребителите се опасяват, че нямат достатъчно умения, за да пазаруват онлайн. Поради това куриерските услуги и наложеният платеж се задържат като основен метод на доставка и плащане при онлайн пазаруване в България, обобщава проучването. Расте ползването на кутии за доставка за сметка на куриер до адрес.

Европейската комисия реши да предяви иск срещу България пред Съда на Европейския съюз поради това, че не е транспонирала правилно в националното си законодателство Директивата относно правото на достъп до адвокат и на осъществяване на връзка при задържане (Директива 2013/48/ЕС). Европейската комисия реши също да предяви иск пред Съда на Европейския съюз срещу България за това, че не е транспонирала правилата на ЕС относно таксуването на превозни средства за използване на определени инфраструктури (Директива (ЕС) 2022/362). Комисията също така призовава България да спазва Акта за цифровите услуги и реши да изпрати мотивирано становище, поради това че не е оправомощила национален координатор за цифровите услуги по силата на Акта за цифровите услуги (Регламент (ЕС) 2022/2065), както и поради това че не е определила правила относно санкциите, приложими при нарушения на посочения регламент. България разполага с два месеца, за да отговори и да отстрани посочените от Комисията недостатъци. При липса на задоволителен отговор Комисията може да реши да предяви иск срещу България пред Съда на ЕС.

Индустриален център за данни с 2 мегавата капацитет и 1200 квадратни метра застроена площ се изгражда в Бургас от българската компания Top Systems. Съоръжението ще е готово догодина, като целта е то да задоволи нуждите не само на местния, но и на чуждестранния бизнес. BOJ в Бургас се намира на 10 минути от летището на морския град - вероятно затова и в името е неговият код. Центърът е разположен върху 10 декара площ, като след завършването му ще има многократно подсигурени системи за захранване, свързаност и охлаждане на колокираните сървъри, както и 24/7 охрана и техническа поддържка. BOJ ще използва 100% "зелена" енергия във всекидневните си операции. Той е разположен в близост до подстанция. Компанията е основана през 2018 г., а приблизително от тогава се работи и по проекта - земята за него е закупена през 2020 г., а през тази година започна строителството. Компаниите вече могат да запазват капацитет в обекта. В момента в България има общо 30 центъра за данни, които са в експлоатация или строеж. Търсенето в глобален мащаб става все по-голямо заради дигитализацията и автоматизацията, навлизащи в практически всички сфери на икономиката.

Финландската Wolt и естонската Bolt се очаква да навлязат на българския пазар за доставката на храна по домовете, в който бизнес през последните години има двама големи играчи - Glovo и Takeaway.com. Двете платформи събират екипи за софийските си офиси и търсят партньори. Glovo, които придобиха бизнеса на Foodpanda у нас, са с 31,6 млн. лева приходи за 2023 г., а Just Eat Takeaway.com, които купиха BGmenu, са с 28,1 млн. лева. В мрежите им влизат както ресторанти, така и всевъзможни магазини - от нишови до супермаркети. Двете компании е много вероятно да станат свързани лица. Prosus - най-големият акционер в компанията зад Glovo, обяви през февруари, че иска да купи Just Eat Takeaway.com за 4,3 млрд. долара. Bolt е основана в Талин през 2013 г. от 19-годишния тогава Маркус Вилиг и в основата си е платформа за споделен превоз, подобна на Uber. Днес има присъствие в над 600 града в около 50 страни в Европа, Азия, Африка и Южна Америка. През 2023 г. приходите са 1,7 млрд. евро при загуба от 92 млн. евро. Доставката на храна е по-нов бизнес за Bolt, като той тръгва през 2019 г. от балтийските страни и днес присъства в над 20 държави. През 2021 г. започва да се предлага и доставка на други стоки. Bolt стъпи у нас през миналата година с бизнеса си като оператор на електрически тротинетки, в който е лидер в Европа. Bolt обявяват, че в столицата София работи услугата Bolt Food и активно търси собственици на ресторанти за партньорства, както и такива с цветарски магазини, за хранителни стоки и ред други обекти. Базираната в Хелзинки Wolt е основана през 2014 г. и основният ѝ бизнес е доставката на храна. През 2022 г. тя беше придобита от американския гигант DoorDash за над 8 млрд. долара, но продължава да се развива под своя бранд - в 25 държави и над 300 града. През миналата година Wolt купи от eMag румънската платформа за доставка Tazz. От няколко месеца Wolt събира екип за офиса си в София. Вече ясно кой го оглавява - Ивайло Нецов, който у нас разви Foodpanda и остана за известно време след сделката с Glovo, а също така отговаряше за международната експанзия на Tazz. Куриерската мрежа на Wolt ще се управлява в България от техни партньори.

Държавната млечна компания "Ел Би Булгарикум" ще изгради фотоволтаична централа, а също и доставка на станция за пречистване на отпадъчни води с европари. Проект на дружеството за над 1.3 млн. лв. е одобрен от Държавен фонд “Земеделие”. Субсидията по него е 684 529 лева. Средствата са по Програмата за развитие на селските райони (2014-2020). В момента изпълнителен директор на “Ел Би Булгарикум” е Живко Живков, който е и бивш шеф на Държавен фонд “Земеделие”. Той пое фондът, който разплаща европарите в земеделието, по времето на служебния кабинет на Огнян Герджиков през февруари 2017 г. Той бе начело на фонда до 2019 г. Инвестициите ще бъдат осъществени в Производствената база на компанията в град Видин. Договорът за предоставяне на помощта бе подписан в края на април от дружеството и Държавен фонд „Земеделие“.

Фepнaндo Πaлмepo, пpoизвoдcтвeн мeниджъp c бoгaт oпит в paзлични ceĸтopи, пoe pъĸoвoдcтвoтo нa "yмнaтa" фaбpиĸa нa Ѕсhnеіdеr Еlесtrіс ĸpaй Πлoвдив, cчитaнo oт 1 мaй 2025 г. Cлeд двe гoдини и пoлoвинa нa тoзи пocт дoceгaшният диpeĸтop - Mapтин Йopдaнoв - пpeминaвa нa мeждyнapoднa пoзиция и щe oтгoвapя зa oптимизaциятa нa paзxoдитe пo peaлизaциятa нa ĸpaйнитe издeлия в ĸлъcтъpa, c цeл пoвишaвaнe нa ĸoнĸypeнтocпocoбнocттa нa oфepтитe. Фepнaндo Πaлмepo e чacт oт Ѕсhnеіdеr Еlесtrіс oт oceм гoдини. Ha пocлeднaтa cи пoзиция дo мoмeнтa, тoй oтгoвapя зa oтдeл "Meтoди и пoддpъжĸa" в пpeдпpиятиeтo нa ĸoмпaниятa в Зaлaeгepceг, Унгapия. Πoзнaвa дoбpe и бългapcĸия eĸип - пpeĸapaл e пoвeчe oт мeceц в зaвoдa ĸpaй Πлoвдив ĸaтo oбyчитeл пo пpoeĸт зa paзвитиe нa мecтни дocтaвчици.

„Шелли Груп“ ЕД, доставчик на IoT решения и решения за сградна автоматизация, разширява географското си присъствие, като създава дъщерно дружество в Полша. Полша е една от най-бързо развиващите се икономики в Европа. Между 2004 г. и 2022 г. брутният вътрешен продукт (БВП) е нараснал с почти 170%, което съответства на среден годишен ръст от 5.7 на сто. За 2025 г. се предвижда допълнителен ръст от 3.5 процента. За сравнение, средногодишният ръст на БВП в еврозоната е едва 1.2 % през същия период. „Шелли Груп“ ЕД е технологичен холдинг, чиято основна дейност е фокусирана върху иновацията чрез разработването на нови технологии, производството и дистрибуцията на висококачествени IoT продукти. Групата, която е основана в България, се състои от 6 дъщерни компании и има офиси в България, Словения, Германия, Китай и САЩ. Продуктите й вече са на над 100 пазара.

Мениджърите на козметичната фирма „Лавена“ АД предлагат да се разпредели дивидент в брутен размер от по 0.08 лв. на акция или общо 793 552.80 лв. от нетната печалба за 2024 година. Това ще решава редовно общо събрание на акционерите, което ще се проведе на 6 юни в Шумен. Дружеството отчете за миналата година положителен финансов резултат в размер на 2 304 788.55 лева. Останалата след разпределението на дивидент сума от 1 511 235.75 лв. ще се отнесе като допълнителен резерв на компанията. В дневния ред на Общото събрание ще се разгледа предложението за обратно изкупуване на акции от капитала на дружеството. Максималният брой акции, които то ще събере, е до 10 на сто от общия брой книжа с право на глас, издадени от дружеството, но не повече от 3 на сто за всяка календарна година, включена в срока на обратното изкупуване. Минималната цена ще бъде 1.80 лв., а максималната – 2.80 лева. Процедурата ще се извърши в рамките до 5 години от датата на приемане на решение от общото събрание. Съветът на директорите ще може да определи всички останали параметри на обратното изкупуване. Общо 1 521 116.96 лв. от нетната печалба на „Лавена“ за 2023 година беше изплатен дивидент в брутен размер на 0.03 лв. на акция. От началото на годината цените на акциите на компанията поскъпват и в момента се търгуват на „Българска фондова борса“ по 2.12 лв. за един брой.

„Сирма Груп Холдинг“ АД е второто дружество, листнато на Българската фондова борса (БФБ), което ще регистрира акциите си за търговия на сегмента за двойно листване в София и във Франкфурт – EuroBridge. Съветът на директорите на „Сирма Груп Холдинг“ е избрал „Експат Капитал“ АД за консултант по процедурата, който да комуникира с борсата във Франкфурт, германският регулатор, клиринговата къща и да осъществява други дейности, свързани с листването. Сегментът EuroBridge Market позволява двойно листване на компаниите едновременно на БФБ-София и на Xetra във Франкфурт. Първата листната компания на EuroBridge беше „Шелли груп“, която така или иначе беше листната и във Франкфурт. Акциите на компанията се търгуват на сегмента от 18 юли 2024 г. Акциите на „Сирма Груп Холдинг“ поскъпват с близо 56% в последната година, а пазарната капитализация на дружеството достига почти 65,9 млн. лева. Компанията предстои да гласува по 0,02 лева дивидент на акция от печалбата за 2024 г. на редовното годишно общо събрание на акционерите. Заседанието е насрочено за 3 юни в София.

Обемът на търговията на дребно в страните от Европейския съюз през март 2025 г. се е понижил с по 0,1 на сто в Европейския съюз и в еврозоната спрямо предходния месец,  сочат данните от първата предварителна оценка на Евростат. На годишна база, спрямо март 2024 г., календарно коригираният индекс, отразяващ динамиката при обемите на търговията на дребно, нараства с 1,4 на сто в целия ЕС и с 1,5 на сто в страните от валутния съюз. В България през март 2025 г. e отчетено нарастване на обема на търговията на дребно с 5,4 на сто на годишна основа, спрямо същия месец на 2024 година. България се нарежда на второ място по този показател сред държавите от Европейския съюз. На месечна основа (спрямо февруари 2025 г.) ръстът на търговията на дребно в нашата страна през март е 1,1 на сто. Обемът на търговията на дребно в Европейския съюз през март 2025 г. се е увеличил на годишна основа (спрямо същия месец на 2024 г.) с 0,1 на сто при хранителните стоки, напитките и тютюневите изделия, както и с 2,7 на сто при другите стоки. Сред тях не са включени автомобилните горива, при които продажбите на дребно, реализирани на бензиностанциите в страните от ЕС, са нараснали с 1,7 на сто. Сред страните от Евросъюза, за които има налични данни, най-значително годишно нарастване при обема на търговията на дребно през март 2025 г. е отчетено в Люксембург (9,4 на сто), България (5,4 на сто) и Кипър (5 на сто). Най-значителен годишен спад е отчетен в Словакия (-2,9 на сто), Полша (-1,8 на сто) и Италия (-1,4 на сто). Индексът на обема на търговията на дребно отчита промените на оборотите на търговците на дребно, коригирани спрямо инфлацията, уточнява Евростат.

Федералият резерв на САЩ не се поддаде на натиска от Белия дом да намали лихвата и я задържа без промяна, цитирайки растящата несигурност и опасността от стагфлация. От декември 2024 година насам лихвеният процент в САЩ е в диапазона 4,25% - 4,5%. Институцията отбеляза, че се очакват флуктуации в търговската политика, ръст на инфлацията и на безработицата, както и предупреди за вълна от политическа и икономическа несигурност. Решението за задържане на лихвата е подкрепено единодушно от членовете на Фед, допълва Bloomberg. Нивото на безработица все още е ниско, което дава възможност да не се променя лихвата и да се проследят на спокойствие процесите, които ще оказват влияние на икономиката. Федералният резерв беше притиснат от Доналд Тръмп да понижи лихвата и дори се заговори, че се обмисля смяната на Пауъл. Оказа се, че няма предвидена подобна процедура в американското законодателство, а според медийни публикации съветници на президента са му препоръчали да се откаже от идеите за смяна, за да не се получи още по-негативен ефект върху фондовите пазари. Преди дни статистиката показа ръст на търговския дефицит до рекордните над 140 млрд. долара. Американската икономика се свива с 0,3% през първото тримесечие, което е предупредителен сигнал, въпреки че много анализатори чакат САЩ да се върнат към растежа през второто тримесечие.

Китай е добавил злато във валутните си резерви за шести пореден месец през април, което подкрепя стремежа на страната да продължи да увеличава златните си вложения в разгара на търговската война. Наличността от благородния метал на Китайската народна банка е нараснала с около 70 хиляди тройунции през миналия месец, показват публикувани на 7 май данни. През последните шест месеца количеството злато е скочило с почти 1 млн. тройунции или около 30 тона. Златото е в устойчив възход от началото на годината, макар и с временни низходящи обрати, бележейки рекорд след рекорд, подкрепян от покупките на централните банки в изпълнение на амбициите на оторизираните власти да диверсифицират резервите си и да се дистанцират от американските държавни облигации. В континентален Китай се наблюдават признаци, че инвеститорите вкарват пари в скъпоценния метал, като оборотът на Шанхайската борса за фючърси е достигнал рекордни равнища през последните седмици. Същевременно, китайските власти се заеха да засилят подкрепата за икономиката и да подготвят сцената за търговски преговори с висшестоящи американски официални представители в края на седмицата. Народната банка на Китай понижи на 7 май основната си лихва до 1.4% и намали с 50 базови пункта коефициента на кешовите резерви на кредитните институции, освобождавайки допълнителна ликвидност от 1 трлн. юана. Централните банки са увеличили грубо петкратно златните си покупки от 2022-а насам след замразяването на руските резерви, по данни на „Голдман Сакс груп“ – банката, която е сред най-ентусиазираните привърженици на златото през последните месеци. По онова време „Голдман Сакс“ е оценила дела на скъпоценния метал в резервите на Народната банка на Китай на около 8% – под средната стойност в глобален план от около 20% и все още далеч под увеличените дялове в някои развити икономики. Ако Пекин цели да достигне вложения от 20% и поддържа сегашната средна скорост на добавяне на злато от около 40 тона на месец, ще отнеме около три години, за да се качи до това равнище, твърдят анализаторите. Според експерти, скромните количества злато, придобити през последните месеци от китайския колос, предполагат, че покупките се осъществяват само при атрактивни цени в моментите на временни низходящи обрати в тренда на движение. Златните сделки със сигурност ще продължат в процеса на редуциране на деноминираните в щатски долари активи на китайските централни банкери каквито са американските държавни облигации.