Докладът за състоянието на администрацията през 2024 г. показва, че щатната численост на българската администрация е 145 802 бр., от които 37 275 бр. са в териториалната администрация. Спрямо предходната година увеличението е с близо 2500 бройки, като нарастването е и в централната, и в териториалната администрация. Спрямо населението администрацията вече приближава 2.3 хиляди чиновници на 100 хиляди души – и това въпреки дългогодишните усилия за нейното оптимизиране и заместването ѝ с електронни услуги. За последното десетилетие администрацията е нараснала с над 10% – при близо 19% свиване на населението в работоспособна възраст. За 2024 г. около ¼ от структурите нямат поставени ежегодни цели, а при тези, които имат е трудно да се определи кой отговаря за постигането им и дали по-ниските нива знаят, че съществуват. Няма съответствие между стратегически цели на държавната политика и ежегодните цели на администрациите. Под половината всички новоназначени служители, малко над 1/3 от назначените за първи път ръководители и всеки осми от висшите държавни служители са преминали обучение. Броят на обучените за дигитални умения пък е двойно по-нисък от този през предходните години. Преобладават много високите оценки за изпълнението на длъжността на служителите. Това поставя съмнения за девалвация на оценките, ниска управленска компетентност на ръководителите и субективизъм. Консултативните съвети продължават да се роят. През 2024 г. са създадени 4 нови, с което към края на годината съществуват общо 82 консултативни съвета. Липсата не просто на видим процес на намаляване на числеността на администрацията, а напротив – увеличението ѝ, както и качеството на нейната работа е особено притеснително, предвид фактът, че това е основен приоритет на повечето правителства през последното десетилетие.

Общия обем на започнато строителство на сгради в България за 2024 г. достига 8 011 325 кв.м разгъната застроена площ и е най-висок за последните 16 години. Започнатото ново строителство през миналата година е с 3.63% повече спрямо 2023 г., или в абсолютно изражение има с 280 хил. кв.м повече стартирани площи. Увеличението се дължи най-вече на жилищните сгради, но принос за него имат и няколко други типа сгради. Жилищното строителство традиционно доминира пазара, като и през 2024 г. заема водещ дял - 73% от всички новостартирани площи. Именно този сегмент е основен двигател на растежа в последните години. Прогнозите сочат продължаване на тази тенденция и през 2025 г. През изминалата година се отчита ръст със 7.49% на жилищните площи, преминали в етап строеж. Те разполагат с 5 821 856 кв.м РЗП, или с 405 610 кв.м повече от 2023 г. Ако се сравнява с предпандемичната 2019 г., се наблюдава още по значима разлика - 38.39% в полза на миналата година. През изминалата година стартираните индустриални площи достигат 1 035 786 кв.м, което е намаление с 0.81% на годишна база. Силният инвестиционен интерес към изграждане на търговски паркове продължава, но интензитетът намалява. През 2024 г. отчитаме намаление с 13.09% и общо са стартирани 351 352 кв.м. При ваканционното строителство - жилищата от типа "втори дом" - се отчита ръст с 12.83%. Започнатите проекти достигат до 287 695 кв.м, като голяма част от тях се реализират по Южното Черноморие. офис площи. През последните две години сектор офис-площи се възстановява, като през миналата година се ускори и достига ръст с 51.21% Започнати са 178 455 кв.м РЗП - с над 60 хил. кв.м повече от 2023 г. В строителството на хотели се наблюдават 188 603 кв.м стартирани площи, което е ръст с 29.13%. В основата на положителната тенденция е изграждането на балнео- и СПА хотели, както и на реконструкция и модернизация на хотелски комплекси по морето. Строителството на спортни и атракционни сгради през изминалата година се увеличава и отчитаме 56 309 кв.м, което е ръст с 62.84%. През 2024 г. значимо намаляха новостартираните специализирани и публични сгради. В тази категория попадат училища, детски градини, болници и други обществени сгради. Те намаляват със 70.85% до 91 269 кв.м. Голямата част от тези проекти се финансират от държавните и общинските бюджети.

Към 31 март 2025 г. 23 банки оперират в банковия сектор на България, като 6 от тях са клонове на чуждестранни кредитни институции. На 22 април 2025 г. бе сключено споразумение между 4finance Holding S.A. и фонда за дялови инвестиции Адвент Интернешънъл за придобиване на 100% от капитала на Ти Би Ай Банк ЕАД. Очаква се сделката да приключи в края на 2025-та след одобрения от ЕЦБ, БНБ и КЗК. Общо активите на банковия сектор към 31 март 2025 г. възлизат на 197.6 млрд. лв., като отбелязват ръст от 3.11% спрямо 31 декември 2024 година. Делът на петте най-големи банки на база общо активи възлиза на 76.65 процента. На челна позиция остава Обединена Българска Банка АД с активи в размер на 38.4 млрд. лв. или 19.44% пазарен дял, като бележи ръст от 2.52% в активите спрямо 31 декември 2024-та. Банка ДСК АД заема втора позиция с 18.90% пазарен дял и ръст в активите от 2.39% спрямо края на миналата година. На трета позиция е Уникредит Булбанк АД с пазарен дял от 18.32% и ръст в активите от 3.69% спрямо 31 декември. На четвърто и пето място, без промяна спрямо края на 2024-та г., са съответно Юробанк България АД и Първа Инвестиционна Банка АД. Нетните активи на банките към 31 март 2025 г. възлизат на 23.5 млрд. лв. и бележат ръст от 1.34% в сравнение с 31 декември 2024 година. Нетната печалба на банковата система бележи ръст от 8.74%, като достига 889 млн. лв. за първото тримесечие на 2025-та, спрямо 818 млн. лв. за същия период през 2024 година. Нетният лихвен доход (изчислен на база Приходи от лихви – Разходи за лихви) за сектора към 31 март тази година възлиза на 1.38 млрд. лв., бележейки ръст от 1.46% спрямо 1.36 млрд. лв. към 31 март 2024-та. Нетният доход от такси и комисиони (изчислен на база Приходи от такси и комисиони – Разходи за такси и комисиони) за сектора към 31 март 2025 г. възлиза на 420 млн. лв., бележейки ръст от 12.45% спрямо 373 млн. лв. към 31 март 2024-та.

На 5-ти юни от 15:00 ч, Balkan Services ще проведе безплатен уебинар на тема „Автоматизация на финансовите отчети: повишаване на точността и подобряване на контрола“. По време на събитието ще научите как с помощта на специализираното решение Lucanet Disclosure Management можете да автоматизирате процеса по изготвяне, валидация и форматиране на финансови и мениджмънт отчети. Ще видите практически демонстрации и ще получите ценни насоки за подобряване на прозрачността, проследимостта и контрола в отчетността. Уебинарът е подходящ за финансисти и професионалисти, които подготвят финансови и нефинансови отчети и търсят начини за оптимизация на процесите. Водещ на събитието ще бъде Ваня Йорданова - Managing Disclosure Management & XBRL Consultant. Участието е безплатно, но изисква предварителна регистрация.

Гръцката енергийна компания PPC Group добавя нов соларен парк в портфолиото си в България. Централата с планирана инсталирана мощност 88 MW е в процес на изграждане в района на Карлово. Проектът се изгражда от китайската Chint Green Energy, дъщерно дружество на Chint Group, която е собственик на Astronergy – един от най-големите производители на фотоволтаични панели в света. Паркът ще бъде предаден на PPC Group след завършване на строителството и въвеждането в експлоатация през първото тримесечие на 2026 г. За изграждането на фотоволтаичния парк ще бъдат използвани 18.5 хиляди двустранни панела на китайската компания, 264 мрежови инвертора и 12 подстанции за генериране на високо/средно напрежение. Очаква се годишното производство на енергия от проекта да достигне 140 GWh – количество, способно да покрие енергийните нужди на повече от 23 500 домакинства, като същевременно се очаква експлоатацията на проекта да предотврати емисиите на приблизително 70 хиляди тона CO2 годишно. PPC Group започна преди два месеца строителството на фотоволтаичната електроцентрала с мощност 165 MWp в района на Стара Загора, както и на система за съхранение на енергия с номинална мощност 25 MW и инсталирана мощност 55 MWh, в близост до фотоволтаичния парк. В същото време PPC Group вече управлява вятърен парк с инсталирана мощност от 18 MW в Северна България. PPC Group в момента разполага с общо портфолио от проекти за ВЕИ с инсталиран капацитет от 6.2 GW в Гърция, Румъния, Италия и България. Целта на инвестиционния план на групата е да увеличи инсталирания капацитет от ВЕИ до 11.8 GW до 2027 г.

Българската банка за развитие реализира успешно първата продажба на активи от бившата цигарена фабрика „Булгартабак“ в Благоевград. Сделката е за т.нар. линия за обезжилване на тютюни, включваща прилежащите й машини и оборудване. Активите бяха продадени чрез търг с тайно наддаване за над 3,7 млн. лв. без ДДС — цена, която е по-висока от стойността им, приета от банката. Постигнатата продажна цена е и по-висока от първоначално обявената начална стойност на търга.

Компанията за производство на килими и мокети „Декотекс“ АД – Сливен ще изплати брутен дивидент за 2024 г. от 0.078 лева на акция. Тази сума е по-висока спрямо разпределението на печалбата за 2023-а – по 0.059 лв. за един брой, и за 2022 г., когато сумата беше по 0.035 лева. Общата сума за разпределение е равна на печалбата за 2024 г., в размер на 1 525 785 лв., и неразпределената печалба от предишни периоди, от 5445 лева. След заделяне на 10% от общата сума 1 531 230 лв. за фонд „Общи резерви“, за дивиденти ще се използват 1 173 246 лева. Изплащането на тези суми ще става чрез „Централен депозитар“ и клоновете на „Пощенска банка“ в страната. Останалата след разпределението част от печалбата, в размер на 204 861 лева ще се отнесе като неразпределена печалба от минали години. Акционерите са преизбрали Рахамим Евер, Минко Марио Пиндев и Васил Йорданов Йовчев за нов петгодишен мандат. „Каппа Технолоджи“ АД – Сливен е най-големият акционер с дял от 91.94% от книжата с право на глас.

През май Европа установи абсолютен месечен рекорд по внос на втечнен природен газ (LNG), по данни на Gas Infrastructure Europe (GIE). Така за трети пореден месец ЕС актуализира историческия максимум на покупките на втечнен природен газ. За май потоците втечнен природен газ от европейските терминали към газопреносната система на ЕС достигат около 12,8 млрд. куб. м, което е с 0,7% повече от април и с 38% повече до май 2024 г. Тази стойност вече е абсолютен месечен рекорд, надминавайки предишния максимум от 12,7 млрд. куб. м през април тази година. Общо доставките на втечнен природен газ от терминали към газопреносната система на Европа през периода януари-май, т.е. за първите 5 месеца на годината, възлизат на около 59,5 млрд. куб. м - което е със 17% повече, отколкото през същия период на 2024 година. Доставките на втечнен природен газ за ЕС за първите 5 месеца на 2025 г. заемат първо място по дял сред източниците на газ, получавани от Европа - 38%, според данните на Европейската мрежа на операторите на газопреносни системи (ENTSOG). На второ място с дял от 24,7 % са доставките от Северно море (основно газ от Норвегия), а на трето място - със 17,8 %, е изпомпването на газ от газохранилищата.Освен това, за периода доставките на втечнен газ от Северна Африка за ЕС са с дял от 9,1%, от Великобритания - 3%, а от Азербайджан - 3,1%.

Индексът на щатския долар ще падне с около 9%, за да достигне 91 пункта около това време следващата година, прогнозираха стратези, включително Матю Хорнбах, в бележка от 31 май. Щатският долар вече отслабна тази година, тъй като търговските сътресения натежават върху валутата. Индексът на щатския долар е спаднал с близо 10% от пика си през февруари, тъй като търговската политика на Тръмп влошава настроенията към американските активи и предизвиква преосмисляне на зависимостта на света от долара. Въпреки това, мечият натиск е далеч от историческите крайности, което подчертава потенциала за по-нататъшно отслабване на долара в бъдеще, показват данни на Комисията за търговия със стокови фючърси. Най-големите печеливши от слабостта на долара ще бъдат еврото, йената и швейцарският франк, които се считат за конкуренти на долара като глобални сигурни убежища, пишат стратезите на Morgan Stanley. Те предвиждат еврото да се повиши до около 1,25 нивото през следващата година от около 1,13 сега, докато доларът се понижава. Паундът може също да се покачи от 1,35 до 1,45, подпомогнат от възвръщаемостта, която инвеститорите могат да получат от държането на валутата - и ниските рискове от търговско напрежение във Великобритания. Йената, която в момента се търгува около 143 за долар, може да се засили до 130, казват анализаторите. Банката заяви, че доходността по 10-годишните държавни облигации на САЩ ще достигне 4% до края на тази година и ще отчете много по-голям спад през следващата година, тъй като Федералният резерв ще намали лихвените проценти със 175 базисни пункта. Доларът беше по-нисък спрямо редица валути по време на ранната азиатска търговия в понеделник, като индексът на Bloomberg за валутата е с около 0,2% по-слаб.

Производствената активност в редица азиатски държави отслабва през май, тъй като американските мита и търговската несигурност подкопават търсенето. Във Виетнам новите поръчки за износ се свиват за 7-ми пореден месец, а производствените разходи спадат за първи път от около две години, показват данни на S&P Global, цитирани от Bloomberg. В Тайван производството и износът се свиват за втори пореден месец през май, а Индонезия отбелязва най-голямото понижение в новите поръчки от август 2021 г. насам. Междувременно южнокорейските производители регистрират най-мащабния спад в производството от близо три години. Виетнам, Индонезия, Тайван, Япония и Южна Корея отчитат през май свиване на общата фабрична активност, като индексът на мениджърите по поръчките (PMI) остана под границата от 50 пункта. Управителят на Южнокорейската централна банка Ри Чанйонг заяви, че резултатът от търговските преговори между САЩ и Китай ще окаже влияние върху всички икономики в Азия, подчертавайки тяхното значение отвъд двустранното ниво. Данните за май са предхождани от увеличаването на износа и товарната активност в региона месец по-рано, тъй като американските фирми започнаха предварително да засилват поръчките и да трупат запаси по време на 90-дневната търговска пауза, наложена от Тръмп. Износът на Южна Корея се сви през май, като доставките за САЩ намаляха с 8,1%.