Приходите за януари по Консолидираната фискална програма на България са в размер на 6,333,8 млрд. лева т.е. със 752,2 млн. лева повече на годишна база (14,4% ръст). Данъчните приходи се увеличават със 777,2 млн. лева, неданъчните са в размер на 727,9 млн. лева т.е. 9,1 млн. лева повече на годишна база (1,3% ръст). Разходите са 5,77 млрд. лева, като това е с 19,9% повече на годишна база или увеличение с 959,4 млн. лева. С други думи, бюджетното ни салдо е на плюс – 563,9 млрд. лева. Увеличава се и фискалният резерв – 12,1 млрд. лева, а е бил 11,8 млрд. лева към края на 2024 година. За първите два месеца на 2024 година обаче финансовото ни министерство очаква бюджетен дефицит от 1,5 млрд. лева или 0,7% от БВП. Очаква се дефицитът за февруари да е 1,6 млрд. лева - това е начислена основа, а по КФП т.е. на касова основа да е 1 млрд. лева. Приходите, които се чакат през февруари, са 11 млрд. лева т.е. с 1,1 млрд. лева повече, но разходите ще са 12 млрд. лева. Нарастване на разходите се очертава при социалните плащания, включително разходите за пенсии, както и при разходите за персонал, субсидии и други.

Международната финансова корпорация (International Finance Corporation - IFC), част от групата на Световната банка, инвестира до 100 милиона евро първостепенни необезпечени облигации, емитирани от банка "Комуналкредит Аустриа А Ге" (Kommunalkredit Austria AG), за стимулиране на финансирането за устойчиви инфраструктурни проекти в България, Полша и Румъния. Инвестицията е подплатена от Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции (АБИИ - AIIB), което позволява облигациите да постигнат целевия си размер от 200 милиона евро. Очаква се проектът да финансира директно 10 проекта в трите държави, предимно за мощности за вятърна енергия, чиято обща стойност е приблизително 600 милиона евро. Енергийните сектори на България, Полша и Румъния се характеризират с високи емисии на парникови газове, а към момента делът на енергията от възобновяеми източници представлява едва 14-19 на сто от общия им енергиен микс, което е доста под целите на ЕС. Международната финансова корпорация е филиал на Световната банка и е най-голямата глобална институция за развитие, фокусирана върху частния сектор в нововъзникващите пазари. През 2024 година институцията е инвестирала рекордните 56 милиарда долара за частни компании и финансови институции в развиващите се страни.

Мащабна подмяна на електродвигателите и задвижванията започва компания "Аурубис" в своя завод в Пирдоп. Проектът, който тя реализира съвместно с ABB, трябва да доведе до цели 25 гигаватчаса икономия на електроенергия. Заводът е ключов не само за българската икономика, но и за международната индустриална група. Като всяко голямо предприятие, и той използва най-различни помпи, вентилатори, конвейери, охладителни кули и други. Електродвигателите в различните системи на "Аурубис България" ще бъдат подменени, което дава основание да се очаква модернизацията да се изплати само за 3 години и половина. Икономията, еквивалентна на потреблението на над 6200 домакинства, се съчетава с три нови фотоволтаични централи. От "Аурубис" подчертават, че проектите са част от обявената миналата година 4-годишна програма "Инвестиции за прогрес. България 2027". Тя е на стойност 800 млн. лева и така става най-голямата германска инвестиция в действащо производство у нас. Разширява се рафинерията за катодна мед с 50% - от 230 до 340 000 тона годишно. Рафинираната мед е основен експорт на България и ключов материал за енергийната трансформация и свързаността. Подмяната на електродвигателите в "Аурубис" трябва да приключи в рамките на 4-годишната инвестиционна програма на компанията - през 2027 г.

Вторият най-силен февруари за последните 14 години регистрира "ТЕЦ Марица изток 2" отчита вторият най-силен февруари за последните 14 години. От 01.02.2025 г. до 28.02.2025 г. въглищната централа генерира нетно 776 618 MWh, като рекордът все още се държи от втория месец на 2022 г., когато бяха произведени 834 781 MWh. Резултатът от работата през най-късия месец на годината е, че е налице три пъти по-голямо производство спрямо 254 041 MWh за същия период на 2024 г. През февруари най-голямата топлоелектрическа централа на Балканите успя да пласира на свободния пазар над 508 000 MWh, а количествата за битовите потребители от 262 000 MWh са съизмерими с тези през същия период на 2024 г. "ТЕЦ Марица изток 2" е стратегически обект за националната сигурност на страната. Централата е част от "Български Енергиен Холдинг" и е гарант за стабилността и надеждността на електроенергийната система на България.

Българската търговска верига „Фантастико“ разширява търговската си мрежа с присъствие в Пловдив. Супермаркет на компанията ще бъде разположен в Палата 10 на Международния панаир в града. Проектът ще се реализира, след като „Фантастико Груп“ и „Международен панаир Пловдив“ АД сключиха дългосрочен договор за наем на Палата 10, прилежащи паркинги и пешеходни зони. Прогнозната инвестиция на търговската верига за обновлението на сградата и пространствата около нея е 20 млн. лв. От 2022 г. „Международен панаир Пловдив“ АД разполага с разрешение за промяна на предназначението на Палата 10, което позволява в нея да бъде създаден супермаркет. Българската верига за търговия на дребно „Фантастико Груп“ управлява 46 модерни супермаркета в страната.

1.9 млрд. лв. e стойността на реализираните стоки от български доставчици през 2024 г. в магазинната мрежа на Kaufland България. Близо 87% от доставчиците, с които ритейлърът работи, са български компании. Изцяло от български производители са и всички продукти от собствената марка на ритейлъра "Брей!". Богатият й асортимент включва 147 артикула, които са от почти всички продуктовите категории - плодове и зеленчуци, месо, колбаси, млечни храни, яйца, хляб, консервирани храни, плодови напитки, вино и захарни изделия. Техни производители са 54 български компании, с които компанията има дългосрочни договори. "Бpeй!" e пъpвaтa нaциoнaлнa coбcтвeнa линия xpaнитeлни пpoдyĸти нa Каuflаnd Бългapия. За 2024 г. Kaufland България е инвестирала над 1 млн. лв. в контрол на качеството на продуктите, предлагани в магазинната мрежа. През 2024 г. към acopтимeнтa на "Брей!" Kaufland България добави 9 вида пpecни подправки. С тях общият брой на пресните плодове и зеленчуци от марката надвиши 25. всички продукти преминават многостепенен контрол на качеството, включително анализи за над 700 пестицида. През 2025 година Kaufland планира да увеличи асортимента на продуктовата си гама "Брей!" с още 17 нови стоки. Интересът на потребителите към артикулите "Брей!" расте значително от старта на марката, като само за 2024 г. ритейлърът отчита ръст над 12% , което прави Брей! най-бързо развиващата се собствена марка на пазара.

Благоевградското дружество „Грома Холд“ ЕООД с управител Виктор Велев печели поръчката на община Благоевград за реконструкция на ВиК мрежата и благоустрояване на ул. „Хайдукови“. Девет строителни фирми се конкурираха да изпълнят обекта, но от тях само 4 бяха допуснати до отваряне на ценовите им оферти. Предложението на „Грома Холд“ ЕООД е за 3 853 669,77 без ДДС. На второ място е класирана офертата на „А-СТРОЙ“ ЕООД, с предложена от собственика й Венцислав Амзов цена 3 824 078,40 лв. без ДДС, на трето място е варненската фирма „Артстрой“ с оферта за 3 865 296,35 лв. без ДДС. Отстранена на финалната права на процедурата е благоевградската фирма „Растер-Юг“ ООД, въпреки че ценовата й оферта бе отворена и се оказа, че е най-ниска – 3 433 372,89 лв. без ДДС. Комисията обаче е преценила, че офертата й не отговаря на предварително обявените условия на възложителя, тъй като ценовото предложение не е било представено в посочения и приложен към документацията образец. Срокът на строителните дейности посочен в обявлението, не може да е повече от 180 календарни дни.

Собственикът на „Соларен дом” и президент на баскетболния клуб „Локомотив” – Горна Оряховица, Димитър Петков е заявил намерение да строи нова спортна зала в града. Общинският съвет на Горна Оряховица одобри проект за ПУП и обособяване на терен от 8163 кв. метра, който се намира до стадион „Локомотив”. Стопанисването на терена ще е обект на бъдещи решения на Общинския съвет. В момента в Горна Оряховица липсват подходящи спортни съоръжения, които да посрещат елитни баскетболни и други елитни шампионати, затова е наложително изграждането на мозерна спортна зала.

Италианското дъщерно дружество на производителя на метални опаковки „Булметал“ АД – Cevolani Italy Srl, обяви два нови договора. Първият е с клиент от САЩ – NEWELL, на стойност близо 4 млн. евро за изграждане на технологична линия за производство на резбовани метални капачки за стъклени бутилки с предназначение за хранително-вкусовата промишленост. Вторият договор е с неназован клиент от Либия за 4,15 млн. евро и срок на изпълнение 14 месеца за изграждане на технологична линия за производство на трикомпонентни кутии за хранително-вкусовата промишленост. Договорът изцяло запълва производствения капацитет на Cevolani. „Булметал“ оповести спад на приходите и ръст на печалбата в консолидирания си финансов отчет за 2024 г. Консолидираните приходи от дейността на компанията възлизат на 110,6 млн. лева към края на 2024 г. при 115,7 млн. лева към края на 2023 г., или с над 4% по-малко на годишна база. Нетната печалба, формирана от дружеството, към края на миналата година достига над 6,5 млн. лева от 3,4 млн. лева към края на 2023 г., или се увеличава с над 92%.

Най-засегнати от влошаването на икономическата активност в германската промишленост са българските сектори на търговията, машиностроенето и металургията, по данни на БНБ в тематично изследване за влиянието на трусовете в германската икономика върху българската. Германия е най-големият търговски партньор на България по отношение на износа на стоки. През периода 2019 - 2023 г. средно 14,8% от брутния номинален износ на български стоки е бил насочен към германския пазар, като някои стокови групи имат особено висока концентрация: 30.3% от общия номинален износ на сурови материали и 24.7% от износа на машини, автомобили и частите за тях са предназначени именно за Германия. В рамките на тези групи най-голяма концентрация се наблюдава при металните руди (47,8% от общия им износ), превозните средства и частите за тях (40,4%), електроуредите (25,5%), медицинските стоки (25,2%) и облеклата (19,6%). Германия също е и най-големият пазар за българските износители на услуги, като през последните пет години средно 13% от общия износ на български услуги (или 1,9% от БВП на България през 2023 г.) е бил предназначен за Германия. Приблизително 60% от брутния български износ към Германия представляват българска добавена стойност, която действително се реализира като крайно потребление на германския пазар и пряко зависи от вътрешното търсене на германската икономика. Останалите около 40% от българския износ към Германия в действителност не се генерират, като добавена стойност в България или не зависят пряко от германското вътрешно потребление, а от търсенето в трети пазари, за които Германия играе роля на износител.

Общо 1.1 милиона души са придобили гражданство от странта от ЕС, в която са живяли през 2023 г., което представлява увеличение от около 6.1% (60 200 души), в сравнение с 2022 г., сочат данни на Евростат. Най-много нови гражданства са предоставени от Испания (240 200; 22.9% от всичките за ЕС), Италия (213 600; 20.3%) и Германия (199 800; 19.0%). Повечето от хората (87.6%), получили гражданство в ЕС, са били с паспорт от държава извън съюза. Европейците, сдобили се с гражданство от друга държава от ЕС, представляват 10.7%. През 2023 г. най-голямата група нови граждани на ЕС са от Сирия, като те са получили общо 107 500 нови гражданства. Втората най-голяма група са мароканците със 106 500, а челната тройка се оформя от албанците (44 400). Швеция отчита най-бърз темп на натурализация през 2023 г. Темпът на натурализация представлява съотношението между броя на хората, които са се сдобили с гражданство от държава, в която са живеели през годината, спрямо общия брой на чуждестранните жители в началото на същата година. През 2023 г. Швеция отчита най-бърз темп на натурализация сред държавите от ЕС с издадени 7.9 гражданства на 100 чуждестранни жители, следвана от Румъния (5.9) и Италия (4.1). На противоположния полюс са прибалтийските държави Литва (0.1), Латвия (0.4) и Естония (0.5).

По оценка на S&P Global Ratings, правителственият дълг в глобален план се очаква да достигне рекордните 12.3 трлн. щ. долара през тази година защото ръстът на разходите за отбрана и за други цели на най-големите икономики в комбинация с по-високите лихвени проценти ще тласнат нагоре равнищата на задълженията. Трипроцентният ръст на емисиите на държавни облигации в 138 държави ще качи общия размер на дълговото бреме (увеличен от глобалната финансова криза, пандемията от КОВИД-19 и сега – от нуждата за по-големи разходи за отбрана) – до рекордните 76.9 трлн. щ. долара. Големите икономики се насочват към фискалната политика, за да “се справят с криза след криза и резултатът е далеч по-задлъжняла държавна картина”, посочва Роберто Сифон-Аревало от S&P. И допълва, че това се усложнява от ръст на разходите за обслужване на облигациите, защото доходността им се е увеличила значително след края на програмите за обратно изкупуване на централните банки. Влошаващите се публични финанси са все по-голямо главоболие за едрите инвеститори, като гигантският облигационен фонд PIMCO предупреди през декември 2024-а, че планира да редуцира позициите си в дългосрочни американсси правителствени книжа, отчасти заради “опасения за устойчивостта на дълга”. В Съединените щати – най-едрият световен длъжник, “големите фискални дефицити, високите лихвени разходи и изискванията за устойчиво рефинансиране на дълга”, ще тласни дългосрочните емисии до 4.9 трлн. щ. долара, предвижда S&P, от чийто сметки са изключени краткосрочните щатски ценни книжа и други форми на публични заеми като залъженията на местната власт. Агенцията очаква фискалният дефицит на американското правителство да се задържи над 6% от БВП зо 2026-а, но статусът на зелените пари на де факто световна резервна валута, ще продължи да предоставят на Вашингтон “значителна гъвкавост” на публичните финанси. Китай – вторият по големина световен длъжник, се очаква да качи обема на дългосрочните си емисии с над 370 млрд. щ. долара – до 2.1 трлн. долара, заради ударните разходи за съживяване на националното стопанство. Извън страните от Г-7 и Китай, размерът на заемите в останалия свят се предвижда да остане почти непроменен. Общият дългов товар ще достигне 70.2% от глобалния БВП, според S&P. Този дял нараства устойчиво от 2022-а, но е под 73.8% от 2020-а когато правителствата отговориха на пандемията с огромни разходни програми. S&P подчертава и същественото влошаване на кредитното качество след глобалната финансова криза за големи икономики. Делът на дълга на емитенти с максимален инвестиционен рейтинг “ААА” се е свил, защото държави като Съединените щати и Великобритания са изпаднали от върховите позиции. Последното увеличение на предлагането на правителствен дълг се комбинира с тревогите на инвеститорите за икономическата перспектива, обещаваща да създаде “по остра доходност” и с “възобновените опасения на инвеститорите за слабите фискални позиции на много разфити икономики”, предупреждава S&P.

Администрацията на американският президент Доналд Тръмп  ще извърши одит на американския трезор във Форт Нокс, щата Кентъки, за да се потвърди, че златото все още е там. Според данни на финансовото министерство в хранилището има над 147,3 милиона тройунции злато, или около 4581 тона. Златните запаси във Форт Нокс достигат най-голямо количество през 1941 г., когато възлизат на 649,6 милиона тройунции. По данни на Световния съвет по златото (World Gold Council) запасите от злато на САЩ възлизат на общо 8133 тона. Това означава, че около 2 процента от цялото добито злато в човешката история бива съхранявано във Форт Нокс, обясняват експертите. Освен във Форт Нокс американски златни резерви се държат още в Монетарния двор в Уест Пойнт, Ню Йорк (52 млн. тройунции), Монетарния двор в Денвър, Колорадо (43,8 млн. тройунции), Управлението за федерален резерв в Ню Йорк (13,4 млн. тройунции), а Монетният двор на САЩ разполага с работен запас от злато (2,7 млн. тройунции), според данни на финансовото министерство, публикувани към 31 януари тази година. Според Световния съвет по златото към края на 2024 г. САЩ имат най-големите златни резерви в света, а след тях се нареждат Германия (3351,5 тона), Италия (2451,8 тона), Франция (2437 тона), Русия (2335,8 тона към края на третото тримесечие) и Китай (2279,6 тона). Златото във Форт Нокс се съхранява на определена от американското правителство балансова стойност от 42,22 долара за унция, отбелязва "Форбс". Златото обаче се търгува на много по-висока цена на свободния пазар, като по-рано този месец премина прага от 2900 долара за тройунция. Така стойността на златото, съхранявано във Форт Нокс, достига 425 милиарда долара. Трезорът официално е създаден през 1936 г., и е символ на финансова сигурност от близо век, посочва Асошиейтед прес. В съоръжението във Форт Нокс не се допускат посетители, а вратите му са били отваряни за неупълномощен персонал едва няколко пъти. Военната база Форт Нокс, до която се намира и трезорът, е разположена на около 35 мили южно от Луисвил и обхваща 109 000 акра в три окръга на Кентъки. Съоръжението е построено през 1936 г. и в него са вложени 16 000 кубични фута гранит, 4200 кубични метра бетон, 750 тона арматурна стомана и 670 тона структурна стомана. Обектът е строго охраняван и едва три пъти в историята си е допускал посетители. Всяка година златото във Форт Нокс се одитира чрез проверка на официалните печати, поставени върху отделенията на трезора. Последната цялостна инспекция на златото в трезора обаче е извършена през 1953 г.

През 2024 г. държавите от Европейския съюз са изнесли стоки на стойност 213,3 млрд. евро за Китай и са внесли стоки на стойност 517,8 млрд. евро, съобщи статистическата служба на ЕС (Евростат). Спрямо предходната година първият показател е намалял с 4,5 %, а вторият - с 0,5 %. През миналата година Китай беше най-големият търговски партньор на ЕС по отношение на вноса (21,3% от всички доставки от страни извън ЕС) и третият по големина по отношение на износа (8,3%). Най-значителните доставки от Китай са от електрическо оборудване, електрически уреди и електрически части (96,8 млрд. евро), телекомуникационно и аудио оборудване (60,9 млрд. евро), офис оборудване и устройства за обработка на данни като персонални компютри и сървъри (45,9 млрд. евро). На тези три категории се падат 39,3% от целия внос в ЕС от КНР, съобщи Евростат. През последните 10 години (2014-2024 г.) вносът в ЕС от Китай се е увеличил повече от два пъти (със 101,9%), докато износът от ЕС за КНР е нараснал с 47%.