Публикуваните от Министерство на финансите данни за изпълнението на бюджет 2024 показват, че данъчните приходи, в това число и от осигурителни вноски, през 2024 г. са в размер на 58.7 млрд. лв., което представлява 101,3% изпълнение на планираното за годината и 12.2% повече от събраните данъци през 2023 г. Този ръст е значително по-висок от отчетената средна инфлация през изминалата година от 2.6%. Като цяло бюджетните приходи са с около 4% под планираните, но това не е заради провал с данъците, а заради неполучените втори и трети транш по Плана за възстановяване и устойчивост, както и забавяне в усвояването на евросредства от оперативните програми. Ако политиците не се бяха провалили с приемането на необходимите закони, свързани с траншовете от ПВУ, щяхме да имаме 100% изпълнение на приходната част, т.е. 3.4 млрд. лв. повече. Повишението на минималната работна заплата от 780 на 933 лв. през миналата година, както и на останалите възнаграждения в публичния и частния сектор е довело не само до 12% ръст на данъците от доходите на физическите лица, но и до преизпълнение на постъпленията по това перо спрямо плана. По трудовите правоотношения приходите от данъка през 2024 г. са 5.981 млрд. лв., което е с 5,3 % преизпълнение спрямо годишните разчети. Тези приходи нарастват с 16,6 % в сравнение с предходната година. Отново заради ръста на доходите и на минималната заплата се отчита сериозно повишение на постъпленията от социални и здравноосигурителни вноски. Техният размер от 18 018 млрд. лв. е с 1.6% повече от планирания разчет за 2024 г. и с 15,3 % повече от събраните през 2023 г. Приходите от основния приходоизточник за бюджета - ДДС, достигат през м.г. 18.576 млрд. лв., което е почти колкото планираното (99,7 % от разчета за 2024 г.). А съпоставени с 2023 г., те са с 2.359 млрд. лв. или 14,6% повече. МФ отчита също, че дължимият ДДС, подлежащ на възстановяване на фирмите към 31 декември 2024 г., е в размер на 56,8 млн. лева. При акцизите се наблюдава значително преизпълнение през изминалата година - 7.1% над плана. Приходите от този специфичен налог от внос, вътрешно производство и въведени в страната от други държави-членки на ЕС акцизни стоки са в размер на 6.904 млрд. лв. Съпоставени с предходната година тези постъпления нарастват номинално 12,3 %. Този ръст най-вече се дължи на облагането на тютюневите изделия (3.856 млрд. лв.) и горива - 2.668 млрд. лева. Единствено постъпленията от корпоративни данъци се разминават по-значително с очакванията за 2024 г. От данък печалба в хазната са влезли 5.412 млрд. лв., което е 91.3% от годишния план. Намаляват приходите от данък върху дивидентите на физически лица, отчита МФ. Постъпленията от 5%-ния данък дивидент са в размер на 611,3 млн. лв. или 90,5 % от плана за 2024 г. Те са по-слаби с 11.5% и спрямо предната година. Приходите от облагане на трудовите правоотношения растат, но не така стоят нещата със свободните професии, гражданските договори, едноличните търговци. Постъпленията от облагане на тези доходи за м.г. са в размер на 460,2 млн. лв., което е едва 83,8 % от годишния разчет. За 2024 г. са постъпили с 12,0 млн. лв. по-малко приходи или 2,5 % спад спрямо предходната година.

Активите на застрахователите по общо застраховане с право на достъп до единния пазар на Европейския съюз (ЕС) в края на септември 2024 г. възлизат на 5,567 милиарда лева. В сравнение със същия период на 2023 г. общата стойност на активите им нараства с 6,71 на сто. В края на третото тримесечие на 2024 г. броят на застрахователите в България възлиза на 36, от които 26 - застрахователи по общо застраховане и 10 застрахователи по животозастраховане и със смесена дейност. Брутните записани премии, реализирани от застрахователите по общо застраховане към края на третото тримесечие на 2024 г., възлизат на 2,903 милиарда лева., в т.ч. 29,925 милиона лева по прието пропорционално/непропорционално презастраховане. В сравнение с третото тримесечие на 2023 г. брутните записани премии, реализирани от застрахователите по общо застраховане, нарастват с 5,37 на сто. Брутните възникнали претенции на застрахователите по общо застраховане към края на септември 2024 г. възлизат на 1,204 милиарда лева, в т.ч. 21,4 милиона лева по прието пропорционално/непропорционално презастраховане. В сравнение с третото тримесечие на 2023 г. брутните възникнали претенции намаляват с 6,08 на сто. Стойността на инвестициите (различни от активи, държани за обвързани с индекс и с дялове в инвестиционен фонд договори) на застрахователите по общо застраховане възлиза на 3,232 милиарда лева към края на септември 2024 г., като нараства спрямо същия период на 2023 г. с 10,53 на сто. Към края на третото тримесечие на 2024 г. инвестициите (различни от активи, държани за обвързани с индекс и с дялове в инвестиционен фонд договори) заемат 58,06 на сто от общата стойност на активите на дружествата по общо застраховане.

Българската фондова борса (БФБ) стартира първата в България платформа за дялово финансиране SpaceCrowd на стартъпи и бизнес идеи в начален етап. Краудфъндинг платформата е разработена от БФБ и Централния депозитар. Насочваме се към компаниите, които търсят да наберат капитал между 200 000 лева до 2 милиона лева, обави изпълнителния директор на БФБ Маню Моравенов. Компаниите, които могат да получат финансиране през платформата, трябва да са акционерни дружества, а инвеститорите, които ще участват, ще са клиенти на инвестиционните посредници и на самата платформа. Първата фаза стартира с дялов капитал, а на по-късен етап не изключваме и чрез заеми и облигации, каза изпълнителният директор на БФБ. Компаниите, които искат да набират капитал, ще кандидатстват през платформата. Ще могат да подадат първоначални данни през нея и нужната информация, която е необходима на БФБ, за да прецени дали са подходящи за набиране на капитал през тази платформа. След като компанията бъде одобрена, ще има профил и всички потребители на платформата ще имат достъп до нейните документи и ще могат да инвестират.

Предстоящото събитие Balkan eCommerce Summit 2025 (29-30 април 2025) в зала „Арена София“ ще събере под един покрив водещи маркетинг и логистични компании, платежни услуги, банки, лидери от FinTech сектора, както и разработчици на SaaS и AI решения. В рамките на два дни, повече от 200 компании ще представят услугите си и ще търсят възможности за дългосрочно партньорство. С фокус върху обединяването на водещи бизнеси от целия Балкански полуостров, Balkan eCommerce Summit 2025 oчаква над 4000 посетители, които ще пристигнат от повече от 20 държави, включително от САЩ и Индия.

Преди десет години е поставено начало на дейността на софийската компания "Хелти барс" (Healthy Bars), която сега има приходи над 20 млн. лв. и строи нова фабрика за протеинови барове за около 40 млн. лв. За целта в края на миналата година е договорен заем от Уникредит Булбанк, частично гарантиран от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Двете финансови институции си поделят риска по заем 14.8 млн. евро, отпуснат от Уникредит Булбанк на "Хелти барс", като ЕБВР гарантира до 5 милиона евро. Финансирането е предназначено за строителство на нова производствена база за протеинови барове и за нова поточна линия. Фабриката ще бъде с близо 15 хил. кв.м РЗП, разположена върху собствен терен 23 хил. кв. метра в столичния район "Връбница". Сега "Хелти барс" произвежда в база в промишлена зона "Илиянци" с две поточни линии и около 110 заети на трудов договор, плюс още 45 временен персонал. Healthy Bars разработва и произвежда протеинови барчета с различни добавки. Компанията не произвежда под собствени брандове, а работи по модела "Частна марка" (Private Label) за над 70 големи бизнес партньора - ритейл вериги и спортни брандове. Делът на чуждестранните пазари е над 95% от общите продажби. Продуктите се продават под различни марки в над 47 държави, основно в Западна и Северна Европа. Днес "Хелти барс" произвежда десет продуктови линии с над 150 разновидности на протеинови барове - с различни вкусове, грамажи, веган, вегетариански, многослойни (с карамел, различни ядки, протеиново тесто, плодове, белгийски шоколад). Не се използват български съставки. За 2023 г. компанията отчита 17.4 млн. лв. приходи, което е близо 49% ръст спрямо предходната година, и 2.34 млн. лв. печалба (срещу 610 хил. за 2022). Очакванията за 2024 са за 22 млн. лв. приходи. А плановете за 2025 включват 30% ръст на продажбите.

Компанията за онлайн разплащания Paysafe проучва възможността за продажба и има конкретни заинтересовани кандидат-купувачи. Paysafe предоставя услуги за обработка на плащания, които позволяват на бизнесите да приемат кредитни карти, пари в брой и директни дебитни преводи онлайн. Компанията предлага също предплатени карти и дигитални портфейли. Тя е голям технологичен работодател в България. Над 1400 служители работят за Paysafe у нас. Компанията иначе е със седалище в Лондон и е подкрепена от частните инвестиционни фондове Blackstone Inc. и CVC Capital Partners. Според източниците на Bloomberg тя работи с финансов консултант за оценка на възможностите си. Освен възможна продажба, Paysafe обмисля и да се раздели второстепенни активи преди евентуална сделка. Преговорите продължават, въпреки че няма гаранция, че ще доведат до продажба.

ТЕЦ AES Гълъбово осигури рекордно количество електроенергия за българските потребители през първия месец на 2025 г. Двата енергоблока на въглищната централа в България произведоха над 338 302 MWh електроенергия през януари месец. Това е най-голямото производство на централата за месец януари за последните 6 години. Произведената в началото на годината от ТЕЦ AES Гълъбово електроенергия осигурява над 8% от общото потребление в страната за периода. Това означава, че всеки дванайсети киловатчас електроенергия, използван от българските потребители през януари 2025 г. е произведен от български лигнити в най-новата въглищна ТЕЦ в страната. Освен като важна генерираща мощност, ТЕЦ AES Гълъбово предоставя и критично важни за енергийната система услуги за диспечиране, благодарение на своята бърза маневреност. AES продължава да работи активно за трансформацията на централата в иновативна енергийна мощност, която едновременно ще допринесе за намаляване на СО2 емисиите, но и ще продължи да бъде гарант за енергийната стабилност на България. Затова се разработват два проекта. Единият е за преобразуване на един блок в съоръжение за съхранение на енергия на базата на разтопена сол, а другият проект е за модернизиране на втория блок и преминаване от изгаряне на въглища към използване на SRF гориво от преработени битови отпадъци и/или биомаса. В момента AES проучва възможностите за достъп до различни източници на финансиране от ЕС като Фонда за иновации, Модернизационния фонд, Фонда за справедлив преход, както и насърчава развитието на механизми за гъвкавост в България.

Частни съдебни изпълнители отново пуснаха на търг винарната във великотърновското село Ресен за 1,3 млн. лв. Това е пореден опит за продажба на някогашното „Шато Велико Търново“, което влезе в спирала от дългове още през 2016 г. Площта на винарната е близо 50 декара. Бъдещите собственици ще получат административна сграда със застроена площ от 90 кв. м, голяма и масивна работилница, столова с кухня, помпена станция с кладенец, навес и пристройка към основната изба. Самата винарска изба представлява масивна четириетажна сграда със застроена площ от 1200 кв. м и разгърната площ от близо 5000 кв. м. В нея има резервоари, стая за работници, склад и стълбище. Спиртоварната също е масивна сграда със застроена площ от 336 кв. м. Към имота има още една помпена станция, парова централа, гараж, дестилатен склад, експедиционно отделение и трафопост с трансформатор. Принудителната продан на винарната е заради множество задължения към бюджета, контрагенти и финансови институции.

През 2024 г. „Спиди“ АД отчита ръст на нетната печалба с 14.7 процента на годишна база до 42.47 млн. лева. Приходите от куриерски услуги са с ръст от 17.1 на сто до 357.5 млн. лева. Увеличението на приходите се дължи на по-големият брой обработени пратки, като повишението на тарифата на основните услуги през септември 2023 г. се компенсира от други намаления в средния приход на пратка. Международните пратки от/до България спадат спрямо 2023 г., като ръста при международните доставки от 32.2% на годишна база през миналата година се дължи на консолидацията на „Геопост България“ и на увеличеният трафик от/до Гърция, която е от най-бързо растящите сегменти. Броят превозени пратки за полугодието е 59.2 млн. броя или с 24.2% над 2023-а и изпреварва темпът на нарастване на приходите. Основните разходи на „Спиди“ са за подизпълнители и възнаграждения, които формират близо 4/5 от оперативните разходи. Техният размер до голяма степен е обвързан с броя обработени пратки. През миналата година разходите за подизпълнители са в размер на 166 млн. лв. и нарастват с 22.7 на сто. Увеличението на дела на разходите за подизпълнители се дължи на по-големия дял на международните доставки, включително от/до Гърция, където този разход е с по-голям дял, предвид използването на външни контрагенти за доставките, включително разпространението вътре в страната. Разходите за възнаграждения нарастват с 16 на сто до 82 млн. лева. Общо 1 080 438 броя акции или 20.09 процента от книжата на куриерската фирма държи Валери Мектупчиян. Той осъществява контрол върху „Спиди Груп“ АД и чрез притежаваните от него акции в „Спиди Груп“ АД, непряко контролира 20.09% от „Спиди“ АД. Френската GeoPost SA France притежава 3 753 908 броя акции, представляващи 69.81% от акциите с право на глас на фирмата. Останалите книжа са собственост на по-малки индивидуални инвеститори и други фирми.

Приходите от дейността на “Арома” АД за миналата година са се свили и са в размер на 34.17 млн. лева. За сравнение през 2023 година паричните постъпления бяха 36.46 млн. лева. “Арома” е производствено предприятие за козметични продукти, включващи пасти за зъби, бяла козметика, шампоани, бои за коса, аерозолни продукти, парфюмерия и сапуни. Разходите за дейността към края на декември са в размер на 31.53 млн. лв. при 34.28 млн. лв. за същия период на 2023 година. “Арома” отчита печалба след данъци за периода между януари и декември от 2.37 млн. лв., като финансовият резултат е по-добър от този през 2023 година. Тогава печалбата беше в размер на 1.95 млн. лева. Основни за козметичната компания пазари са Великобритания, Франция, скандинавските държави, България, Румъния, както и страните от Балканския полуостров и Близкия изток. Там “Арома” има вече сключени директни договори с водещи търговци на едро и дребно като произвежда продукти под техни търговски марки. В края на декември основни акционери в дружеството са: Harisson Management Limited, Малта с дял от 44.88% от капитала, „Новарус“ ЕООД – София – с 24.59%, Лукан Димитров Луканов притежава 12.91%, Димитър Луканов Луканов – 6.94%, и “Телекомплект Инвест” АД – София – с 5 процента.

Германия регистрира рекорден търговски излишък със САЩ за 2024 г. в размер на 71,4 милиарда евро, сочат официални данни, публикувани днес от Федералната статистическа служба "Дестатис" (Destatis). САЩ се превърнаха отново в най-големия търговски партньор на Германия с общо търгувани стоки на стойност 255,4 милиарда евро през 2024 г., измествайки Китай, който заемаше тази позиция от 2016 г., показват данните на "Дестатис". През декември 2024 г. на месечна основа германският износ е нараснал с 2,9 на сто, а вносът се е повишил с 2,1 на сто на календарна и сезонно коригирана база. През декември 2024 г. спрямо същия месец на 2023 г. износът се е увеличил с 3,4 на сто, а вносът е нараснал с 4,5 на сто, показват първоначални данни. За цялата 2024 година германският износ се е свил с 1 на сто спрямо 2023 г., докато вносът в страната е спаднал с 2,8 на сто, показват най-новите календарно и сезонно изгладени данни. Общата стойност на изнесените германски стоки през декември е била 131,7 милиарда евро, а обемът на вноса е възлизал на 111,1 милиарда евро. Така през декември Германия е реализирала излишък от 20,7 млрд. евро във външнотърговския баланс. Германия е изнесла стоки на стойност 72,4 милиарда евро за страни членки на ЕС през декември, докато вносът на стоки от тези партньори е бил на стойност 57 милиарда евро.

По данни на Insider Intelligence в глобален мащаб всяка пета покупка на дребно се случва в интернет - към 2024 г. делът на онлайн транзакциите е 20.1% от всички, а прогнозите са за ръст до 21% през настоящата година и плавно покачване до 22.6% към 2027 г. В номинално изражение обемите са в трилиони, а ръстовете - завидно стабилни. През миналата година световните онлайн продажби са били на стойност 6.3 трлн. долара, а през 2025 г. обемът ще порасне с 8.37% до 6.86 трлн. долара. Средногодишнo в следващите три години растежът ще е от порядъка на 7.8%, с което към 2027 г. пазарът ще докосне прага от 8 трлн. долара, изчисляват от Insider Intelligence. По данни на Statista още през 2022 г. покупките през мобилни устройства са формирали над половината от онлайн продажбите по света. Към 2024 г. делът им достига 57%, а в номинално изражение обемът е 2.07 трлн. долара. А очакванията са към 2028 г. близо две трети (63%) от всички електронни покупки в глобален мащаб да се случват през мобилни устройства, като обемът ще бъде от порядъка на 3.35 трлн. долара.

Мисия на Международния валутен фонд (МВФ) ще посети Пакистан, за да проведе анализ на управленските практики и рисковете от корупция, предаде Ройтерс. Мисията трябва да установи ключовите слабости в управлението и да препоръча структурни реформи, посочи пакистанското министерство на финансите. През септември 2024 г. МВФ одобри кредитна програма от 7 млрд. д. за Пакистан, докато крехката икономика на страната от Югоизточна Азия се бори със задълбочаващи се икономически проблеми. Пакистан се е обръщал към Фонда вече 24 пъти от 1958 г. под управлението на последователни правителства.