Българският парламент избра редовно правителство, подкрепено от ГЕРБ-СДС, "БСП-Обединена левица", "Демокрация права и свободи" - ДПС и "Има такъв народ". Против гласуваха от "Продължаваме промяната-Демократична България", "Възраждане", "ДПС-Ново начало" и "Морал, единство, чест" (МЕЧ). За Министър председател е избран Росен Желязков.

България изостава при усвояване на европейски средства заради политическата нестабилност, отбелязва в Годишния си доклад за 2023 г. Европейската сметна палата. За страната ни не са намерени количествени грешки при управлението на европейските средства в областта "Земеделие и природни ресурси", но са открити грешки в областта "Кохезионна политика". Има сериозно забавяне при усвояването на средствата по ПВУ. По думите й в регламентите и в законовата база на ЕС няма разписани ясни дефиниции как се определят етапите и целите по Плана. Според ЕСП това дава възможност на държавите и на Европейската комисия да ги интерпретират по различен начин. Съществува риск, свързан със загуба на финансиране, неразплатени задължения, нарастване на дълга, инфлация и др. Общото ниво на съществени грешки при разходите от бюджета на ЕС се е увеличило през 2023 г. на 5,6% срещу 3% през 2021 г. и 2,7% през 2020 г. Водещата причина за това са разплащанията след приключване на пандемията от Ковид-19. Най-високо е нивото на грешки в областта на кохезионната политика - 9,3%, като причина за това е големият обем транзакции. Най-нисък пък е процентът на грешките в бюджета на ЕС в областта "Земеделие и природни ресурси".

Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) е увеличила повече от два пъти инвестициите си в България през 2024 г. спрямо предходната година, предоставяйки на страната финансиране в размер на 272 млн. евро през годината чрез 20 отделни проекта. Година по-рано стойността на предоставеното финансиране у нас е възлизала на 117 млн. евро за 14 проекта. Над 90 на сто от инвестициите през 2024 година или 259 млн. евро са били насочени в подкрепа на ускоряващия се зелен преход в България, се посочва в съобщението. Всички проекти на ЕБВР в България през миналата година са били в частния сектор. Реализираните инвестиции от ЕБВР у нас през 2024 година са на най-високото си ниво от 2016 година насам. Отчетеният връх е част от рекордна година за институцията. ЕБВР отчита инвестиции в различните региони през 2024 година в размер на 16,6 млрд. евро, спрямо предходното рекордно постижение от 13,1 млрд. евро. През 2024 г. ЕБВР също така е подпомогнала амбициите на България в рамките на Плана за възстановяване и устойчивост, като е подкрепила търговете за възобновяема енергия на страната за 3 гигавата възобновяема енергия и 1,17 гигавата капацитет за съхранение. ЕБВР е предоставила не само рекордните 16,6 млрд. евро финансиране на различните икономики през 2024 година, което е ръст от 26 на сто спрямо предходната година, но освен това е финансирала рекордните 584 проекта, като 76 на сто от инвестициите са били насочени към частния сектор, което съответства на рекорден обем на финансирането от 12,5 млрд. евро. През 12-месечния период, белязан от геополитическо напрежение по света, ЕБВР отчита и рекорден дял на зелени проекти и проекти, свързани с равнопоставеността на половете. Финансирането на зелената икономика възлиза на 58 на сто от общия обем на инвестициите на институцията през 2024 г., като е в размер на рекордните над 9,7 млрд. евро, а делът на проектите по отношение на пола е 47 на сто. Годишните плащания са достигнали рекордното ниво от 10,6 млрд. евро. Портфейлът на банката е достигнал 61,9 млрд. евро, надхвърляйки границата от 60 млрд. евро, а оперативните активи достигнаха 42,1 млрд. евро, надхвърляйки за първи път 40 млрд. евро.

Българската софтуерна компания Codery е купила работещата в същия сектор Devision. Дружеството "Кодери" е придобило 100% от дяловете в "Девижън". Сделката е финансирана чрез инвестицията на фонда Silverline в Codery през 2024 г. Двете компании имат сходна дейност, като и двете предоставят софтуерни услуги, но не по традиционния аутсорсинг модел. Codery разработва своя платформа, която позволява на чуждестранни компании, които искат да имат свой технологичен екип в България, сами да изберат софтуерни специалисти и да започнат работа по проект. За разлика от традиционните аутсорсинг фирми, компанията клиент работи директно с наетите специалисти, но плаща на Codery, с която служителите подписват договор - т.нар. employer of record модел. Придобитото дружество "Девижън" има 5.8 млн. лв. приходи за 2023 г. и 472 хил. лв. печалба. Към края на 2024 г. броят на служителите на постоянен договор е 35. Приходите на "Кодери" за 2023 г. са по-малки - 1.9 млн. лв. Общият брой служители на двете компании е около 100, от които 90 са технически роли - програмисти, дизайнери и проектни мениджъри. През 2024 г. фондът Silverline на Евгени Ангелов и Никола Дунчев инвестира 2 млн. евро в Codery, като в рунда участваха и съинвеститори, с което сумата достигна 2.6 млн. евро. Silverline е собственик на 43% от акциите на дружеството.

Yettel щe обжалва в съда наложената от Комисията за защита на потребителите (КЗП) забрана, да вдига едностраннно цените на действащите договори с клиентите. КЗП забрани повишаването на цените на два от мобилните оператори в България, като прие това за нелоялни търговски практики. Променените условията на действащи договори, включително чрез увеличаване на месечните такси, е станало без писмено споразумение с потребителите за това. Става дума за Yettel и Vivacom. Първата компания още през декември обяви, че от 5 януари вдига цените до действащите договори като месечната такса се завишава с 2 лв. Причината - телекомът подобрил услугата, като включил повече минути и по-висока скорост на интернет. Втората компания в началото на януари обяви, че от февруари също с 2 лв. вдига месечната такса на своите абонати, защото вече имала по-големи разходи за заплати, ток и материали.

В Многопрофилна болница за активно лечение-Уни Хоспитал ООД - Панагюрище успешно бе внедрена системата VERSIUS за робот-асистирана хирургия. Робот-асистираната хирургия се утвърждава като предпочитан метод при хирургично лечение на онкологичните заболявания. Осигурява на специалистите по-високо ниво на щадящи и максимално прецизни операции в урологията, гинекологията, общата и гръдната хирургия. VERSIUS е следващо поколение технология, която дава възможност на хирурзите да оперират с всички предимства на робот-асистираната хирургия. Модулната система, която е с добавен изкуствен интелект, спомага за бързо следоперативно възстановяване на пациентите и максимална естетичност при интервенциите. Иновацията дава тотална висока резолюция на триизмерната визуализация, което значително подобрява прецизността и ефективността на хирурзите както при планови и рутинни, така и при спешни операции и такива с висока сложност. Всички тези предимства и за лекарите, и пациентите означават по-нисък риск от усложнения. Системата VERSIUS ще позволи на екипите в Клиниката по урология, Отделението по хирургия, Отделението по гръдна хирургия и Отделението по акушерство и гинекология на МБАЛ „Уни Хоспитал“ да предоставят на пациентите си лечение, което е по-достъпно, по-малко инвазивно и по-ниско травматично. Допълнителната полза за лечебното заведение, е че новата технология осигурява мултидисциплинарна независима употреба.

Започва процедурата за изграждане на един от новите индустриални паркове, финансирани по Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ). Обществена поръчка за инженеринг на бъдещия "Индустриален парк Търговище" за близо 21 млн. лв. без ДДС е обявена от "Индустриална зона Търговище" (преди "Прима магма груп"). Проектът е един от общо 11, които получиха 206.6 млн. лв. по процедурата AttractInvestBG за развитие на индустриални паркове и привличане на инвестиции. Прогнозната стойност е 20.987 млн. лв. без ДДС. Срокът за изпълнение е до 390 календарни дни. Собственик на бъдещия индустриален парк в Търговище се явява частно-общинския консорциум "Индустриален парк Търговище", където мажоритарен собственик с 62% е "Индустриална зона Търговище", а 38% държи общинската "БКС Индустриален парк Търговище". Целият проект е на стойност 34.6 млн. лв., от които 27.7 млн. лв. се осигуряват по механизма, а 6.9 млн. лв. са собствени средства. Това е вторият най-голям от 11-те проекта, финансирани по МВУ. Според договора крайният срок за изпълнение е 30 юни 2026 г. Индустриалният парк в Търговище ще се разпростира върху територия от 307 дка, от които 189 дка са собственост на частния партньор, а останалите 118 дка са на общинската "БКС Индустриален парк Търговище", в която общината е апортирала дванадесет имота на обща стойност 5.12 млн. лв. на 20 ноември 2023 г. Договорът за финансиране по МВУ е подписан от "Прима магма груп" през юли миналата година, като месец по-късно компанията е преименувана на "Индустриална зона Търговище". В момента тя е и възложител на поръчката. Самата "Прима магма груп" преди се казваше "ЕнерСис" и произвеждаше батерии за подводници в Търговище, но прекрати дейност и беше придобита от "Рекосайклинг" на Димитър Попов - от своя страна мажоритарен акционер в "Ел Бат". Той беше основният собственик до април миналата година, когато като мажоритарен акционер влиза "Спортланд" с 65.86%. В момента "Рекосайклинг" държи 33.93%, а останалите дялове са собственост на множество физически лица. В "Спортланд" акционери са "Ресурс фонд" (което пък е 75% собственост на "Спортланд") и Петър Господинов (25%).

Издадоха строителните разрешения за изграждането на нова и модерна болница „Сърце и мозък“ във Велико Търново. 6-етажната лечебница ще се простира на близо 12 хил. кв. метра и ще има 9 основни отделения – АГО, неонатология, „Нервни болести“, „Ортопедия и травматология“, „Гастроентерология“, „Съдова хирургия“, „Реанимация“ и „Обща хирургия“, „Спешно“, множество специализирани лаборатории, аптека и Диагностично-консултативен център. Тя ще бъде разположена на терен от 4,3 дка в съседство на „Търговски парк Велико Търново“. Наскоро Общинският съвет на Велико Търново одобри и изграждането на специална пътна връзка от ул. „Магистрална“ в посока бъдещата болница и района, която ще осигурява и нов достъп до близките квартали „Бузлуджа“ и „Зона В“. Инвеститор в новата могопрофилна болница „Сърце и мозък“ е компанията „Търговска лига“. Строежът й ще започне до броени дни и трябва да заработи през 2026 година. Вложението няма да бъде по-малко от 50 млн. лв., колкото са дадени и за идентична болница от веригата в Бургас. Тази във Велико Търново ще разполага с 224 легла. Сградата ще има и паркинг с почти 60 места за собствени нужди. От 2017-а в Плевен също има „Сърце и мозък“.

Търговският баланс на страните от Европейския съюз при търговията със стоки с останалите държави по света е бил отрицателен през ноември 2024 г., като е възлизал на 14,3 млрд. евро. Това представлява спад спрямо същия месец на 2023 г., когато бе отчетен търговски баланс в размер на 17,2 млрд. евро, сочат най-новите първоначални данни на европейската статистическа агенция Евростат. Показателят, който отразява динамиката на международния търговски баланс, представлява разликата между износа и вноса на стоки, се посочва на официалния онлайн портал на ЕС. Износът на стоки от държавите от Евросъюза за трети страни през ноември 2024 г. възлиза на 223,1 млрд. евро, което е спад от 1,2 на сто спрямо ноември 2023 г. (225,8 млрд. евро). Вносът от останалия свят е на стойност 208,8 милиарда евро или с 0,1 повече спрямо ноември 2023 г. През юни търговският баланс на ЕС на месечна основа регистрира нарастващ излишък от 5 млрд. до 14,3 млрд. евро спрямо октомври. Това се дължи основно на нарасналия излишък при търговията с химикали и свързаните с тях продукти (+3.2 млрд. евро) и промяна в баланса за други промишлени стоки (от -3,7 млрд. евро до +0,3 млрд. евро). През периода януари- ноември 2024 г. износът на стоки извън ЕС се повиши до 2,4 трилиона евро, което е ръст от 0,8 на сто спрямо януари-ноември 2023 г., а вносът се понижава до 2,2 трилиона евро, спад от 4,2 на сто спрямо същия период на 2023 г. В резултат на това ЕС регистрира излишък от 135,8 милиарда евро при 18,3 милиарда евро през януари-ноември 2023 г. Търговията в рамките на ЕС намалява до 3,7 трилиона евро през периода януари-ноември 2024 г., което е спад с 2,6 на сто спрямо същия период на 2023 г. Търговският баланс на еврозоната сочи излишък от 16,4 милиарда евро при търговията със стоки с останалия свят през ноември 2024 г. спрямо 18,2 милиарда евро на годишна база през ноември. Износът на стоки извън еврозоната през ноември 2024 г. възлиза на 248,3 милиарда евро, което е спад с 1,6 на сто спрямо същия месец на 2023 г. (252,4 милиарда евро). Вносът от останалия свят възлиза на 231,9 милиарда евро или с 1 на сто по-малко от ноември 2023 г. (234,2 милиарда евро). През ноември 2024 г. търговският баланс в еврозоната на месечна основа се увеличи от 8,6 милиарда евро на 16,4 милиарда евро. Това се дължи основно на регистрирания по-голям излишък при химикалите и свързаните продукти (от +20,7 милиарда евро до +23,4 милиарда евро) и промяна в баланса за други промишлени стоки (от -1,2 милиарда евро до +1,9 милиарда евро). През периода януари-ноември 2024 г. еврозоната отчита излишък от 161,9 милиарда евро в сравнение с 40,9 милиарда евро през същия период на миналата година. Износът на стоки извън еврозоната нарасна до 2,637 трилиона евро (ръст от 0,3 на сто спрямо януари-ноември 2023 г.), а вносът се понижава до 2,475 трилиона евро (или спад от 4,3 на сто спрямо януари-ноември 2023 г.). Търговията в еврозоната се понижава до 2,383 трилиона евро през януари-ноември 2024 г., което е спад с 3,4 на сто спрямо същия период на 2023 г.

Брутният вътрешен продукт (БВП) на глава от населението на най-бедния американски щат е по-висок от този на петте най-големи икономики в Европа, с изключение на Германия. Разликата между Мисисипи и най-голямата европейска икономика обаче е само 1500 евро, пише Euronews. БВП на глава от населението, коригиран спрямо паритета на покупателната способност (ППС), в САЩ също надминава този на всички страни от ЕС, с изключение на Люксембург и Ирландия. Данните за 2024 г. от доклада за глобалните перспективи на Международния валутен фонд и от Бюрото за икономически анализи на САЩ показват, че през третото тримесечие на 2024 г. БВП на глава от населението в САЩ варира от 49 780 евро (53 872 долара) в Мисисипи до 246 523 евро (266 787 долара) в столичния окръг Колумбия. В долния край Западна Вирджиния (56 554 евро), Арканзас (56 917 евро), Алабама (58 061 евро) и Южна Каролина (59 375 евро) се намират малко над Мисисипи в класацията. Сред първите пет Ню Йорк (107 485 евро), Масачузетс (101 666 евро), Вашингтон (99 844 евро) и Калифорния (96 836 евро) следват окръг Колумбия. За Европейския съюз през 2024 г. БВП на глава от населението варира от 15 773 евро в България до 125 043 евро в Люксембург. Средната стойност за ЕС е 40 060 евро, докато средната стойност за САЩ е два пъти по-висока - 80 023 евро (86 601 долара). Сред петте най-големи икономики в Европа Германия регистрира най-висок БВП на глава от населението от 51 304 евро, следвана от Обединеното кралство с 48 441 евро и Франция с 44 365 евро. В Италия показателят възлиза на €37 227, докато в Испания е €33 070. Статистиката показва, че БВП на глава от населението в Мисисипи - най-бедния щат на САЩ, е по-висок, отколкото в най-големите икономики в Европа, с изключение на Германия, на която отстъпва с 1524 евро. Тя е класирана като третата по големина икономика в света през 2024 г., като допринася с 24.3% за общия БВП на ЕС. БВП на глава от населението на Мисисипи е значително по-висок от останалите четири водещи европейски икономики, надхвърляйки този на Испания (с 16 710 евро), Италия (с 12 553 евро), Франция (с 5 415 евро) и Великобритания (с 1 339 евро).
Вторият най-беден щат - Западна Вирджиния, има значително по-висок БВП на глава от населението от всичките пет водещи европейски страни, изпреварвайки Германия с 5270 евро. Паритетът на покупателната способност (ППС) взима предвид разликите в ценовите равнища между държавите. Той показва колко валутни единици струва дадено количество стоки и услуги в раззличните страни. Когато БВП на глава от населението се коригира спрямо ППС, класирането се променят значително. Според МВФ, който превръща тези цифри в щатски долари, БВП на глава от населението в САЩ е 86 601 долара, в сравнение със средно 62 660 долара за ЕС. БВП на глава от населението в ППС е по-висок в САЩ, отколкото във всички страни от ЕС и Обединеното кралство, с изключение на Люксембург и Ирландия, които се считат за изключения. БВП на Люксембург се обяснява отчасти с факта, че голям брой чуждестранни жители са наети в страната и по този начин допринасят за нейния БВП, но не са част от постоянното ѝ население. Данните за Ирландия пък са изкривени заради данъчните облекчения, които предоставя на мултинационалните компании. Разликата между САЩ и европейските страни се стеснява значително при корекциите на база ППС. Например, БВП на глава от населението на Германия, който е 55 521 долара по текущи цени, нараства до 70 930 долара, коригиран спрямо ППС. Това предполага, че класирането между американските щати и европейските страни също се променя съответно.  Ако се вземат предвид регионалните ценови паритети (РЦП) за американските щати, които обхващат всички потребителски стоки и услуги, включително жилищните наеми, Мисисипи е с 87.3 пункта, в сравнение със средните 100 за САЩ. Това означава, че разходите за живот в Мисисипи са с 12.7% по-ниски от средните за страната. Прилагайки този процент към третото тримесечие на 2024 г., БВП на глава от населението в ППС може да бъде приблизително $60 714. При този сценарий БВП на глава от населението в ППС на Мисисипи вероятно ще падне малко под средното за ЕС, но въпреки това ще остане малко по-висок от този на Испания и с около 50% над този на България.

China announced it would impose provisional duties on imports of industrial plastics from the EU, the US, Japan and Taiwan after a months-long anti-dumping investigation. The provisional anti-dumping duties on polyacetal copolymers (PACs) range from 3.8% to 74.9% depending on the country and company and will start to be collected from January 24. These plastics can partially replace metals such as copper and zinc and have applications as diverse as auto parts, electronics and medical equipment. European companies will be subject to a 42% tariff, with the highest rates applied to imports from the US. The majority of Taiwanese and Japanese companies will face tariffs of 32.6% and 43.7%, respectively.