През 2024 г. институционален сектор "Държавно управление" отчита бюджетен дефицит от 6,24 млрд. лв. или 3 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП), по окончателни данни на Националния статистически институт (НСИ). През 2023 г. секторът отчете бюджетен дефицит от 3,709 млрд. лева, което бе 2 на сто от БВП, също по окончателни данни на НСИ. През 2024 г. дефицитът в подсектор "Централно управление" е в размер на 5,32 млрд. лв. или 2,6 на сто от БВП. Подсектор "Местно управление" е реализирал дефицит от 849 млн. лв., а подсектор "Социалноосигурителни фондове" е с дефицит от 71 млн. лева. Дългът на България за 2024 г. е в размер на 48,851 млрд. лв. или 23,8 на сто от БВП, докато за 2023 г. той беше 42,389 млрд. лв. или 22,9 на сто от БВП.

Съотношението брутен държавен дълг към БВП в еврозоната се повиши в края на второто тримесечие на 2025 г. до 88,2% от 87,7% спрямо предходните три месеца и спрямо 87,7% година по-рано. В рамките на целия ЕС това съотношение дълг/БВП нарасна до 81,9% от 81,5% три месеца по-рано и спрямо 81,2% през второто тримесечие на 2024 г., показват данните на официалната европейска статистика Евростат. Данните на Евростат показват, че България отново е сред страните с най-ниско ниво на държавния дълг спрямо БВП - в размер на 26,3%, като по-ниски нива на дълга са отчетени единствено в Естония (23,2%) и Люксембург (25,1%). Най-високо е дълговото отношение през второто тримесечие на настоящата година в Гърция (151,2% от БВП), Италия (138,3%), Франция (115,8%), Белгия (106,2%) и Испания (103,4%). България обаче отчита едно от най-сериозни увеличения на съотношението дълг/БВП през второто тримесечие спрямо първите три месеца на 2025 г. (повишение с 2,6 процентни пункта), изпреварена единствено от Финландия (повишение 4,3 процентни пункта) и Латвия (с 2,7 пункта). България е и сред страни членки на ЕС, при които има най-сериозно повишение на отношението дълг към БВП спрямо второто тримесечие на 2024 г. (увеличение с 4,3 базисни пункта), като е изпреварена единствено от Финландия, Полша и Румъния.

Правителството изтегли нов заем от 300 млн. лв. от вътрешния пазар, с което новопоетият държавен дълг от началото на годината достигна рекордните 17.1 млрд. лв. На 20 октомври Министерството на финансите е пласирало 3-годишни ДЦК при средна лихва от 2,47% годишно. В закона за държавния бюджет за 2025 г. бе предвиден рекордно висок таван на нов държавен дълг от 18,9 млрд. лева, въпреки че бюджетният дефицит за тази година е планиран на 6.4 млрд. лв. Заедно с изплащането на стар дълг, чиито падежи са през тази година, нуждата от финансиране бе определена за 12 млрд. лв. Правителството обяви, че разликата от близо 7 млрд. лв. ще бъде използвана за капитализацията на десетина държавни дружества, сред които ББР, БЕХ, Напоителни системи, Терем и др. Министерски съвет даде съгласие акционерното участие на държавата в капитала на „София Тех Парк“ да бъде увеличено с парична вноска в размер на 3 939 900 лв. Средствата са необходими за покриване на оперативните разходи за 2025 г. на „Суперкомпютър с производителност от порядъка на петафлопс“. Средствата са предоставени от бюджета на Министерство на иновациите и растежа.

PayNovus, лицензирано дружество за електронни пари в България, е първата финансова институция у нас, офцииално приета за член на международната Асоциация за дигиталното евро - Digital Euro Association (DEA). Digital Euro Association (DEA) е независима европейска организация, която обединява водещи експерти, регулатори, банки, финтех и технологични компании и представители на академична общност – с фокус върху дигиталното евро и електронните пари. За да бъдат допуснати в DEA, компаниите трябва да имат реален принос за развитието на дигиталните финанси. С предимство са лицензираните институции и утвърдените технологични компании. Не се допускат дружества със спорни практики или нерешени регулаторни казуси, а от приетите членове се очаква да са активни участници, а не пасивни наблюдатели. Възможностите, които получава PayNovus с приемането си в DEA, са реално участие в определянето на регулациите за дигиталното евро, пряк контакт с водещите институции в Европа, вкл. ЕЦБ, възможност за участие в международни партньорства и инициативи и достъп до информация за ключови регулации в аванс. PayNovus, доскоро позната като Ryvyl EU, наскоро се ребрандира и промени структурата на собствеността си. В управленския екип, който е изцяло български, изпълнителен директор е Даниела Иванова-Николова, а Председател на Борда на директорите е Бисер Манолов. Към края на 2024 година активите на компанията, която в момента оперира изцяло на външния пазар, възлизат на 182,6 млн. лв.

Над 40 компании са заявили интерес за изграждането на Терминал 3 и модернизацията на Терминал 2 на летище "Васил Левски" - София, съобщи Хесус Кабайеро, главен изпълнителен директор на "СОФ Кънект". Обхватът на тръжната процедура включва проектирането и изграждането на нов Терминал 3 с площ от 60 000 кв. м, кoйто да бъде свързан със съществуващата сграда на Терминал 2 и да увеличи годишния капацитет на пътниците от седем милиона пътници на 20 милиона пътници. Това включва нови зони за пристигащи и заминаващи пътници, централизиран пункт за проверка "Сигурност", офиси и обслужващи помещения за ползвателите на летището, пътнически ръкав, търговски зони. Предвидена е модернизацията на сградата на съществуващия Терминал 2 с площ от 72 000 кв. м. В дейностите е включено разширяване на търговските площи както в обществената, така и в зоната след проверка "Сигурност", преобразуване на съществуващите зони за обработка на пътници в офиси и спомагателни помещения за ползвателите на летището, ремонт и обновяване на съществуващите летищни системи.

"Сентилион" произвежда електронни модули, системи и комплексни продукти за сфери като медицината, авиониката и прецизната индустриална техника. Създадена преди малко повече от 25 години като българско-австрийско партньорство, компанията печели име на пазара с имплантите си за хора с увреден слух. През 2012 г. компанията започна изграждането на собствена база в София, която да отговаря на изискванията на клиентите. Последната й иновация е внедряването на изцяло безхартиено производство, а в плановете е използване на очила с добавена реалност в процесите. В компанията работят около 330 души. Когато "Сентилион" решава да построи собствена база в София, една от основните причини е, че това ще й позволи да изгради чиста стая по нейните стандарти. Тези помещения осигуряват контролирана среда и позволяват стерилно производство на изделия за медицинския, космическия и други сектори. През изминалата година е била направена инвестиция в разширяването на капацитета на съществуващата чиста стая за продуктите от по-висок клас на "Сентилион". Площта ѝ е била увеличена почти двойно в сравнение с първоначалните размери. Най-големият отрасъл, за който работи компанията, е медицинският, а главният й продукт са кохлеарните импланти, които се използват за хора с увреден слух и се продават по целия свят. "Сентилион" произвежда части за сателити и наносателити и е партньор на EnduroSat. В сферата на Космоса е и поредният й нов проект - компанията разработва собствена роботизирана линия за производството на соларни панели за сателити.

Заводът на "Кроношпан България" във Велико Търново спря да работи до въвеждането му в екологична норма. От ръководството на компанията заявиха, че производствените линии са в планов ремонт. Според търговския директор на компанията Николай Банков производствената линия за МДФ ще възстанови дейността си от утре, а линията за ПДЧ ще заработи до края на този месец заради модернизации на линиите. Линията за рязане на подложки в завода беше запечатана от Регионалната екологична инспекция в края на септември, защото не е законна.

След редица неуспешни опити да се намерят компании, които да се заемат с преквалификацията на работещите в "Мини Марица-изток“, най-накрая се появи дружество, готово да поеме част от обучителния процес. Кандидатът за преквалификация на миньорите в една от процедурите – за заварчици – е старозагорската фирма "Енергоремонт-Гълъбово“ АД. Най-голямото дружество за реконструкция, модернизация, рехабилитация и поддръжка на топлоелектрически и топлофикационни централи е единственото, участвало в търга за "придобиване на професионална квалификация и правоспособност по част от професия "Заварчик", обявена още през август тази година. За придобиване на умения в тази професия ще могат да участват общо 208 работници от "Мини Марица-изток“ – 104 за ръчно електродъгово заваряване, газокислородно заваряване – 78 и МАГ заваряване – 26. Предвидената сума за преквалификацията е 109 хил. лв., а кандидатът е предложил да я изпълни за 100 хил. лв. "Енергоремонт-Гълъбово“ е сред големите дружества, фокусирани върху производство, ремонтно-монтажни работи, модернизация и поддръжка на оборудване за топлоелектрически и топлофикационни централи. Компанията е традиционен изпълнител в проекти като рехабилитации на ТЕЦ-ове и др.

До 2030 г. всички шофьори в ЕС вече ще имат и дигитални книжки, които могат да заменят физическите. Те ще бъдат достъпни от телефона. Това е само едно от многото нови правила, които ЕП одобри като част от мащабна реформа. Съгласно нововъведенията, които бяха договорени между евродепутатите и Съвета на ЕС, по-тежките наказания на пътя, като например шофиране в нетрезво състояние, грубо превишаване на скоростта, както и катастрофа със загинал, вече ще водят до отнемане на книжката в целия блок, а не само в страната на извършеното нарушение. Шофьорските изпити вече ще включват и изискването кандидатите да имат по-задълбочени познания. Ще има въпроси, свързани с рисковете от невидимата зона, за системите за подпомагане на водача, безопасното отваряне на вратите и рисковете от отклоняване на вниманието при използването на телефон зад волана. Така се поставя акцент върху по-уязвимите участници в движението - пешеходците, велосипедистите и децата. Освен това се въвеждат и по-строги изисквания за валидност на шофьорските книжки, както и засилен здравен контрол. Съгласно новите правила валидността на документите за управление на МПС ще бъдат до 15 години за автомобили и мотоциклети и 5 години за автобуси и камиони. Страните членки също така ще могат да въведат по-кратки срокове за по-възрастните шофьори, като целта е по-чести прегледи. Друга новост е въвеждането на задължителен изпитателен срок от поне две години за новите шофьори, които осен това вече ще подлежат на по-строги санкции при нарушения. Тийнейджърите на 17 години вече ще могат да вземат книжка, но само ако имат придружител, който е опитен водач, до навършване на пълнолетие. Част от мерките е и възможността шофьори на 18 години да карат камиони, а 21-годишни да управляват автобуси, но в случай че имат удостоверение за професионална компетентност. При липса на такова минималната възраст си остава съответно 21 и 24 години. Докато дигиталната шофьорска книжка вероятно ще се превърне в основна, от ЕП гарантират, че хората, които искат хартиен носител, могат да вземат такъв. Срокът за издаването му ще бъде около 3 седмици. Новите правила ще влязат в сила 20 дни след публикуването им в “Официалния вестник на ЕС”. Страните членки ще имат три години, за да въведат новите разпоредби в националното си законодателство, както и още една година, за да се подготвят за прилагането им.

33,8% от българите между 25- и 64-годишна възраст са висшисти, сочат данни от доклада на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за 2025 г., базиран на проучване сред 46 държави. Така по дял висшисти България се нарежда редом до Германия, в която те са 34,3%. Въпреки това и двете страни се нареждат в долната половина от класацията на европейските държави. Първенец по висшисти е Ирландия, където над половината (57,5%) от хората между 25- и 64-годишна възраст са висшисти. Най-малко са отчетени в Румъния - едва 19,2%, като хората с основно или без образование са 24,6%. Испания и Португалия са лидери в ЕС по дял на населението си с основно или без образование - съответно 34,7 и 38,5%. При Турция обаче числото набъбва до 49,9%.

Съединените щати и Канада са на прага на подписване на ново търговско споразумение, обхващащо стоманата, алуминия и енергийния сектор, което може да бъде готово до края на месеца за подпис от премиера Марк Карни и президента Доналд Тръмп по време на срещата на върха на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (APEC) в Южна Корея, съобщи канадският вестник The Globe and Mail. По данни на канадското издание, споразумението ще засяга основно металургичните и енергийните пазари, но няма да включва канадския автомобилен сектор или търговията с дървен материал (softwood lumber) - две от най-проблемните теми в двустранните отношения. Президентът Тръмп въведе мита върху канадски стомана, алуминий и автомобили по-рано тази година, а Отава отговори с ответни мита. Последвалите преговори имаха за цел да доведат до взаимно облекчаване на мерките за стомана и алуминий. Според източници на Globe and Mail, Канада вероятно ще приеме квоти за износ на стомана в замяна на намалени американски мита, като критичните минерали остават извън обсега на настоящите разговори. Ройтерс съобщи по-рано тази седмица, че Отава е предложила облекчения на митата върху определени видове стомана и алуминий, внасяни от САЩ и Китай, за да подпомогне канадските компании, засегнати от търговската война на два фронта. Премиерът Марк Карни, бивш гуверньор на Bank of Canada и Bank of England, е известен със своята финансова експертиза и умерен, но стратегически подход към икономическите отношения. Неговият опит в международните финанси и умението да лавира между регулации и пазарни интереси му позволиха да изгради необичайно конструктивен диалог с администрацията на Доналд Тръмп, въпреки честите напрежения в двустранната търговия. Карни посети Вашингтон по-рано този месец и заяви, че е имал "пълно съгласие по визията за бъдещето на стоманата и алуминия" след срещата си с Тръмп. Според анализатори това може да подготви почвата за постоянен механизъм за контрол и координация на металургичния износ, който да замени временните мита и ответни мерки.

Глобалното потребление на газ през 2025 г. ще надхвърли данните от 2024 г. До 2030 г. се очаква потреблението да достигне 4,7 трилиона кубически метра. Потреблението на природен газ в Русия ще се увеличи с 5,2% през 2024 г. „Газпром“ също очаква общото глобално потребление на газ да се увеличи, достигайки 4,3 трилиона кубически метра до края на 2024 г. м. „Това е най-високият темп на растеж през последните 10 години сред водещите енергийни ресурси, които оформят световния енергиен сектор. Мога да кажа, че очакваме нов рекорд до 2025 г. Цитирах ви 4,3 трилиона кубически метра – това е цифрата за 2024 г. През 2025 г. очакваме рекордът да бъде още по-висок. А до 2030 г. очакваме глобалното потребление на газ да достигне 4,7 трилиона кубически метра“, каза главният изпълнителен директор на „Газпром“ Алексей Милер. Архитектурата на световния газов пазар в близко бъдеще ще бъде оформена от Русия като най-голям производител и Китай като най-голям потребител. В своя анализ главният изпълнителен директор на Газпром обърна специално внимание на страните от Глобалния Юг, отбелязвайки впечатляващите темпове на растеж на потреблението на газ в този регион. Той цитира статистика, според която делът на тези страни в световния газов баланс се е увеличил от 45% на 60% през последните 25 години. Милeр прогнозира по-нататъшно засилване на ролята на глобалния юг в газовата индустрия, предполагайки, че след 25 години техният дял ще достигне 70% от световния газов баланс.