Годишната инфлация в България през януари 2025 година е 3,8%, а месечната е 1,8%, сочат данните на Евростат. В еврозоната годишната инфлация през януари е 2,5%, докато през декември 2024 г. е била 2,4%. През януари 2024 г. инфлацията е била 2,8%. За ЕС годишната инфлация през януари 2025 година е 2,8% спрямо 2,7% през декември 2024 г. През януари 2024 г. процентът е бил 3,1%. Най-ниски годишни нива са регистрирани в Дания - 1,4%, Ирландия, Италия и Финландия, като последните три са с 1,7%. Най-високи годишни темпове са отчетени в Унгария - 5,7%, Румъния - 5,3%, и Хърватия - 5,0%. През януари 2025 г. най-високият принос за годишната инфлация в еврозоната идва от услугите, които се увеличават с 1,77% , следвани от храни, алкохол и тютюн - 0,45% отчетено увеличение, енергия - 0,18%, и неенергийни промишлени стоки - 0,12%.

През 2024 г. броят на издадените свидетелства за временната или намалена работоспособност от Териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК) са нараснали с около 10%. Само за две години са издадени близо половин милион решения - през 2023 г. са 221 540, а през 2024 г. са 243 251. От издадените миналата година 243 251 решения, 92 164 са с пожизнен срок. Според Националната експерта лекарска комисия (НЕЛК) данните показват известна нормализация, след като миналата година бе въведено случайно разпределение на делата и бе сведена до минимум възможността да се връщат решения за преразглеждане. До промените - през първата половина на годината, НЕЛК е отменила или върнала на ТЕЛК 52% от обжалваните експертни решения, докато след промените - от 21 юни до 31 декември, делът на върнатите или отменени решения е намалял на 38%.

Румънският инвестиционен фонд Morphosis Capital Fund II обяви първата си инвестиция извън Румъния, придобивайки миноритарен дял в българския доставчик на наносателити EnduroSat. EnduroSat, основана от Райчо Райчев, има цел да направи космоса универсално достъпен чрез предоставяне на гъвкави сателити и космически услуги за търговски предприятия, изследователски институции и космически програми по целия свят. С екип от над 220 космически професионалисти в 6 локации по целия свят, компанията има голям опит, предлагайки подкрепа през целия жизнен цикъл на сателита, от инженеринг и интеграция до внедряване и операции в орбита. Компанията предоставя софтуерно гъвкави сателити, които позволяват на организациите да достигнат орбита по-бързо, по-ефективно и на по-ниска цена. Клиентите на EnduroSat варират от организации с милиарди долари до мащабни и нововъзникващи търговски космически компании. Кръгът на финансиране, в който Morphosis Capital участва заедно с CEECAT Capital и други инвеститори, има за цел да укрепи позицията на EnduroSat в сектора на глобалните сателитни технологии и допълнително да подобри предлагането му.

Българската Централна енергоремонтна база (ЦЕРБ) обяви, че извършва ремонт на ТЕЦ "Плевля" - единствената въглищна топлоелектрическа централа в Черна гора. С мощност от 225 MW, тя осигурява около една трета от електроенергията в страната и играе важна роля в енергийния баланс на страната. Компанията изжражда и жп линия. ЦЕРБ извършва динамичен баланс на 40-тонен ротор с ниско налягане на мобилен стенд IRDBK 140. Тъй като в топлоцентралата няма жп път, необходим за ремонта, ЦЕРБ транспортира от София до Черна гора релси, за да монтира жп линия за мобилния стенд. ТЕЦ "Плевня" използва въглища от местни рудници и осигурява постоянно натоварване на енергийната система в страната. Останалата част от електропроизводството в Черна гора е основно от водноелектрически централи. Топлоелектрическата централа е пусната в експлоатация през 1982 година. Проектирана е с два блока по 210 MW, но е построен само един. През 2019 г. консорциум, воден от китайската Dongfang Electric International Corp, печели търг за реконструкция "Плевня" за €60 милиона. ЦЕРБ е българско предприятие за диагностика, ремонт и поддръжка на електрически машини и съоръжения, създадено преди 76 години. Притежава единствена по рода си у нас лаборатория за измерване на вибрации. През есента на миналата година Българската Централна енергоремонтна база (ЦЕРБ) ЕАД спечели проект за ремонт на втората по големина електроцентрала в Косово. Ремонтът е в ТЕЦ "Косово А" и е по план за модернизация на централата. Възложител на проекта беше енергийната компанията на Косово (КЕК Косово - Kosovo Energy Corporаtion). ТЕЦ "Косово А" се намира на около 8 км от столицата Прищина. Работи с лигнитни въглища и е собственост на КЕК Косово от 1999 година. Към момента на обявения ремонт в централата работеха само 2 от общо 5-те блока. Годишното производство на електричество от ТЕЦ "Косово А" е около 1500 GWh. Страната е силно зависима от електроенергия от изкопаеми горива (92% към 2023 година).

Частната жп компания „Ивкони Експрес“, свързана с автобусната компания „Юнион Ивкони“, официално се сдоби с лиценз за жп превоз на пътници в България. Това е трети частен играч, който ще конкурира закъсалото държавно „БДЖ – Пътнически превози“. Лиценз имат и частните „Пимк Рейл Експрес“ и „Рейлимпекс“. Намерението на „Ивкони Експрес“ да оперират две жп направления – от София до Варна с междинна спирка в Горна Оряховица, както и от София до Бургас със спирка в Карлово. Тази година се очаква да стартира и процедурата за избор на нов жп превозвач на пътници. От изказване на бившия министър Красимира Стоянова стана ясно, че новият държавен договор ще е 8-годишен и че ще бъде разделен на три лота.

Марката паста за зъби Parodont Active на българската козметичната компания Арома, е заплашена от заличаване. Казусът се породи от подадено искане за заличаване от международна компания, заради опасения за сходство между брандовете Parodont Active и Parodontax. Марката има над 17-годишната история на пазара и силни позиции. Димитър Луканов, изпълнителен директор на Арома Козметикс заяви, че ще продължат да се борят за защита на своите права и ще оспорват искането за заличаване на марката Parodont Active, като подчерта, че техният продукт отговаря на всички изисквания за качество и законност в Европейския съюз. Към момента Parodont Active държи дял от 18%* на родния пазар в категорията специализирана грижа за здравето на венците (Gum protection). Искането срещу Арома е подадено от собственика на марката Parodontax - Stafford Miler (Ireland) Limited, дъщерно дружество на международната компания Haleon. С искането си Haleon твърди недопустимо сходство между марките Parodont Active и Parodontax, което води до вероятност от объркване сред потребителите и засягане на правата ѝ върху марката Parodontax.

„Стара планина холд“ АД отчита през януари спад от 21,46% в консолидираните си продажби спрямо януари 2024 г. За януари компанията е регистрирала продажби в размер на 20,991 млн. лв., като се очаква през февруари да реализира продажби от 21,846 млн. лв., с натрупване от началото на годината – 42,837 млн. лв. (спад от 17,5% спрямо същия период на предходната година). От дружествата под шапката на холдинга единствено „Българска роза“ АД отчита ръст на приходите – от 54,6% спрямо януари 2024 г., като през януари 2025 г. те достигат 408 хил. лв. Макар че производителят на козметика регистрира брутна загуба от 16 хил. лв. спрямо същия месец на предходната, тя все пак се свива – тогава е била в размер на 28 хил. лв. С 18% спадат приходите от продажби на „М+С хидравлик“ на годишна база, като достигат 11,554 млн. лв. през януари. Според прогнозите на компанията през февруари те ще бъдат 11,563 млн. лв. (23,117 млн. лв. с натрупване от началото на годината) – спад от 17,3% спрямо същия период на предходната година. Брутната печалба преди данъци за януари достига 920 хил. лв. при отчетени 2,138 млн. лв. година по-рано (спад от 57%). „Хидравлични елементи и системи“ АД реализира продажби за януари 2025 г. в размер на 5,667 млн. лв. – спад от 23,6% спрямо същия месец на 2024 г. Брутната печалба на дружеството преди данъци е в размер на 294 хил. лв. Прогнозните печалби на ХЕС АД за февруари достигат 6,620 млн. лв., а с натрупване от началото на годината стават 12,287 млн. лв. – понижение с 13,6% спрямо същия период на предходната. При „Елхим – Искра“ АД приходите от продажби през януари 2025 г. достигат 2,642 млн. лв. – спад от почти 25% спрямо същия период на 2024 г. Дружеството отчита брутна загуба в размер на 198 хил. лв. за месеца.

Германската икономика като цяло остава в "капана" на стагнацията, като очакваното ново федерална правителство ще започне работа в трудна икономическа среда, посочва Бундесбанк в своя февруарски доклад, цитиран от ДПА. Германската централна банка все пак отбеляза, че има някои индикации, че икономическо производство може да нарасне леко през първото тримесечие на тази година, след спад с 0,2% през последното тримесечие на 2024 г. Централната банка посочва, че потребителските нагласи остават лоши на леко нарастващата безработица, така че спестяванията вероятно ще останат на високи нива. Износът може да се развие "малко по-неблагоприятно", тъй като трябва да се очакват изпреварващи ефекти с оглед на задаващите се американски мита. В средносрочен план Бундесбанк вижда затягащата се търговска политика на САЩ като риск за световната търговия и световната икономика. Въвеждането на допълнителни мита могат да ескалират в сериозни търговски конфликти, се предупреждава в анализа на немската централна банка. От гледна точка на Бундесбанк, бъдещото федерално правителство има много възможности за допълнителен дълг. Според нея има нужда от действия в областта на държавната инфраструктура и устойчивото финансиране на разходите за отбрана. "Дълговата спирачка", ограничаваща размера на правителствените заеми, има важен принос за осигуряването на стабилни публични финанси.  "По принцип обаче е напълно оправдано кредитният лимит на дълговата спирачка да се адаптира към променящите се рамкови условия, когато съотношението на държавния дълг е ниско", отбеляза централната банка и подчертава, че "това, което би било важно тук, е целенасочена администрация, която да взема решения бързо и да използва по-добре възможностите, предлагани от цифровизацията".

Apple Inc., която търси облекчение от митата на американския президент Доналд Тръмп върху стоки, внасяни от Китай, заяви, че ще наеме 20 000 нови работници и ще произвежда AI сървъри в САЩ. Компанията заяви, че планира да похарчи 500 милиарда долара в страната през следващите четири години, което ще включва работа по ново съоръжение за производство на сървъри в Хюстън, академия за доставчици в Мичиган и допълнителни разходи със съществуващите доставчици в страната. Инвестицията от 500 милиарда долара и 20 000 нови работни места през следващите четири години бележат най-големия ангажимент на Apple в САЩ досега. Apple заяви, че е наела 20 000 изследователи и развойни работници през последните пет години и каза през 2021 г., че ще инвестира 430 милиарда долара на местно ниво през следващото половин десетилетие. Това означава, че най-новото развитие е леко ускорение в сравнение с предишните инвестиции и предварително обявените планове, добавяйки $39 милиарда разходи и допълнителни 1000 работни места годишно. Apple направи многократни съобщения по време на първия мандат на Тръмп за инвестиции в САЩ и приписа на Тръмп производството на Mac Pro в Тексас, въпреки че произвежда компютри там от 2013 г. В замяна Apple успя да запази високите си маржове на печалба и да избегне значително повишаване на цените на продуктите по време на първото президентство на Тръмп. След като Тръмп отново е на поста с подобен план да накара американските компании да произвеждат стоки в САЩ, за да избегнат данъците върху чуждестранния внос, Apple предприема подобна тактика със стратегическо инвестиционно съобщение, което ще отговори на желанията на Тръмп. Apple каза, че заедно с Foxconn Technology Group по-късно тази година ще започнат да произвеждат сървърите, които захранват облачния компонент на Apple Intelligence – система, наречена Private Cloud Compute – в Хюстън. Това означава преместване, поне за част от производството, от чужбина. Следващата година в града трябва да бъде отворено съоръжение за такова производство. Сървърите Private Cloud Compute използват усъвършенствани чипове от серия M, които вече се намират в компютрите Mac на компанията. Самите чипове обаче продължават да се произвеждат в Тайван. Apple също ще разшири капацитета на центровете за данни в Аризона, Орегон, Айова, Невада и Северна Каролина, всички щати със съществуващ капацитет на Apple. Компанията потвърди, че масовото производство на чипове е започнало в завода на Taiwan Semiconductor Manufacturing Co. в Аризона миналия месец. Bloomberg News наскоро съобщи, че заводът изгражда чипове за някои Apple Watch и iPad. 20 000 допълнителни работни места, каза Apple, ще се фокусират върху научноизследователска и развойна дейност, инженерство на чипове и AI. Компанията отваря това, което нарича производствена академия в Детройт, където ще помага на по-малки компании с производството. Компанията вече управлява академия за разработчици на приложения в града. Освен това удвоява своя производствен фонд в САЩ до 10 милиарда долара.

Индонезия откри новия суверенен фонд на страната Danantara Indonesia, съобщава Reuters. Управляваните активи в него се очаква да достигнат общо 900 милиарда долара. Чрез Danantara правителството ще управлява по-специално активите на държавните компании. Фондът ще насочи 20 милиарда долара в първия си кръг от инвестиции към повече от 20 проекта в никел, боксит, мед, изкуствен интелект, петролни рафинерии, възобновяема енергия и производство на храни. Властите се надяват, че това ще помогне за ускоряване на икономическия растеж на страната от сегашните 5% на 8% годишно. Danantara е вторият суверенен фонд на Индонезия. Първият – Indonesia Investment Authority, управлява активи на стойност 10.5 милиарда долара. Република Индонезия, с население от 270 203 917 души (2020 г.), се нарежда на четвърто място в света по население и е най-голямата мюсюлманска страна в света. Индонезия е една от 20-те най-големи икономики в света (Г-20). По номинален брутен вътрешен продукт се нарежда на 16-о място в света, а по паритет на покупателната способност – на 7-о. Индонезия е една от най-богатите на природни ресурси страни в света. Общите запаси на метан възлизат на 8 милиарда барела нефтен еквивалент и по този показател се нарежда на второ място в света след Китай. В растениевъдството се отглеждат каучуконосни растения, кокосова, маслена палма, чай, кафе, тютюн, какао, подправки, кора от хининово дърво, захарна тръстика, ориз, царевица, батати, фъстъци, соя. Развит е добивът и преработката на дървесина, нефт, природен газ, въглища, калай, боксит, манган, мед, никел, азбест, асфалт, фосфорити, каменна сол, злато, сребро. Индонезия изнася петрол и природен газ, шперплат, текстил, каучук главно за Япония, ЕС, САЩ, Сингапур, Република Корея, Хонконг, Китай, Тайван.