Българите, живеещи и работещи в чужбина са изпратили към страната ни 811 млн. евро през първите шест месеца на годината. След рекордните 420.6 млн. евро, отчетени за първото тримесечие на 2025 г., сумата намалява до 390.8 млн. евро през второто тримесечие. Спрямо година по-рано, преводите са с 69.2 млн. евро повече, докато през второто тримесечие на 2025 г. те са само 2.9 млн. евро над нивата за периода април - юни на 2024 г. От три държавЖи са постъпили по над 100 млн. евро – САЩ, Германия и Великобритания, като емигрантите живеещи там са изпратили повече от 50% от общата сума – 439.5 млн. евро. Най-голяма е тя от САЩ – 149.6 млн. евро, следвана от Германия (146.7 млн. евро) и Великобритания (143.2 млн. евро). Съвкупно това прави 54.17 на сто от всички постъпили у нас средства от емигрантите. Следват Испания (78.4 млн. евро), Чехия (35 млн. евро), Белгия (30.5 млн. евро), Гърция (26.5 млн. евро), Австрия (23.7 млн. евро), Канада и Италия, изпратили към свои близки и роднини съответно 22.4 и 18.6 млн. евро. По над 10 млн. евро от началото на 2025 г. са изпратили и живеещите и работещите във Франция, Турция, Швейцария и Дания.

Пазарът на колективните инвестиционни схеми продължава да расте и да привлича нови вложители. По данни на БНБ активите на местните и чуждестранните инвестиционни фондове, опериращи в България, достигат 12.08 млрд. лева към края на юни 2025 г. Това представлява увеличение с 1.45 млрд. лв., или 13.7%, спрямо година по-рано. Като дял от икономиката общите активи вече са 5.5% от БВП при 5.2% през юни 2024 г. Чуждестранните фондове обаче продължават да доминират както по размер на активите, така и по брой фондове. Те са привлекли 8.18 млрд. лв. - с почти 1 млрд. лв. повече спрямо миналото лято, но спад с около 2 млн. лева за три месеца. Местните фондове увеличават активите си с близо половин милиард лева (474 млн.) до 3.9 млрд. лева, което е ръст с 13.8% на годишна база. Общо 1707 фонда се предлагат в България според статистиката на БНБ - с около 50 повече от март до юни. Над 90% от тях са на чуждестранни компании, докато българските фондове са 162 - с два повече от март. Основно инвестициите в местните взаимни фондове продължават да бъдат в акции. Около 1.7 млрд. лева са инвестирани в акции, докато в дялове на договорни фондове и инвестиционни дружества са инвестирани около 1.3 млрд. лева. Облигациите са около 750 млн. лева. И трите категории отчитат ръст, но най-бързо се разрастват акциите, където активите нарастват с над 200 млн. лева за последната година, вероятно подпомогнати от ръста на цените на акциите както в международен план, така и в България. Портфейлите на българските фондове остават силно концентрирани в рамките на Европейския съюз. Над половината от инвестициите - 51.5%, са в български ценни книжа, а други 41.4% - в активи от страни от ЕС. Делът на вложенията в САЩ остава едва 1.7%, което потвърждава, че регионалните пазари се предпочитат пред отвъдокеанските. Най-големият източник на капитал за чуждестранните фондове у нас остават застрахователните компании и пенсионните дружества, които държат над 5.1 млрд. лева - близо две трети от привлечените средства. Домакинствата обаче също увеличават участието си - техните вложения вече са 1.7 млрд. лева, което е ръст с над 40% за една година в сравнение с около 1.2 млрд. към края на юни 2024 г. При местните фондове домакинствата също набират тежест, като вече държат близо 38.4% от вложенията, или около 1.5 млрд. лв. - ръст с повече от 200 млн. лева спрямо година по-рано. Така все повече спестители търсят алтернатива на банковите депозити, чийто обем остава доминиращ - над 90 млрд. лв. към края на юни 2025 г.

В България хардуерният пазар през 2024 г. бележи впечатляващ ръст - 17.1%. На първо място по оборот в хардуерния сегмент през 2024 г. е "A1 България" с 363.17 млн. лева. Компанията отчита 21.4% ръст на приходите. Втора е "Йеттел България" с 237.32 млн. лв. и 9.1% растеж. Челната тройка се затваря от "Шелли груп" с 42% скок до 207.71 млн. лв. приходи спрямо 2023 г. В този сегмент отсъства един от лидерите на пазара - "Виваком", който не предостави данни за тази си дейност. Следват "Датекс" със 133.5 млн. лв. и 21.1% спад и СИЕНСИС със 115.52 милиона лева и 89.1% ръст на оборота. В челната десетка влизат още "Телелинк бизнес сървисис груп" (TBS Group) (104.22 милиона лева, +31.1%), "ВАЛИ компютърс" (73 милиона лева, +6.8%), "Контракс" (53.65 милиона лева, +2.5%), "Сиском инженеринг" (37.1 милиона лева, +28.2%) и "Сирма груп холдинг" (36.8 милиона лева приходи и 38% ръст). На първо място при доставките на персонални компютри през 2024 г. е "Вали компютърс". Компанията отчита 68.13 млн. лв. приходи - с 0.3% по-малко спрямо 2023 г. Следва "Сирма груп холдинг" с 12.26 млн. лв. Трета е "Парафлоу комюникешънс" с 3.75 млн. лв. и 212.3% ръст. В десетката на най-големите доставчици на компютърна техника влизат още: "Булнекс" (3.32 млн. лв., +17.2%), "Тинк смарт" (2.31 милиона лева, +85.6%), "Специализирани бизнес системи" (2.25 милиона лева, -50.2%), "Информационни услуги" (803 хил. лева, +11.4%), "Перси" (625 хил. лева, +26.8%), "Баркод системи България" (590 хил. лв., -25.2%) и "Адсис" (286 хил. лв., +25.4%). При производителите на хардуер, първа в подредбата е "Шелли груп" с 207.71 млн. лв. оборот - с 42 на сто повече от миналата година. Втора e "Датекс" със 133.5 млн. лв. и 21.2% спад. На трета позиция е "Перси" с 13.18 милиона лева и 31.8% ръст. Челната петица се допълва още от "Вали компютърс" (4.86 милиона лева, +55.6%) и "Адсис" (3.68 милиона лева, -36.2%). При доставчиците на офис техника, на първо място в офисния подсегмент е "Коника Минолта бизнес солюшънс България" с 22.71 млн. лв. оборот и 1.3% ръст. Следва "Дигитален свят" с 19.87 млн. лв. приходи и 19 на сто ръст. Трета е "Комитекс" - 6.5 милиона лева и 18.4% спад. В челната петица влизат още "Атласком" (1.1 милиона лева, -65,5%) и "Булнекс" (942 хиляди лева приходи). При компаниите, докладвали за бизнес в сферата на комуникационните продукти от неоператорски клас. на първо място е "Йеттел България", която съобщава 237.32 млн. лв. приходи в този подсегмент - с 9.1% повече спрямо 2023 г. Втора е "A1 България" с 220.15 млн. лв. и 11.9 на сто ръст. На трета позиция е "ЕндуроСат" с 29.23 млн. лв. Челната петица се формира още от "Перси" с 850 хил. лв. и "Парафлоу" с 352 хил. лв. и 7.4 на сто спад спрямо 2023 г.

След успешно преминаване на процеса по регистрация и техническо съответствие, „БОРИКА“ АД стана единственият български доставчик, вписан до този момент в публичния регистър на Европейския платежен съвет (European Payments Council – EPC). Така то става сертифициран доставчик на решение по схемата Verification of Payee („Проверка на получателя“, VoP) в България. Новата услуга „Проверка на получателя“, която ще бъде достъпна у нас от октомври 2025 г., е проектирана да предотврати една от най-честите онлайн измами – така наречените APP измами (Authorised Push Payment frauds), при които потребителите сами, но под заблуда, нареждат преводи към измамници. „Проверка на получателя“ работи на принципа на предварителна валидация. При въвеждане на IBAN и име на получателя, системата автоматично сверява дали името на получателя съвпада с действителния титуляр на сметката. Това позволява на потребителите да открият несъответствия още преди да потвърдят плащането – и така да избегнат измами, грешки и правни затруднения. Според данни на Европейската комисия, над 1.5 млрд. евро се губят годишно от APP измами. Само през 2024 г. в България са регистрирани стотици подобни случаи, като най-голямата измама възлиза на 10 милиона долара. Услугата “Проверка на получателя” ще бъде задължителна за всички SEPA плащания – както незабавни, така и стандартни, съгласно новия Регламент за незабавни плащания (IPR). Тя трябва да бъде достъпна във всички дигитални канали – интернет и мобилно банкиране, което изисква високо ниво на техническа готовност.

Мераците на видните инвеститори, сдобили се чрез скандалните заменки от 2007 г. с огромни терени на територията на защитената местност „Камчийски пясъци“ (от устието на река Камчия на север и по средата на ивицата между плажовете Шкорпиловци и Камчия) отново се опитват по съдебен път да се докопат до подходящо решение, което да им гарантира бъдещо бетониране в района. Пред ВАС те оспорват „законността“ на обявяването на защитената местност. Делото е заведено по жалба на скандално известните фирми-заменкаджии „Мет риъл истейт“ ЕАД, „Рийс Интернешънъл“ ЕАД, „Бета Форест“ ЕООД и „Мирта Инженеринг“ ЕООД. Мераците за тази зона са от години. Свързаните помежду си „Бета форест“ ЕООД и „Мирта инженеринг“ ЕООД, през 2007 г. придобиват чрез заменки общо 2709 дка държавни гори в района на Камчийски пясъци. Въпреки че имотите са разположени на първа линия до морето и са част от проекта „Камчия парк“, държавата ги „преотстъпва“ на неизвестните по това време компании срещу 9 лв. за квадрат. На това основание беше направен и извода, че само с тези две заменки държавата е предоставила на тези две фирми нерегламентирана помощ за близо 250 млн. лева. „Бета форест“ ЕООД и „Мирта инженеринг“ ЕООД са свързани с фирмите „Мет риъл истейт“ ЕАД, „Рийс интернешънъл“ ЕАД и „Интернешънъл спорт кампъни“ ЕООД, както и с австрийската „Мет Бетайлигунгсфервалтунг“ ГМБХ. Към 2010 г. „Мет Бетайлигунгсфервалтунг“ ГМБХ е собственост на „Райфайзен банк“, но към 2019 г. вече е собственост на английската фирма „Reece Enterprises“ Limited, притежавана от 81-годишния Майк Рийс. Заменки, но на земеделски земи, има и в полза на „Мет риъл истейт“ ЕАД, „Рийс интернешънъл“ ЕАД и „Интернешънъл спорт кампъни“ ЕООД, които в периода 2006-2008 г. придобиват други 4418 дка в района. А с договор за замяна на недвижими имоти РД51- 434 от 12 февруари 2007 г. между министъра на земеделието и горите Нихат Кабил и „Мет Риъл Истейт“ ЕАД 1015.265 декара дюни станаха частна собственост. Общо незаконната държавна помощ, предоставена чрез държавни гори и земи, разположени на обща площ 7127 дка, в района на Камчийски пясъци в полза на петте свързани фирми достига до зашеметяващите 700 милиона лева.

"Елпром - ЕТ" АД - Добрич е създадено е през 1967 г. а от 1999 г. е регистрирано като частно акционерно дружество. Предприятието е сред водещите фирми в България за производство и доставка на енергетично оборудване, отворена към новите европейски пазари. Фирмата се утвърждава като инженерингова организация, която произвежда и доставя електрически табла и разпределителни устройства, предназначени за системата на електроразпределението, промишлено-индустриалните предприятия и строителството, комплектни трансформаторни подстанции бетоново панелен или моноблоков тип и традиционните метални трансформаторни подстанции, присъединителни бетонови трансформаторни подстанции, подходящи за вятърни генератори, комплектни разпределителни уредби за присъединяване на парково изградени вятърни централи към електроразпределителната мрежа, проектира и изгражда фотоволтаични централи. Дружеството е първият производител на бетонова комплектна трансфоматорна подстанция за страната. Притежава и Сертификат за качество ISO 9001, с който се гарантира проследимостта на процесите и качеството на произведената продукция. В "Елпром - ЕТ" АД работят 25 души.

Търговското дружество „Пазари – Велико Търново“, в което сериозен дял има и Община Велико Търново, е платило само за 2024 г. 57 000 лв. за местни данъци и такса битови отпадъци. Оборотът за годината е в размер на 894 540 лв. Увеличението на приходите спрямо 2023 г. е с 6.25%. което се дължи на по-голяма заетост на реновираните съоръжения за търговия с плодове и зеленчуци и съпътстващи услуги на наемателите. Приходите от наемоотдаване на недвижими имоти възлизат на 611 238 лв., тези от наем от търговски маси и открити площи са 161 203 лв., а постъпленията от таксите за паркинг са в размер на 55 767 лв. През 2024 г. са съборени старите сгради откъм бул. „България“, а на тяхно място вече е изграден търговски обект, в който ще се помещава магазин DM. Изградени са функционални покрити павилиони за търговия с плодове и зеленчуци по северния ръкав и частично по южния ръкав на пазара. През юни 2024 година беше пусната в експлоатация и фотоволтаичната покривна централа за собствени нужди с капацитет от 290 кВтч.

Имотните данъци в България са донесли приходи от 590 млн. евро през 2023 г., сочат данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Имотните данъци в страната ни са съставлявали 2,1% от общата данъчна тежест. Политиките по отношение на имотните данъци варират в Европа. В някои страни като Великобритания и Франция те съставляват значителна част от брутния вътрешен продукт (БВП) и от общите данъчни постъпления. Испания обмисля въвеждането на данък от 100% върху жилища, закупени от купувачи извън Европейския съюз. Макар че целта е да се облекчи жилищният проблем в страната, данъкът върху недвижими имоти е основен източник на приходи в много европейски страни. По данни на Европейската комисия имотните данъци като дял от БВП на съюза варират от 0,3% в Чехия и Естония до 3,7% във Франция през 2023 г. Средното равнище за ЕС е 1,9%. В ЕС имотният данък има най-голям дял от БВП във Франция (3,7%), а най-малък в Чехия и Естония (по 0,3%). Когато се включат и страните от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) Великобритания и Турция, въз основа на данни на ОИСР, Великобритания се нарежда малко преди Франция, но делът и в двете страни е около 3,7%. Белгия също е с дял над 3%, на ниво от 3,2 на сто, а Испания е пета с 2,5%, следвана от Гърция с 2,7 на сто. Други страни с дял над 2% са Исландия, Люксембург, Дания, Швейцария, Италия и Португалия. Имотните данъци са съставлявали  под 1% от БВП в близо половината от 32-те страни в списъка. Той е особено нисък в Словакия, Литва, Естония и Чехия – под 0,5%.

Агенцията за кредитен рейтинг S&P Global Ratings потвърди дългосрочния кредитен рейтинг на САЩ на високото ниво "AA+". Международната агенция посочи, че приходите от митата, които президентът Доналд Тръмп наложи върху вноса на стоки, ще компенсират фискалното бреме, произтичащо от законопроекта за данъците и държавните разходи, съобщи Reuters. През юли Тръмп подписа мащабния законодателен пакет от данъчни облекчения и съкращения на разходите, който държавният глава нарече "голям и красив законопроект". "Според нас фискалният профил остава ключовата слабост за суверенните рейтинги на САЩ", обясниха от базираната в Ню Йорк агенция за кедитен рейтинг. Според финансовите експерти, "към този момент изглежда, че значителните приходи от мита имат потенциал да компенсират аспектите, водещи до увеличаване на бюджетния дефицит, заради неотдавнашните решения по бюджетното законодателство". Перспективата за кредитния рейтинг на САЩ остава "стабилна", добавят от S&P Global Ratings, което означава на практика, че при следващото преразглеждане на рейтинга, показателят ще остане на същото високо ниво. Миналата седмица данни на американското финансово министерство показаха, че бюджетният дефицит на САЩ е нараснал през юли до 291 милиарда долара въпреки скока на приходите от мита.

Турция е на прага на нова ера в логистиката и външната търговия, тъй като неотдавнашно мирно споразумение между Азербайджан и Армения ще отвори стратегически транзитен коридор през Южен Кавказ. Зангезурският коридор, който преминава през Армения и свързва по-голямата част от територията на Азербайджан с неговия анклав Нахчиван, граничещ с Турция, е ключова част от споразумението, подписано на тристранна среща на върха, организирана от президента на САЩ Доналд Тръмп този август, съобщава Daily Sabah. Съгласно споразумението Съединените щати ще имат правата за развитие на предложения маршрут, наречен "Пътят на Тръмп за международен мир и просперитет", който преминава близо до иранската граница. Техеран заяви, че няма да приеме това. Зангезурският коридор ще свърже Азербайджан и неговия анклав Нахчиван, които са разделени от 32-километров участък арменска територия. За Азербайджан, основен производител на петрол и газ, маршрутът осигурява и по-директна връзка с Турция и по-нататък с Европа. Очаква се коридорът в крайна сметка да включва железопътна линия, нефтопроводи и газопроводи и оптични линии. Коридорът би могъл да предложи на Турция нови пътища за интеграция в енергийната, транспортната и цифровата инфраструктура. С планираните по маршрута железопътни линии, нефтопроводи и газопроводи и оптични мрежи, Турция може да се превърне в регионален портал за енергетика и комуникации. Коридорът би могъл да засили конкурентното предимство на Турция в логистиката, особено чрез пристанищата ѝ в Истанбул и южната провинция Мерсин, които служат като ключови портали към европейските пазари. Когато бъде интегриран с железопътната линия Баку-Тбилиси-Карс на Средния коридор, Зангезур би могъл значително да намали както транспортните разходи, така и времето за доставка. Зангезурският коридор предлага алтернативен и допълващ маршрут към Средния коридор, който се простира от Китай през Каспийско море до Азербайджан, Грузия, Турция и нататък към Европа. Поради инфраструктурни ограничения и митнически затруднения в Грузия, транзитните времена са удължени. Маршрутът Зангезур би могъл значително да намали тези забавяния. С новия маршрут Турция ще установи директни сухопътни и железопътни връзки с Централна Азия през Нахчиван и Азербайджан. Коридорът ще добави не само търговска стойност, но и геоикономическо значение за Турция. Интегриран с планираната железопътна линия Карс-Игдир-Нахчиван, той би могъл да отвори нови търговски пътища и перспективи за развитие на източните региони. Потенциалното участие на САЩ в управлението на коридора би могло да ускори неговото оперативно внедряване, особено чрез модернизация на пристанища, железопътни линии, системи за сигурност и митническа инфраструктура. Влиянието на САЩ върху коридора би могло да застраши търговската сигурност на Китай и да провокира контрамерки. То би могло също така да намали влиянието на Русия в Южен Кавказ и да доведе до политически натиск, който може да ограничи лидерството на Турция в логистиката.