Преките чуждестранни инвестиции в България възлизат на 1,537 млрд. евро към края на месец август тази година, сочат предварителните данни на Българската народна банка. За сравнение, нетният поток на преките инвестиции в страната за първите 8 месеца на миналата година е бил положителен в размер на 1,725 млрд. евро или със 188,5 млн. евро (10,9 на сто) повече спрямо настоящия резултат. Размерът на преките вложения в страната за периода януари - август 2025 година се равнява на 1,4 процента от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП) на България, спрямо 1,7 процента от БВП през същия период на миналата година. Дяловият капитал (преведени/изтеглени парични и апортни вноски на нерезиденти в/от капитала и резервите на български дружества, както и постъпления/плащания по сделки с недвижими имоти в страната) е положителен и възлиза на 227,8 млн. евро за януари - август 2025 г. Той е по-голям с 260 млн. евро от този за януари - август 2024 г., който е отрицателен в размер на 32,2 млн. евро. Нетният поток от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти е отрицателен в размер на 12,1 млн. евро при отрицателен нетен поток от 5,5 млн. евро за януари - август 2024 г. По предварителни данни статия Реинвестиране на печалба (показваща дела на чуждестранните инвеститори в текущата печалба или загуба на дружеството на база на счетоводни данни за финансовия резултат) е положителна и възлиза на 2,369 млрд. евро при положителна стойност от 1,874 млрд. евро за януари - август 2024 г. Нетният поток по подстатия Дългови инструменти (промяната в нетните задължения между дружествата с чуждестранно участие и преките чуждестранни инвеститори по финансови, облигационни и търговски кредити) е отрицателен и възлиза на 1,059 млрд. евро при отрицателна стойност от 117,2 млн. евро за януари - август 2024 г. По предварителни данни нетният поток на преките инвестиции в чужбина за януари - август 2025 г. възлиза на 288,2 млн. евро (0,3 процента от БВП) при 690,3 млн. евро (0,7 процента от БВП) за същия период на предходната година. През август 2025 г. нетният поток е положителен и възлиза на 24,2 млн. евро при положителна стойност от 17,6 млн. евро за август 2024 г.

През третото тримесечие (юли-септември) на 2025 г. новорегистрираните фирми в България са общо 11 545 броя. За същия период, влезлите в процедура по несъстоятелност/фалит фирми, в това число и обявените вече в несъстоятелност, са общо 1015 броя. В сравнение със същото тримесечие на 2024 г., т.е. на годишна база, общият брой на новорегистрираните и банкрутиралите фирми се увеличава с по 0,1%, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). През третото тримесечие на 2025 г., с най-голям относителен дял - и то наближаващ 90% - както при новорегистрираните, така и при обявените в несъстоятелност фирми, са тези от сектор "Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети", съответно - 88,9% и 88,8%.

До броени дни една от водещите компании в строителния сектор „Елит Билдинг“ ЕООД ще направи символична първа копка на инвестиционен проект в сърцето на Созопол. На територията на настоящия паркинг на яхтеното пристанище, в следващите три години ще бъде изграден многофункционален комплекс с разгъната застроена площ от внушителни 31 814 кв.м. Номиналният едноличен учредител в „Елит Билдинг“ ЕООД е Иван Калинов Диков. В публичното пространство и сред професионалните среди обаче е добре известно, че стратегическият двигател на компанията е неговият брат – арх. Иво Диков, който е женен за дъщерята на бизнесмена Младен Михалев-Маджо, смятан за един от най-влиятелните бизнесмени в българската икономика. Яхтеното пристанище е собственост на офшорното дружество „Rambler Finance Company“, регистрирано на Маршаловите острови. Макар формално да стои зад анонимна корпоративна обвивка, в публичното пространство от години се приема за безспорен факт, че реалният собственик е Атанас Бостанджиев, който придобива порта след поредица от приватизационни сделки през 90-те години. Впоследствие Бостанджиев изгражда международна кариера – достига до висока позиция в лондонския офис на „ВТБ Капитал“, а по-късно бе и изпълнителен директор на инвестиционния фонд Gemcorp. Не е ясно дали Бостанджиев е продал 15-те дка на Созополската ривиера или участва като партньор в този мегапроект. Новоизгражданият комплекса ще е със смесено предназначение – хотел, жилищна част, ресторанти, магазини и търговски обекти. Големият проблем е, че с изграждането на този обект Старият град на Созопол ще загуби ключов паркинг, който поема съществена част от автомобилния трафик в пиковия сезон. Източник: Флагман.бг

През последните години компанията "Интернешънъл пауър съплай" (IPS) се фокусира върху разработката и производството на собствени батерийни системи за съхранение на енергия X-Bess. А плановете са да покрива 15% от растящото търсене в Европа. Наскоро IPS откри новата си фабрика в индустриален парк "Хемус" до София. В началото на следващата година към базата ще бъде добавено второ производствено хале, а голямата цел е изграждането на още един завод в България с европейско съфинансиране, което ще увеличи годишния капацитет до 15 гВтч. Инвестицията на IPS в индустриалния парк "Хемус" се състои от два отделни проекта, които се намират директно един до друг. Помещенията са под наем, а общата стойност на оборудването се оценява на около 12 млн. евро. Първата фабрика, в която са инвестирани около 4 млн. евро, вече работи, като в нея дейността е разделена между роботи и хора. Максималният производствен капацитет там е 3 гВтч батерии годишно и е изцяло запълнен до март 2026 г. В сегашното помещение се произвежда само крайният продукт на компанията, докато развойната дейност и производството на инвертори засега остава в сградата в жк "Дружба". Новата сграда, която в момента се строи и ще влезе в експлоатация през първото тримесечие на 2026 г., ще позволи концентрацията на целия процес на едно място. В момента отделните компоненти са пръснати из отделни локации в София, което се превръща и в логистично неудобство. С отварянето на второто хале в парка "Хемус" ще се увеличи и капацитетът на производство на батерии до 5 гВтч годишно. Персоналът също ще нарасне, като плановете са да достигне малко над 220 души. В момента в компанията работят около 70 души. При пълна натовареност на фабриката от IPS прогнозират годишни приходи за около 350 млн. евро. За 2024 г., продажбите на компанията са за 3.4 млн. лв., но общите приходи достигат 7.2 млн. лв., като съществен ръст има при увеличението на запасите и незавършеното производство. IPS все още е на загуба, но тя се свива наполовина до 979 хил. лв. Като се съди по поръчките за 2025 г. обаче, компанията очаква поне 70 млн. лв. за тази година. Компанията има планове и за следващ проект на друго място. Той ще бъде разположен върху 100 хил. кв.м площ и ще бъде с максимален капацитет на производство 10 гВтч годишно, а прогнозната инвестиция е в размер от 160 млн. евро. От IPS се надяват значителна част от средствата - около 90 млн. евро, да бъде осигурена чрез Иновационния фонд на ЕК поради стратегическата важност на проекта за страната и региона. За момента компанията е набелязала две потенциални локации за втория завод. Едната е в близост до Бобов дол, а другата е в югоизточната част на Стара Загора около ТЕЦ-овете. В момента Европа разполага с капацитет малко над 60 гВтч съоръжения за съхранение на електроенергия, което означава, че за да постигне своите цели за енергийна независимост до 2030 г., континентът трябва да добави още над 450 гВтч мощности. А растежът на сектора е значителен. Само през миналата година са били добавени почти една трета от всички мощности за съхранение на енергия в Европа. Продуктът на IPS представлява батерийна система с общ капацитет до 8.2 мВтч. Тя е модулна, което я прави лесна за транспорт, и разполага със собствено охлаждане както за батерията, така и за инвертора. Доказана е възможност за работа при температури до 58 градуса - например в пустините в Близкия изток. Собствена разработка на IPS са инверторите, както и системата за течно охлаждане и системата за управление на батерията (BMS). Продуктът е създаден преди три години в 6.5-мегаватова версия, с която в момента компанията изпълнява договори за проекти по Плана за възстановяване и устойчивост. Производството включва над 2200 електронни компонента от десетки доставчици, като повечето от частите идват от Европа. Други като транзистори, диоди и микропроцесори са от САЩ, компресорите за охладителите са японски, a батерийните клетки са от Китай. От България компанията се снабдява със стомана, мед и алуминий, използва и местни фирми за металообработка.

Рециклирането се случва в завода в Стара Загора – „Екомедиана Рисайклинг“ – където „Медина Мед“ е съсобственик. Там се прилага 100% механична технология (без горене), превръщаща гумите в гумен гранулат, метал и текстил. Тези остатъчни суровини отиват за други индустрии. Така се затваря цикъла на оползотворяването на остатъчните материали. Те не намират приложение в процеса на регенериране. „Медина Мед“ е единствената компания в България и Източна Европа, която предлага и двата модела на регенерат – топъл и студен – за тежкотоварни автомобили, агро и индустриална техника. „Медина Мед“ работи по няколко мащабни проекта, които я извеждат на ключово ниво в устойчивите технологии в Европа. Освен завода за механично рециклиране, в Стара Загора компанията развива дейностите, свързани с регенерат на тежкотоварни гуми, на индустриални гуми (до 57 цола), както и за регенерат на гумени вериги за селскостопанската техника. Компанията стана първият външен доставчик в света, на когото гигантът Michelin е изнесъл част от своето производство на регенерат. Компанията разполага с най-модерния машинен парк и производствена инфраструктура. „Медина Мед“ използва най-новите технологии за проверка на каркаса на гумата, включително машини за шоково тестване с налягане под 10 бара, което е стандарт само за най-големите световни брандове. „Медина Мед“ е първата в Европа, която предлага услугата регенерат на гумени вериги за селскостопанска техника, адресирайки един високоспециализиран и скъп сегмент. До момента са инвестирани над 950 000 евро в машини и оборудване за тази първа фаза. Следващата цел е изграждането на завод за изцяло нови гумени вериги за агротехника. „Медина Мед“ планира да бъде втората компания в Европа и първата в Източна Европа, която произвежда пълното портфолио от необходими размери, конкурирайки се със Северна Америка.

Фирма "Ен ер джи софт" (NRJ Soft) ЕООД - Враца е позиционирана в сферата за видеонаблюдението, контрола на достъпа, паркинг системи, фотоволтаици и зарядни станции, разработва собствен софтуер и хардуер. В нея работят над 120 високо квалифицирани инженери, програмисти и монтажници, които предлагат постоянна техническа поддръжка на територията на цялата страна, а клиентите, които са се възползвали от услугите ѝ са над 8000.

"Уайзър технолоджи" приключи успешно увеличението на капитала си, с което успя да набере нови 16.96 млн. лева. По време на процедурата са записани общо 2 825 952 акции на цена от 6 лева. Това е близо до минималния праг, който компанията беше определила - 13.7 млн. лева, докато при пълно записване сумата можеше да набъбне до 27.4 млн. От компанията посочват, че 3 юридически лица са записали 1.76 млн. ценни книги от новата емисия, докато 60 физически лица са записали 1.06 млн. акции. Средствата от увеличението ще бъдат използвани основно за погасяване на мостово финансиране от ОББ, свързано с придобиването на оставащите 49% от капитала на "Прайм холдинг". Компанията ще насочи ресурс и за окончателно плащане по сделката за сръбската IT фирма Badin Soft, както и към интеграцията на двете дружества. Част от капитала ще бъде отделен и за бъдещи придобивания в региона - стъпка, която потвърждава стратегията за разширяване и консолидация на технологичния бизнес. През октомври 2024 г. обяви придобиването на сръбската Badin soft, а по-рано, през май, и покупките на пловдивската "Прайм холдинг" и софийската "Диджитал лайтс". През 2023 г. технологичният холдинг придоби други четири български компании: дружество за облачни услуги "ГоуТуАдминс груп", аналитичната "Дейтабрийд" и софтуерните "Айтидо технолоджис" и "Булбера". Въпреки ръста в приходите "Уайзър" все още работи на загуба, която според последния консолидиран отчет е близо 2 млн. лева към края на юни. Настоящото увеличение е шестото за "Уайзър" за последните близо две години - поредица, чрез която дружеството вече е набрало близо 70 млн. лв. капитал, като при пълно записване на настоящата емисия сумата можеше да мине 80 млн. лв.

В производствената база в град Плиска на компания "Херти" АД, работят над 450 души. Създадена през 1993 г., днес "Херти" е утвърден производител на алуминиеви, пластмасови и композитни капачки, както и пластмасови изделия, които достигат до над 50 страни на пет континента. Компанията произвежда над 1 милиард изделия годишно и е позната с марката HL. "Херти" АД е публична компания, която успешно развива дейността си чрез дъщерни дружества във Великобритания, Франция, Германия, САЩ и Румъния. Благодарение на богатото разнообразие от размери и дизайни на капачки, компанията предлага комплексни решения за затваряне на опаковки, съобразени с нуждите на клиентите – от производители на вина и минерални води до фармацевтични и козметични компании. Сред партньорите на "Херти" са световноизвестни брандове като Diageo, Moet Hennessy, Pernod-Ricard, Carlsberg, Delta, Maspex, Halewood, GCF, VP Brands, Софарма, Девин и много други. Компанията е сертифицирана по ISO 9001 още от 2000 г., а от 2010 г. работи по BRC/IOP – глобален стандарт за опаковане и опаковъчни материали. Модерната производствена база осигурява целия цикъл на производствения процес – от проектиране до доставка.

Българската технологична компания „Сирма Груп Холдинг“ АД продължава успешно процедурата по двойно листване на акциите си на БФБ и Франкфуртската фондова борса, след като получи официално одобрение на проспекта си от Комисията за финансов надзор (КФН). След успешното одобрение от страна на регулатора, следващият етап в процеса е регистрация на акциите на компанията в новия EuroBridge сегмент на Българската фондова борса (БФБ). Този сегмент, създаден през миналата година в сътрудничество между БФБ и Deutsche Börse, позволява на компаниите да предлагат акциите си едновременно на българския и германския пазар. След приключване на процедурата „Сирма Груп“ ще се превърне във втората българска компания с двойно листване на акциите си в София и Франкфурт. Компанията планира да стартира търговията във Франкфурт в началото на 2026 г.

По данни публикувани от Европейската комисия, Министерството на транспорта и съобщенията води класацията на 100-те най-големи получатели на средства в България по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) - близо 190 млн. евро. Топ три се затваря от МВР (102 млн. евро) и Министерството на здравеопазването (94 млн. евро). Еврокомисията вече е предоставила общо над 367 милиарда евро на страните членки към края на август 2025 г., допринасяйки за ключови цели като икономическата и социалната устойчивост и екологичния и дигиталния преход. Това са над половината (56%) от заделените 650 млрд. евро. В същото време до крайния срок за усвояване на средствата - август 2026, остава по-малко от година за изпълнение на реформите и инвестициите. Затова е нужно правителствата в ЕС да се забързат, отбелязва Еврокомисията. Темпото на изпълнение на Плановете за възстановяване и устойчивост е различно между държавите членки. Дания, Естония, Франция, Италия, Германия и Малта са получили над 65% от плащанията по Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ). Над половината от полагащите им се европари са пристигнали още в Гърция, Латвия, Португалия и Словакия. Австрия, Белгия, Хърватия, Кипър, Чехия, Финландия, Ирландия, Литва, Люксембург, Нидерландия, Полша, Румъния, Словения, Испания и Швеция са достигнали плащания, възлизащи на повече от 30% от средствата по МВУ. Единствено България и Унгария остават под прага от 30%, по данни към края на август 2025 г. България има само едно плащане досега от 1.3 млрд. евро, получено в края на 2022 г. Унгария също е само с едно плащане, но е предварителното финансиране от инструмента REPowerEU, което беше одобрено през януари 2024 г. В началото на октомври Еврокомисията съобщи, че е одобрила второто плащане за България - от 653 млн. евро. То обаче няма да е в пълен размер. Около 200 млн. евро ще бъдат задържани от ЕК, като страната има срок от 6 месеца за изпълнение на антикорупционната реформа, свързана с избора на членове на Комисията за противодействие на корупцията, което изправя пред сериозен риск изпълнението на бюджета. В същото време Еврокомисията препоръчва на България, Унгария и Румъния спешно да се мобилизират с изпълнението на ПВУ. Причината - за малкото оставащо време трите страни трябва да изпълнят над 85% от своите етапни цели и задачи. Средствата от МВУ са изключително важни за трите страни, защото са над 3% от брутния им вътрешен продукт (БВП). ЕК препоръчва ускоряване на темпото на изпълнение на плановете и на Хърватия, Кипър, Чехия, Гърция, Италия, Латвия, Литва, Полша, Португалия, Словакия, Словения и Испания. Ниските нива на усвояване на евросредствата в някои държави са свързани с големия размер на разпределените безвъзмездни средства за тях спрямо размера на икономиката им, което води до административни предизвикателства, посочва ЕК.

IKEA ще увеличи дела на продукцията си в САЩ, след като новите тарифи, наложени от президента Доналд Тръмп върху мебелите и дървените изделия, заплашват да повишат разходите ѝ. В момента едва около 15% от продаваните в страната артикули се произвеждат локално, в сравнение със 75% в Европа и 80% в Азия. "Искаме да продължим да разширяваме присъствието си в САЩ и Канада, като осигурим устойчив достъп до материали и производство. Това е дългосрочен процес", каза главният изпълнителен директор на Inter IKEA Йон Абрахамсон Ринг. Той уточни, че компанията все още не е повишила цените на американския пазар въпреки по-високите мита, но не изключи това да се случи в бъдеще. IKEA, която реализира около 1% от индустриалното производство в световен мащаб, вече е обявила инвестиции за 2,2 млрд. долара в нови магазини и производствени мощности в Северна Америка. Основната ѝ цел е да увеличи локалното производство и да намали зависимостта от внос, особено от Азия, която е засегната от по-високи тарифи. Решението идва на фона на втори пореден годишен спад в продажбите. За финансовата 2025 г., приключила на 31 август, глобалните приходи на IKEA намаляват с 1% до 44,6 млрд. евро, като това се дължи на масови понижения на цените средно с 10% през последните две години. Компанията обаче отчита 3% ръст в броя на продадените артикули и на посетителите в магазините. Най-големият франчайз на компанията - Ingka Group, която управлява 90% от магазините, също отчита 1,6% спад на продажбите до 39 млрд. евро. Въпреки това главният ѝ изпълнителен директор Йеспер Бродин е "внимателно оптимистичен", че по-ниската инфлация и лихви постепенно ще възстановят потреблението. Паралелно с инвестициите в САЩ, IKEA разширява присъствието си и в Латинска Америка с магазини в Коста Рика и Панама, както и с нови обекти в Манхатън и други американски градове. Компанията експериментира и с по-малки формати като Lada - по-достъпни магазини в съществуващи търговски площи, които обещават доставка в рамките на 24-48 часа.

Икономическият растеж на Азия се очаква да остане стабилен през следващата година, въпреки предизвикателствата от по-слабото външно търсене, по-високите мита и политическата несигурност, сочи анализ, публикуван в блога на Международния валутен фонд. Според последните прогнози растежът в региона ще се забави леко — от 4,5% през тази година до 4,1% догодина. Китай, Япония и Индия ще продължат да бъдат основни двигатели на растежа, макар и с различна динамика: Китай се забавя, Япония губи инерция, а Индия запазва силен темп. Икономиките на АСЕАН ще поддържат стабилни нива от около 4,3%. Въпреки трудностите, Азия ще остане основният източник на глобален растеж, допринасяйки за около 60% от него през тази и следващата година, изтъкват авторите на анализа. През април Съединените щати повишиха ефективните митнически ставки до най-високите нива от десетилетия, които остават високи въпреки временните паузи, споразумения и възстановявания. Негативните ефекти обаче бяха силно смекчени. Износителите ускориха доставките преди прилагането на мерките, което доведе до рязък ръст през първото тримесечие, последван от охлаждане през следващите три месеца. Но историята не се изчерпва с промените в търговията и митата. Използвайки уроците от тарифите от 2018 г., производството и снабдяването се пренасочват вътре в региона, като по-голям дял от междинните стоки се насочват към и през Югоизточна Азия и други центрове. Паралелно с това регионално търговско оживление, силният цикъл, движен от изкуствения интелект, подсилва износа на високотехнологични продукти от икономики като Корея и Япония, задълбочавайки вътрешноазиатската търговия. Тези динамики се подкрепят и от монетарно облекчаване в много икономики и целенасочена фискална подкрепа в някои страни – особено Китай, Корея, Индонезия и Виетнам. Това помогна да се поддържа растежът и да се смекчи шокът от слабото външно търсене. Финансовите условия също се подобриха в голяма част от Азия, отразявайки обезценяването на долара, свитите кредитни спредове, по-високите борсови оценки и – при развиващите се икономики – по-ниските доходности по държавните облигации. Въпреки устойчивостта, редица рискове остават: възможно ново покачване на тарифите, по-строги изисквания за произход на стоките, смущения във веригите за доставки и по-тежки глобални финансови условия. Дългосрочното забавяне на производителността, застаряването на населението и последиците от пандемията отслабват традиционните двигатели на растежа. В някои страни социалното напрежение и неравенството нарастват поради липса на работни места и ограничени възможности. Основната задача пред правителствата е да превърнат настоящата устойчивост в траен и приобщаващ растеж. Това изисква политики, които смекчават текущите шокове и намаляват несигурността – чрез умерено монетарно облекчаване, гъвкави валутни курсове и целенасочени фискални мерки за подкрепа на най-уязвимите групи. Съществено значение имат и структурните реформи – по-добра бизнес среда, по-малко бюрокрация и стимули за частния сектор да инвестира и расте. За да се осигури устойчив растеж, азиатските икономики трябва да засилят вътрешното търсене, да подобрят социалните системи, да възстановят публичните финанси и да насочат капитала към най-продуктивните му употреби. По-дълбоката регионална интеграция – чрез намаляване на нетарифните бариери, разширяване на търговските споразумения и насърчаване на чуждестранните инвестиции – ще увеличи конкуренцията и ще подпомогне диверсификацията на пазарите. Само така Азия може да запази ролята си на глобален икономически двигател в условията на нарастваща несигурност. ikj.bg

През миналата, 2024 година, търговският обмен на Китай с Казахстан, Узбекистан, Таджикистан и Киргизстан вече е надхвърлил 94,8 млрд. долара. За сравнение, този на Русия с въпросните 4 бивши съветски републики, е двойно по-малък - 45 млрд. долара. Огромният обрат настъпи през 2023 година - а преди 25 години, т.е. когато Владимир Путин дойде на власт в Русия, руският търговски обмен с региона беше 5 пъти по-голям, отколкото този на Китай.
Китай изгражда инфраструктура, подписва енергийни споразумения и превръща Централна Азия в сухопътен коридор към Европа – заобикаляйки Русия. The Telegraph отбелязва: Китай се готви за сценарий, при който морските пътища могат да бъдат блокирани – например в случай на война със САЩ заради Тайван. Ето защо контролът върху сухопътния транзит през Централна Азия се е превърнал в стратегически приоритет за Пекин. От 2013 година насам Китай е вложил над 29,5 млрд. долара в инфраструктурни проекти в Централна Азия. Китай непрекъснато запълва вакуума на властта в регион, който Русия някога е смятала за своя безспорна територия. В анализ от август, 2025 година, Центърът за европейски политически анализи (CEPA) напомня, че вече станаха ясни страховете на Москва, че за да не изгуби тотално Централна Азия, ще трябва да даде отпор на Китай и то в много дългосрочен план, защото руското икономическо влияние в региона е в дългосрочен упадък.  CEPA отчита, че през 2024 година паричните преводи от Русия към Таджикистан са се увеличили с 27%. Не бива да се забравя и, че много от минаващите икономически потоци през Централна Азия заради войната в Украйна тръгват точно от Китай, така че Пекин е крайният печеливш (например, обемът на китайски износ на резервни части за моторни превозни средства, минаващ през Киргизстан за Русия, е скочил от 300 млн. долара през 2021 година на 3,1 млрд. през 2023 година).