Брутният вътрешен продукт (БВП) на България (получен като сума от тримесечните данни) се повишава през цялата 2024 г. в реално изражение с 2,8% спрямо 2023 г. БВП в номинален стойност обем достигна през 2024 г. 202,8615 млрд. лева, като на човек от населението се падат 31 479 лева (или 16 052 евро). Крайното потребление нараства в края на 2024 г. с 4,7% спрямо последното тримесечие на 2023 г. , като крайното потребление на домакинствата се повиши с 5,3% на годишна база, докато колективните (правителствените) разходи се повишиха с едва 1,8% спрямо последното тримесечие на 2023 г. (след ръст с 5% през третото тримесечие на 2024 г.). Именно солидното крайно потребление е в основата на ускорения икономически растеж през последното тримесечие на 2024 г. В същото време нетната търговия се отразява негативно на БВП през четвъртото тримесечие на 2024 г. тъй като износът на стоки и услуги се повишава слабо с 0,2% спрямо година по-рано, докато вносът нараства с 1,5% спрямо последното тримесечие на 2023 г. Бруто капиталообразуването в основен капитал (инвестициите в дълготрайни активи) спрямо година по-рано се свива с 1,5% - спад за трето поредно тримесечие.

Финансовото състояние на клубовете от елитното ниво на българския футбол е лошо - отчита загуба от 10 милиона евро, според годишният отчет на УЕФА за 2023 г. Общите приходи на 16-те отбора от Първа Лига през сезон 2023/2024 възлизат на €79 млн. Разходите пък са за €89 млн., което поставя участниците в първенството ни на загуба от €10 млн. Постъпленията на родните клубове са нараснали с 23% спрямо предходната финансова година (2022 г.), а общият минус е спаднал с €14 млн. в сравнение със същия период, когато е бил -24 млн. евро. В България най-голяма част от приходите на футболните клубове (39%) идват от търговска дейност - €31,2 млн. На второ място е перото "други приходи" (36%) - €28,4 млн., а на трета позиция са директните постъпления от УЕФА - €11,3 млн. (14%). От продажба на билети за мачовете в касата на отборите ни влизат едва €5,2 млн. (7%), а още по-малко са приходите от ТВ права - €3,1 млн. (4%). Разходите за заплати на футболистите в българските клубове възлизат на €55 млн., което представлява 69% от общия приход. Отчетено е, че възнагражденията са скочили с 11% спрямо предния сезон. Сумарната стойност на всички състезатели в Първа лига пък е €42 млн. 69% от клубовете в елита са частни, като в два от тях има поне един чужд инвеститор. В два са открити свързани собственици, което по принцип е забранено. 5 са сменили собствеността в сравнение с 2020 година.

Започна пролетния основен квалификационен REFA-курс, за обучение на специалисти, по оптимизация на работни системи и процеси, организиран от БИК Капиталов пазар ЕООД. Обучението се провежда в Центъра за международни срещи "Хелмут Бьоме" (ТУ - София). В курса участват представители на водещи в своите сектори предприятия от България. Успешно завършилите обучението получават международно признат сертификат от РЕФА Германия - водещата организация в Германия в областта на организацията на работните процеси, организацията на предприятието и развитието на бизнеса. Асоциацията е европейски лидер за професионална квалификация и консултации за оптимизиране на конкурентоспособността на икономиката, както и за условията на труд на работниците и служителите в предприятията. БИК Капиталов пазар и Българска стопанска камара са изключителни представители на РЕФА за България. Следващият курс индикативно е планиран да се проведе в гр. София в периода октомври-ноември 2025 г. Заявки за участие, провеждане на корпоративни обучения на работното място и консултации, както и повече информация: РЕФА България.

Най-малко две украински фирми развиват съвместна дейност с български държавни военни заводи. "ТЕРЕМ-Холдинг" ЕАД работи с украинската компания Rarog Airspace по разработка и производство на безпилотни летателни апарати и система за управлението им, а "ТЕРЕМ-Летец" ЕООД усвоява ремонта на съветски вертолети "Мил", съвместно с компанията MS-AVIA GRADE. Rarog произвежда бронежилетки, каски и друго предпазно оборудване. Rarog Airspace от миналата година има клон в България, като е доставила дронове за украинската армия на стойност близо 3 милиона лева. Още през миналата година беше обявено нейното партньорство с българския държавен холдинг ТЕРЕМ - с украинска помощ започна производството на FPV дронове, които могат да удрят движещи се мишени на 15 километра от стартовата си точка. Въоръжението им пък включва боеприпаси, произведени специално за целта у нас. MS-AVIA GRADE е собственост на украинския бизнесмен Роман Милешко - бивш военен пилот и бивш зам.-командир на авиацията на военноморските сили. След това влиза в бизнеса със специализиран въздушен транспорт за нуждите на хуманитарни и мироопазващи мисии в сложна обстановка. MS AVIA-GRADE е компанията, която се занимава с интеграция на оборудване за самолети и вертолети частна и държавна собственост. Може да ремонтира двигатели и авионика, а също и да произвежда нови системи. През миналата година Украйна не се възползва от възможността да вземе бракувани български Ми-24, които биха могли да бъдат приведени в летателна годност или използвани за части. Важен момент е, че в България нито "ТЕРЕМ-Летец" в София, нито "Авионамс" в Пловдив в момента имат лиценз за ремонт на вертолетите, които са съществена част от авиопарка на нашите ВВС - а вероятно и техническият капацитет не е голям. Показателен за него е доста бавното темпо на ремонтите и преди 2022 г. Затова и вероятно украинското ноу-хау ще бъде полезно на нашите специалисти.

Ел Контрол ЕООД - Стара Загора, изпълнила до момента над 70 проекта за модернизация на подстанции високо напрежение или цялостното им изграждане от незастроен терен, изгражда новата си производствена база на 16.5 дка площ и ще открие 50 нови работни места. Инвестицията е 6 млн. лева за производство на типово тествани табла Sivacon S8 и въздушно изолирани комплектни разпределителни уредби NXAIR по лиценз на Siemens. Планира се новото производство да достигне капацитет 3000 електрически табла годишно. Компанията има лиценз и произвежда продукти на световноизвестния бранд Siemens. Ел Контрол е единствен оторизиран сервиз на АВВ Motion за България и търговски представител на топ лидери на пазара като АВВ, Danfoss, Siemens, Siemens Еnergy, Rittal - за дистрибуция и интегриране на техни продукти в цялостни проектни решения.

Terna Energy, дъщерно дружество на Masdar, планира изграждането на 130-мегаватова фотоволтаична електроцентрала край село Вратица в Бургаска област. Съгласно анонсираните планове ролята на гръцкото дружество ще включва проектиране, доставка и строителство, включително изграждането на нова подстанция 33/110 kV за улесняване на свързването към мрежата. Проектът, който ще се намира на по-малко от 30 км от морския град, трябва да бъде завършен до края на 2026 година, а Terna, строителният клон на GEK Terna Group, ще отговаря за неговото изпълнение. Това не е първа реализация на компанията в страната. Към момента Terna Energy управлява два вятърни парка в България с общ капацитет 30 MW. Добавянето на фотоволтаична централа с далеч по-голяма мощност - 130 MW, значително ще увеличи портфолиото на компанията и ще затвърди позицията й в България и региона, уверени са от дружеството. Terna Energy отскоро е собственост на базираната в Абу Даби компания Masdar, специализирана в реализацията на възобновяеми енергийни проекти. Към момента инсталираните фотоволтаични централи у нас възлизат на около 4700 MW, стана ясно по време на провелия се преди по-малко от месец форум, проведен от АПСТЕ и Net-Zero Lab. Въпреки това обаче делът им в енергийния микс е 13%.

Мартин Ангелов е новият изпълнителен директор на "Холдинг БДЖ", реши Съветът на директорите на холдинга. Ангелов, който досега беше член на Съвета, е дългогодишен служител в системата на железницата, с добри познания за финансовите процеси в дружествата от холдинговата структура на БДЖ. Съветът на директорите е сменил ръководителите на пътническите и на товарните превози, което е обяснено с необходимост от промяна в подхода към управлението на дружествата.

Компанията за производството и продажбата на продукцията от електромобили „Син Карс Индъстри“ отчита сравнително стабилна загуба за 2024 г. в сравнение с 2023 г. - 277 хил. лв. спрямо 283 хил. лв. През 2024 г. „Син Карс“ е продала 15 електромобила L CITY Koffer, седем от които през първото полугодие на годината. Реализирани са приходи в размер на 1,328 млн. лв., или по 89 хил. лв. на автомобил. Продажбите се реализирани в България, Нидерландия, Германия и Сърбия. Приходите на „Син Карс“ от продажба на продукция достигат 7,61 млн. лева към края на 2024 г. при 5,641 млн. лева към края на 2023 г. Увеличението спрямо 2023 г. достига близо 35% и се дължи на увеличения обем на производството и продажбата на външни контрагенти на агрегати, модули и части, както и електромобили. Общите разходи към края на 2024 г. достигат 7,918 млн. лв. в сравнение с 5,954 млн. лв. година по-рано. Разходите за суровини и материали, свързани с производството, се увеличават значително спрямо 2023 г. - до над 7 млн. лв. от над 4,7 млн. лв., или близо два пъти, което се дължи на ръста на производството. От октомври 2023 г. и през цялата следваща година „Син Карс“ ползва револвираща кредитна линия по договор с Българска банка за развитие (ББР) с текущ размер до 2,32 млн. лв. за оборотни средства за осъществяване на дейността на фирмата и за обезпечаване с необходимите материали, суровини, стоки, части и компоненти, заплати и други разходи за основната дейност. Най-същественият резултат от дейността на компанията през 2024 г. е възможността за продължаване на преговорите със световен производител на автомобили за ползване на части и компоненти от колите на „Син Карс“, което би осигурило на компанията нови дългосрочни възможности за развитие, изтъкват от дружеството. Очаква се през 2025 г. тези преговори да бъдат финализирани.

Търговският регистър е вписал намалението на капитала на „Петрол“ АД, одобрено от акционерите още през 2019 г. Капиталът на дружеството е понижен чрез намаляване на номиналната стойност на емитираните акции от 4 лева на 1 лев. Така капиталът на компанията става 27 312 403 лева. Предишният размер беше 109 249 612 лева. Целта на ръководството е да покрие натрупани загуби през годините. При капитал в размер на почти 109,25 млн. лева към 2024 г. натрупаните загуби са за над 127,3 млн. лева. Процедурата по намаляване на капитала на „Петрол“ започна в периода 2016-2017 г., когато беше проведен обратен сплит – 4 стари акции на дружеството с номинал 1 лев бяха обединени в 1 нова акция с номинал 4 лева. Търговският регистър вписа тази промяна през 2018 г. след съдебни дела. Тогава трябваше да се пристъпи към втория етап от процедурата – намаляването на номинала на акциите от 4 лева на 1 лев. Тази стъпка е гласувана отново от общото събрание на акционерите, но са заведени дела и производството е спряно. В Търговския регистър е вписан и нов член на управителния съвет на „Петрол“ – Румен Александров Константинов, който влиза на мястото на Иван Алипиев Войновски. В последните две години компанията започва да си връща основните активи, разхвърляни из различни дъщерни дружества, след като повечето дела, заведени от синдиците на фалиралата банка КТБ, която имаше дял в дружеството, приключиха. Битката за овладяване на активите на „Петрол“ първоначално се водеше между основните акционери Денис Ершов и Митко Събев. КТБ влезе в дружеството, след като банката отпуска заеми на свързани със Събев фирми и чрез тях придобива пакет акции. След фалита ѝ бизнесменът Гриша Ганчев успя да смени ръководството и да прехвърли ключови активи на дъщерни дружества, докато синдиците започнаха съдебни дела за осребряване на вземанията. Междувременно Денис Ершов почина, а наследниците му водят дело срещу България заради имуществото му, вкл. и дела в „Петрол“. Продажбите на „Петрол“ към края на 2024 г. се свиват с почти 13% до близо 510,2 млн. лева от почти 584 млн. лева към края на 2023 г. Общите разходи се свиват с 12% до общо 515,9 млн. лева от 585,2 млн. лева година по-рано, а разходите за дейността, като се изключат финансовите разходи – с почти 14% до над 495,9 млн. лева от 576,4 млн. лева. Компанията реализира печалба в размер на почти 4,7 млн. лева към края на 2024 г. в сравнение с над 2,6 млн. лева година по-рано, или с близо 78% повече на годишна база.

Заради намаляващата ангажираност на САЩ към Европа европейски лидери одобриха плана на Европейската комисия – “Да превъоръжим Европа”, който предвижда мобилизация на до 800 милиарда евро за нуждите на отбраната. Европейската комисия ще изготви конкретни предложения, като приоритетно ще бъде разгледана идеята за предоставяне на 150 милиарда евро под формата на заеми. Обсъжда се и възможността страните членки да увеличат разходите си за отбрана, без това да влияе върху бюджетния им дефицит, което би деблокирало още 650 милиарда евро. Сред другите мерки е разрешаването на пренасочване на средства от кохезионните фондове към отбраната, но някои държави, като Италия, отказват да използват тази възможност. ЕК планира и привличане на частни инвестиции чрез опростяване на регулациите. Премиерът на Унгария Виктор Орбан обаче отказа да подкрепи общата декларация, която беше приета от останалите 26 страни членки.  Средствата по плана за превъоръжаване ще бъдат насочени към приоритетни области като ракети, противовъздушна отбрана, борба с дронове и артилерия, с цел укрепване както на европейската сигурност, така и на помощта за Украйна. През 2023-та държавите от ЕС са изразходвали около 326 милиарда евро за отбрана, което представлява 30% ръст спрямо 2021 година.

Търговският дефицит на САЩ по данни към края на януари 2025 г. се е увеличил с 34% в сравнение с предходния месец и е достигнал 131,4 млрд. долара. Това е почти два пъти повече от показателя за януари 2024 г. и представлява нов антирекорд за цялото време на статистиката на този показател, т.е. от 1992 г. насам. Тези данни се посочват в доклада на Бюрото за икономически анализи на САЩ. Анализатори, анкетирани предварително от MarketWatch, средно очакваха търговският дефицит за периода да нарасне до 128,7 млрд. долара.Това значително увеличение на дефицита по търговския баланс, се обяснява основно със значителното нарастване на покупките от страна на американските компании, които се постараха да запълнят складовете си (с необходимите за производството или търговията им стоки), преди да влязат в сила обявените от Доналд Тръмп мита върху вноса на стоки от Китай, Канада и Мексико. В резултат на посоченото, вносът в САЩ през януари във финансово изражение се увеличи с 10% спрямо декември 2024 г., до 401,2 млрд. долара. Същевременно, износът на САЩ през януари нарасна само с 1,2% спрямо предходния месец, до 269,8 млрд. долара.

Износът на Китай достига рекордни стойности от началото на годината на фона на по-високите американски мита и заплахата от допълнително търговско напрежение, предава Bloomberg. Стойността на продажбите в чужбина е нараснала с 2,3% през първите два месеца на 2025 г. до 540 млрд. долара, според данни на Главната митническа администрация. Вносът е спаднал с 8,4%, което е довело до рекорден търговски излишък от близо 171 млрд. долара. Спадът на вноса отразява вялото търсене у дома и показва как състоянието на вътрешната икономика се отразява на други държави. Китайските покупки от чужбина са отбелязали най-ниското си ниво от 2020 г. насам. Азиатската държава е силно уязвима от риска от глобална търговска война. Макар че САЩ директно поемат само около 15% от китайския износ, повече стоки се доставят там през Виетнам, Мексико и други страни. През януари и февруари компаниите в Китай са изпратили стоки за рекордните 87 млрд. долара в 10-те държави от Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН), като износът за Виетнам е достигнал най-високото ниво в историята. Покупките на фирми от Европейския съюз (ЕС) също са били повече спрямо същия период на миналата година. Ако САЩ продължат да повишават митата, това може да доведе до драстично намаляване на важен двигател на растежа, който допринесе за почти една трета от икономическата експанзия на Китай през миналата година. Дори и при сегашните си нива по-високите налози на Тръмп могат да намалят скоростта, с която нараства износът на азиатската страна до края на годината. Последното увеличение на китайските доставки за САЩ показва как заплахата от мита подтиква компаниите и в двете страни да се опитат да внесат стоки, преди администрацията на Тръмп да увеличи още повече разходите им. През първите два месеца на годината износът за САЩ се е увеличил до почти 76 млрд. долара, което е най-големият ръст от три години насам. Все пак той е под обема за същия период на 2022 г., когато пандемията от Covid-19 доведе до огромно разширяване на двустранната търговия.