Печалбата на българската банкова система нараства с 8,7 на сто на годишна база до 1,967 млрд. лева за първите шест месеца на настоящата 2025 година, сочат данните на Българската народна банка. За сравнение, през първото полугодие на миналата година банките отчетоха печалба от 1,81 млрд. лева или със 157,9 млн. лева по-малко спрямо настоящия резултат. Нетният лихвен доход спрямо същия период на миналата година се повишава с 1,1 на сто или 29 млн. лева, като в края на юни 2025 г. възлиза на близо 2,8 млрд. лева. Той се формира от приходи от лихви в размер на 3,375 млрд. лева и разходи за лихви от 613,6 млн. лева за разглеждания период. Нетният доход от такси и комисиони се увеличава с 69 млн. лева на годишна база или ръст от 8,8 на сто до 849 млн. лева. Конкретно приходите от такси и комисиони за първите шест месеца на тази година достигат 1,102 млрд. лева, докато разходите за такси и комисиони възлизат на 253,9 млн. лева, показва справка на БТА в данните на БНБ. През второто тримесечие на 2025 г. активите на банковата система нарастват с 4,3 млрд. лв. (2,2 на сто) и в края на юни възлизат на 201,9 млрд. лева. Брутният кредитен портфейл (нефинансови предприятия, домакинства, други финансови предприятия и държавно управление) на банковата система нараства с 3,3 млрд. лв. на тримесечна база (2,9 на сто) до 117,4 млрд. лв. Увеличават се предимно кредитите за домакинства - с 2,7 млрд. лв., или ръст 5,3 на сто (в това число с 2,4 млрд. лв. при кредитите, обезпечени с жилищен имот). Растеж отбелязват и кредитите за нефинансови предприятия - с 617 млн. лв. (1,1 на сто), и за други финансови предприятия - с 58 млн. лв. (0,6 на сто), а тези за сектор държавно управление намаляват с 13 млн. лв. (1,5 на сто). Брутните необслужвани кредити и аванси в края на юни възлизат на 3,941 млрд. лв. (3,813 млрд. лв. в края на март), а делът им в общата сума на брутните кредити и аванси е 2,99 процента (2,96 процента в края на март). Нетната стойност на необслужваните кредити и аванси (след приспадане на присъщата им обезценка) в края на юни е 1,950 млрд. лв. (1,880 млрд. лв. в края на март) и делът ѝ в общата нетна стойност на кредитите и авансите е 1,52 процента (1,50 процента в края на март). През второто тримесечие на 2025 г. депозитите в банковата система се увеличават с 3,8 млрд. лв. (2,3 на сто) и в края на юни достигат 170,6 млрд. лв. Нарастват депозитите на домакинства - с 2,4 млрд. лв. (2,6 на сто), на кредитни институции - с 1,1 млрд. лв. (7,2 на сто), и на сектор Държавно управление - със 724 млн. лв. (18,2 на сто). Намаляват депозитите на нефинансови предприятия (с 314 млн. лв., 0,6 на сто) и на други финансови предприятия (със 137 млн. лв., 2,9 на сто). Разходите за обезценка на финансови активи, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата, са 249 млн. лв. за първите шест месеца на 2025 г., или с 28 млн. лв. (10 на сто) по-малко спрямо същия период на 2024 година.

317 нови инвестиции са реализирани в лозаро-винарския сектор у нас. Те са субсидирани с 38 милиона лева, показват актуалните данни на Държавен фонд "Земеделие" за периода 2023-2027 година.На този фон винопроизводителите у нас отчитат по-ниски добиви тази година. Работещите в бранша споделят, че отглеждането на лозарски масиви става все по-трудно, а причината е в засушаването през последните години. Въпреки трудностите, инвестиции не липсват, голяма част от тях, благодарение на различни субсидии. Въпреки по-малкия очакван добив тази година, миналата 2024-а е била по-слаба за производителите на винено грозде у нас, коментираха от Националното сдружение на българските лозари (НСБЛ).

Търсенето на мед нараства по-бързо, отколкото индустрията до момента очакваше. Причината е в това, че и цифровата, и "зелената" революции изискват огромни количества електричество и по цял свят се правят мултимилиардни инвестиции в модернизация и разширяване на електрическите мрежи по света, пише "Ройтерс" в свой анализ. Доставките от основни производители като Чили и Демократична република Конго са ограничени поради липса на инвестиции в нови мини, което създава условия за продължителен период на високи цени. Някои анализатори прогнозират, че цените на медта ще достигнат рекордни нива над 12 000 долара за тон до края на десетилетието - увеличение от 23% спрямо сегашните нива около 9700 долара за тон. Американският президент Доналд Тръмп реши да изключи рафинираната мед от новите си 50-процентови мита - за разлика от завършените или полузавършените медни продукти като кабели и подобни. България също е фактор в глобалната верига на доставки. В нашата страна се произвеждат около 14% от европейската мед и в добива и преработката на мед у нас са заети хиляди. Най-голямата компания в сектора в световен мащаб - Aurubis, има огромен медодобивен завод. Тя инвестира стотици милиони евро в модернизация и увеличаване на капацитета му - ясен знак, че очакванията са търсенето да не стихва скоро. Купувачите търсят алтернативи, но превъзходната проводимост, издръжливост и гъвкавост на медта я правят трудна за заместване. Според Международната енергийна агенция инвестициите в електрическите мрежи се прогнозира да надхвърлят 400 милиарда долара тази година, след рекордните 390 милиарда долара през 2024 г. Консултантската компания BMI очаква търсенето на мед за модернизация на електропроизводството и преносните мрежи глобално да нарасне до 14,87 милиона тона до 2030 г. от 12,52 милиона тона тази година. Необходимостта от устойчиви мрежи е особено остра в региони с бърз растеж на центрове за данни, захранващи изкуствен интелект и машинно обучение. Консултантската компания CRU очаква търсенето на мед от центрове за данни да достигне 260 000 тона тази година, нарастване от 78 000 тона през 2020 г. и над 650 000 тона до 2030 г. Електрическите превозни средства също изискват значително повече мед от традиционните автомобили с двигатели с вътрешно горене. BMI прогнозира търсенето на мед за електрически превозни средства да скочи до 2,2 милиона тона през 2030 г., в сравнение с 1,2 милиона тона през 2025 г.

Водещият европейски доставчик на интегрирани фотоволтаични решения с български корен Sunotec и глобалният лидер в областта на системите за съхранение на енергия и инвертори Sungrow подписаха стратегическо споразумение. Негов предмет е внедряването на система за съхранение на енергия, използващи батерии (BESS) с общ капацитет от 2,4 GWh в рамките на множество проекти в Европа. Съгласно споразумението, Sungrow ще достави световно признатата система PowerTitan 2.0 заедно с инверторната технология SG350HX-20 и MVS, които ще бъдат използвани в хибридни фотоволтаични проекти. Съвместните реализации включват няколко мащабни инсталации в рамките на нашата страна. Част от тях ще бъдат финансирани по националната програма RESTORE, поставяйки основите и на първия BESS проект у нас с участието на китайската Sungrow. Капацитетът от 2,4 GWh ще има ключова роля за повишаване на стабилността на електроенергийната мрежа, подобряване на интеграцията на възобновяеми източници и надеждността на соларните проекти, изпълнявани от Sunotec в България и Европа.

През 2009 година германската верига магазини Lidl започна строежа на своята централа в България, като за локация избра софийското село Равно поле. Петнадесет години по-късно, след стабилно пазарно присъствие и разрастване на мрежата, компанията премести централата си в значително по-урбанизирана зона - бизнес комплекса Garitage Park в южната част на София, над квартал "Младост". От компанията обясняват, че досега служителите в Централата са били разпределени между две офис сгради на различни локации - в с. Равно поле и в Бизнес парка. Новият офис е с площ от 10 000 кв. м. Новата централа в Garitage Park в София значително улеснява достъпа до работното място и осигурява повече удобство, гъвкавост и усещане за принадлежност към съвременна, вдъхновяваща и динамична работна среда.

Съветът на директорите на контролираната от "Газпром" сръбска петролна компания НИС продава бизнеса си в България, тъй като изпитва затруднения с операциите по веригата в страната, се посочва в публикувания от НИС периодичен финансов отчет. НИС има верига от 22 бензиностанции в България, които оперират под марката "Газпром". През първата половина на 2025 г. пазарният дял на НИС в общия пазар на горива в България е 2,6%, а делът ѝ в пазара на дребно е 1,9%. Преди дни министерството на финансите на САЩ отложи за пети път планираните санкции срещу петролната компания на Сърбия (НИС - Naftna Industrija Srbije), чийто мажоритарен собственик е руската група Газпром. Този път отлагането е в срок само от един месец, а не с поисканите от сръбските власти 180 дни. НИС беше включена в американския списък на компаниите, засегнати от санкциите срещу руския енергиен сектор, през януари т.г. Причината беше връзката ѝ с руската Газпром нефт, която е под западни санкции заради руската инвазия в Украйна. Около 45 процента от НИС са собственост на Газпром нефт, приблизително 11 на сто притежава нейната компания майка Газпром и близо 30 на сто са собственост на сръбското правителство. Останалите акции са в ръцете на дребни акционери. НИС е оператор на единствената петролна рафинерия на Сърбия в Панчево край Белград. Съоръжението е с годишен капацитет от 4,8 милиона тона и покрива по-голямата част от нуждите на страната. Сърбия продаде дял от 51 процента от НИС на Газпром през 2008 г. за 400 милиона евро. На 26 февруари Газпром нефт прехвърли дял от около 5,15 процента от НИС на Газпром с цел да избегне санкции. Преди дни НИС избра нов председател и заместник председател на Съвета на директорите на дружеството, които представляват сръбското правителство. Освен това в ход е процесът по избиране на двама независими членове на Съвета на директорите - всичко това е с цел да се изпълнят изискванията на OFAC (Служба за контрол на чуждестранните активи на министерството на финансите на САЩ) за управлението на компанията, се добавя в изявление на НИС, цитирано от в. "Данас".

Сагата с акциите на държавата в Пловдивския международен панаир започва отначало. Софийският апелативен съд (САС) е отменил решението на Софийски градски съд, който преди година обяви за нищожно прехвърлянето на 29% от акциите на община Варна към частното дружество "Пълдин Туринвест" АД, в което бизнесменът Георги Гергов е мажоритарен собственик. Делото се връща за разглеждане от друг състав на СГС. Така акциите на варненската община отново може да минат в ръцете на Гергов и той да стане едноличен собственик на Пловдивския панаир. Въпросните 29% в капитала на панаира бяха прехвърлени на частното дружество "Пълдин Туринвест" от бившия кмет на Варна Иван Портних. Заради това прехвърляне имаше производство срещу Портних, но прокуратурата го прекрати. Съдбата на държавния дял в Пловдивския панаир трудно може да се проследи заради безкрайните дела, които се водят от години. Второто правителство на ГЕРБ подари държавните 29% от панаира на община Варна, за да ги замени срещу т.нар. "дупка" в центъра на Варна, притежавана от Георги Гергов. През 2017 г. варненският общински съвет гласува акциите да се върнат на държавата, но доста по-късно се разбра, че кметът Иван Портних не ги е върнал. През 2022 г. община Варна тръгна да ги апортира в дружеството "Пълдин туриинвест", също под контрола на Гергов, но Агенцията по вписванията отказа да регистрира прехвърлянето. От своя страна Гергов обжалва отказа на агенцията, а Пловдивският окръжен съд се произнесе в негова полза. Софийски градски съд обаче блокира сделката през юли 2024 г., с което акциите отново се оказаха собственост на община Варна. Със същото решение СГС отхвърли иска на Министерството на икономиката срещу община Варна за правата върху 29% от панаира.

Бившият президент Росен Плевнелиев влиза в надзорния съвет на ИТ компанията „Телелинк Бизнес Сървисис Груп“ АД с мандат до 28 август 2027 г. Плевнелиев е предложен за член на надзорния съвет на дружеството на мястото на Иво Евгениев, който е поискал да бъде освободен. Рокадата ще бъде гласувана на извънредно общо събрание на акционерите на „Телелинк Бизнес Сървисис Груп“, което е свикано за 17 септември 2025 г. в София. Компанията предлага годишното брутно възнаграждение на новия член на надзора ѝ да възлиза на 30 хил. лева, а гаранцията за управление е в размер на тримесечното му брутно възнаграждение, т.е. 7500 лева.

Комисията за финансов надзор (КФН) е одобрила за регистрация и търговия на Българската фондова борса (БФБ) последната емисия облигации на „Ти Би Ай Банк“ АД – най-голямата, издавана от банката досега. Предстои ръководството на борсата да допусне емисията за търговия и да определи стартова дата. С решение от 30 юли регулаторът одобрява проспект за допускане до търговия на регулиран пазар на облигациите. Емисията е в размер на 34 млн. евро, разпределени в 340 броя лихвоносни, поименни, безналични, неконвертируеми, първостепенни, непривилегировани, необезпечени, свободнопрехвърляеми облигации, структурирани да отговарят на изискванията за инструменти на приемливи задължения. Номиналът на една облигация е 100 хил. евро. Годишната лихва по книжата е 7,6%, платима на всеки 6 месеца. Главницата е платима еднократно на датата на падежа – 7 септември 2028 г., като срокът на облигационния заем е 42 месеца. Емитентът има право да упражни кол опция една година преди падежа на облигациите и право на данъчна кол опция и кол опция при дисквалификация на облигациите като инструмент на приемливите задължения. „Ти Би Ай Банк“ обяви пласирането на облигациите през март т.г. Емисията е презаписана със заявки за близо 40 млн. евро – много над първоначалната цел от 10-20 млн. евро. В края на юни от банката съобщиха, че са направени купонни плащания към инвеститорите в нейни MREL облигации с падежи през юни, септември и декември 2026 г. за общо 1,6 млн. евро. Финансовата институция е привлякла 84 млн. евро през последните четири години от продажба на различни инструменти, като е предоставила доходност от 5,25% до 9,5%. Към моменат на БФБ се търгуват четири други облигационни емисии на банката.

Бившият подуправител на Българската народна банка (БНБ) Калин Христов става член на надзорния съвет на най-голямата банка у нас - Банка ДСК. Тъй като Банка ДСК е под директния надзор на Европейската централна банка, назначението на Христов е одобрено първо от Франкфурт. От 2009 г. до 2023 г. Христов беше подуправител на централната банка с ресор управление "Емисионно", което управлява валутният борд. С влизането на България в еврозоната от 1 януари 2026 г. бордът ще отпадне. От 2003 г. до 2009 г. Христов бе съветник на управителя на БНБ Иван Искров. През 2013 г. президентът Росен Плевнелиев назначи Христов за служебен министър на финансите, като в неговия мандат бяха въведени правилата за намаляване на парите на държавните фирми в КТБ, която впоследствие фалира през 2014 г.

Макроикономическият ефект от тарифния шок вследствие на търговската сделка на ЕС със САЩ се очаква да намали годишния брутен вътрешен продукт (БВП) на Европейския съюз (ЕС) с 0,5%. Това посочва в анализ Симеон Дянков, председател на Фискалния съвет. Преките годишни загуби от мита вероятно ще възлязат на 3–5 млрд. евро. Спадът от 0,5% в БВП на ЕС се превръща, при типична еластичност на приходите спрямо БВП от ~0,4%, в 0,2% по-малко данъчни приходи от БВП. За ЕС това са приблизително 30 млрд. евро годишно пропуснати постъпления от ДДС, данък върху доходите на физическите лица и корпоративен данък, става ясно от анализа. Общо годишните загуби на приходи възлизат на около 34 млрд. евро, като загубите ще бъдат неравномерни за различните държави. Германия, Ирландия, Нидерландия, Белгия и Италия, които са силно зависими от износа, ще загубят най-много приходи, докато ефектите за южните и източните държави като България ще бъдат смекчени от по-малкия дял на продажбите в САЩ. По-високите разходи за внос на енергия водят до повишаване на цените на енергията на вътрешния пазар. Ако правителствата повторят ценовите ограничения от 2022-2023 г., субсидиите биха могли да струват 0,3-0,5% от БВП или още 45 млрд. евро годишно. Комбинираният ефект върху фискалните баланси на ЕС е в размер на 75-80 млрд. евро (≈ 0,4%-0,5% от БВП на ЕС). За големите износители (Германия, Нидерландия, Ирландия) фискалният дефицит може да се увеличи с 0,6-0,8% от БВП; за Франция, Испания и Италия с 0,3-0,5% от БВП; за по-малките държави от Централна и Източна Европа като България с 0,1-0,2% от БВП. Шокът изтласква няколко държави над тавана на дефицита от 3% от БВП, които преди бяха малко под него. Очаква се Брюксел да предостави допълнителни клаузи за гъвкавост, обвързани с „извънредни обстоятелства“ и да отчете разходите за енергийна сигурност като еднократни. Търговската сделка на ЕС със САЩ, постигната след преките преговори с американския президент Доналд Тръмп и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, включва:
1.     15% „всеобхватно” мито върху ~70% от износа на ЕС (автомобили, чипове, фармацевтични продукти и др.), докато митото от 50% върху стоманата и алуминия в ЕС остава.
2.     ЕС намалява митата си за автомобили от 10% на 2,5% и обещава допълнителни намаления на митата за избрани стоки от САЩ.
3.     Ангажименти за допълнителни покупки на американски втечнен природен газ, петрол и ядрено гориво на стойност 638 млрд. евро (750 млрд. долара) за периода 2025–2028 г.; и около 600 млрд. долара инвестиции от ЕС в САЩ.

Федералният резерв не се вслуша в призивите на президента Доналд Тръмп да намали рязко разходите по заемите и отново остави основния си лихвен процент без промяна за пети пореден път. Централната банка очаквано обяви, че запазва основната си лихва в диапазона 4.25 - 4.5%, като обоснова решението със "стабилния" пазар на труда и "умерено повишената" инфлация. Решението на Фед идва на фона на многократни опити на Тръмп да упражни натиск за намаление на основната лихва, която според него трябва да е на ниво 1%. Миналата седмица американският президент посети централата на Фед и отново настоя за облекчаване на паричната политика, като същевременно разкритикува Пауъл, че Фед е превишил бюджета си за реновиране на сградите си на стойност 2.5 млрд. долара. На пресконференция след заседанието председателят на Фед Джером Пауъл заяви, че икономическият растеж се е забавил през първата половина на 2025 г. заради по-слаби потребителски разходи. Той предупреди и за "риск от влошаване на пазара на труда в идните месеци". По последни данни американската икономика се е разширила с годишен темп 3% през второто тримесечие, след като през първото се сви с 0.5%. И в двата случая обаче данните бяха силно повлияни от смущенията в търговските потоци заради митата - в началото на годната от рекорден ръст на вноса заради презапасяване, а впоследствие от неговия спад. Миналата година лихвите бяха намалени общо с 1 процентен пункт, но допълнителни понижения не последваха през 2025 г. Една от основните причини са опасения, че митата, наложени от Тръмп, могат отново да повишат инфлацията. През юни ръстът на цените в най-голямата икономика се ускори до 2.7% в сравнение с 2.4% предходния месец. Според Пауъл фирмите доставчици сега поемат само малка част от разходите за митата, а основната тежест пада върху търговците на дребно. Митата обаче вече "започват да се отразяват и в потребителските цени", отбеляза той. Доходността по държавните облигации се повиши след решението, а основни борсови индекси като S&P 500 и Dow Jones изгубиха натрупания ръст от по-рано през деня и затвориха с лек спад. Доларът поскъпна с над 1% спрямо кошница от няколко основни валути и е напът да отбележи най-добрата си седмица от 2022 г.

Big Pharma, или мултинационалните фармацевтични компании - AstraZeneca, Pfizer и други, са похарчили рекордна сума за лекарства, разработени от китайски биотехнологични компании тази година, което подчертава как индустрията е все по-зависима от Китай, въпреки че страната е изправена пред американски мита. По данни от Financial Times Китай е участвал в 18% от лицензионните сделки на мултинационални компании в световен мащаб досега тази година спрямо 17% през миналата година, което е най-големият му дял до момента според доклад от този месец на инвестиционната банка Jefferies. Една трета от стойността на сделките също идва от Китай, което е рекорден резултат. При такава сделка фармацевтична компания плаща на китайска биотехнологична фирма за изключителни права да продава лекарство в ранен стадий на развитие, обикновено извън азиатската държава. Ако лекарството премине успешно през клинични изпитвания, китайската компания може да спечели още повече. В такива ситуации администрацията на Тръмп не гледа безучастно. Вашингтон вече обмисля да въведе безпрецедентни мита за фармацевтичния сектор в глобален мащаб. Президентът Доналд Тръмп заяви миналата седмица, че тези мита, предложени през април, могат да бъдат обявени до края на юли. В регулаторни документи от април насам фармацевтични компании предупредиха акционерите си, че така наречените "мита по Раздел 232" представляват заплаха за печалбите. PhRMA, лобистката група на фармацевтичната индустрия, заяви, че повечето фармацевтични съставки, внасяни в САЩ, идват от Европа. AstraZeneca в писмо от 7 май до администрацията на Тръмп посочи, че внася лекарства само от Европа. "AstraZeneca не внася лекарства от Китай."
"Китай изпреварва САЩ" в биотехнологичните иновации и това представлява опасения за националната сигурност на САЩ. Несъмнено има някои рискове, свързани от военна гледна точка и гледна точка на биосигурността, свързани с най-модерните клетъчни и генни технологии." В същото време лобистите и компаниите не споменават китайските лицензионни споразумения в своите аргументи срещу митата. Въпреки това според анализ на Morgan Stanley от 15 юли именно AstraZeneca е сред най-активните в тази посока. Компанията е сключила сделки на стойност поне 13.6 млрд. долара с пет китайски биотехнологични фирми само през тази година. През юни тя обяви мащабна сделка за 5.2 млрд. долара със CSPC Pharmaceuticals за разработване на няколко нови лекарства. Дотук картината с фармацевтичното надмощие не изглежда толкова лошо, но след като други американски фармацевтични компании като AbbVie, Merck, Pfizer и Regeneron също сключиха лицензионни сделки за милиарди долари през първата половина на 2025 г., притеснението за зависимост от Китай основателно е възможно да се засили. Pfizer сключи най-голямото китайско лицензионно споразумение тази година. Сделката е на стойност 6 млрд. долара с 3Sbio за разработване на лекарство срещу рак. Pfizer заяви, че планира да произвежда лекарството в САЩ. Според Jefferies международните фармацевтични компании се сблъскват с намаляващи цени на лекарствата и изтичащи патенти. Това са част от причините да се обръщат към Китай. Китайските фармацевтични производители също търсят начини за разширение в глобалния пазар, след като бяха принудени да понижат цените на иновативни лекарства, за да се класират за националната схема за здравно осигуряване на Китай, част от кампанията на Пекин за понижаване на цените на лекарствата. Най-доброто послание към администрацията на Тръмп би било, че когато една страна инвестира в биотехнологии, целият свят се ориентира към нея. Паралелно със случващото се финансовата криза в биотехнологичния сектор на Китай, която беше особено остра през 2024 г., накара компаниите да търсят сделки с чуждестранни групи за финансиране на скъпи клинични изпитвания в чужбина. В резултат на това компаниите се радват на растеж на цените на акциите си, като индексът Hang Seng Biotech отчете 79% възвръщаемост тази година, доста над 24,6%, колкото е доходността на основния борсов индекс на Хонконг Hang Seng. Докато администрацията на президента Тръмп използва натиск върху компаниите от фармацевтичния сектор, за да намали цените на лекарства в САЩ, Китай прилага привлекателен подход да прави разработването на лекарствата по-евтино и по-бързо. Според нея причината толкова много инвестиции да отиват в Китай е, че правителството там активно подкрепя сектора, докато американското не го прави.