Преките чуждестранни инвестиции у нас вълизат на 1,485 млрд. евро за периода януари - ноември 2024 година, сочат предварителните данни на Българската народна банка (БНБ). Нетният поток на преките вложения е с 56,3 на сто по-нисък спрямо същия период на предходната 2024 година. За сравнение, за периода януари - ноември 2023 година нетният поток на преките инвестиции в страната е бил положителен в размер на 3,398 млрд. евро или с 1,912 млрд. евро повече спрямо настоящия резултат. Чуждестранните инвестиции за първите 11 месеца на 2024 година се равняват на 1,5 процента от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната при 3,6 от БВП през същия период на предходната година. През месец ноември 2024 година нетният поток на преките инвестиции в страната е положителен, като възлиза на 242,9 млн. евро. През същия месец на 2023 година потокът е бил отрицателен в размер на 168,7 млн. евро. Най-големите нетни положителни потоци по преки инвестиции в страната за януари - ноември 2024 г. са от Австрия (406,6 млн. евро), Нидерландия (327,5 млн. евро) и Гърция (282,4 млн. евро), а най-големите нетни отрицателни потоци - към Люксембург (294,5 млн. евро) и САЩ (209 млн. евро).

Откакто се води статистика за регистрираната безработица в България, за първи път, броят на регистрираните безработни в края на декември е под 150 хиляди. (148 248). Според данните, равнището на регистрираната безработица през декември е 5.23%, което представлява намаление с 0.4 процентни пункта спрямо същия месец на предходната 2023 година. През декември общо 8 894 безработни лица са намерили работа. Освен тях, 279 души от групите на заети, учащи и пенсионери също са намерили реализация с помощта на трудовите посредници.

През четвъртото тримесечие на 2024 г. новорегистрираните правни единици в страната са 11 143, а влезлите в процедура по несъстоятелност/фалит и обявилите банкрут са общо 1165. Това сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). В сравнение със същото тримесечие на 2023 г. общият брой на новорегистрираните се увеличава с 4.8%, а този на банкрутиралите - с 19.2%. НСИ посочва, че в сравнение с трето тримесечие на 2024 г. новорегистрираните фирми са се увеличили с 4.7%. Тези обявили бранкрут пък се увеличават с 31,9 пункта. Според данните на НСИ най-много са фалитите в сектор Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети" - 86.3%. При обявените в несъстоятелност отново най-голям брой попадат в сектор "Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети" - 89.2%.

Украинският парламент разреши закупуването на два руски ядрени реактора от България. Комисията по енергетика в Украйна подкрепи законопроект, който има за цел да подобри бизнес средата в страната, но който съдържа и промени в последния момент и дава зелена светлина за купуването на два стари руски ядрени реактора за разширяване на АЕЦ „Хмелницки". АЕЦ „Хмелницки" е построена в югозападната част на Украйна в началото на 70-те години на миналия век по времето на Леонид Брежнев. Заради аварията в Чернобил тя не работи напълно. През 2023 г. започват преговорите за закупуване на два руски реактора, първоначално закупени за АЕЦ „Белене" в България. Планираната покупка има плаваща цена от поне 600 млн. евро.

Благодарение на осигурените рекордни финансови средства в икономическата рамка за транспорт за 2024, както и предоставените заеми от Столична община, Столичен автотранспорт, Столичен електротранспорт, Метрополитен завършват 2024 г. с 22.7 млн. печалба по предварителни данни на Центъра за градска мобилност. Това осигурява необходимите финансови средства да се подобрят условията на труд в депата, да извършат ремонтите и да подобрят чувствително средата за работа на своите служители, без да има нужда от допълнителни заеми.

През последните няколко години "Неохим" трудно се свързва с модерен производител на торове. От края на 2022 г. отделни инсталации в предприятието периодично аварират и спират работа. Затова и решението на далеч по-успешния му конкурент "Агрополихим" да влезе като акционер в димитровградския завод чрез дъщерното си дружество "Рея венчърс" на пръв поглед изглежда странно. Компанията обаче е убедена, че "Неохим" има своето място на пазара, а тя може да помогне с технологично ноу-хау, както и с решения за намаляване на въглеродните емисии, които ще имат все по-голяма тежест в себестойността на продукцията. Това е причината за сключения миналата есен договор с чешката Agrofert, според който "Рея венчърс" придобива българското й дружеството "Феборан", което от своя страна държи 20.3% от акциите в "Неохим". Сделката беше одобрена от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) в края на декември и се финализира тази седмица. Начело на "Феборан" като управител застава Димитър Лексин, който е финансов директор и член на борда на "Агрополихим" и изпълнителен директор на "Рея венчърс". Заедно с придобития междувременно миноритарен пакет на Българската фондова борса общото участие на "Рея венчърс" в "Неохим" достига 24.03%. "Феборан" стана собственост на Agrofert в средата на 2023 г., когато чешката компания придоби азотния бизнес на австрийския химически концерн Borealis. Наред с производствени активи, търговска и дистрибуторска мрежа в пакета влизаше и българското дружество. Няколко месеца по-късно от "Агрополихим" получават индикации, че Agrofert има интерес да продаде "Феборан" (съответно дела си в "Неохим"). След одобрение на сделката от КЗК и изтичане на срока за обжалване продажбата на практика е приключена веднага. Модернизацията на димитровградския завод ще изисква значителни инвестиции - от порядъка на няколко десетки милиона евро, по оценка на новия акционер. А това ще означава, че дружеството ще трябва да спре изплащането на дивиденти за няколко години. По пътя на технологичното обновление обаче "Агрополихим" може да помогне. Заводът в Девня е практически преобразен след приватизацията, като досега в него са инвестирани над 600 млн. лв. Още през 2005 г. в цеха за азотна киселина бяха внедрени катализатори, които значително намаляват емисиите на диазотен оксид - газ с много висок парников потенциал. В момента компанията работи по амбициозен проект за удвояване на капацитета на цеха за азотна киселина чрез изграждане на нова линия. "Агрополихим" може да е полезен в решаването и на друго предизвикателство - затягащите се изисквания за въглеродни емисии. "Неохим" продължава да използва природен газ за производството на амоняк - един от междинните продукти за производството на амониев нитрат, но с времето безплатните квоти в рамките на Европейската схема за търговия с емисии плавно намаляват. В същото време през 2030 г. в сила ще влезе Директивата за възобновяеми енергийни източници (RED III), която изисква поне 42% от суровините да бъдат с неорганичен произход - т.нар. зелен амоняк. Тъй като той обаче е 2-3 пъти по-скъп от традиционния "сив" амоняк и няма как да се компенсира по веригата на доставка до крайния продукт, очакванията са това изискване да бъде смекчено и да се позволи използването на "син" амоняк - той също се прави от природен газ, но въглеродните емисии се улавят и се съхраняват. Още преди години "Агрополихим" започна да внася амоняк, вместо да си го произвежда сама от природен газ, за което си изгради и терминал на пристанището в Девня. Неотдавна пък се насочи към "син" амоняк, което й позволява да произвежда амониев нитрат с намален въглероден отпечатък и да остане конкурентна на пазара. Сега дистрибуцията на амоняк се очертава като нов бизнес сегмент, който компанията ще развива паралелно с основната си дейност. Компанията планира да купи 100 железопътни цистерни за транспортиране на амоняк, които трябва да пристигнат от есента на тази година до пролетта на 2026 г. Инвестира и в подобряване на вътрешнозаводската железопътна инфраструктура, което ще увеличи капацитета й за обработка на жп товари. Дали димитровградският завод ще се възползва от тези възможности и изцяло ще изключи природния газ отново зависи от ръководството на компанията. На пазар като българския, където двата основни играча имат общо 70-80% пазарен дял, излизането на единия ще създаде пазарен вакуум. Затова "Агрополихим" има за цел да запази завода в Димитровград работещ със своя пълен производствен капацитет.

Торовият гигант „Агрополихим“ АД - Девня ще започне производство на електроенергия чрез оползотворяване на остатъчната топлинна енергия от своите производствени процеси. Това става ясно от предложение за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), свързано с новата инвестиция. Производствените инсталации на „Агрополихим“ използват прегрята водна пара като основен енергиен източник за различни технологични процеси. Тя е ключова за: Концентриране на фосфорна киселина, Обработка на амониев нитрат, Производство на фосфорни и комплексни торове и спомагателни производствени дейности. Инвестиционното предложение предвижда монтирането на два турбогенератора, които ще преобразуват остатъчната топлинна енергия в електрическа енергия. Чрез тях парата с високо и средно налягане (110 атм. и 40 атм.) ще се разширява до необходимите за производството параметри, като в този процес ще се генерира електроенергия  използвана изцяло за нуждите на производствените инсталации на „Агрополихим“ АД. Очаква се това да доведе до: Намаляване на външното електропотребление с до 40 %, Оптимизиране на разходите за енергия и подобряване на енергийната ефективност на завода. „Агрополихим“ АД е водещ производител на торове в България и ключов играч на пазара в Югоизточна Европа. Компанията продължава да инвестира в иновации и устойчиви решения, които повишават не само икономическата ефективност, но и намаляват екологичния отпечатък на производството.

Нови временни директори поемат управлението на Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ) и "БДЖ-Товарни превози" след тежкия жп инцидент край Локорско, при който двама железничари загинаха. Вицепремиерът и министър на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов е приел оставките на управителят на "БДЖ-Товарни превози" инж. Християн Кръстев и на генералния директор на НКЖИ инж. Стоян Стоянов, който се задържа на поста 5 месеца. За директор на НКЖИ е назначен Александър Вецков, който досега беше директор "Електроразпределение" в националната компания. Чавдар Трендафилов поема ръководството на "БДЖ-Товарни превози". Той идва от "БДЖ-Пътнически превози", където бе директор на подвижния железопътен състав. Двамата са назначени временно на постовете до провеждането на конкурс за избор на ново ръководство.

Комисията за финансов надзор (КФН) определи минималната доходност за задължителните пенсионни фондове за периода от 30.12.2022 г. до 31.12.2024 г. Всички фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване са постигнали доходност за посочения период над определеното минимално равнище на доходността за съответния вид фонд. Данните показват, че универсалните пенсионни фондове (УПФ) приключват 24-месечния период с положителна минимална доходност от 3.94%, при професионалните пенсионни фондове тя е 3.83%. С най-висока доходност при универсалните пенсионни фондове е УПФ "Топлина" с 9.71%. На второ и трето място са УПФ "ДаллБогг: Живот и Здраве", който е с 9.36% и "УПФ ОББ" с 7.74%. На следваща позиция е "ЗУПФ Алианц България" с 7.34%, следвана от УПФ "ЦКБ-Сила" с 6.76% и УПФ "Съгласие" - 6.74%. С доходност на годишна база от 6.55% е УПФ "Доверие", а УПФ "ПОИ" е с 6.43%. УПФ "ДСК-Родина" е с 6.38%, следвана от "УПФ - Бъдеще" е с 6.07%. При професионалните пенсионни фондове, ППФ "Топлина" също заема първата позиция с доходност от 10.90%. На следащо място се подрежда ППФ "ДаллБогг: Живот и Здраве" с 8.69%. На трето и четвърто място се нарежда съответно "ППФ ОББ" с 8.32% и "ЗППФ Алианц България" с 7.64%, следвана от ППФ "ПОИ"* с 6.94%. ППФ "ДСК-Родина" е с доходност от 6.79%, а "ППФ - Бъдеще" е с 6.51%. На следваща позиция е ППФ "Доверие" с 6.29%. С доходност на годишна база от 5.43% е ППФ "Съгласие", следвана от ППФ "ЦКБ-Сила" с 5.28%. ДПФ "Топлина" е пенсионният фонд, който е с най-висока доходност на годишна база за периода 30.12.2022 г. до 31.12.2024 г. и при доброволните пенсионни фондове, а имено - 11.77%. ДПФ "ДаллБогг: Живот и Здраве" заема втората позиция с 9.25%. На трето място е "ДПФ ОББ" с 8.74%, следвана от "ДПФ - Бъдеще" с 7.97%. "ДПФ Алианц България" е с 7.61%. на следваща позиция е ДПФ "ПОИ"* с 7.39%. ДПФ "ДСК-Родина" е с доходност на годишна база от 7.24%. ДПФ "Доверие" е с 6.87%, следвана от ДПФ "ЦКБ-Сила" с 6.77% и ДПФ "Съгласие" с 6.51%.

Международният валутен фонд (МВФ) повиши прогнозата си за растежа на световната икономика през 2025 г. с 0,1 процентни пункта до 3,3 на сто спрямо 3,2 на сто, прогнозирани от организацията през октомври 2024 година. В новия си доклад относно перспективите пред икономиката в световен мащаб, МВФ прогнозира глобален икономически ръст от 3,3 на сто и през 2026 година. Прогнозираният ръст за 2025 г. и 2026 г. е под средното историческо равнище от 3,7 на сто. Фондът запазва своята оценка за растеж на световната икономика от 3,2 на сто през 2024 година. Световната икономика остава стабилна, въпреки че след представянето на октомврийските прогнози бяха огласени разочароващи данни за състоянието на икономиките на някои страни от Европа и Азия. За САЩ, МВФ преразгледа към повишение с 0,5 процентни пункта прогнозата си за ръста на най-голямата икономика в света през тази година. Международната организация предвижда ръст от 2,7 на сто на американската икономика през 2025 г. при 2,2 на сто, прогнозирани през октомври. За 2026 г. Международният валутен фонд прогнозира, че икономическият ръст на САЩ ще се забави до 2,1 на сто. За еврозоната МВФ понижава прогнозата си за тази година с 0,2 проценти пункта спрямо октомври и предвижда икономиката на валутния съюз да нарасне с 1 на сто през 2025 година. За 2026 г. прогнозата на Фонда е, че в еврозоната ще бъде постигнат икономически растеж от 1,4 на сто. По отношение на Германия, която е най-голямата икономика в еврозоната, МВФ понижава с 0,5 процентни пункта прогнозирания през октомври икономически ръст. Германската икономика ще нарасне с 0,3 на сто през текущата година, сочи оценката на МВФ. За 2026 г. международната организация също понижава прогнозата си за германския икономически растеж - с 0,3 процентни пункта до 1,1 на сто. По отношение на Китай институцията повишава с 0,1 процентни пункта прогнозата си за икономическия растеж. Втората по големина икономика в света ще нарасне с 4,6 на сто през 2025 г. За 2026 г. организацията предвижда, че растежът на китайската икономика ще се забави леко до 4,5 на сто.

В средата на януари националният дълг на САЩ достигна нов исторически максимум. По време на президентството на Джо Байдън той нарасна с 8 трилиона долара до 36 трилиона долара. В края на неговия мандат делът на САЩ в световната икономика ще бъде най-ниският в съвременната история — 14,76%. За да коригират ситуацията, експертите предлагат увеличаване на данъците за богатите граждани в страната и намаляване на разходите за военни нужди и държавния апарат. Ако дългът се раздели между цялото население на САЩ, всеки американец ще дължи 106 000 долара.

Брутният вътрешен продукт (БВП) на Китай за 2024 година е нараснал с 5% до 134,9 трилиона юана (18,4 трилиона долара), показват данни от Националната статистическа служба на Китайската народна република. Растежът на китайската икономика, която е втората най-голяма в света, се оказа малко над прогнозите на анализаторите, анкетирани предварително от Reuters - те очакваха увеличение на показателя от 4,9%. В сравнение с 2023 г. обаче, когато икономическият растеж на страната беше 5,2%, за 2024 г. има леко забавяне. Само за четвъртото тримесечие на 2024 г., БВП на Китай нарасна с 5,4% на годишна база, което също надхвърли прогнозите на анализаторите. Това беше най-силният тримесечен растеж на годишна база за 2024 година. За първите три тримесечия на 2024 г., спрямо същите тримесечия на 2023 г., растежът на китайската икономика беше съответно с: 5,3%, 4,7% и 4,6%.