Българската икономика отчита ръст през третото тримесечие на 2025 г., показват данни на Националния статистически институт (НСИ). Брутният вътрешен продукт (БВП) нараства с 3,2% на годишна база и с 0,7% спрямо предходното тримесечие. Сравнение с предходните периоди посочва, че през второто тримесечие на 2025 г. икономиката е нараснала със сходен темп – 3,1% на годишна база и отново 0,7% на тримесечна. Година по-рано, през третото тримесечие на 2024 г., увеличението е било по-слабо – 2,2% на годишна и 0,5% на тримесечна база. Според експресните оценки на НСИ за периода юли–септември 2025 г., БВП в номинално изражение достига 62,016 млрд. лева, като реализираната добавена стойност възлиза на 54,608 млрд. лева. Структурните данни показват, че крайното потребление остава основен двигател на икономиката и формира 76,7% от БВП или 47,558 млрд. лева. Бруто капиталообразуването достига 13,770 млрд. лева и представлява 22,2% от БВП.

Съдът на Европейския съюз в Люксембург осъди България заради невъзстановена държавна помощ при замяна на държавни горски имоти срещу частни на занижени цени в периода 2007-2009 г. България ще плаща на ЕК еднократни и периодични глоби, докато не възстанови реалната цена на имотите заедно с лихвите. Съдебната сага със скандалните заменки се точи с години. ЕК започна разследване срещу България за неправомерна държавна помощ пo жaлбa от 2008 г. Πepиoдът нa ocпopвaнитe cдeлĸи е oт 1 янyapи 2007 г. дo 27 янyapи 2009 г., когато влезе в cилa зaбpaнa зa зaмянa нa гopcĸи зeми. През 2015 г. ЕК ĸoнcтaтиpa, чe Бългapия e пpeдocтaвилa нeпpaвoмepнa дъpжaвнa пoмoщ, нecъвмecтимa c вътpeшния пaзap, в 80% от зaменките нa гopcĸи зeми дъpжaвнa coбcтвeнocт cpeщy чacтни гopcĸи зeми. Държавата е правила тези зaмeнĸи пo aдминиcтpaтивни, a нe пo пaзapни цeни. Тогава Брюксел поиска тaзи пoмoщ дa бъдe възcтaнoвeнa нeзaбaвнo и eфeĸтивнo в cpoĸ oт 12 мeceцa. ЕК твърди, чe paзлиĸaтa мeждy пaзapнитe цeни и aдминиcтpaтивнитe цeни зa чacтнитe пapцeли e вapиpaлa мeждy – 504% дo +90 %. Министерството на земеделието оцени неправомерната държавна помощ на 80 млн. лв., което природозащитни организации определиха като смешна сума, защото по техни оценки тя е над 1 млрд. лв. България обаче не възстанови дори тези 80 млн. лв. и на 30 oĸтoмвpи 2023 г. комисията внece иcĸoвa мoлбa в Eвpoпeйcĸия cъд cpeщy страната ни. През 2019 г. Министерство на земеделието публикува и списъка на длъжниците, в който фигурираха 63 фирми, три общини и 32 физически лица. Сред тях са дружества, свързвани с Гриша Ганчев, Тодор Батков, Красимир Гергов, Христо Ковачки, Николай Банев и други известни бизнесмени. Съдът на ЕС cтигa дo извoдa, чe зaĸъcнeниeтo зa изпълнeниe нa решението на ЕК от 2015 г. не е oпpaвдaнo, и извoдът e, чe Бългapия нe e изпълнилa зaдължeниятa cи пo Догoвopa зa фyнĸциoниpaнeтo нa EC. B cлyчaитe нa нeпpaвoмepнa пoмoщ, ĸoятo нe e cъвмecтимa c вътpeшния пaзap, eфeĸтивнaтa ĸoнĸypeнция cлeдвa дa бъдe възcтaнoвeнa. Зa тaзи цeл e нeoбxoдимo пoмoщтa, вĸлючитeлнo лиxвитe, дa бъдaт възcтaнoвeни нeзaбaвнo, coчи CEC.

Правителството назначи изпълнителния директор на Националната агенция за приходите Румен Спецов за т.нар. особен управител на четирите компании на "Лукойл" в България. Великобритания е издала специален лиценз, чрез който временно изважда "Лукойл Нефтохим Бургас" и "Лукойл България" от санкционния си списък и разрешава бизнеса с тях за три месеца - до 16 февруари 2026 г. Аналогично решение с дерогация до 29 април 2026 г. за България дойде и от американската OFAC, която също така облекчи санкциите за "Лукойл" по още няколко линии - позволи бензиностанциите ѝ зад граница да работят и разреши транзакции, спомагащи преговори за евентуална продажба на международния ѝ бизнес. Направените промени в Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, бяха приети и влязоха в сила, като дават право на особения управител пълен контрол над дружествата и дори му позволяват да продава не само активи, а акциите и дяловете. А също така според разпоредбите на закона неговите действия не подлежат на съдебен контрол.

Комисията за защита на потребителите (КЗП) се самосезира по повод решението на Столичния общински съвет (СОС) да удвои цените за паркиране в „Синя“ и „Зелена“ зони. От КЗП обявиха, че ще изискат обосновка с обективни икономически фактори от Центъра за градска мобилност (ЦГМ) и кмета на Столична община, тъй като промените попадат под удара на Закона за въвеждане на еврото (ЗВЕРБ). Според закона, в периода на двойно обозначаване на цените (от 08.08.2025 г. до 08.08.2026 г.) всяко поскъпване трябва да бъде прозрачно и икономически обосновано. Плануваните промени, които бяха гласувани от СОС преди ден и влизат в сила поетапно от 5 януари 2026 г., предвиждат удвояване на тарифите за час: цената за час в „Синя“ зона скача от 2 лв. на 4 лв. (2 евро), а в „Зелена“ – от 1 лв. на 2 лв. (1 евро). КЗП изиска всички приложими документи и доказателства от Центъра за градска мобилност и кмета на Столична община относно наличието на обективни икономически фактори за увеличението им.“ От КЗП подчертават, че законът предвижда сериозни санкции за търговци, които повишават цените без основание, като за големи предприятия като ЦГМ, санкцията може да достигне до 0.5% от годишния оборот.

Българската семейна компания Ecomaat, която произвежда луксозна биосертифицирана козметика, вече е сред лидерите в бранша в Азия. Ecomaat използват автентично, висококачествено био розово масло и розова вода, произведени от био сиртифицирани цветове на Rosa Damascena. Дружеството има изцяло затворен цикъл на производство и над 20 години опит в производството на био сертифицирани етерични масла и екстракти. Ecomaat стопанисва над 500 дка градини с биосертифицирани етеричномаслени култури. Притежава и производствена база в софийското село Мирково, в която е внедрена и първата в България зелена технология за екстракция на масла със свръхкритичен въглероден двуокис. Чрез специална технология, внедрена в производството, успява да се извлече и вложи в продуктите уникални по рода и състава си екстракти, без аналог в световен мащаб, като люляк, ирис и липа. Именно в Мирково компанията разработва и произвежда био сертифицирани козметичните продукти с високо качество, като ги продава както в България, така и в чужбина. Едни от най-големите пазари на българския производител, който има дистрибуционни канали в над 30 страни в Европа и Азия, са Япония и Китай.

Шуменският завод за алуминиеви изделия "Алкомет" върви към дигитална трансформация. Компанията разработва вътрешна система за обработка на данни с изкуствен интелект, като проектът има две основни линии. Първата е свързана директно с производството, където процесът е автоматизиран и машините се движат много бързо. Втората линия на AI проекта е насочена към документацията, която през години също е достигнала значителни обеми. Цялата техническа документация, инструкции, вътрешни разработки и отчети се обединяват в затворена за външния свят AI система, подобна на ChatGPT. Компанията е въвела и система за управление на производството (MES), която проследява пътя на всяка поръчка - от входа на суровината, през всички машини до опакования продукт и склада. От няколко години "Алкомет" произвежда и компоненти за автомобилния сектор. Следващата стъпка е автоматизация на вътрешната логистика чрез автономни превозни средства. Компанията е изградила малък соларен парк върху част от покривите си, макар че металургичното производство като цяло е енергоемко и панелите покриват само около 3% от нуждите. "Алкомет" произвежда алуминиеви изделия в Шумен - валцови и пресови продукти, както и автомобилни компоненти. Приватизирана преди повече от 25 години, компанията днес е сред най-големите в металургичния сектор. За 2024 г. нетните приходи на дружеството са 522.2 млн. лв., а заетите са около 1270 души.

„Телематик Интерактив България“ АД ще разпредели още един дивидент на акционерите тази година на извънредно общо събрание на акционерите на 16 декември в София. Изплащането на дивидент в брутен размер на 0,25 лева на акция (0,13 евро) е в дневния ред на общото събрание. Общата сума, която ще бъде разпределена на акционерите, възлиза на близо 3,2 млн. лева (над 1,66 млн. евро). Средствата ще дойдат от печалбата на дружеството. Дружеството ще изплати на акционерите гласувания дивидент наведнъж в рамките на до 60 дни от провеждането на общото събрание на акционерите при условия и ред, определени от съвета на директорите му. Това е четвъртият дивидент, който дружеството гласува тази година. В края на септември акционерите гласуваха 0,28 лева на акция, които са им изплатени. На редовното годишно общо събрание на акционерите, проведено през юни т.г., беше гласуван дивидент в размер на 0,35 лева бруто на акция, или почти 4,5 млн. лева. Други 0,35 лева на акция бяха изплатени през април, т.е. с предстоящия дивидент дружеството ще разпредели 1,23 лева на акция бруто тази година. На извънредното общо събрание ще се гласува и договор за агентство и реклама между „Телематик Интерактив България“ и „М.Б.С. ТРЕЙД“ АД за следващата година. Общият размер на уговореното възнаграждение за целия период на договора е малко под 2,1 млн. лева без ДДС (2,5 млн. лева с ДДС). Фирмата ще посредничи на „Телематик“ при организиране на маркетингови и корпоративни събития, преговори и договаряне на условия с рекламни агенции, артисти и изпълнители, хотели, конферентни центрове и други, реклама и др.

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) образува открити производства срещу Столична община по жалби на фирми за почистване. Жалбата на „ЗМБГ“ АД е срещу решението за събиране и транспортиране на отпадъци, почистване и поддържане на улици и места за обществено ползване на територията на Столична община по седем обособени позиции. Производство е образувано и по жалба на „Консорциум Еко Сфера 2025“ ДЗЗД срещу решението на Столична община за услуги по зимно поддържане и почистване на пътищата на територията на Столична община по две обособени позиции. КЗК образува три открити производства срещу Столична община и по жалби на фирми за почистване, а именно консорциум „Чистота Средец“, „Нелсен - Чистота“ ЕООД и Консорциум „Почистване Триадица“.

Законодателните институции на Европейския съюз - Европейският парламент и Европейският съвет постигнаха споразумение за годишния бюджет на общността за 2026 година. Бюджетът за догодина възлиза на 192,8 милиарда евро, а приоритетите в него са укрепване на отбранителната готовност на Европа, повишаване на конкурентоспособността и справяне с миграционния натиск. В него е заложено допълнително финансиране за важни европейски програми като "Хоризонт Европа" и "Еразъм+", за транспортните и енергийни мрежи, за насърчаване на селското стопанство, както и за по-адекватно реагиране при природни бедствия или глобални кризи. Европейският парламент и Съветът разполагат с 14 дни, за да одобрят официално постигнатото споразумение. Очаква се Съветът да го одобри на 24 ноември с квалифицирано мнозинство. 

Китай преминава към следващата фаза на съперничеството си със САЩ и сигнализира за подновен фокус върху самостоятелността. Не става въпрос само за икономиката. Става въпрос и за сигурността. Пекин и Вашингтон се споразумяха през октомври за едногодишна пауза в търговските враждебности, но нестабилността ще определи отношенията им за години напред. Данните за износа през октомври показаха неочакван спад, подчертавайки предизвикателствата, пред които е изправен Пекин. Четвъртият пленум на партията миналия месе издигна науката и технологиите като стълбове на следващия петгодишен план, който ще бъде финализиран през март. Китай използва американския натиск като катализатор за ускоряване на вътрешните иновации, като налива пари в местните фирми. Той се фокусира върху сектори като аерокосмическа индустрия, изкуствен интелект и квантови изчисления и намалява зависимостта от чуждестранни доставчици. Втората по големина икономика в света продължи напред с военно-цивилно сливане, събирайки най-модерните граждански изследвания от цял ​​свят и използвайки ги за модернизиране на своите отбранителни сили. Това позволява на Китай да разработва технологии с двойно предназначение, така че пробивите в областта на изкуствения интелект, чиповете или суперкомпютрите да се насочват директно към военните. Днес САЩ имат предимство, защото контролират напредналите технологии, от които Китай се нуждае. Но това предимство ще избледнее, ако Пекин изгради екосистема, на която наистина може да разчита. Светът вече е видял какво се случва, когато Комунистическата партия реши, че иска да успее в определена индустрия. През последното десетилетие държавните инвестиции превърнаха Китай в лидер в зелените индустрии като слънчеви панели, батерии и електрически превозни средства. Стремят се да повторят този подход в полупроводниците, съвременните машини, биотехнологиите и квантовите изчисления. Технологичното влияние на Америка би намаляло и глобалните вериги за доставки биха могли да се наклонят още повече към орбитата на Китай. За да избегнат този резултат, САЩ и техните съюзници трябва да действат сега, като инвестират в алтернативни вериги за доставки и мрежи от съюзници. Би било разумно да се продължи със Закона за насърчаване на устойчиви вериги за доставки, който Сенатът прие единодушно през юни, но сега е изправен пред забавяния. Американските компании, които искат да правят бизнес в Китай, също трябва да очакват по-сериозна държавна намеса, по-строги условия за търговия и инвестиции и разширяване на контрола върху износа. 

Очаква се вносът на памук в Индия да се увеличи с 9,8 на сто през новия сезон, достигайки рекордни нива, след като правителството на страната позволи безмитен внос от чужбина, а местното производство спада до най-ниското ниво от 17 години. Повишеният внос на втория по големина производител на памук в света се очаква да даде тласък на глобалните цени на памука, които в момента са близо до шестмесечно дъно. Прогнозите са вносът да достигне 4,5 милиона бали памук (около 218 кг чист памук всяка) през сезон 2025/26 година, който започна на 1 октомври, като почти 3 милиона се очаква да пристигнат през декември, отчита Атул Ганатра, президент на Асоциацията на памука на Индия (Cotton Association of India - CAI). Миналата година Индия е внесла рекордни 4,1 милиона бали памук от САЩ, Бразилия, Австралия и Африка. Делхи удължи освобождаването от вносно мито от 11 на сто за памук до 31 декември. Освен освобождаването от тарифи, притеснениява за вътрешното предлагане след увреждането на реколтата подтиква текстилните фабрики да се обърнат към по-висококачествен внос на памук Силни и нетипични дъждове през октомври засегнаха западните щати Махаращра и Гуджарат, както и южните щати Андхра Прадеш и Телангана, като са повредили памуковите насаждения, готови за прибиране. Тези щати общо произвеждат над 70 на сто от общото производство на памук в Индия. Производството на памук в Индия през сезон 2025/26 се очаква да намалее с 2,4 на сто спрямо предходната година до 30,5 милиона бали, което е най-ниското ниво от 2008/09, сочат оценки на Асоциацията на памука на Индия. Някои търговци прогнозират по-голям спад - до 28 милиона бали. Текстилната индустрия е един от най-големите работодатели в Индия, като осигурява пряка заетост на над 45 милиона души. Вътрешното потребление на памук се очаква да спадне с 4,5 на сто до 30 милиона бали през сезон 2025/26 заради слабото износно търсене, прогнозира индийската асоциация. САЩ, които купуват близо 29 на сто от индийския годишен износ на текстил на стойност 38 милиарда долара, удвоиха митата върху вноса от Индия до 50 на сто, считано от август 2025 година.