Брутният външен дълг на страната в края на юли 2019 г. е 34 195.3 млн. евро (57.8 на сто от прогнозния Брутен вътрешен продукт /БВП/ ), съобщава Българската народна банка. Дългът се увеличава с 1039.4 млн. евро (3.1 на сто) в сравнение с края на 2018 г. Дългът намалява на годишна база с 259.9 млн. евро (0.8 на сто). В края на юли 2019 г. дългосрочните задължения са 25 771.1 млн. евро (75.4 на сто от брутния дълг, 43.6 на сто от БВП). На годишна база дългосрочният дълг намалява с 592.2 млн. евро (2.2 процента). Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на юли 2019 г. е 5452.7 млн. евро (9.2 на сто от БВП). Спрямо края на 2018 г. той намалява с 88.2 млн. евро (1.6 на сто). На годишна база външните задължения на сектора се понижават със 194.8 млн. евро (3.4 процента). Външните задължения на сектор Банки са 4638.1 млн. евро (7.8 процента от БВП).

Пътуванията на българи в чужбина през август 2019 г. са 755.4 хил. или с 2.5 на сто над регистрираните през август 2018 година, съобщи Националният статистически институт. През август 2019 г. посещенията на чужденци в България са 2 325.2 хил. или с 3.8 на сто повече в сравнение с август 2018 година. В сравнение с август 2018 г. e регистрирано увеличение на пътуванията на българите по следните цели: "почивка и екскурзия" - с 8 на сто, и "служебна" - с 4.7 на сто, докато тези с цел "други" намаляват с 3.7 на сто. Най-голям относителен дял от общия брой пътувания на българи в чужбина през август формират пътуванията с цел почивка и екскурзия - 45.7 на сто, следвани от тези с други цели (гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия) - 40.3 на сто, и със служебна цел - 14 на сто. Регистрирано е увеличение при пътуванията на чужденци с цел почивка и екскурзия - със 7.6 на сто, и със служебна - с 6.1 на сто, докато тези с други цели (вкл. гостувания и транзитни преминавания) намаляват с 2.1 на сто.

Дирекция „Национален парк „Пирин” откри процедура за възлагане чрез конкурс на извършване на туристически дейности и услуги в атракционно съоръжение „Пикника” в местността Чалин валог. То се намира в парков участък „Вихрен”, а срокът е за 1 година. Ще се предостави право за извършване на туристически услуги – информационни, продажба на сувенири, продажба на напитки и други стоки, изготвяне на специализирани рекламни материали за обекта. Ще може да се организират на мероприятия и събития със спортен, образователен и друг характер, но само след съгласуване с НП „Пирин”. Изпълнителят трябва да заплаща такса за предоставено право да се ползва обекта при базисна такса в размер на 900 лв. Гаранцията за участие е такса от 90 лева по банкова сметка на Дирекция „Национален парк Пирин”. Критерият за оценка на офертите на кандидатите е „икономически най-изгодно предложение”.

Софтуерното дружество Acronis, специализирано в киберсигурност и съхранение и управление на данни, вече е компания с оценка над 1 млрд. долара, след като получи финансиране от инвестиционната банка Goldman Sachs. Привлеченото финансиране ще бъде използвано за придобиването на компании и разширяването на инженерните екипи в България, Аризона и Сингапур, където Acronis е базирана. За последните седем години дружеството е придобило четири фирми за управление на данни и киберсигурност. Компанията отвори голям офис през миналата година в България, където навлезе след придобиването на местната "Т-софт", чийто екип от 20 специалисти работеше с нея от години. В момента в страната има близо 200 служители. През лятото компанията получи и сертификат за инвестиция клас А от икономическото министерство. Досега Acronis е успяла да привлече над 500 хил. бизнес клиенти с общо 5 млн. крайни потребители на продуктите на компанията.

„БМФ Порт Бургас” - концесионерът на пристанищни терминали „Бургас Изток – 2” и „Бургас Запад” приключи дейностите по европейски проект: „От Изток към Запад. Достъп до Коридор ОИС/Транспортен коридор "Ориент/ Източно-средиземноморски"/ през централното пристанище на Бургас. Проучвания за доизграждане на пристанищната инфраструктура и железопътните връзки.” Проектът е с индикативна стойност EUR 2 670 000, като 85 % от тази сума или EUR 2 269 500 са отпуснати по „Механизъм за свързване на Европа“ (МСЕ), сектор „Транспорт” като безвъзмездна финансова помощ. Целите на проекта са да бъде подобрена достъпността до източно европейските пазари, както и взаимовръзката между морски и ж.п. транспорт. Чрез реализацията на проекта и бъдещите си инвестиционни намерения „БМФ Порт Бургас“ ЕАД и Държавно предприятие „Национална компания „Железопътна инфраструктура“ напълно отговориха на заложената стратегията на ЕС за развитие на Трансевропейската транспортна мрежа и за попълването на липсващите трансгранични връзки

Близо 2 млн. лв. ще бъдат инвестирани в нов къмпинг върху терен от 58 дка в съседство с павелбанското село Скобелево, където вече работи първият частен етнографски комплекс „Дамасцена". Проектът на Алба Групс ЕООД предвижда на първо време да бъде за минимум 50 кемпери и каравани, чиито притежатели ще се радват на собствено пространство от по близо 100 кв. м тревна повърхност, разделена с розови насаждения, за които вече се изгражда капково напояване. Планирани са 6 двустайни къщи със собствени санитарни възли и 6 стационарни каравани, които ще бъдат отдавани под наем на пристигнали на „самоход“ туристи. Собственик на дружеството-инвеститор е производителят на розово масло и биопродукти в региона - 44-годишният Христо Стоянов.

„Монбат“ АД възнамерява да постигне печалба преди данъци и такси в размер на 36,6 млн. евро през 2023 г. За 2019 г. прогнозата е за 19,6 млн. евро EBITDA (печалба преди лихви, данъци, обезценки и амортизации), след 12,5 млн. евро за 2018 г. и 20 млн. евро за 2017 г. Консолидираните продажби се планира да нараснат от 160 млн. евро за 2017 г., до 166 млн. евро за 2019 г. и 226 млн. евро за 2023 г. Дружествата от икономическата група на “Монбат” АД са постигнали през август 2019 г. консолидирана EBITDA от продължаваща дейност в размер на 3,04 млн. лв., което представлява увеличение от 28,5% в сравнение с постигнатото през август 2018 г. EBITDA с натрупване от продължаваща дейност (без бизнес сегмент LED осветление) за първите осем месеца на 2019 г. е в размер на 24,130 млн. лева, което представлява ръст от 54,5% спрямо съпоставимия период за 2018 г.

Курортът Албена е най-добрата СПА дестинация в България за 2019 година. Наградата беше връчена по време на Шестия годишен конгрес на Българския съюз по балнеология и СПА. От пролетта на 2020 година пациенти от Германия ще идват в България на балнеолечение и физиотерапия, които ще се покриват от немската здравна каса, съобщават от курорта. От началото на 2019 в комплекса функционира Специализирана болница по рехабилитация, работеща със Здравна каса. През май 2019 Албена получи още едно престижно отличие – Най-иновативна СПА дестинация в Европа. То беше връчено по време на 24тия конгрес на европейските СПА центрове, който се проведе от 8 до 10 май в Хърватия. На територията на комплекса има четири СПА центъра на високо ниво, носители на много сертификати за високо качество на предлаганите процедури. Това са „Медика-Албена“, „Елементс“ (Фламинго Гранд Хотел & СПА), „Senses” (Матирим Хотел Парадайс Блу) и „Ралица“ (хотел „Ралица Супериор“).

Франция планира орязване на данъци в размер на 10 млрд. евро в бюджета за 2020 г. Целта според финансовото министерство е да се насърчат инвестициите, но Висшият съвет за публични финанси предупреждава, че не се прави нищо за намаляването на структурния бюджетен дефицит и може да се нарушат правилата на ЕС. "Изправени пред забавянето на растежа в Европа, инвестициите са единственият ефективен отговор. Време е за Германия да инвестира. Нека не чакаме икономическата ситуация да се влоши, за да вземем необходимото решение", посочват от френското финансово министерство. И допълват, че тези европейски икономики, които имат място за маневри, трябва да увеличат разходите, за да може еврозоната да преодолее рискованите времена на глобални търговски войни. Министерството обявява, че до края на мандата на президента Еманюел Макрон данъците за компаниите ще са се понижили с 13 млрд. евро, а данъците за домакинствата – с 27 млрд. евро.

Бързоразвиващият се интернет сектор е донесъл 2.1 трлн. долара на американската икономика през 2018 г., или около 10% от целия брутен вътрешен продукт на страната. Данните идват от лобистката група Internet Association, в която влизат гиганти като Amazon, Facebook, Alphabet (Google), Twitter, Uber и стотици други по-малки компании. Обявяването им може да бъде разгледано като ответна реакция спрямо желанието на Вашингтон да регулира по-стриктно интернет индустрията или дори да раздели някои от гигантите, които могат да се нарекат монополисти. Според доклада на асоциацията интернет секторът вече е четвъртият по големина в страната след недвижимите имоти, правителствения и производството. Скоро обаче това вероятно ще се промени, защото производството отговаря за 2.3 трлн. долара от общото БВП на страната, без да има същите темпове на растеж, каквито имат дигиталните компании. За сравнение, през 2014 г. интернет компаниите отговаряха за 6% от икономиката на САЩ. Интернет индустрията дава работа директно на 6 млн. души, сочи още докладът, или 4% от всички работещи в САЩ.

Иранският министър на петрола Биджан Намдар Зангане официално разпореди петролният сектор в страната да бъде поставен в максимална степен на тревога заради заплахите от физически нападения и кибератаки. Зангане публикува послание, в което заявява, че "всички предприятия и инфраструктурни съоръжения на петролната промишленост трябва да бъдат поставени в максимална степен на тревога заради заплахите от физически нападения или от кибератаки", информира Сана, официалната агенция на петролното министерство. Зангане допълва, че тези предохранителни мерки трябва да бъдат взети, като се имат предвид американските санкции срещу Иран и "тоталната икономическа война", която, според Ислямската република, Вашингтон води срещу нея. Техеран опроверга информациите в някои медии, според които работата на ирански петролни съоръжения е била нарушена в резултат на кибератака. Иран е обвиняван, че носи отговорността за въздушните нападения, нанесли щети на 14 септември на петролни инфраструктурни обекти в Саудитска Арабия, заради които кралството - най-големият износител на петрол в света - бе принудено да намали силно добива си.