Банковата система отчете печалба от 1,7 млрд. лева в края на 2018 г. Съотношенията за възвръщаемост на активите (ROA) и на капитала (ROE) се повишиха спрямо 2017 г. до съответно 1,58% и 11,97%. Ликвидната позиция на банковия сектор остана стабилна, като коефициентът на ликвидно покритие в банковата система съществено надвишаваше минимално изискваното равнище. Това става ясно от годишния доклад на БНБ. Според него през 2018 г. активите на банките са нараснали със 7,8 млрд. лв. (8%), достигайки до 105,6 млрд. лв. От централната банка посочват още, че делът на брутните необслужвани кредити и аванси в съвкупния брутен размер на кредитите и авансите намаля до 7,6% (при 10,2% в края на декември 2017 г.), като същевременно степента на покритие на брутните необслужвани кредити и аванси с присъщата обезценка се повиши и в края на периода възлезе на 51,4% (при 49,4% в края на 2017 г.). Кредитните институции са спазили изискванията за капиталови буфери. В края на 2018 г. регулаторният капитал възлиза на 11,6 млрд. лв., което представлява увеличение със 142 млн. лв. (1,2%) спрямо края на 2017 г.

Безработицата в България спадна до 4.6% през март 2019 г. , което е най-ниската безработица от 2000 г., когато Евростат започна да публикува данни за България. Преди една година 5.3% от българите в активна възраст са безработни. През март 2019 г. безработицата в ЕС спадна до 6.4%, а безработицата в еврозоната спадна до 7.7%. Рекордно ниските нива на безработица в ЕС означават, че рискът от икономическа рецесия е нисък. Теоретично, много ниските нива на безработица в България трябва да увеличат потребителските разходи и съответно националната икономика, която през 2018 г. страда от отслабване на износа.

"Булгартрансгаз" ще похарчи още 351 млн. лв. за продължението на "Турски поток" До близо 3 млрд. лв. се увеличават разходите за продължението на "Турски поток" през България. След като в началото на април "Булгартрансгаз" избра саудитската "Аркад" за строител на 474-километрово трасе срещу 2.6 млрд. лв., сега държавният газов оператор е обявил и търг за изграждането на две компресорни станции с прогнозна цена над 351 млн. лева. "Булгартрансгаз" очаква да получи средно 340 млн. лв. годишно от таксите за транзит на газ от разширяването на TurkStream, но ще трябва да покрие и такси за експлоатация от 130 млн. лв. годишно, както и лихвени плащания по инвестицията.

Държавният бюджет ще осигури финансирането на строеж на продължението на булевард „Царица Йоанна“ от столичния жилищен комплекс „Люлин“ до индустриалната зона в Божурище. Необходимата сума е около 19,7 млн. лева, но именно новата пътна връзка е част от инфраструктурни проекти, обещани на емисарите на Volkswagen, които са оглеждали зоната за евентуалния завод у нас. Изграждането на новото шосе ще бъде предоставено на Столична община още тази година, като по план парите трябва да бъда осигурени от бюджет 2019. Отделно ще се използва и съществуващата гара, както и евентуално метро, но ако в зоната наетите достигнат 20 000. В момента връзката на подземната с надземната железница за Божурище се осъществява на метростанция „Обеля“, работещите в зоната използват и маршрутна линия от и до София. По примера на Пловдив все още се планира да се построи и интермодален терминал в индустриалната зона край София.

БЕХ и “Газпром” са на финален етап на съгласуване на споразумение за проекта “Южен поток”. Това включва и уреждане на отношенията по договор за заем от 2014 г., по който БЕХ е усвоил 97,7 млн. евро. На 30 април в публикация на руската агенция “Интерфакс” се твърди, че БЕХ дължи близо 100 млн. евро на “Газпром” независимо от уверенията на политици, че липсват претенции на Москва към София във връзка с приключване на проекта “Южен поток”. В материали на “Газпром” се съобщавало, че компанията Gazprom EP International BV е предоставила на БЕХ дългосрочна кредитна линия за 97,7 млн евро. През декември 2014 г. “Газпром” е преустановил работа по проекта “Южен поток”. В съответствие с договора за заем компанията не търсела лихви от него. Тя очаквала да получи сумата от основния дълг по заема.

Сагата около продажбата на активите на ЧЕЗ в България наближава своя окончателен край. Това пише чешкото бизнес издание "E15", позовавайки се на източник, близък до преговорите между чешкото дружество и българския купувач "Еврохолд". Изданието уточнява, че в момента се хармонизират последните детайли по договора, като ЧЕЗ може да получи 320 млн. евро за активите си у нас. Това била приемливата цена за чехите. "През следващите седмици очакваме да бъде представена окончателната финансова структура на сделката и евентуалните изисквания на финансиращите банки. Но не мога да коментирам повече", заявява говорителят на ЧЕЗ Алис Хоракова, като се позовава на споразумения за конфиденциалност. На свой ред "Еврохолд" подчерта, че ще плати за активите със собствени средства и финансиране от западноевропейски банки. Преди седмица акционерите на "Еврохолд България АД" одобриха увеличение на капитала на компанията до 277 млн. лв. чрез емитирането на нови акции.

Английската централна банка намекна, че пазарът подценява прогнозата за незначително повишаване на лихвените проценти през следващите три години, ако процесът по излизането на Великобритания от ЕС протича гладко. Представители на Bank of England коментират, че инфлацията ще е по-висока от поставената 2-процентна цел и че през 2021 г. ще се повиши, ако дотогава финансовата институция направи само едно повишение на лихвите с 0.25%, каквито са очакванията на инвеститорите в момента. Чрез редица оптимистични прогнози политиците повишиха очакванията си за растеж и заявиха, че безработицата ще продължи да се понижава,а икономиката ще генерира повече излишък, отколкото се предполагаше първоначално. Все пак по време срещата на представителите на банката е станало ясно също, че финансовата институция няма да бърза да повишава лихвите незабавно. „Показателите от индикаторите за вътрешно генерираната инфлация остават смесени и цената да се изчака повече информация ще е сравнително ниска“, гласяло е едно от изказванията по време на срещата.

Aмepиĸaнcĸият Фeдepaлeн peзepв ocтaви лиxвитe нeпpoмeнeни въпpeĸи нaтиcĸa oт пpeзидeнтa Дoнaлд Tpъмп зa тяxнoтo нaмaлявaнe. Цeнтpaлнaтa бaнĸa oбяви, чe тe щe ocтaнaт мeждy 2,25% и 2,5%. Peшeниeтo нa Фeд идвa въпpeĸи cилния нaтиcĸ oт дъpжaвния глaвa, ĸoйтo във втopниĸ зaяви, чe лиxвитe тpябвa дa бъдaт нaмaлeни c 1 пpoцeнтeн пyнĸт, зa дa пoмoгнaт нa aмepиĸaнcĸaтa иĸoнoмиĸa "дa ce изcтpeля ĸaтo paĸeтa". Πo-paнo Фeд дaдe знaĸ, чe тaзи гoдинa нямa нaмepeниe дa пpoмeня лиxвeнитe пpoцeнти. B пopeднaтa cи aтaĸa cpeщy нeзaвиcимaтa цeнтpaлнa бaнĸa, Tpъмп зaяви, чe aĸo Фeд нaмaли лиxвитe, "c нaшaтa чyдecнo ниcĸa инфлaция мoжeм дa пocтaвим peĸopди" B oтгoвop, гyвepньopът Джepoм Πayъл зaяви, чe цeнтpaлнaтa бaнĸa нe e пoлитичecĸa инcтитyция и нe ce влияe oт ĸoмeнтapитe нa пoлитицитe, нитo ги oбcъждa пo вpeмe нa дeбaтитe. Ocнoвнaтa инфлaция в CAЩ, ĸoятo изĸлючвa xpaнитe и eнepгийнитe пpoдyĸти, ce e пoĸaчилa c 1,6 пpoцeнтa пpeз мapт cпpямo гoдинa пo-paнo. Πpeз янyapи pъcтът бe 1,8%, a пpeз дeĸeмвpи - 2%.

Най-бързо развиващата се индийска хотелиерската верига Oyo се разширява в Европа с покупката на конкурент, базиран в Амстердам. Oyo ще плати EUR 369.5 млн. за @Leisure. Индийската фирма се разраства бързо от старта си през 2013 г. и твърди, че е шестата по големина хотелска верига в света. Основана от Ритеш Арагвал, сега на 25 г., Oyo получи финансиране от японския конгломерат Softbank, както и от Airbnb. Миналия месец фирмата осигури "стратегическа инвестиция" от Airbnb, според сведенията, на стойност 100 млн. долара. Oyo оперира с бюджетни хотели, както отдава краткосрочно жилища в много страни, включително Китай, САЩ и Великобритания, както и Индия. Компанията се надява да разшири обхвата си на европейския ваканционен пазар с придобиването на @Leisure - която управлява домовете, парковете и апартаментите - от досегашния собственик - германската медийна компания Axel Springer. Главният стратегически директор на Oyo Маниндер Гулати заяви, че европейският пазар е "водещ в световната тенденция за отдаване под наем на ваканционни и градски жилища".