Блестящо лале (Tulipa splendens)

Блестящото лале (Tulipa splendens) е изключително рядък уникат. Среща се само по поречието на река Тунджа. Характерните за България видове растат в житни полета и ливади в зоната на дъбовите гори, върху дълбок чернозем (хумус) на силикатна основа. Открито е от българския ботаник Димитър Делипавлов през 1976 г. край село Симеоново недалеч от град Ямбол, като до момента не е намирано никъде другаде в страната. През 1979 г. при Симеоново са изброени само около 20 представители на този растителен вид. Блестящото лале има кафява подземна луковица. През пролетта от нея израства 30-40-сантиметрово стъбло с няколко листа. Лалето цъфти през май с едър червен цвят. Размножаването му е трудно, тъй като става само чрез семена, а новите растения започват да цъфтят едва на седмата-осмата година. Предполага се, че блестящото лале някога е било по-широко разпространено, но земеделската дейност е причинила несъзнателното му унищожаване. В България има още шест вида диви лалета. Четири от тях са български ендемити, а един – балкански.