В края на 2018-а година депозитите на неправителствения сектор в българската банкова система са в размер на 77,659 млрд. лева (71,9% от прогнозния БВП), като годишното им увеличение е със 7,3% след растеж със 7,9% през ноември, съобщи Българската народна банка (БНБ). Депозитите на нефинансовите предприятия през декември са в размер на 23,184 млрд. лева (21,5% от БВП), нараствайки на годишна база с 5,2% след тяхно повишение с 6,7% през предходния месец. В същото време депозитите на финансовите предприятия се увеличават с 16,9% на годишна база след ръст със 17,1% през ноември и достигат в края на 2018-а година 2,945 млрд. лева (2,7% от БВП). През декември депозитите на домакинствата и НТООД (Нетърговски организации, обслужващи домакинствата) са в размер на 51,530 млрд. лева (47,7% от БВП), като се повишават на годишна база със 7,7% след растеж с 8,0 на сто през ноември 2018-а година.

България се нарежда на последно място в Европа по гъвкави схеми на работа по данни на Евробарометър. Едва 39% от заетите у нас имат достъп до нефиксирано работно време, работа на половин ден или работа от вкъщи. В същото време 74% от европейците, които не работят в момента, са съгласни, че гъвкавите работни условия биха им дали по-добра възможност да започнат платена работа, а едва 1 от 10 не е съгласен, че този способ на работа улеснява. У нас 15 % споделят, че е трудно да се уговорят мениджърите за подобни условия, като единствено Гърция и Хърватска водят статистически, съответно с три и два процента повече от България. Състоянието на пазара на труда в България продължава да е тревожно въпреки последните данни за намаляването на безработицата в страната. Средното ниво на младежка безработица е 3%, а Северозападна България на места достига 13%. Решението за тези териториални дисбаланси е стимулиране на млади семейства, посредством различни обучения и увеличаване на възнагражденията.

Германско-турски консорциум инвестира 10 милиона лева в нов завод за производство на металообработващи машини в индустриала зона "Куклен" към Тракия икономическа зона (ТИЗ). Строежът на базата трябва да бъде завършен през март, а през април да стартира работата в нея. Инвеститорът е регистрираното в Пловдив дружество "Шпинер България" ООД. В него 50% участие има германската Spinner Werkzeugmaschinenfabrik GmbH и 50% турската Avcı CNC Makine Pazarlama AŞ. Министърът на икономиката Емил Караниколов връчи сертификат за инвестиция клас А по реда на Закона за насърчаване на инвестициите /ЗНИ/ на компанията. Вложението от 10 милиона лева ще бъде използвано за придобиване на нови дълготрайни материални и нематериални активи, като за реализирането на проекта ще бъдат назначени 100 нови служители. Базата е разположена на площ от 25,301 декара, като общата застроена площ ще бъде 9,335 декара. В инвестиционният проект е включено строителството и оборудването на производствената сграда, където ще се правят машини с цифрово-програмно управление за металообработване. Производството в базата у нас ще бъде реализирано на българския пазар, както и в Германия, Турция, Близкия Изток, Южна и Северна Америка.

Един от най-големите производители на оцет в страната – плевенската компания "Веда", ще инвестира над 1.1 млн. лв. в нова технология, свързана с качеството и енергийната ефективност при производството на биологичен ябълков оцет. Половината от сумата е безвъзмедна по подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от Програмата за развитие на селските райони, а останалата част се финансира от дружеството. "Проектът трябва да приключи до края на 2020 г. Изпълнението му ще доведе до по-висока производителност и по-добро качество на продуктите. Технологията ще съкрати времето за производство и ще позволи поръчките да се изпълняват в срок", коментира Огнян Кировски, управител на "Веда". През септември миналата година фирмата, чиято производствена площадка е в Долни Дъбник, пусна в действие нов цех за преработка на ябълки. Той е разположен върху 216 кв. метра покрита площ и е с капацитет три тона на час. Към цеха има и съоръжения за приемане на ябълките. Приблизителната стойност на инвестицията е 500 хил. лева, като основната част е от собствени средства, а останалата - от кредит. С отварянето му са разкрити девет нови работни места, уточниха от компанията.

И производителите на електроенергия от 1 МВт до 4 МВт също ще излязат на Българската независима енергийна борса (БНЕБ). Това е една от мерките, които се предлагат за стабилизиране на цените на БНЕБ, които от септември насам достигнаха високи размери, стана ясно по време на дискусията „Ликвидност и ценови нива при задължително участие на борсовия електроенергиен пазар“. Изваждането на пазара на производителите на електроенергия от и над 1 МВт, увеличение на количествата на Българската независима енергийна борса (БНЕБ) от страна на трите държавни дружества в състава на БЕХ (АЕЦ „Козлодуй“, ТЕЦ „Марица Изток 2“ и Националната електрическа компания – НЕК), както и осъществяване на обединението на пазарите (XBIT) са трите мерки, които ще стабилизират пазара на енергия и по-точно в сегмента пазар „Ден напред“. Промените, засягащи Закона за енергетиката, ще бъдат внесени в Народното събрание за обсъждане и гласуване преди новия регулаторен период от 1 юли, обясни председателят на КЕВР доц. Иван Иванов. Една от промените в ЗЕ ще бъде именно и изваждането на пазара на производителите на електроенергия от 1 до 4 МВт.

„Елана Агрокредит“ АД увеличи портфейла си от кредити с 14,7 млн. лв. през 2018 г., като от тях 11,07 млн. лв. е финансиране на сделки по покупка на земеделска земя и 3,61 млн. лв. увеличение на оборотните кредити. Само през декември 2018 г. са финансирани сделки за 1,46 млн. лв., което е повече от 839 хил. лв. за декември 2017 г. Тъй като земеделските производители финансират 20% от покупната цена на земята, финансираните сделки през 2018 г. са с 25% повече от 11,07 млн. лв., иначе казано - за 13,84 млн. лв. Стойността на финансираните сделки се повишава със 7% на годишна база. Земята остава собственост на „Елана Агрокредит“ АД, докато лизингополучателят не изплати и последната вноска. Срокът на отпусканото финансиране е 10-годишен при лихва от 8,5% годишно. Към края на 2018 г. дружеството е финансирало сделки за общо 74,06 млн. лв.

Проучвателна визата за набелязване на общински терени, подходящи за индустриални цели, проведе в Търговище изпълнителният директор на „Национална компания индустриални зони“ ЕАД Антоанета Барес. Тя беше в Търговище по покана на кмета д-р Дарин Димитров, който я запозна с възможностите за изграждане на такава зона на общински имот от 115 дка в землището на село Васил Левски, непосредствено до града. Теренът е до главния път София-Варна, до железопътната линия, както и с близка връзката за магистрала „Хемус”. Изпълнителният директор на дружеството Антоанета Барес обясни, че Националната компания ще предлага терена на потенциални инвеститори. При проявен конкретен интерес към имота, ще се реализира проект, съвместно с общинската администрация, за изграждане на необходимата техническа инфраструктура, съобщиха от общината. За да се реализират дейностите трябва да се проведат предпроектни проучвания, да се изготви подробен устройствен план на имота и други. Ще се търсят подходящи инвеститори, с високотехнологични и чисти производства, които да не замърсяват околната среда и са в съответствие с общия устройствен план на общината.

Франция призова за въвеждането на нова световна данъчна система, която да включва минимален корпоративен данък за технологичните гиганти. Идеята е продиктувана от желанието на редица правителства да попречат на компаниите да използват определени държави за данъчни убежища. Министърът на финансите Бруно ели Моура заяви, че „Групата на седемте” (G7), на която Франция в момента е ротационен председател, трябва да обмисли определянето на общ минимален корпоративен данък с цел ограничаване на властта на огромните мултинационални корпорации. Моура е обсъдил темата с американския си колега Стивън Мнучин. Данъкът ще цели премахване на дисбалансите между сумата, която плащат големите и малките компании. „Има общо разбиране сред всички страни от G7, че ни трябва нова данъчна система”, заяви френският финансов министър на Световния икономически форум в Давос. По думите му тази нова система трябва да включва данък за дигиталните международни компании – налог, който Париж се опитва да въведе както в Европейски съюз, така и сред страните от G7.

Президентът на Венецуела Николас Мадуро прекрати дипломатическите отношения със САЩ, след като Вашингтон призна опозиционния лидер Хуан Гуайдо за държавен глава. Мадуро даде 72 часа на американските дипломати да напуснат страната, но Вашингтон твърди, че "бившият президент" вече няма правомощия да ги изгони. Междувременно 13 души загинаха в продължаващите протести. САЩ признаха опозиционният лидер Хуан Гуайдо за нов държавен глава, минути след като той положи клетва пред разпуснатия от Николас Мадуро парламент. Американският вицепрезидент Майк Спенс подчерта: "Надяваме се, че Николас Мадуро ще подкрепи мирен преход във властта, ще приеме волята на народа за развитие на страната си, водени от новия си президент Хуан Гуайдо". Гойдо беше признат от още седем южноамерикански страни, сред които Бразилия и Аржентина. Европейската комисия се обяви в подкрепа на венецуелския парламент, който да започне организирането на нови избори. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков предупреди, че "евентуална военна намеса на САЩ ще е катастрофална".

Япония отговаря на китайската заплаха с джойнт венчър, който ще произвежда нова, много по-добра литиево-йонна батерия. Toyota и Panasonic планират създаването на джойнт венчър през 2020 г. за производство на батерии за електрически автомобили. Това обединение е с цел постигане на икономии от мащаба, които да позволят на японците да дадат сериозен отпор на китайските играчи. Джойнт венчърът, в който Toyota ще държи 51% от акциите, се очаква да бъде официално обявен тази седмица. Panasonic ще изнесе производството си от пет завода в Япония и Китай в нов, съвместно изграден с Toyota. Заводът на марката в САЩ, който работи в партньорство с Tesla, няма да бъде включен в новата сделка. Всичко това се прави, за да може в началото на следващото десетилетие двете компании да лансират нова масова батерия, която да предложи 50 пъти по-висок капацитет от батериите, които в момента се използват в хибридните автомобили. От това сътрудничество няма да се възползва само Toyota, тъй като тези батерии ще се доставят също на Mazda Motor, партньор на Toyota в разработването на технологии за електромобили, както и на поделенията Daihatsu Motor и Subaru.