Нов ръст на депозитите отчете БНБ към февруари 2019 г. Спестяванията на домакинствата прескочиха с 43 млн.лв. летвата от 52 млрд.лв. Годишният прираст на всички депозити е 9,1%, а общата сума - 78,7 млрд. лв. Кредитирането също расте - с 8,7% за година. Раздадените заеми на бизнеса и на домакинствата вече са 57,66 млрд.лв. Потребителските заеми отбелязват най-внушителния си ръст от години- с цели 17,7% до 9,20 млрд.лв. Малко по-бавно, с 11,3% спрямо миналия февруари са се увеличили и ипотечните кредити и така общата им сума е 10,6 млрд.лв. През февруари са продадени кредити за 298,6 млн. лв., а обратно изкупените са 2,3 млн. лв., отчете още централната банка. 10,4% е ръстът на парите в оборот. Към края на февруари разплащанията на граждани и фирми се обслужват от 94,614 млрд.лв. Към същата дата, 57,325 млрд. лв. са нетните чуждестранни активи, а годишното им увеличението е 9,9%. Чуждестранните пасиви са 9,5 млрд. лв. и растат по-бавно- със 7,9% .

България за десета поредна година е на последното място в ЕС по заплащане на час извънреден труд, съобщи Евростат. За 2018 година у нас един допълнителен работен час е струвал на бизнеса средно по 5.5 евро. Пред България в класацията е Румъния, където за час извънреден труд се заплаща средно по 6.5 евро. Под 10 евро за допълнителен работен час се заплаща и в Унгария, Латвия и Литва, които също са на дъното на класацията. На първо място според данните на Евростат е Люксембург, където един час извънреден труд струва 46.6 евро, което е с над 8 пъти повече от България. На втора и трета позиция са нареждат Дания и Белгия с 40.8 и 39.3 евро за час. Средно за Европейския съюз един допълнителен час работа се плаща 23.6 евро. За последните десет години заплащането за час извънреден труд в България се е увеличило почти двойно. През 2009 г. то е било 2.9 евро на час, като с всяка година се покачва с малко. Най-голям скок – с 0.5 евро, е отчетен през 2017 г., когато сумата нараства от 4.7 на 5.2 евро.

Планинска хижа, недостроен хотел и терен с промишлени сгради на ВМЗ-Сопот ще бъдат приватизирани. Предложението за това е вмесено от Министерски съвет в парламента и предстои да бъде разгледано. Идеята е да бъде приватизирана хижа “Чевира” в Средна гора – масивна триетажна сграда със разгърната застроена площ от 1215 кв.м, столова към хижата с площ 285 кв.м и прилежащия терен от 1,1 млн. кв.м край село Старосел, който представлява планинско пасище с гори. От 2010 г. насам хижата не работи и реално се руши. Базата е имала 80 легла и се намира на около час ходене от връх Богдан. Другата сграда, която ще бъде приватизирана, е в Сопот. Тя е започната с намерението да бъде хотел, но така и не е завършена. Ще бъде продаден и теренът под нея с площ 1062 кв.м. За приватизация ще бъде предложен и поземлен имот с площ от 6852 кв.м в с. Калояново, върху който има осем едноетажни промишлени сгради с обща застроена площ от 2000 кв.м.

На 1 април 2019 г. "Шел" пуска проучвателната сонда за търсене на нефт и газ в блок "Хан Кубрат" (бивш "Силистар") в дълбоко Черно море, на 80 км от българския бряг. Преди три години "Шел" получи разрешение от правителството за търсене и произване на нефт и газ, ангажиментът на компанията беше да извърши 3D сеизмични проучвания. Заради обнадеждаващи геоложки данни тя пристъпва и към сондиране, което не и е задължение. Търсенето ще е на дълбочина 1300 м под морското равнище, а сондата ще влезе на 2500 км дълбочина, методът е управлявано сондиране чрез налягане, а не фракинг. Сондирането ще е три месеца, анализирането на данните ще продължи до година. Ако то е успешно, ще трябва да се направи оценка и нови сондажи. Периодът от откриването до търговски добив е от 6 до 10 г. Подобни залежи, ако бъдат открити, предполагат добив към 75 000 барела за между 20 и 30 г. Преди да пристъпи към сондиране, "Шел" прие за партньори австралийската компания "Уудсайд енерджи" и испанската "Репсол", която е работила в блок "Хан Аспарух" в северната част на дълбоко Черно море. Цената на един подобен сондаж е между 50 и 150 млн. долара, казаха от компанията.

Собственикът на БТВ Медиа груп и Ринг обяви намерението си да продаде телевизиите.  Сентръл юропиън мидиа ентъпрайсиз (СМЕ) съобщи на борсата в Прага и на NASDAQ в Ню Йорк, че решението е взето от Управителния съвет. То е подкрепено и от американския гигант AT&T, който е най-големият акционер. Целта е "да се повиши максимално стойността на акциите".БТВ е собственост на CME, а 75% от CME са собственост на Time Warner, контролирана от AT&T. Компанията обяви началото на проучване на стратегически алтернативи, сред които е и продажбата на нов инвеститор. Няма гаранции обаче, че това проучване ще доведе до каквито и да е транзакции, се уточнява в съобщението. Шефът на СМЕ Джон Билок, заяви, че компанията никога не е била в толкова добро състояние и сега е моментът за да се повиши максимално стойността на акциите.

Шведската компания Fjällräven ("Фиелревен"), която е специализирана в производството и търговията на дрехи и екипировка за дейности на открито, навлиза на българския пазар. Първият магазин на марката предстои да бъде открит в София в партньорство с българската "Ски шарки", като целта е в средносрочен план магазинната мрежа да бъде разширена в столицата и евентуално в Пловдив и Варна. Първият магазин на шведския производител ще бъде в софийския Тhe Mall. Компанията е специализирана в т.нар. оutdoor индустрия - производство на дрехи и екипировка за дейности на открито, включително дрехи, якета, обувки, раници, аксесоари, палатки, спални чували и др. в по-високия ценови клас. В този сегмент в България вече са представени компании като американската The North Face, италианската Napapijri и др. Магазинът Fjällräven в България ще се управлява от дружеството "Ски шарки", собственост на Румен Йорданов, Константин Коцев и Васил Илински.

На Общото събрание на АББ, проведено на 26 март 2019 г., са избрани нови членове на Управителния съвет на Асоциацията:  Диана Митева - изпълнителен директор на “Банка ДСК” ЕАД, Георги Костов – изпълнителен директор на “Централна кооперативна банка” АД, Теодора Петкова – от момента на встъпване в длъжността главен изпълнителен директор на “Уникредит Булбанк” АД и Георги Заманов – главен изпълнителен директор на “Алианц Банк България” АД. Общото събрание на АББ освободи, като членове на УС на АББ, Виолина Маринова и Георги Константинов, поради изтичане на вторите им тригодишни мандати в управителния орган на АББ. Беше приета оставка на Левон Хампарцумян, подадена поради преминаване от поста главен изпълнителен директор на “Уникредит Булбанк” АД на позицията председател на Надзорния съвет на банката от 1 май, както и оставката на Емил Ангелов, подадена поради предстоящото финализиране на сделката по придобиването на “Банка Пиреос България” АД от “Юробанк България” АД и наличието на представител на тази банка в УС към момента – Петя Димитрова.

Над 70 дка терен купува от Община Враца новият инвеститор в града - "Теклас България". Tеренът в ж.к. "Сениче" местната администрация ще изтъргува за 459 070 лева. Съгласие за сделката даде и мнозинството в общинския съвет. С решението на практика се даде зелена светлина за изграждане на втори голям завод в града тази година. Очакванията в него да се ангажират минимум 500 души.

Два договорни фонда, организирани от управляващото дружество "Реал Финанс асет мениджмънт" АД - Варна, са закупили акции от "ТЕКСИМБАНК" АД. На 20 март в четири сделки ДФ "Куест Вижън" е придобил 20 000 акции по 2.70 лв. всяка една от тях. Сделките са станали на регулиран пазар на "БФБ-София", а купувачът е платил общо 50 000 лева. На същата дата в пет сделки ДФ "Куест Асетс" е закупил 20 000 акции по 2.70 лв. всяка една от тях. Сделките са станали на регулиран пазар на "Българска фондова борса", а купувачът е платил общо 96 300 лева. "Реал Финанс асет мениджмънт" е сред десетте най-големи управляващи дружества в България. В портфейла му са само тези два договорни фонда, в които в момента са акумулирани 110 822 926 лева. "ТЕКСИМБАНК" е една от първите действащи към момента частни банки в България, учредена през 1992 г. от повече от 4 000 акционери.

Европа отново променя интернет. Законодателите са одобрили широкомащабно преразглеждане на законите за авторското право, което е удар върху големите технологични компании, които твърдят, че промените ще бъдат скъпи и ще ограничат свободното изразяване. Европейският парламент одобри яростно оспорваните промени, които правят платформи като YouTube отговорни за нарушения на авторските права, извършени от техните потребители. От сайтове като Google News може също да се изисква да плащат на издателите за използването на откъси от тяхното съдържание. На предложението се противопоставиха технологични компании, които предупредиха, че ще трябва да изградят скъпи филтри за съдържание и ще трябва да спрат връзките с публикации. Интернет активистите твърдят, че промените ще доведат до цензура. От другата страна на двугодишната битка бяха лейбъли, художници и медийни компании. Те казаха, че реформите са необходими, за да се актуализира защитата на авторското право в ерата на интернет и да се гарантира, че те са справедливо възнаградени за съдържанието.

Apple представи новата си телевизионна и видео платформа Apple TV+. Платформата на технологичния гигант ще включва и предавания от вече съществуващите услуги на Hulu и HBO. Apple ще предлага и нови услуги - собствена кредитна карта, портал за игри и подобрено приложение за новини. Платформата се приема с големи очаквания, като навлиза в пазар, който към момента е доминиран от Нетфликс и Амазон. Приложението ще стартира от есента, като абонаментната такса не бе представена пред публиката. В пакета обаче участие няма да вземат Нетфликс, които са отказали да бъдат част от платформата на Apple. Приложението ще бъде достъпно и на конкурентни устройства като Samsung, LG, Sony и смарттелевизори Vizio, както и от Firestick и Roku на Amazon. Кредитната карта на Apple Card ще бъде пусната в САЩ това лято. Тя няма да има такси за закъснение, годишни или международни такси. Създадена е с помощта на Goldman Sachs и MasterCard.

През 2019 година Китай може да увеличи вноса н свинско месо от САЩ до рекордни обеми в рамките на активизирането на вноса на американски селскостопански продукти с цел да бъдат уредени търговските спорове между двете страни. Китай може да започне да купува от САЩ над 300 хил. тона свинско през 2019 година, което е с 80% над обемите, внесени през 2017 година (166 хил. тона). Още през първата половина на текущата година обемът на вноса на свинско месо от САЩ в Китай може да достигне 200 хил. тона. Друг източник твърди, че обемът на внасяното свинско месо ще зависи от темповете на разпространение в Китай на вируса на африканската чума по свинете. Болестта бе регистрирана за първи път в страната, заемаща първо място на световния пазар за свинско месо, през август 2018 година и вече доведе до избиването на 15% от прасетата. Според официалната статистика от август 2018 година до средата на януари за намаляване на риска от разпространение на чумата са били унищожени над 916 хил. животни.