8,4 млрд. лв. управляват застрахователните компании, работещи в България в края на септември 2019 г., отчете БНБ. Сумата е с 634,8 млн. повече на годишна база. Активите им също растат - с 299,7 млн. лв., и вече са 2,428 млрд. Застрахователите продължават да държат по-голяма част от активите в левове - 39,9%, следват тези в евро - 34,1%, а в долари са само 3,8% от тях. Инвестиците им са разпеделени по - равно между България и държави от ЕС- около 3,9 млрд. лв. Вложените навън пари растат по-бързо - за година с 244 млн. лв. срещу 175 млн. лв. останали у нас. Собственият капитал на застрахователните дружества е 2,4 млрд. лв. и в сравнение със септември 2018 г. се е увеличил с 304 млн. лв. Задълженията към резиденти, които са включени в техническите им резерви, възлизат на 3,5 млрд. лв.

През 2017 и 2018 г. 11 общини защитиха планове за финансово оздравяване и получиха помощ. Крайният срок за възстановяване на средствата е 1 декември 2019 г. По данни на Министерството на финансите към 1 октомври върнати заеми или частични погашения почти няма. Подпомогнатите са Перник, Белово, Тетевен, Септември, Велинград,Сливен, Сунгурларе, Видин, Мизия, Симитли и Стамболово.  През 2019 г. МФ не е одобрявало планове за финансово оздравяване и съответно не е отпускало безлихвени заеми. Най-голям безлихвен заем е получила община Сливен - 5 млн. лв. По 4 млн. лева са взели Перник и Видин. Към 1 октомври Сливен и Перник не са върнали нито лев. Тетевен и Септември също. Видин вече е възстановил по-голямата част от заема.

Платформата за търговия на „Газов хъб Балкан” е успешно въведена в търговска експлоатация в рамките на първия търг по Програмата за освобождаване на газ за 2020 г., съобщават от „Булгартрансгаз“. Право на участие в търга са имали над 15 участника, като са били предложени един годишен и дванадесет месечни продукта. В резултат от сделките за първи път на българския газов пазар беше осъществена електронна търговия, като бяха изтъргувани успешно 550 000 MWh (~ 55 млн. м³), или 25 процента от общо освободеното количество, заявяват от „Газов хъб Балкан“. Вторият търг от програмата ще се проведе на 16 декември 2019 г. при условията на т. 8.2 от одобреното от КЕВР Споразумение за GRP ( Споразумение по Програма за освобождаване на газ), а именно с цел гарантиране сигурността на доставките в страната.

В китайската корабостроителница Jiangsu New Yangzi Shipbuilding Co., Ltd. бе вдигнат флагът на третия 45 500-тонен моторен кораб за превоз на насипни товари, поръчан от Параходство БМФ АД. Той е от проекта Bluetech 45, който вече дава много добри експлоатационни резултати при първите два кораба от серията: „Плана“ и „Миджур“. Третият 45 500-тонен кораб носи името „Бузлуджа“. Първият рейс на „Бузлуджа“ ще започне от пристанище в Южна Корея, където ще приеме товар за пристанище в Европа. „Бузлуджа“ е третият кораб с това име в историята на Параходство БМФ АД. Първият е 100-тонен кораб, построен във Варна през 1945 г., използван до 1960 г. за плавания в Черно и в Източно Средиземно море. През 1961 г. е изведен от експлоатация и преустроен като учебен моторен ветроход с името „Пионер“. Вторият „Бузлуджа“ е 13 904 тонен рудовоз, построен в Япония през 1968 г. Той е сред рекордьорите по продължителност на експлоатация в Параходство БМФ АД. Плава до 2009 г.

Фабрики, промишлени и търговски имоти във Великотърновска област са пуснати за продажба. Причината са големите задължения към държавата и банкови институции или отказ на собствениците да развиват бизнеса. Най-високата цена от 6,2 млн. лв. е за фабрика за сладкарски изделия и вафли в Г. Оряховица. Общата площ на имота е 12 000 кв.м, а офертата включва ново техническо и технологично оборудване. За сумата от 700 000 лв. е пуснат за продажба цех за вафли в Поликраище. Близо 5 млн. лв. е обявената цена за предприятие за преработка и замразяване на плодове и зеленчуци в Джулюница. Фабриката е въведена в експлоатация през 2006 г. и за кратък период успява да си осигури присъствие на европейския пазар, реализирайки продукцията си в Германия, Англия, Белгия и др. Задълженията ѝ към държавата към 31 октомври т.г. са от близо 300 000 лв. За 2,7 млн. лв. е пуснато за продажба и действащо модерно преработвателно предприятие за местни продукти и деликатеси. Обектът разполага с производствени зали, хладилни камери, сушилни, камери за готова продукция, складове и др. Собственикът на действащ бизнес за производство на полиетиленово фолио в Павликени също е пуснал на имотния пазар обекта си за 2,2, млн. лв.

Около 150 милиона лева са инвестициите в Тракия икономическа зона за 2019 г. Появиха се умни фабрики, които са в голяма част роботизирани и автоматизирани. Едната е на "Атаро клима", а другата - на "Шнайдер Електрик". Кауфланд е сред петте топ инвеститори за 2019 г. в Пловдивска област. Той държи най-големия логистичен център в страната в с. Стряма, индустриална зона Раковски. С втората си база общата складова площ на веригата стана 359 хил. кв. метра. Инвестицията в новото разширение е над 64 млн. лв., а заетите са близо 100, част от които са новоназначени. През 2019 г. пopтyгaлcкaтa кoмпaния ВА Glаѕѕ обяви мегаинвестиция oт 57 милиoнa лева, при това налети само в производствената база в Пловдив. В завода има четири ванни пещи за производство на опаковъчно стъкло. Фабриката в Пловдив е производител №1 на амбалаж в Югоизточна Европа. В завода тук и в София работят над 700 души. Hoв зaвoд с планирани инвестиции за следващите години зa €40 милиoнa oтвopи вpaти през октомври кpaй Πлoвдив, отново в чертите на Тракия икономическа зона. Инвестицията е на германския гигант оdеlо GmbН, която през 2011 г. стана собственост на турската Вауrаktаrlаr Ноldіng А.Ѕ. Разчетите сочат, че до 2023 година тук ще бъде инвестирана цялата запланувана сума и ще работят около 400 души. Водещият световен производител на високотехнологично медицинско оборудване BTL Industries България се настанява на ново място - на терен на бившата кожарска фабрика "Пулпудева". Компанията вече има една база в Пловдив, където работят около 300 души. Новото място ще даде работа на още 200 нови служители. Общата разгъната площ на новия завод за медицинска апаратура е 20 000 кв. м, а общата инвестиция - 20 милиона лева.

„Сирма груп холдинг“ АД отчита 5,5 млн. лв. брутна печалба за деветмесечието на 2019 г. спрямо 5,32 млн. лв. за същия период на 2018 г. Нетната печалба се увеличава с 50% на годишна база до 4,91 млн. лв. за деветмесечието на 2019 г. Причината е в по-малката печалба на малцинственото участие в размер на едва 598 хил. лв. за деветмесечието на 2019 г., спрямо 2,05 млн. лв. за същия период на 2018 г. Това от своя страна се дължи на увеличения дял в „Онтотекст" АД до 90,44% към 30 септември 2018 г., спрямо 58,51% към 30 септември 2018 г. Съответно стойността на инвестицията вече е 17,9 млн. лв., спрямо 9,65 млн. лв. преди година, тоест вложени са 8,25 млн. лв. Продавач е Ню Юръп Венчър Екуити Ел Пи (правоприемник на инвестиционния фонд за рисково финансиране Невек (Neveq). Именно дела в „Онтотекст" АД е единствения увеличен в последната година и може да повлияе на печалбата на малцинственото участие, въпреки че според междинния доклад „Онтотекст“ АД има загуба от 32 хил. лв. за деветмесечието на 2019 г. спрямо печалба от 1,07 млн. лв. за същия период на миналата година.

Регулаторите на ЕС ще преразгледат правила, наложени преди две десетилетия, които определят дали компаниите притежават пазарната сила да предотвратяват конкуренцията или да контролират цените, като се вземат предвид глобализацията и дигитализацията, заяви в понеделник еврокомисарят за конкуренцията Маргрете Вестагер. Нейното съобщение беше направено на фона на критики от юристи и учени, че антимонополните закони на Европейския съюз не вървят в крак с времето, особено що се отнася до практиката на глобални онлайн компании. Действащите правила в тази сфера датират от 1997 г. „Промените като глобализацията и дигитализацията означават, че много пазари работят по различен начин, откакто преди 22 години“, каза Вестагер на конференция на Chillin Competition. „Значи е крайно време за преразглеждане на Известието относно определянето на пазара. Искаме да сме сигурни, че насоките, които то дава, са точни и актуални и определят ясен и последователен подход както към случаите на антитръст, така и по отношение на сливания в различни отрасли по начин, който е лесно достъпен “, добави тя.

Френският фармацевтичен гигант Sanofi се съгласи да закупи американската биотехнологична компания Synthorx за 2,5 млрд. долара, с което почти утрои пазарната ѝ стойност, ускорявайки усилията си в борбата с онкологичните заболавания под ръководството на новия главен изпълнителен директор Пол Хъдсън. Sanofi ще плати 68 долара на акция в брой за Synthorx, съобщиха компаниите. Акциите на базираната в Сан Диего компания миналата седмица поскъпнаха с 40%, съобщава Bloomberg. Сделката подчертава усилията на базирания в Париж производител на лекарства да надгради портфолиото си от иновативни терапии в областта на борбата с рака. Покупката бележи първата многомилиардна придобивка на Sanofi от началото на 2018 г. Инвеститорите разчитат на Хъдсън да насърчи изследователските операции на Sanofi и да засили търсенето на нови продукти, за да може компанията да намали зависимостта си от Dupixent - лекарство за тежка екзема и астма.

Пекин разпореди всички правителствени офиси и държавни институции да премахнат чуждестранното компютърно оборудване и софтуер, които ползват. Срокът, в който трябва да го направят, е три години. Решението може да нанесе потенциален удар на компании като HP, Dell и Microsoft. Директивата е първата публично известна инструкция с конкретни цели, караща китайските купувачи да преминат към местни доставчици на технологии. Ходът е в отговор на усилията на администрацията на Доналд Тръмп да ограничи използването на китайски технологии от САЩ и съюзниците им. Директивата е част от по-голяма кампания за увеличаване зависимостта на Китай от нейни вътрешни технологии и вероятно ще подкхрани опасения от “разделяне”, когато веригите на доставки между САЩ и Китай бъдат прекъснати. По-рано тази година Вашингтон забрани на американските компании да правят бизнес китайския производител на телекомуникационно оборудване Huawei.