Business Industry Capital
България
|
| | |
|
Валутни курсове
(03.04.2019) |
|
EUR |
|
1.95583 |
|
GBP |
|
2.27422 |
USD |
|
1.74628 |
CHF |
|
1.74706 |
EUR/USD |
|
1.1200* |
* определен от ЕЦБ |
ОЛП |
|
от 01.04 |
|
0 % |
|
|
|
|
Финансови новини |
|
Промишлените цени в ЕС през февруари 2019 г. са нараснали с 0,2 на сто и с 0,1 на сто в еврозоната (спрямо 0,3 на сто през януари и в двете зони, отчита Евростат. България е сред страните с най-голямо месечно покачване на показателя (+1,5 на сто, спрямо +0,2 на сто през януари). На годишна основа промишлените цени в ЕС са се увеличили с 3,1 на сто, а в еврозоната - с 3 процента. В България годишното покачване е 4,1 на сто. През февруари на месечна основа са се повишили цените в еврозоната в енергийния сектор (+0,2 на сто) и в инвестиционните и дълготрайните потребителски стоки (+0,1 на сто). При нетрайните потребителски стоки показателят е останал без промяна, а се е понижил с 0,1 на сто при междинните стоки. В целия промишлен сектор с изключение на енергетиката цените са останали стабилни. Източник: 24 часа
Средствата, управлявани от дружествата, извършващи застрахователна дейност, които осъществяват дейност в България, възлизат на 7.645 млрд. лв. към края на декември 2018 година. Техният размер се увеличава с 347.7 млн. лв. (4.8%) в сравнение с края на декември 2017 г. (7.297 млрд. лв.), а намалява със 102.3 млн. лв. (1.3%) спрямо края на третото тримесечие на 2018 г. (7.747 млрд. лева), съобщиха от БНБ. Активите на дружествата, извършващи животозастраховане, нарастват със 118.4 млн. лв. (5.8%) - от 2.034 млрд. лв. към края на декември 2017 г. до 2.153 млрд. лв. към края на същия месец на 2018 година. Спрямо края на септември 2018 г. (2.128 млрд. лв.) те се увеличават с 24.2 млн. лв. (1.1%). Техният относителен дял в общия размер на активите към края на декември 2018 г. е 28.2% при 27.9% към края на четвъртото тримесечие на 2017 г. и 27.5% в края на септември 2018 година. Източник: Банкеръ
|
Дружества |
|
Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е одобрила придобиването на българското предприятие за велпапе "Витавел" в Луковит от страна на ирландския гигант Smurfit Kappa. "Витавел" е втората фабрика, която Smurfit Kappa придобива в България – първата сделка бе за "Балканпак" в Казанлък, в която влезе и друга казанлъшка компания, "Елзем България". Одобрението на регулатора е безусловно. Ирландската компания купува и двата завода чрез регистрираното в Холандия дружество Smurfit Kappa Europe. Цената на сделките не е ясна."Витавел" има приходи 13.9 млн. лв. за 2017 г., докато купувачът Smurfit Kappa е световен гигант с приходи близо 9 млрд. евро. Покупките на казанлъшкия и на луковитския завод са част от разширението на ирландската компания на Балканския полуостров, като фирмата купи и заводи в Сърбия и Гърция. Общият оборот на "Витавел" и "Балканпак" за 2017 г. е 25 млн. лв. Проектът "Европа говори" ще събере хора с различни политически възгледи от цяла Европа, за да разговарят лице в лице. Източник: Капитал
Компанията PlantaSYST е внесла инвестиционното си намерения за изграждането на "Център по растителна системна биология и биотехнология", който ще се намира в ЖР "Тракия" в град Пловдив. Той ще е върху терен от 23 дка, близо до 99 блок на кръстовището на "Княз Борис" с "Цар Симеон". Имотът бе даден от Общинския съвет с безвъзмездно право на строеж. Теренът ще остане общинска собственост, а от компанията ще имат безсрочно право на ползването му. PlantaSYST е резултат от съвместната работа на три български и два германски института - Институт по молекулярна биология и биотехнология и Институт по зеленчукови култури "Марица", Пловдив, Институт по микробиология при БАН, Потсдамски Университет и Институт по молекулярна растителна физиология "Макс Планк", Потсдам-Голм. Това е най-високобюджетният проект в Пловдив през последните години, който е на стойност от над 15 млн. евро. Проектът е подкрепен от всички университети и ще е важна част от научните разработки в сектора. В центъра ще се създава биотехнологии, нужни за фирми и компании от Европа.
Двама кандидати са подали оферти за участие в обществената поръчка за изграждане на междусистемната газова връзка Гърция-България (IGB), която е на стойност 145 млн. евро, без ДДС. Това е гръцкото дружество J&P АВАКС и ДЗЗД „Ай Джи Би–2018”, в което влизат големите български строителни компании „Главболгарстрой” ЕАД и "Джи Пи груп" АД заедно с италианския им партньор Bonatti SpA. От проектната компания ICGB добавят, че предстои разглеждане на техническите предложения за тяхната допустимост, поставяне на техническа оценка според показателите на методиката и отваряне на ценовите предложения. От ICGB предвиждат изпълнителят на проекта да бъде избран през месец май, с което да се обезпечи стартът на строителните дейности през месец юни. Срокът за изпълнение на обществената поръчка е 18 месеца, считано от започване на изпълнението.
Съветът на директорите на ЕМКА АД предлага брутен дивидент от 8,42100526 ст. на акция за 2018 г., показва поканата за свиканото на 16 май 2019 г. общо събрание на акционерите. Предложеният дивидент е с 14% ръст на годишна база, след като за 2017 г. беше по 7,3684 ст. на акция. Преди това дивидентите бяха 5,263 ст. за 2016 г., 4,21 ст. за 2015 г. и по 4,2105 ст. за 2014 и 2013 г. Разпределен е и дивидент за 2012 г. от 0,03 лв. за ценна книга. Печалбата за 2018 г. е в размер на 3,52 млн. лв., като за дивиент са предложени 1,83 млн. лв. или 52% от печалбата. Останалата част от печалбата ще бъде отнесена в неразпределена печалба и фонд Резервен. ЕМКА АД произвежда кабели. Продажбите през 2018 г. се увеличиха с 8,35 на годишна база до 106 млн. лв. Нетната печалба нарасна с 3,5% до 3,52 млн. лв. Разходите за възнаграждения скочиха с 15% на годишна база до 5,56 млн. лв. за 2018 г., а разходите за материали се повишиха с 8% до 87,7 млн. лв. Основните акционери към 31 декември 2018 г. са Индустриален капитал холдинг АД с дял от 33,12% и КЕМП АД с 37,37%. С дял от 6,93% е ЗУПФ Алианц България АД. Източник: investor.bg
Набелязаните краткосрочни мерки за стабилизиране на ТЕЦ "Марица-изток 2" ЕАД вече са изпълнени, съобщи енергийният министър Теменужка Петкова. Според нея запазването на работата на комплекса е задача от първостепенна важност за правителството. "Български енергиен холдинг" ЕАД е закупил всички необходими квоти за работата на ТЕЦ "Марица-изток 2" до март 2020 година. Проведени са били няколко срещи с Комисията за енергийно и водно регулиране по отношение на използването от страна на ТЕЦ-а на т. нар. Механизъм за компенсиране на разходите за критична инфраструктура, което е предвидено в Закона за енергетиката. Тези разходи, в размер на около 500 млн. лв., са включени в обосновката на ТЕЦ "Марица-изток 2" за цените през новия регулаторен период. Възможността да бъде капитализиран дългът на ТЕЦ "Марица-изток 2" е била обсъдена с Главна дирекция "Конкуренция" в Европейската комисия. Очаква се крайното решение за увеличаване на капитала на централата да бъде взето до средата на годината. Източник: Банкеръ
|
Регулирана информация |
|
|
Българска стопанска камара
|
| |
Светът
|
| |
|
Европа |
|
'Великобритания е изложена на риск да унищожи страхотната си връзка с останалата част от Европа заради неуспеха си да осигури сделка за Брексит, каза за Би Би Си главният изпълнителен директор на Siemens за Обединеното кралство Юрген Майер. "Ние сме в момент на криза точно в този момент. Трябва да намерим път напред, за да можем да възстановим това доверие, за да ни даде увереност да инвестираме отново тук. Доверието във Великобритания ще се върне, след като ситуацията бъде решена.'', обясни Майер и допълни: ''Ако днес заявя пред борда на компанията, че тук има още една фабрика, която искам да отворя за голям инфраструктурен проект в Обединеното кралство, мога да ви кажа, че с тази бъркотия сега, предложението няма да получи одобрение.'' ''Спомням си, че тази страна беше болното място на Европа през 1974 г. и ни бяха необходими 45 години, за да създадем Великобритания, която е доверен и надежден търговски партньор.'' "Моята компания, подобно на много други, е инвестирала стотици милиони в тази страна през този период.", коментира Юрген Майер. Източник: BBC
|
Америка |
|
Американската хранителна компания Kellogg Co се съгласи да продаде своя бранд бисквити Keebler biscuits и други активи на производителя на шоколада Nutella - Ferrero за 1,3 милиарда долара. Сделката е четвъртото придобиване за италианския производител на бонбони от 2017 година, тъй като Ferrero цели да развие бизнеса с шоколад и бисквити, пише Reuters. Kellogg е отличен стратегически продукт за семействата според председателя на италианската компания Джовани Фереро. Ferrero ще инвестира в бисквитения бизнес, защото тази категория представлява значителна част от консумацията извън храненето. От компанията очакват сделката да създаде ценни контакти с партньори от американския пазар. Тя трябва да приключи до края на юли през настоящата година. Бизнесът на Kellogg e имал нетни продажби от близо 900 милиона долара за 2018 година. Италианската компания, основана в Алба през 1946 година, води доста агресивна политика на придобиване. Зад нея стои Джовани Фереро, който поема компанията след смъртта на баща си през 2015 година.
|
Азия |
|
Най-голямата компания за споделяне на домове Airbnb планира да инвестира и в индийския пазар. Компанията възнамерява да инвестира до 200 милиона долара в стартиращата верига хотели в Индия - OYO. Това е част от плана на Airbnb да работи съвместно нови фирми за настаняване и хотелиерски услуги на индийския пазар, като ги включи към платформата си, пише Reuters. Инвестицията ще предостави достъп на американците до различни франчайзингови или наети хотели и ще бъде от полза за потребителите, които се опасяват да отседнат в чужд дом. Развиващите се пазари като Китай и Индия са едни от най-силно привличащите туристи на платформата на Airbnb. Хотелиерската верига OYO e привлякла над $1 милиард инвестиции, от които SoftBank. Очаква се възвръщаемостта за инвеститорите да се утрои в рамките на година, тъй като компанията се разраства, както на местно, така и на международно ниво. А влиянието и популярността на Airbnb и достъпът до местни общности откриват нови възможности за OYO. Източник: Reuters
|
|
Индекси на фондови борси 02.04.2019 |
Dow Jones Industrial |
26 179.13 |
(-79.29) |
Nasdaq Composite |
7 848.69 |
(19.78) |
Стокови борси 02.04.2019 |
|
Стока |
Цена |
|
Light crude ($US/bbl.) | 62.77 |
Heating oil ($US/gal.) | 2.0100 |
Natural gas ($US/mmbtu) | 2.6900 |
Unleaded gas ($US/gal.) | 1.9300 |
Gold ($US/Troy Oz.) | 1 297.20 |
Silver ($US/Troy Oz.) | 15.14 |
Platinum ($US/Troy Oz.) | 863.00 |
Hogs (cents/lb.) | 91.50 |
Live cattle (cents/lb.) | 119.65 |
|
|
|
140 години от обявяването на София за столица на България |
|
София е един от най-древните градове в Европа. В VIII- VII век пр. н. е. е имало тракийско селище, което през V век пр. н. е. е влизало в пределите на Одринското царство. Населено било от тракийското племе "серди". След 29 година пр. н. е. селището е завладяно от Рим, а след 46 година от н. е. влиза в състава на римската провинция Тракия. Наречено е от римляните Сердика, т. е. "Град на сердите". По време на император Улпия Траян (98-117) Сердика е превърната в град с вътрешно автономно управление, с Градски съвет, Народно събрание и изборни магистрати, и е наречена в негова чест Улпия Сердика. От III век тя е главен град на провинция Вътрешна Дакия. Достига най-голям разцвет при император Константин Велики (306-337). През 809 година градът е превзет от хан Крум (803-814) и включен в българската държава, като получава славянското име Средец. По време на Първата българска държава София е важен стратегически и административен център. В последните десетилетия на XIV век Средец започва да се нарича София по името на черквата "Света София". В 1382 година, след упорита съпротива, София е превзета от турците и освободена е от руските войски на 4 януари 1878 година. На 3 април 1879 година депутатите в Учредителното събрание единодушно избират София за столица на българската държава. . Най-известните сгради в София, които оформят уникалния й вид са Народното събрание, Народният театър “Иван Вазов”, Академията на науките, Софийският университет “Св. Климент Охридски”, Народната библиотека, Централната минерална баня, храм-паметникът “Св. Александър Невски” и др.
|
|
Архив Бизнес Индустрия Капитали |