Средният размер на натрупаните средства за втора пенсия най-после надхвърли 3000 лв. Към 31 март 2019 г. в партидите на родените след 1959 г. има средно 3147.48 лв., съобщи Комисията за финансов надзор. Оптимистичната новина важи само за мъжете, където средният размер на натрупаните средства е почти 3300 лв. (3299.56 лв.). Жените са близо, но все още под границата от 3000 лв. с 2986.02 лв. Хората, които първи ще се пенсионират с две пенсии - българите на възраст 55-59 г., имат около 4000 лв. в партидите си. Мъжете в тази възрастова категория са натрупали средно 3971.38 лв., а жените - 3884.54 лв. Много партиди са кухи - направени са някога по някакъв повод, но в тях няма редовни постъпления на средства. Новите форми на работа като непълен работен ден и т.н. също водят до ниски суми.

Размерът на средния осигурителен доход в България се повиши през март до ниво до 976,24 лева, съобщи Националният осигурителен институт (НОИ). През февруари той беше 952,98 лева. Изчисления показват, че увеличението е значително – с 23,26 лева. Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 1 април 2018 г. до 31 март 2019 г. е 912,69 лв. От НОИ напомнят, че определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите пенсии през месец април 2019 г. съгласно Кодекса за социално осигуряване.

До края на годината в Бургас ще отворят врати 14 нови предприятия, които ще предложат 650 нови работни места. Дейността им е в областта на леката и хранително-вкусовата промишленост, хидравличните системи и високите технологии. Две от компаниите имат логистична дейност. Новите предприятия са разположени в Северната промишлена зона и са част от "Индустриален и логистичен парк – Бургас". Това е резултатът на един общ проект на община Бургас и националната "Индустриални зони", който в последните години доведе доста желаещи да работят в зоната. Индустриалната зона заема площ 240 дка и вече е почти изцяло запълнена. Общите инвестиции в нея надхвърлят 80 млн. лева. Почти половината инвеститори в новата зона са от Бургаския регион, останалите са от страната, а 7 са чуждестранни инвеститори. Общият брой на компаниите, които са изградили или са в етап изграждане на своите обекти, е 34. Някои от тях са закупили по два парцела. Сред най-големите стартиращи проекти в Бургас е този на "Сигматек", която инвестира 30 млн. долара в научноизследователски и производствен комплекс за части за самолетни двигатели. Предприятието е високотехнологично и е насочено към рециклиране на турбини на самолети.

Най-големият СПА и балнеохотел в страната ще бъде изграден на територията на община Казанлък. Инвестицията ще надхвърли 25 милиона евро и се предвижда да създаде работни места за близо 200 души. Хотелският комплекс ще ползва минералните извори на Казанлък и ще се намира край село Овощник. Неговото изграждане ще започне до края на юни, съобщи кметът на Казанлък Галина Стоянова. "Проектът е разработен, представен е за одобрение, за разрешение за строеж", каза тя. Новият комплекс ще дава работа на близо 200 души от региона, каза Николай Козанов от фирмата-инвеститор: "Това ще бъде най-хубавият хотел в тази категория - балнео и СПА хотел в България".Балнеохотелът трябва да е готов до началото на 2021 година. Той ще реши и проблемите с настаняването на хилядите туристи, които посещават региона на Розовата долина. По данни на общината само миналата година празниците на розата са посетени от над 100 хиляди души, а местата за настаняване в Казанлък са крайно недостатъчни.

Външният вид на "Гранд хотел България" няма да се променя, съгласно инвестиционното предложение на "Гранд хотел България 2016" ЕАД за консервация, реставрация, адаптация и основен ремонт на историческата сграда в центъра на София. "Гранд хотел България" беше купен от бизнесмена Мирослав Пенчев през септември 2016 г. за около 15 млн. евро от наследниците на убития Илия Павлов, шеф на бизнес империята "Мултигруп" в зората на демокрацията. Първоначално Мирослав Печев имаше идея да надстрои последните два етажа на хотела, но се отказа заради гневните обществени реакции. Внесеното сега предложение е само за историческата сграда откъм бул."Цар Освободител". В празното пространство между Софийската филхармония, Българската банка за развитие и улицата е планирано изграждането на нова пететажна сграда и надстрояване на съществуваща едноетажна постройка. Инвестиционното предложение не предвижда промяна на кота корниз, кота било, както и други намеси с цел промяна на външния обем на сградата. Фасадата откъм бул. "Цар Освободител" ще бъде запазена с автентичната геометрия, растер, пропорции и отстъпи, обещава инвеститорът. Предвижда се още изцяло да бъде съхранена автентичната функция на всички интериорни пространства.

"Meтpo Keш eнд Kepи Бългapия" се освободи от голямата санкция, наложена на компанията от Koмиcиятa зa зaщитa нa ĸoнĸypeнциятa (KЗK) в нaчaлoтo нa фeвpyapи 2019 година. Aдминиcтpaтивeн cъд - Coфия-oблacт oтмeни глoбaтa oт пoчти 15 милиoнa лeвa, нaлoжeнa след жaлбa нa "Лидл Бългapия", според която "Метро" използвала зaбpaнeнa cpaвнитeлнa peĸлaмa и пocлaния, ĸoитo диcĸpeдитиpaт peпyтaциятa нa ĸoнĸypeнта й. Cтaвa въпpoc зa peĸлaмнa ĸaмпaния нa "Meтpo" oт 2018 г. c ocнoвeн cлoгaн "He cмeняй вĸyca, cмeни мaгaзинa. Πpи нac итaлиaнcĸaтa ceдмицa e пpeз цялaтa гoдинa. Meтpo. Имaмe гo". В жалбата си "Лидл" твърди, че в слогана се съдържа eдин oт ocнoвнитe eлeмeнти, c ĸoитo бългapcĸитe пoтpeбитeли нa бъpзooбopoтни cтoĸи тpaйнo идeнтифициpaт и пpипoзнaвaт "Лидл". Това са "тeмaтичнитe ceдмици", твърди "Лидл", подкрепяйки твърдението си с изcлeдвaния oт 2015, 2016 и 2017 гoдинa. КЗК пpиe cтaнoвищeтo нa вepигaтa и "Meтpo" бe глoбeнa c 15 милиoнa лeвa. Cъдът oбaчe коригира становището на комисията. След aнaлиз нa дoĸaзaтeлcтвaтa съдът прецени, че КЗК нeпpaвилнo e пpилoжилa зaĸoнa и оценката на доказателствата от нейна страна е неточна.

Варненският земеделски холдинг „Агрия груп холдинг“ АД предлага отново да не бъде гласуван дивидент за акционерите. Неконсолидираната печалба за миналата година е 1,84 млн. лв. Така „Агрия“ ще продължи да не радва акционерите с дивидент, както прави от появата си на борсата през 2008 г. вече цели 11 години. Консолидираният собствен капитал към 31 декември 2018 г. е 144 млн. лв., пасивите са за 183 млн. лв., а общите активи са 328 млн. лв. Капиталовата структура с превес на пасивите над собствения капитал обикновено не позволява изплащането на дивидент, защото вероятно банките кредиторки го поставят като изискване, тъй като не желаят обезпечението им да се свива. Традиционната теза на дружеството е, че печалбата се реинвестира. Също така преди години „Агрия“ обмисляше увеличение на капитала чрез издаване на нови акции, което не беше реализирано. Консолидираната печалба на „Агрия груп холдинг“ АД е стабилна на ниво от 13,2 млн. лв. за 2018 г., след като беше същата и за 2017 г.

Nеstlе SА е започнала ексклузивни преговори за продажбата на бизнеса си продукти за грижа за кожата на концорциум, воден от ЕQТ Раrtnеrs и АDІА в сделка за $10,12 милиарда, пише Rеutеrs. Очаква сделката, разговорите по която явно са в напреднал етап, да бъде приключена през втората половина на 2019 г. Nеstlе все още не е съобщила в какво ще вложи средствата от продажбата. Акциите ѝ се покачиха с 0,6 процента. Главният изпълнителен директор Марк Шнайдер реши да продаде подразделението миналия септември. Групата започна да търси купувачи на бизнесите, които не носят толкова печалба.

Администрацията на президента на Съединените американски щати Доналд Тръмп отложи с шест месеца решението дали страната да въведе мито при внос на европейски автомобили. Крайният срок за решението изтичаше тази седмица. Държавният глава многократно предупреждаваше, че е готов да обложи вноса от Европейския съюз и Япония, като крайната му цел е да намали търговските дисбаланси. Тръмп обаче е изправен пред силна опозиция у дома - автомобилната индустрия в САЩ е единна в противопоставянето срещу митата. Същевременно Вашингтон води преговори с двата партньора. Разговорите все още са в ранна фаза и според експерти администрацията има нужда от още време, за да потърси споразумения. Опасността от 25% мито върху вноса на автомобили и части за тях може да увеличи цената на продаваните в САЩ коли със средно между $4 400 и $6 875. Както и да нанесе тежки икономически щети върху Германия и целия ЕС.Пазарите реагираха позитивно на новината и се насочиха нагоре. Dоw Јоnеs Іndustrіаl Аvеrаgе записа 0,47% повишение. S&Р 500 затвори с 0,59% нагоре.

Икономическата активност на Китай се охлажда през миналия месец след леко покачване в началото на годината. Новите данни повдигат въпрос за жизнеспособността на втората най-голяма икономика още преди въвеждането на нови, по-високи мита, пише Тhе Wаll Strееt Јоurnаl. Производството, продажбите на дребно и инвестициите в дълготрайни активи са под очакванията на анализаторите през четвъртия месец, показват официални данни на правителството. Някои икономисти очакват още проблеми за Китай, тъй като новите мита ще намалят външното търсене и ще помрачат настроението на бизнеса. Производствената активност расте с 5,4 процента през април спрямо година по-рано, докато през март ръстът бе 8,5 процента. Продажбите на дребно растат със 7,2 процента през април, докато през март ръстът бе 8,7 процента. И записва най-бавният темп от над 16 години насам. Продажбите на дребно растат със 7,2 процента през април, докато през март ръстът бе 8,7 процента. И записва най-бавният темп от над 16 години насам. Инвестициите в сгради, машини и други дълготрайни активи също забавят растеж. Публикуваните данни сочат, че през периода януари-април той е 6,1 процента, в сравнение с 6,3 процента само за първите три месеца. Икономистите на UВS смятат, че търговската война може да забави икономическия растеж на Китай под 6 процента през 2019 г. Пекин постави цел между 6 и 6,5 процента.