Членство на България в ЮНЕСКО

България е член на ЮНЕСКО от 17 май 1956 г. Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура / ЮНЕСКО/ е създадена през ноември 1945 г. в Лондон като една от четирите “големи” специализирани организации на ООН. Уставът й влиза в сила през 1946 г. С Разпореждане на Министерския съвет от 1 юли 1954 г. България подава молба за приемане в организацията. На 17 май 1956 г. НРБ депозира ратификационните документи на конституционния акт на ЮНЕСКО в Лондон, с което е приета за член на организацията. На 29 юни 1956 г. за първи постоянен делегат (по-късно постоянен представител) е назначен Евгени Каменов.Съгласно Устава на ЮНЕСКО България се задължава да създаде Национална комисия за ЮНЕСКО. Националната комисия на България за ЮНЕСКО е създадена през май 1956 г. и се състои от изтъкнати учени, дейци на културата и образованието, представители на главните министерства, ведомства и институти, вземащи участие в програмите на ЮНЕСКО. Българските обекти, включени в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО са: културни - старият Несебър (1983); Боянската църква (1979); Мадарският конник (1979); Рилският манастир (1983); Ивановските скални църкви (1979); Казанлъшката тракийска гробница (1979), Тракийската гробница при Свещари (1985); природни – Национален парк Пирин (1983) и резерватът Сребърна (1983). Бистришките баби, Нестинарството, Чипровските килими, Празникът Сурва в Пернишко, Съборът в Копривщица и мартеницата са включени в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството