Към края на 2018 година активите, управлявани от местните и чуждестранните инвестиционни фондове, възлизат на 3906 млн. лева и нарастват на годишна база с 332.9 млн. лева (9.3 на сто), съобщава БНБ. Като процент от брутния вътрешен продукт общият размер на активите на местните и чуждестранните инвестиционни фондове към декември 2018 г. е 3.6 на сто, при 3.5 на сто от БВП към декември 2017 г. Към края на 2018 г. активите на местните инвестиционни фондове достигат 1501.2 млн. като на годишна база се увеличават със 181.9 млн. лева (13.8 на сто). Активите на фондовете, инвестиращи в акции, се повишават на годишна база с 49.6 млн. лева (9.3 на сто), а тези на балансираните фондове, инвестиращи в акции и и облигации, се увеличават с 40.8 млн. лева (15.3 на сто) до 307 млн. лева. Средствата, управлявани от фондовете, инвестиращи в облигации, се увеличават отново на годишна база с 91.6 млн. лева (17.6 на сто) до 611 млн. лева.

С 11,5% по-малко са зрителите, посетили кината в България през 2018 година, в сравнение с 2017 година, сочат обобщените данни от киносалоните. Броят на зрителите се доближава до този през 2013 година, когато са били 4,76 млн. души, а миналата година в кината са влезли 4,9 млн. души. Приходите от продадените билети за миналата година са общо 46,07 млн. лв, като са с 10 процента по-малко от тези през 2017 година и се доближават по нивото им през 2015 година, когато са били 45,9 млн. лв. През 2018 година зрителите на български филми са намалели с 35 процента спрямо тези през 2017 година и са били 388 006 души. Приходите от билетите са намалели с почти един милион лева спрямо тези през 2017 година и през 2018 година са общо 3,065 млн. лева.

Промяна в Закона за концесиите ще върне стария ред за концесиониране на морските плажове - по Закона за устройство на черноморското крайбрежие. Проектът за промяна на концесионния закон бе публикуван за обществено обсъждане. Така ще се отпушат процедурите за отдаване на черноморските плажове, блокирани в момента заради оспорена в съда наредба. Мотивите, които изтъква сега туристическото министерство за връщане на стария ред, са няколко. Единият е, че европейската директива за концесиите се отнася само за активи с годишен приход от над 5 млн. евро, а българските плажове масово са под тази граница. Другият основен мотив е, че в момента има голям брой неохраняеми плажове.

Високотехнологичен завод за производство на акумулаторни батерии във Враца планира да изгради българският производител „Монбат“. Изпълнителният директор на „Монбат“ - Атанас Бобоков възнамерява да инвестира във Враца близо 42 милиона лева, като в производството първоначално ще бъдат ангажирани 150 служители. Обемът произведени биполярни акумулаторни батерии за една година ще е един милион, като постепенно тази бройка ще бъде увеличавана. Високотехнологичният завод ще бъде изграден върху три терена, които са собственост на акционерното дружество. Дейностите по реализиране на инвестиционното намерение ще се осъществят на два етапа. „Монбат“ АД е най-големият производител на батерии в Източна Европа, с производствени и рециклиращи мощности в пет различни страни. Във Враца дружеството ще произвежда биполярни батерии по нова американска технология. Това е третият сериозен и реално изпълним инвеститорски интерес към Враца. В началото на годината „МД Електроник“ подписа договор с Община Враца за закупуването на терен, върху който компанията ще изгради завод. Инвестицията е близо 22 милиона лева.Най-големият производител на каучукови съединения и пластмасови тръби в автомобилната индустрия - Теклас също ще разшири своето производство във Враца. Следващият етап от реализирането на Общинския план за развитие на града е изграждането на нова индустриална зона.

Новият машиностроителен завод в Лясковец е напълно готов и всеки момент предстои да започне работа. В предприятието е пристигнала държавно-приемателна комисия, назначена от ДНСК. С това на практика се дава “зелена светлина” на инвеститорите и заводът се въвежда в експлоатация. Изграждането на машиностроителното предприятие е една от най-големите инвестиции в общината. Собственик на новия завод е компанията “Армако” АД, която има 20-годишен опит в областта на отбранителната промишленост. Дружеството притежава пълен лиценз за износ и внос на оръжия и специално оборудване, за трансфер на оръжия, както и брокерска дейност с трети страни на оръжия и специално оборудване. Предприятието в Лясковец ще произвежда детайли, възли и елементи от стомана. Производствената база е разположена върху терен от близо 14 декара. Върху него е изградена едноетажна сграда с площ от около 2400 кв.м, както и триетажна административна част. В завода се очаква да работят близо 200 души, като още миналата година започна подбор и обучение на служителите. В предприятието ще има две основни звена – за инструментална екипировка и металообработка, а работният процес ще бъде организиран на три смени.

Национална компания "Индустриални зони" (НКИЗ) отново обяви мегапоръчката за над 70 млн. лв. за изграждане на инфраструктура в няколко парка в страната, която беше прекратена през ноември часове преди да изтече срокът за подаване на оферти. Както и при предната процедура целта е да се изберат изпълнители, с които да се подпише рамково споразумение за проектиране и строителство на общо 22 км улици, на базата на което ще бъдат възлагани конкретните поръчки през следващите 4 години. Освен лекото увеличение на стойността на договора и дължината на планираните улици сегашната обява не се различава съществено от предишната. Не е включено изграждането на пречиствателни станции в индустриалните зони, липсата на което беше основният аргумент за спирането на процедурата преди три месеца. Откритата поръчка е за инженеринг на инфраструктура в обекти на НКИЗ, което включва проектиране и строителство на общо 22 100 м улична мрежа. Освен Божурище, Карлово, Кърджали, Суворово и село Телиш (Плевенско) към локациите този път е добавена и София (600 м). Най-много улици ще бъдат изградени в зоната в Божурище (13 км).

Административният съд на София-област не уважи жалбите на българската компания "Инерком" и чешката страна по повод на продажбата на активите на ЧЕЗ в България. Двете жалби на дружеството Инерком срещу спирането от страна на КЗК на сделката могат да бъдат обжалвани пред ВАС. Съдът е отхвърлил и жалбите на чешката компания ЧЕЗ, които са по същото решение на КЗК. Жалбите на "Инерком" дойдоха, след като КЗК не разреши сливането, защото така щяло да има предпоставки за концентрация при пазара на ВЕИ. След това КЗК отказа да образува производство след като Инерком продйде соларния си бизнес и така отпадна основният аргумент на антимонополистите срещу сделката. ВАС тогава задължи КЗК да разгледа новоно заявление за концентрация, но комисията отказа ново производство с аргумента, че има висящо дело в съда срещу решението от първото производство. В същото време ВАС задължи КЗК да започне второ разглеждане на сделката. Сега според Административния съд на София - област, КЗК правилно е счела, че не може да има ново производство заради жалбите във ВАС.

Новото ръководство на "Топлофикация София" обеща да стабилизира финансите, да ореже излишните разходи и само до няколко месеца да се похвали със 100% събираемост на сметките. В момента събираемостта е около 75%. За да се осъществи събираемостта от всички потребители и занапред, ще се залага на частните съдебни изпълнители. Инвестиционната програма на "Топлофикация" за 2018 г. не е изпълнена, но според директора това се случвало при всички тецове в страната. Ръководството на общинското дружество изненадващо бе сменено в началото на февруари, като досегашният изп. директор Сашо Чакалски бе сменен от Кремен Георгиев. Новият изпълнителен директор се смята за близък до енергийния бизнесмен Христо Ковачки. Георгиев бе сред шефовете на топлофикациите във Враца, Велико Търново и Перник.

Членовете на Европейската централна банка са били разтревожени по време на януарското заседание относно дълбочината на неотдавнашното икономическо забавяне в еврозоната и са започнали да обмислят предоставянето на нови дългосрочни заеми в подкрепа на търговските банки в региона, показва оповестената в четвъртък стенограма от последната среща на централните банкери. Инвеститорите следят внимателно сигналите за следващите политически стъпки на ЕЦБ с оглед на влошаващите се икономическите перспективите пред 19-членния блок. През декември ЕЦБ се отдалечи от многогодишната си политика на рекордно ниски лихви, слагайки край на програмата за покупки на облигации, известна като "количествени улеснения", но в последно време редица висшите служители на банката отново "открехнаха" вратата за нови стимулиращи мерки за подпомагане на отслабващата икономиката в региона. На заседанието си на 23-ти и на 24-ти февруари, членове на централната банка са предупредили за "повишена несигурност относно това колко устойчива може да бъде настоящата икономическа слабост", показа докладът.

Федералният резерв на САЩ вече не е сигурен в необходимостта от допълнително повишение на основната лихва и засега те остава без промяна. Това става ясно от протокола от последната среща на Управителния съвет. През последните три години централната банка увеличи на няколко пъти лихвените проценти, като те скочиха от 0 до сегашните 2.25%. Бордът обаче вече смята, че би било разумно да се предприеме по-търпелив подход към повишаване на лихвените проценти, докато се прави оценка на различните рискове за растежа. „Много от участниците в срещата са заявили, че все още не е ясно какви корекции в целевия диапазон на лихвените проценти ще са подходящи по-късно през тази година”, пише в протокола. Докато някои централни банкери смятат, че повишение на лихвите ще е необходимо, само ако инфлацията е по-висока от заложеното в прогнозите, то според други, ако икономиката се развива според очакванията, по-високите лихвени ставки могат да се окажат подходящи по-късно през тази година.

Технологичната компания Sony заяви, че ще насочи 40% от новонаетите инженери в Япония през следващите две години към бизнеса с чипове, опитвайки се да стимулира растежа от нови приложения на чиповете – от коли до смартфони. Прехвърлянето отговаря на плановете на компанията да инвестира 600 млрд. йени (5,4 млрд. долара) в сензори за изображения в рамките на тригодишен период, изтичащ през март 2021 г., или половината от планираните капиталовите разходи на групата. Sony контролира повече от половината от пазара на сензори за изображения за смартфони, а този бизнес е ключов двигател за преструктурирането на конгломерата. Инвеститорите очакват следващия стълб на печалбата, тъй като бизнесът с игри на Sony показва знаци за забавяне, а популярната конзола PlayStation 4 доближава края на своя жизнен цикъл. Но този месец компанията сви прогнозата за годишната си печалба от сензори до 130 млрд. йени заради отслабващото глобално търсене на смартфони.