Индексът на промишленото производство в България през август 2025 г. остава на равнището от предходния месец, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Спрямо август 2024 г. е регистрирано намаление с 8,7% на календарно изгладения индекс на промишленото производство. На годишна база спад на промишленото производство (изчислен от календарно изгладените данни), е отчетен при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 30.8%, в добивната промишленост - с 6.9%, и в преработващата промишленост - с 4.6%. В преработващата промишленост съществен спад спрямо август 2024 г. е регистриран при: производството на превозни средства (без автомобили) - с 54.3%, производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 22.6%, и при производството на облекло - с 20.6%. Ръст е отчетен при производството на изделия от други неметални минерални суровини - с 20.9%, както и при производството на мебели - с 15.8%.

В значителен брой общини у нас държавата вече е най-големият работодател и задава нивата на възнагражденията, докато частният сектор изостава и в заетостта, и в заплатите, анализират от Института за пазарна икономика. През последните 5 г. делът на наетите в обществения сектор нараства в 198 от 265 общини. А средната заплата в обществения сектор е по-висока, отколкото в частния в цели 226 общини. Доминацията на частния сектор се вижда отчетливо в общините около София, Варна и Пловдив.

По текущи данни от Информационната система за българските предприятия - BEIS, Български спортен тотализатор ДФ - София запазва водещото си първо място в България сред най-големите предприятия в сектор "Организиране на хазартни игри" по приходи за 2024 г. достигайки 427 млн.лв. Уин Бет Онлайн ЕООД - София и Принцес Свиленград ЕАД - Свиленград запазват призовите си места, следвани от Империал туризъм ЕАД - София, Дикс гейминг ЕООД, Актив-БГ АД - София, Казино Уин Бет ЕООД, Казино Елит АД - София, Телематик Интерактив България АД - София и Интергейм 2009 ООД. По бретна печалба за 2024г. начело отново застава Уин Бет Онлайн ЕООД - София (88.6 млн.лв). За да откриете как се представят в сравнителен и динамичен план водещите български предприятия в отделни сектори, място на вашите конкуренти, клиенти и доставчици по ключови показатели (оборот, печалба, активи, брой служители и др.), ползвайте услугите на Информационната система за българските предприятия – (BEIS) - необходимия партньор на всеки предприемач, мениджър и анализатор.

Нова високотехнологична фабрика за производство на системи за съхранение на енергия в батерии на "Интернешънъл Пауър Съплай" (IPS) беше открита в индустриален парк "Хемус" в Челопечене. Производствената инвестиция е определена за стратегическа както за Европа, така и за България, с нетни нулеви емисии. Системата EXERON X-BESS е за съхранение на енергия от батерии от ново поколение. Тя е разработена, за да отговори на нарастващото търсене на гъвкави решения за стабилизиране на електроенергийната мрежа и сигурност на доставките при нарастващ дял на възобновяемата енергия в електроенергийната система. Фабриката отвори врати с годишен производствен капацитет от 3 гигаватчаса (GWh), който ще бъде разширен до 5 GWh до края на 2026 г. В процес на проектиране е втора, напълно автоматизирана фабрика, с която общият производствен капацитет ще достигне 15 GWh до края на 2027 г. Дружеството "Интернешънъл Пауър Съплай" е българска енергийна технологична компания с опит в областта на научно-изследователската и развойна дейност, инженеринг и производство на цялостни решения за индустриални системи за токозахранване, микромрежи и системи за съхранение на енергия. Около 180 млн. евро се очаква да вложи "Интернешънъл Пауър Съплай" АД в три проекта за производство на батерии за съхранение на енергия. Проектът ѝ BG EXERON X-BESS, заедно с други пет европейски проекта, получи стратегически статут по Регламента за развитие на технологии с нетно нулеви емисии (NZIA) на Европейската комисия.

През 2023 г. производителят и дистрибутор на работно облекло и лични предпазни средства "Бултекс 99" - Пловдив започна мащабен проект за изграждане на голям нов логистичен център в близкото село Радиново, където закупи 80 дка терен. Две години по-късно първият етап вече е завършен и работи, като инвестицията само в него е 33 млн. лв. С допълнителната площ 31 хил. кв.м компанията ще увеличи капацитета за обработка на собствените си продукти и ще се отвори и към външни клиенти, като започне да предлага логистични услуги за трети лица (т.нар. 3PL). Започва подготовката и на втория етап от проекта, който предвижда изграждането на автоматизиран склад. Логистичният център се намира в Индустриална зона "Марица", като от общо 80 хил. кв.м терен застроени вече са 24 хил. кв.м, а разгънатата застроена площ е 31 хил. кв.м. В него вече работят 90 души. Общо заетите в компанията са почти 300 души. Инвестицията в проекта е 33 млн. лв. и е финансирана чрез комбинация от собствен капитал, който към края на 2024 г. е 53.8 млн. лв., и външно финансиране. Предстои изграждането на фотоволтаична централа за собствени нужди, която ще включва и батерии, като компанията очаква да покрива сама 100% от консумацията си на ток. Компанията ще продължи да използва и досегашната си база на "Карловско шосе", като заедно с новия логистичен център общият й капацитет достига 60 хил. палетоместа. От тях "Бултекс 99" ще използва 35 хил., а останалите 25 хил. (10 хил. в новия склад и всичките 15 хил. на "Карловско шосе") ще бъдат специално обособени за предоставяне на 3PL услуги и фулфилмънт. Базата ще обслужва също онлайн магазина на компанията - stenso.net, както и поръчките от Румъния и Гърция. "Бултекс 99" е създадена през 2003 г. и е еднолична собственост на Стефан Башев. Бизнесът на практика започва десет години по-рано с производство на работно облекло във фабрика в Златоград, където и до днес работи друго дружество - "Бултекс", което е собственост на вуйчото Александър Митушев. От своя страна "Бултекс 99" е изключителен търговски представител и ексклузивен дистрибутор на произвежданите продукти, а най-популярна от собствените й марки е Stenso. Междувременно компанията започва да търгува на едро и дребно с работно облекло, включително обувки и ръкавици, както и с лични предпазни средства (очила, каски, антифони и т.н.) като дистрибутор на различни други марки, като днес това формира по-голямата част от оборота. Сред партньорите са брандове като Cerva, Panda, Diadora, Payper, Cofra, Puma, Goldenfit, Dunlop, Univet, 3M и др. По данни от отчета за 2024 г. продуктовата гама включва над 8900 артикула, които се поддържат на склад. Основната част от продажбите са на вътрешния пазар - над 85%, като компанията разполага с търговски обекти във всички големи градове на страната - София, Пловдив, Стара Загора, Бургас, Варна, Русе, Шумен, Плевен, Хасково, Благоевград, Девня, Перник и Враца, както и с онлайн магазин. Извършва доставки със собствен транспорт, ползва и куриерски услуги. Дружеството има близо 25 хил. клиенти, включително големи предприятия като АЕЦ "Козлодуй", "Агрополихим", КЦМ, "Билла България" и др. За 2024 г. общите приходи достигат 105.9 млн. лв., или над 8% ръст на годишна база. Основната част от сумата - 102.6 млн. лв., е от продажба на стоки, останалата е от продукция и услуги.

Почти 9 млн. лв. е загубила държавата, в лицето на министерството на младежта и спорта (ММС), от спортните си имоти. Трите дружества, контролиращи и стопанисващи най-значимите спортни съоръжения в България, продължават да трупат милионни загуби, показват годишните им финансови отчети. Общата загуба на "Национална спортна база" ЕАД (НСБ), "Академика 2011" ЕАД, и "Сердика спортни имоти" ЕАД (ССИ) възлиза на точно 87 169 817 лв. "Национална спортна база" ЕАД стопанисва най-големите спортни съоръжения у нас, сред които националния стадион "Васил Левски", "Арена София", високопланинския комплекс в Белмекен, националните ветроходни бази в Несебър и на яз. Искър, гребните бази на яз. Пчелина, яз. Кърджали и на езерото Панчарево, залите на ст. "Раковски" в столицата, ски база в Боровец, конна база "Хан Аспарух", плувната база в столичния кв. "Дианабад", 51% от "Арена Русе" и още много други. Към 31 декември 2023 г. дружеството е имало натрупани загуби от дейността си в размер на 60 977 000 лв. Година по-късно общата загуба е вече 64 866 000 лв., т.е. само за 2024-а НСБ е на минус с 3 889 000. Към тази сума се добавят и 80 000 лв. от т.нар. актюерски загуби и тя става близо 4 млн. лв (3 969 000). Най-новото дружество под шапката на ММС "Сердика спортни имоти" бе създадено на 20 септември 2017 г., с регистриран капитал от 117 063 667 лв. То притежава на практика всички бивши имоти на ЦСКА, включително и рушащия се плувен комплекс "Червено знаме". Негова собственост е и ст. "Българска армия", чийто терен (оценен на 28 498 000 лв.) бе апортиран в смесеното публично-частно "Спортни имоти Българска армия" АД (то участва с парична вноска от 28 498 000 лв.), строящо новия стадион на футболния ЦСКА. За "Сердика спортни имоти" в Централния бюджет за 2025-2028 г. са заложени 40 млн. лв. "за модернизация и реконструкция на спортни обекти и съоръжения". За 2024 г. дружеството е натрупало поредна годишна загуба - 3 143 000 лв. Това е с над 1 млн. лв. повече от минуса от дейността му през 2023 г. (2 093 000 лв.). Най-голям срив има в приходите от основна дейност - едва 467 000 лв. срещу 5 977 000 през 2023 г. За 8 г. съществуване "Сердика спортни имоти" е натрупало загуба от 13 678 000 лв. (от тях 3 143 000 лв. само през 2024 г. "Академика 2011" е дружество, създадено на 15 септември 2011 г. от сливането на други две - "Академика 2000" и "Академика Спорт", стопанисва общо 17 апетитни имота. Сред тях са Зимният дворец на спорта в София, скандалната "Арена Бургас", залите "Христо Ботев" и "Асикс Арена", Националния тенис център в Борисовата градина и тенис комплексът "Мир и дружба" в столицата, гребната база в Панчарево, студентско общежитие, студентски стол и др. Въпреки това и то единствено увеличава загубите си, които гонят вече 10 млн. лв. През 2023 г. "Академика 2011" натрупа минус от 674 000 лв., а към 31 декември 2024-а отчита още 1 085 000 загубени лева. В дългосрочен план е заложено да се направи основен ремонт на козирката и трибуните на ст."Академик" в София, подмяна на техниката в Зимния дворец на спорта, и... още веднъж: "закупуване на оборудване и техника, необходима за правилна и качествена експлоатация на "Арена Бургас". Вероятно за тези цели ще отидат записаните в централния бюджет 12 млн. лв. помощ за "Академика 2011".

Завод "Дружба" АД - Разград е водещ европейски производител на бутала, бутални болтове и бутални пръстени за двигатели с вътрешно горене и въздушни компресори. Разградският завод с над 60-годишната история в автомобилната индустрия е основан като производствен филиал на фирма "Балканкар". Заводът е уникален за страната с производството си на компресори и двигатели с вътрешно горене. В най-силните и процъфтяващи години в "Дружба" са работили 700 души, а в настоящия момент служителите са 75.

Европейската централна банка (ЕЦБ) публикува два технически документа, посветени на финансовите и икономическите последици от въвеждането на дигиталното евро. Първият анализ разглежда инвестиционните разходи за банковия сектор в еврозоната, а вторият, който е изготвен по искане на Европейския парламент и Европейския съвет, оценява въздействието върху финансовата стабилност, ликвидността и печалбите на банките при различни сценарии. И двата доклада са част от подготвителната фаза преди окончателното решение за въвеждането на единната цифрова валута. И двата документа имат информационна цел. Според документа "Преглед на последните оценки на инвестиционните разходи за дигиталното евро за банковия сектор в еврозоната" общите инвестиционни разходи за банките при внедряването на дигиталното евро се очаква да бъдат между 4 и 5,77 милиарда евро за целия банков сектор в еврозоната. Това съответства на около 1–1,4 млрд. евро годишно за четиригодишен период и представлява под 1 на сто от общата печалба на банките или около 3,4 на сто от техните ИТ инвестиции за същия период. Разходите са съпоставими с тези по въвеждането на Директивата за платежните услуги (PSD2) и значително по-ниски от инвестициите, свързани със системата за единни плащания в евро (SEPA). ЕЦБ отбелязва, че реалните разходи могат да бъдат още по-ниски, ако се използват общи инфраструктури, външни доставчици и институционални групи, които вече осигуряват платежни и ИТ услуги на множество банки. По-рано тази година анализ на Пи Дабълю Си (PwC) оцени, че преминаването към дигителното евро може да струва на банковия сектор до 18 млрд. евро., а средно за всяка банкова група в еврозоната това да струва около 110 млн. евро. Сред конкретните компании, споменати в доклада като примери за източници на пазарно взаимодействиe, са "Уърлдлайн" (Worldline), "Некси" (Nexi) и "Тиетоеври" (Tietoevry) - водещи европейски доставчици на платежни и технологични услуги, които оперират в няколко държави и обслужват десетки банки. Според ЕЦБ, използването на подобни решения би могло да спести на банките между 30 и 50 на сто от потенциалните за индивидуалните финансови групи разходи за интеграция на дигиталното евро. Документът включва и оценка за България, която е разгледана като референтен пазар, въпреки че все още не е част от еврозоната. В приложението е отбелязано "България – оценка 0,75. Обработката и клирингът на плащанията са централизирани под управлението на БОРИКА, докато банките използват различни външни доставчици за основните си банкови системи (напр. "Теменос" (Temenos), "Оракъл" (Oracle), "Бекбейз" (Backbase))." Оценката от 0,75 поставя България сред държавите с висока степен на концентрация на доставчици и добра централизация на платежната инфраструктура – наред с Португалия, Австрия, Литва, Люксембург, Кипър, Латвия и Нидерландия. По-виска оценка имат Финландия и Словения, които получават максимална оценка 1,00 поради почти пълна централизация на платежните услуги и използването на единен национален доставчик. По-надолу в класацията по концентрация на платежните услуги са страни като Германия, Франция, Италия, Испания, Белгия. Това означава, че според ЕЦБ България има относително добре централизирана и координирана платежна инфраструктура и би имала по-ниски индивидуални разходи при евентуално въвеждане на дигиталното евро в сравнение с по-фрагментирани пазари. Вторият документ – Технически данни за въздействието на дигиталното евро върху финансовата стабилност", е подготвен от ЕЦБ по искане на съзаконодателите (Еврoпейския парламент и Съветa) и разглежда въздействието на различни хипотетични лимити върху стабилността на банковата система. Анализът изследва как ограничението на сумите, които отделните лица могат да държат в дигитално евро, би повлияло на депозитите, ликвидността, печалбите и кредитната активност на банките. Оценката е направена на база, че максимално допустимият размер на средствата, които всеки гражданин на страните от еврозоната може да държи, е 3000 евро. Тази сума е примерна и все още не е определена законово и служи само за целите на изследването. ЕЦБ оценява ефектите при два сценария – нормални условия (business-as-usual) и кризисен модел (flight-to-safety) при ситуация с масово прехвърляне на средства към дигитално евро, достигащи обявения по-горе лимит. При нормални условия намаляването на депозитната маса в търговските банките се оценяват като минимално – между 0,5 на сто и 1,8 на сто от общите депозити при лимит от 500 евро и до 8,.2 на сто при максимален лимит от 3000 евро. Тези размери са незначителни като ефект върху ликвидността на банките, като от ЕЦБ припомнят, че при банковата криза в Кипър през 2013 г. е имало отлив на депозити до 20,9 на сто, а в Гърция през 2015 г. - до 25,9 на сто. При кризисен сценарий, дори при максимално натоварване, ликвидните буфери на банките остават над регулаторните изисквания – общият коефициент на ликвидно покритие (LCR) намалява от 166 на сто до 163 на сто, , а коефициентът на стабилно финансиране (NSFR) – от 128 на сто на 127 на сто. ЕЦБ изчислява, че едва 0,3 на сто от банковите активи биха достигнали критично ниво на ликвидност при лимит от 3000 евро. По отношение на печалбата на банките, анализът показва ограничен ефект - намаление на възвръщаемостта на собствения капитал (RoE) с между 9 и 18 базисни пункта, което представлява под 5 на сто от историческата волатилност на показателя. В някои случаи, ако се отчетат ефектите от нарастващата дигитализация на плащанията, нетният лихвен доход дори се увеличава. Докладът подчертава, че лимитите върху индивидуалните притежания на дигитално евро са ефективен инструмент за защита на финансовата стабилност. Според ЕЦБ именно тези ограничения гарантират, че цифровата валута няма да изтегли прекомерно ликвидност от банковия сектор и ще предотврати бягство към други дигитални активи, включително чуждестранни стейбълкойни, които биха могли да подкопаят паричния суверенитет на еврозоната. В заключение ЕЦБ отбелязва, че ефектът от въвеждането на дигиталното евро е управляем както по отношение на разходите, така и по отношение на стабилността на финансовата система. Според институцията успешното прилагане на проекта зависи от тясно сътрудничество с банковия сектор, споделено използване на инфраструктури и стандартизирани технологични решения, които ще позволят оптимизация на инвестициите и минимизиране на системните рискове.

Американското Министерство на финансите финализира рамка за валутен суап от $20 милиарда с Аржентина и закупи песо на открития пазар, изпълнявайки обещанието на президента Доналд Тръмп да подкрепи властта на разклатения си сюзник Хавиер Милей, съобщават световните агенции. Това изпрати песото и аржентинските облигации рязко нагоре. Местните акции се повишиха с 5,3% , а аржентинските акции, търгувани на американски борси, скочиха с 13%. През април МВФ одобри нова кредитна програма от $20 милиарда за Аржентина.</p>
Подкрепата дава тласък на десния президент Хавиер Милей преди междинните избори на 26 октомври. Партията му иска да укрепи позицията си, за да утвърди неговата програма за намаляване на държавните разходи и стимулиране на инвестициите от частния сектор.

Върховният съд на Китай постанови, че работодателите задължително трябва да внасят осигуровки за служителите си в националната система за социално осигуряване. Решението, което влиза в сила от 1 септември, предизвика остри дебати - от една страна цели да укрепи трудовите права, но от друга поражда опасения за свиване на заплатите и допълнителна тежест върху бизнеса, пише  Съдът обяви за невалидни всички споразумения, с които се изключват осигурителни вноски. При неспазване работодателите ще плащат дневна глоба от 0,05% върху неплатените суми, като допълнителните санкции могат да достигнат до троен размер на дълга при продължаващи нарушения. Служителите получават право да прекратят трудовия си договор и да търсят обезщетение, ако работодателят не внася осигуровки. Задължителното осигуряване не се въвежда за първи път. Законът за труда от 1995 г. изискваше социално осигуряване, но прилагането му винаги е било слабо. Множество фирми и работници подписваха споразумения за отказ или внасяха вноски на база по-ниски заплати. Критиците предупреждават, че политиката ще намали нетните заплати и ще натовари бизнеса, принуждавайки го да съкращава персонал и придобивки. Bloomberg, цитирайки Société Générale, изчислява, че мярката може да вдигне разходите за труд с около 1% от БВП, като удари предимно малките и средни фирми. А според Министерството на промишлеността именно 52-те милиона малки, средни и микропредприятия в Китай наемат над 80% от работната сила. Китайската система за социално осигуряване покрива пет области: пенсии, здравеопазване, безработица, трудови злополуки и майчинство. Работодатели и служители споделят разходите за първите три, докато последните два са изцяло за сметка на работодателя. Въпреки широкия обхват, по-малко от 250 милиона души имат едновременно и от петте вида осигуровки. Проблемът е двустранен: работодателите избягват вноските, за да намалят разходите, а някои работници доброволно се отказват, за да запазят повече от заплатата си. В други случаи компаниите сключват споразумения, за да заменят осигуровките с парични субсидии. По-дълбокият проблем е дисбалансът между приходи и разходи, като осигурителните плащания растат по-бързо от приходите. Фондът за социално осигуряване разчита все повече на фискални субсидии, докато местните власти се борят да запълнят пропуските. През 2024 г. фондът за медицинско осигуряване на жителите на Пекин показа дефицит от 520 милиона юана (72 милиона долара), а този на Тиендзин - 1,36 милиарда юана (182 милиона долара), четвърта поредна година с отрицателен баланс. С остаряващо население и падащи нива на раждаемост, перспективата остава мрачна. Китайската академия за социални науки прогнозира още през 2019 г., че главният градски пенсионен фонд може да се изчерпи до 2035 г. До 2050 г. съотношението между работниците и пенсионерите ще е почти 1:1. Решението на Върховния съд на Китай изясни, че трябва да се плаща, но как тези средства ще се разпределят остава неразрешено. Докато въпросите остават без отговор, истинското въздействие на новото задължение ще се види едва след влизането му в сила.