Общата сума на приходите по консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване в България към септември възлиза на 11.07 млрд. лв., което представлява 72,7% изпълнение на плана за годината. Съпоставени със същия период на миналата година приходите нарастват с 1.47 млрд. лв., отбелязват от Националния осигурителен институт. Извършените разходи за деветте месеца на годината са 20.06 млрд. лв., което е 73,3% от плана за годината. В сравнение със същия период на 2024 г., разходите бележат увеличение с 2.01 млрд. лева. В структурата на общите разходи най-голям дял заемат разходите за пенсии, които са в размер на 17.78 млрд. лв., или 73,8% от плана за годината. На годишна база разходите за пенсии са с 1.87 млрд. лв. (11,8%) повече. Броят на пенсионерите за септември е 2 059 658, което е увеличение с 12 172 в сравнение със същия месец на миналата година. Средният месечен размер на пенсията на един пенсионер за месеца е 1011,91 лева. В сравнение със същия месец на 2024 г. той е по-висок с 83.03 лева. Следващата по значимост и големина група разходи в консолидирания бюджет на ДОО са разходите за изплащане на парични обезщетения и помощи по Кодекса за социално осигуряване, които към септември са в размер на 2.13 млрд. лева. Това е 69,4% от плана за годината. Отчетените разходи са със 136.8 млн. лв. повече спрямо същия период на 2024-а. Общият размер на отчетените трансфери (нето) по консолидирания бюджет на ДОО към септември е 9.02 млрд. лева. Общата сума на приходите по бюджета на Учителския пенсионен фонд към септември възлиза на 107.5 млн. лв. което представлява 77,2% изпълнение на плана за годината. Съпоставени с деветмесечието на 2024 г., приходите нарастват с 16.9 млн. лева. Общо разходите по бюджета на Учителския пенсионен фонд към септември са в размер на 87.7 млн. лв., което е 70,3% от плана за годината. Извършените разходи са с 12.6 млн. лв. повече в сравнение със същия период на миналата година. Общата сума на приходите по бюджета на фонда към септември възлиза на 2.77 млн. лв., което представлява 86,7% изпълнение на плана за годината. Постъпилите приходи са с 964 хил. лв. повече в сравнение със същия период на миналата година. Общо разходите на фонда към септември са в размер на 2.16 млн. лв., което е 44,5% от плана за годината. Извършените разходи са с 1.4 млн. лв. повече в сравнение със същия период на 2024 година.

През 2024 г. в България са произведени мебели (без матраци) за 530 млн. долара. Това е спад от 4% в сравнение с 2023 г., когато производството се оценява на 556 млн. долара, съобщи проф. Васил Живков, председател на Българската камара на дървообработващата и мебелната промишленост. Ръст отбелязва производството на офис мебели от метал (около 59%), мебели от пластмаса и други материали (28%), офис мебели от дървесина (14%), други мебели от дървесина (12%) и кухненски мебели (12%). По-сериозен спад - от почти 19% - има при "части за мебели за седене". След бума през 2022-2023 г. потреблението на мебели в Европа през 2024 г. регистрира лек спад и се задържа на ниво от около 128 млрд. долара. В България обаче то бележи 11% ръст през миналата година спрямо 2023 и нараства до 503 млн. долара. През 2024 г. в България са внесени мебели за 470 млн. долара и това също е рекорд за България, показват данните на браншовата камара. Топ 5 държави по внос на мебели в България са: Китай (дял от 30%), Турция (15.9%), Полша (11.6%), Германия (8.2%) и Румъния (7.2%), като те запазват позицията си от предходните години. В световната класация на износителите на мебели България е на 40-о място, а в европейската - на 23-о място. Експортът на мебели от България през 2024 г. се оценява на 500 млн. долара. Най-много мебели са изнесени за Румъния, Гърция и Полша. Следващите дестинации за българското мебелно производство са Франция, Германия, Чехия, Нидерландия и Великобритания. Според данни на НСИ ръстът на производство на мебели е двуцифрен. Само за юли той е 17.6 % спрямо същия месец от предходната година.

Българският дарителски форум (БДФ) връчи наградите "Корпоративен дарител", които отличават компаниите с инвестиции в значими каузи. Победителите за 2025 година са: Най-добра дарителска програма: Лидл България – компанията е инвестирала над 500 хил. лв. в седмото издание на инициативата си „Ти и Лидл“, финансирайки 40 проекта в 20 населени места. Очакваното въздействие е върху близо 2 млн. души.; Най-добра доброволческа програма: Paysafe – 800 служители са дарили над 900 часа труд в социални кухни, благотворителни походи, кръводаряване и опаковане на пакети за деца в криза. Подкрепени са 26 инициативи за деца, жени в риск и възрастни хора.; Първи стъпки в корпоративното дарителство: PHOENIX Pharma – компанията е подкрепила 116 учители от 66 училища в 42 населени места, за да изградят знания за здравословен начин на живот у над 2000 ученици от началните класове.„ Дарителска подкрепа за трудни каузи: Accenture – компанията е вложила над 90 хил. лв. в защита на човешки права, подкрепа за уязвими етнически групи, бежанци, пострадали от домашно насилие, ЛГБТИ+ общности и хора с психични страдания.; Разнообразие в подходите за дарителска подкрепа : Фантастико Груп– компанията е подкрепила чрез финансиране на проекти, дарения на стоки, доброволен труд, продажба на продукти с кауза и участие в благотворителни събития близо 25 хил. души за 2024 г. „ Най-голям обем нефинансови дарения: Nestlé – компанията е осигурила дарения на храни на стойност 470 хил. лв. за хиляди нуждаещи се и приюти за животни, вкл. – чрез партньорства с НПО.; Най-голям принос чрез доброволен труд на служителите: IBM – над 350 доброволци на компанията са вложили повече от 4000 часа труд в образователни, екологични и хуманитарни каузи, включително менторски програми, залесяване и кръводаряване.; Най-сполучливо партньорство: Фондация Работилница за граждански инициативи и PEPCO – чрез партньорството служителите на компанията са избрали да подкрепят каузи за деца и младежи на възраст 6–18 г., включително от малки населени места. Инициативите осигуряват спортни, културни и образователни дейности за децата.; Личност със значим принос за развитие на дарителството в страната: Фикрет Индже – бизнесмен и общественик, дарил над 7 млн. лв. за каузи, свързани с образование, култура, спорт и здравеопазване в Шумен и региона, инициатор и дарител в кампании за хора, пострадали при бедствия, за лечение за възстановяване на културни паметници.

Конституционният съд (КС) образува конституционно дело по искане на 51 народни представители от 51-вото Народно събрание за установяване на противоконституционност на Закона за изменение и допълнение на закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход. Както е известно, тези промени се отнасят до въвеждането на фигурата на особения управител на компанията „Лукойл“ . След обнародването им за такъв управител бе избран Румен Спецов. Промените бяха приети от 51-вото Народно събрание на 07.11.2023 г. и обнародвани в Държавен вестник.

Териториалната дирекция на НАП Пловдив е с нов директор - Иван Кръстев, който е назначен за временно изпълняващ длъжността. Досегашният директор Пламен Георгиев е привлечен в екипа на особения управител на дружествата на „Лукойл“ в България Румен Спецов. Спецов доскоро беше шеф на Националната агенция по приходите, но от началото на тази седмица пое управлението на четирите фирми у нас на санкционираната от САЩ руска компания. На негово място за изпълнителен директор на агенцията бе назначен Христо Марков. Новият шеф на пловдивската данъчна служба Иван Кръстев ще изпълнява временно длъжността директор на НАП - Пловдив до провеждане на конкурс. Преди да заеме този пост, Кръстев бе заместник-директор на институцията с ресор "контрол, събиране и държавни вземания". Присъединилият се в екипа на Спецов Пламен Георгиев оглави НАП - Пловдив през 2023 г., като преди това е бил зам.-директор на НАП София с ресор "контрол, събиране и държавни вземания".

Резкият спад в европейското търсене на велосипеди през последните 2-3 години, който последва бума покрай ковид, вече дава първата си жертва в България. Свитият пазар удари и реално работещо предприятие - "Лидер - 96", което е на пазара от близо 30 години. Пловдивската компания и свързаните с нея дружества са поискали откриване на процедура по несъстоятелност, за което в момента се очаква съдебно решение. Същото са направили и големите кредитори, които междувременно са получили и обезпечителни мерки, за да си гарантират вземанията за над 66 млн. евро. Приходите на "Лидер - 96" са се свили наполовина през 2024 г., когато общите приходи паднаха под 80 млн. лв. За сравнение, в силната 2022 г. оборотът удари 225 млн. лв. Компанията "Лидер - 96" е създадена през 1996 г. от трима българи - Петър Куршумов, Георги Златанов и сина му Димитър Златанов. През 2016 г. дружеството привлича първия си външен инвеститор - финландският фонд KJK Capital, който купува 60% от капитала в прекия собственик - "Лидер груп 2016", а останалите 40% се поделят поравно между създателите чрез дружеството "Лидер порпъртис". Шест години по-късно финландците излизат от инвестицията си, като продават дела си на американския фонд TRG, за което е създадено местното дружество "ТиАрДжи ЕЕФ леджънд България". Сделката протича на няколко етапа, като в крайна сметка фондът получава 53%, а "Лидер пропъртис" - 47%. Междувременно българските създатели поетапно се оттеглят и от началото на тази година "Лидер пропъртис" е прехвърлено на външно лице - Николай Дечков Стоянов. Към момента пряк собственик на "Лидер - 96" е "Лидер груп 2016", което от своя страна е собственост на "ТиАрДжи ЕЕФ леджънд България". В групата има и още едно предприятие - създаденото през 2021 г. "Е-велокс", което е дъщерно на "Лидер - 96" и притежава новоизградената фабрика за производство на електрически велосипеди в Куклен, която отдава под наем на собственика си. Всичките четири дружества на практика са съдлъжници по договор за кредити, подписан първоначално през 2022 г. между регистрираната в Люксембург TRG EEF Legend Two (в последствие "ТиАрДжи ЕЕФ леджънд България" става съдлъжник), от една страна, и италианската UniCredit, българската Уникредит Булбанк и агентите GLAS Trust Corporation Limited (Великобритания) и Global Loan Agency Services Limited (Великобритания), от друга. По-късно същата година UniCredit прехвървя част от ангажиментите си на Обединена българска банка и Алианц банк България, които се включват като заемодатели. Според договора "ТиАрДжи ЕЕФ леджънд България" и свързаните компании могат да получат общо до 87 млн. евро по няколко кредита от банките. Още през миналата година обаче компаниите започват да изостават с плащанията си. "Лидер - 96" отчита 15 млн. лв. загуба, а текущите пасиви надившават активите с 2.5 млн. лв. За първите 7 месеца на тази година пък загубата се задълбочава до 18 млн. лв. Аналогична е ситуацията и при "Е-велокс", която има 3.4 млн. лв. загуба, а пасивите са близо 40 млн. лв. над активите. Загубата на "Лидер груп 2016" е 1.1 млн. лв., а дупката в баланса е 20.6 млн. лв. Година след като плащанията спират - на 18 септември 2025 г., кредиторите предупреждават "ТиАрДжи ЕЕФ леджънд България", че всички отпуснати парични средства - над 66 млн. евро, включително главници и лихви, стават предсрочно изискуеми. Дружеството е неплатежоспособно, тъй като не разполага с паричин средства, с които да изпълнява задълженията си. Освен това е и свръхзадлъжняло, тъй като имуществото му не може да покрие задълженията. По същото време искове с подобни мотиви подават и останалите три компании. Скоро след това кредиторите също искат от съда да открие производства по несъстоятелност, както и да наложи предварителни обезпечителни мерки. За временен синдик в "Лидер - 96" и "Лидер груп 2016" е определена адвокат Мирослава Стръмска, а в "Е-велокс" Уникредит Булбанк е назначила собствен управител още през юли - Александър Костадинов. По искане на кредиторите съдът е наложил общ запор и възбрана върху имуществото на "Лидер груп 2016" и "Е-велокс", включително върху това, което е определено като "единствения стойностен дълготраен актив" - недвижимият имот, представляващ оборудвано производствено предприятие. В молбата си до съда Уникредит Булбанк се позовава на становище от назначения от нея управител Александър Костадинов, според когото от склада на "Е-велокс" активно се изнасят електрически колелета на "Лидер - 96", която е наемател на помещенията. В писмо той посочва, че само в периода 3 - 13 ноември са били натоварени 5 камиона и 2 микробуса със стока за износ за Франция и Белгия, но товарене е имало и в предходни седмици. По-рано тази година Уникредит Булбанк замрази всички сметки на "Лидер-96" в България заради нуждата да завърши процеса KYC ("Опознай своя клиент"). Най-неблагоприятният сценарий би бил предприятие с 30-годишна история и 300 души персонал да спре да работи.

"Напоителни системи" обяви мегапоръчка за 216 млн. лв. с 35 позиции за ремонт на напоителни съоръжения. Документи са подали 14 фирми и девет консорциума. Предстои разглеждане на ценовите им предложения, които не са публични. Търгът е за ремонт на помпени станции, главни напоителни канали, дюкери и напоителни мрежи в различни региони на страната. Заради мащабния обем работа мегапоръчката е разделена на 35 позиции, като стойността им варира от около 2 млн. до малко над 9 млн. лв. Настоящото еврофинансиране е второ за "Напоителни системи". Първите средства - 112.3 млн. лв. за 24 проекта за ремонт на напоителни съоръжения, бяха отпуснати по Програмата за развитие селските райони в края на 2023 г. Около възлагането на обществената поръчка обаче имаше скандали, свързани основно с участниците в нея. Първоначално тя бе пусната от второто служебно правителство на Стефан Янев в края на 2021 г., но беше прекратена от агроминистъра в правителството на Кирил Петков - Иван Иванов (сега регионален министър). Голяма част от фирмите, заради които поръчката бе спряна, участваха и в новия търг и спечелиха. Считаната за близка до бизнес кръга около Аманатидис "Нивел строй" бе избрана за изпълнител на ремонтни дейности за близо 10 млн. лв. Същата фирма в консорциум с ПИМК спечели и позиции за още близо 12 млн. лв. Позиции за 9.3 млн. лв. спечели ДЗЗД "Сити констрол", управлявано от Мартин Манолов, който е в съвета на директорите на "Новита холдинг груп", собственост на дългогодишния съратник на Аманатидис от времето на групировката ВИС-2 Димитър Цеков. От тази орбита е и още едно дружество - "Люник", което тогава спечели търга за четири позиции от поръчката на обща стойност около 23 млн. лв. То е участвало в консорциума за строителството на ТИР паркинга на свилендската граница Капитан Андреево на Размиг Чакърян-Ами, считан за близък до Аманатидис. Останалите средства от тогавашния повторен търг бяха поделени между няколко други фирми, между които "Георесурс" с малко над 12 млн. лв. и "Елит строителна компания" - близо 20.5 млн. лв. Същите играчи участват и в сегашната поръчка на "Напоителни системи" за двойно по-голяма сума от 216 млн. лв. При 24 от общо 35 позиции е кандидатствал само по един участник, което означава, че фирмите няма да имат конкуренция при спечелването им, стига документите им да отговарят на условията на поръчката. "Нивел строй" е подала оферти за две реконструкции - в Ихтиман за 8.5 млн. лв., като там дружеството няма конкуренция, и в Нова Загора - за малко под 4 млн. лв. Там участва и консорциумът "Викториос". По четири позиции за общо близо 26 млн. лв. единствен кандидат е "Люник". В три позиции за над 17 млн. лв. участва и "Георесурс" на строителния бизнесмен от Симитли Марио Павлов, като в едната от тях е единствен кандидат. Още едно дружество от предишния търг - "Елит строителна компания" на племенника на бившия главен архитект на София Петър Диков - Иван Диков, участва и в новата поръчка. Фирмата му кандидатства за две позиции за над 16 млн. лв., но е в конкуренция с консорциум между ПИМК на Илиян Филипов и "Ростер груп", в който влиза фирма "Веникс груп". Неин едноличен собственик е Валери Карадачки, който беше собственик на дружества около фалиралата банка КТБ. Консорциумът участва и в още две позиции, като в едната е единствен кандидат. Единствен кандидат за три позиции за почти 21 млн. лв. е консорциум "Виница", представен от дружеството "Славлен" - поредното ново име на "Автомагистрали Хемус". Компанията нашумя покрай инхаус поръчките за автомагистрала "Хемус", а мажоритарен собственик до края на 2019 г. бе свързаният с "Джи Пи груп" адвокат Райчо Котов. Впоследствие фирмата се преименува на "Витез проспект", а от октомври тази година вече е "Славлен" и неин собственик е Димитринка Грозданова. В съвета на директорите й е Йордан Траханов, който преди години е бил ръководител отдел "Пътно строителство" в "Джи Пи груп". Обединение с идентично име - "Виница БД", също кандидатства за три позиции за близо 19 млн. лв., като за две от тях е единствен участник. Зад него стои съпругата на покойния бивш депутат от ДПС Камен Костадинов - Венета, чрез дружеството "Билдинг комфорт", а в консорциума е и близката до нея фирма "Джамбо 33". Последната също стана известна покрай авансовите плащания на строителни фирми в края на третото правителство на Борисов по сключени договори за 20 обекта и аванс от 48 млн. лв. В три позиции за 8 млн. лв. и без конкуренция е фирмата "Пътстрой Варна" на бизнесмена Ангел Дерменджиев, в чийто завод за боклук в белославското с. Езерово се третират битовите отпадъци на Варна. Въпросът с напояването за земеделски нужди е изключително спешен за сектора заради продължителните суши в последните години. Без напояване ключови култури като зеленчуци, слънчоглед, царевица регистрират огромни загуби, които са болезнени за фермерите до степен, че някои от тях започват да се преориентират към други култури и дори други дейности. Заради старите и неефективни поливни съоръжения в момента се напояват едва 6% от всички поливни площи в страната, или 334 хил. от общо 5.4 млн. дка. "Напоителни системи" стопанисва 95% от хидромелиоративната инфраструктура и е основният доставчик на вода за земеделците. Инфраструктурата обаче - канали, помпени станции, водохващания и др., където я има, е силно амортизирана и с високи загуби. По тази причина държавата планира да изразходи сериозни средства в ремонтни дейности, свързани с напояването. Освен проектите с еврофинансиране се предвижда капиталът на държавното дружество, което е под шапката на земеделското министерство, да се увеличи с 1.4 млрд. лв. до 2028 г. Целта е около 320 - 350 млн. лв. годишно да се инвестират във възстановяване на съоръжения. Министерството е заявило сумата при подготовката на бюджета за тази година, но тя още не е потвърдена. Амбицията е поливните площи да се увеличат до 2.5 млн. дка, или почти 60% от всички.

Създадена като отговор на една "липсваща част" в проектите на металообработващата компания "Ники", за по-малко от десетилетие "Лигнатер" се превръща във високотехнологична дървообработваща фабрика и ключов партньор за големи международни брандове. За пет години компанията е пораснала пет пъти, зад което стоят инвестиции в модерно оборудване и софтуерни решения. Между 1997 и 2007 г. "Ники" работи като главен изпълнител и подизпълнител на шведския гигант IKEA, което й проправя пътя към международната сцена. Днес компанията произвежда оборудване за търговски обекти почти изцяло за чуждия пазар. Изпълнявала е проекти за едни от най-големите световни брандове в спорта, модата и козметиката и за големите вериги супермаркети. През 2016 г. "Лигнатер" започва производство в наета база в село Трудовец - същото място, от което тръгва и "Ники". Преди около две години "Лигнатер" премества производството си в изцяло нов, собствен цех на територията на "Ники" в Правец. Двете фабрики са буквално съседни, което значително улеснява логистиката - движение на материали, координация на поръчки, срокове. Днес "Лигнатер" е основен подизпълнител на "Ники", но и самостоятелна фирма със свои клиенти и проекти. Двете компании заедно предлагат пълен цикъл услуги - от проектиране и технологично разработване, през производство на метални и дървени елементи, до монтаж, окабеляване, системи за сигурност и видеонаблюдение. "Ники" и "Лигнатер" вече изпълняват мащабни проекти като магазини, офиси, хотели, ресторанти и търговски зони на летищата в София, Варна и Бургас. За последните пет години оборотът нараства от 685 хил. лв. до около 3.5 млн. лв. Към края на 2024 г. служителите са 19 души, а по думите на Копчева в момента са близо 40. "Лигнатер" инвестира не само в разширяване на производството, но и в собствено ноу-хау. Важна част от устойчивия подход е и фокусът върху местните доставчици. Така 99.9% от материалите се купуват от българския пазар. "Лигнатер" е семейна дървообработваща компания от Правец, създадена да разшири възможностите за производство на търговско обзавеждане на металообработващата "Ники". Проектите, по които работи, са основно за чужбина, а сред клиентите са големи брандове в спорта, модата и т.н. За 2024 г. компанията увеличава оборота си до 3.5 млн. лв., заетите достигат 19 души и продължават да растат и през тази година.

„ИмПулс Растеж“ АД е взело решение да обезцени инвестицията си в германската дигитална платформа за набиране на капитал от SaaS компании Tapline. Общата инвестиция на фонда на „ИмПулс Растеж“ - „ИмВенчър II КДА“, в германската компания е 200 хил. евро в два рунда - в края на 2022 г. и през 2023 г. През последната година Tapline привлече близо 1 млн. евро допълнително финансиране, което осигури нова дългова линия в размер на 20 млн. евро. Компанията обаче не е успяла да скалира решението си в променената пазарна среда за SaaS бизнеси. В момента Tapline е ограничила макисмално разходите си и пристъпва към процес на продажба на активите. „При тези условия ръководството не очаква възвръщаемост от позицията, която по последна оценка представлява 209 хил. лева в портфейла на „ИмВенчър II КДА“, посочват от „ИмПулс Растеж“. Tapline е финтех платформа, основана през 2021 г. в Берлин. Един от основателите на компанията е българинът Петър Груев.

"Фонд за недвижими имоти България" АДСИЦ (ФНИБ) е сключило предварителен договор за продажба на урегулиран поземлен имот в гр. София, район "Младост", ж.к. "Младост-4", с площ от 7570 кв. м. за сумата от 2,8 млн. евро. Десет процента от цената е платена като аванс (задатък). Купувачи са „Невиком Ко“ ООД и „Аватон Дивелъпмънт“ ЕООД. Сделката трябва да бъде финализирана през март 2026 г. Дружеството остава с терен от близо 8 дка в района, който е извън регулация и е определен за зелени площи. По устав срокът на ФНИБ е до декември 2029 г. Наскоро беше продаден и магазинът на "Мосю Бриколаж" на бул. "Цариградско шосе" в София за 18 млн. евро. Основните активи на компанията са офис сградите "Синерджи Тауър", "Камбаните" и Сграда 1 в "Бизнес Парк София".

"Ейч Ар Капитал“ АД съобщи за сключването на предварителен договор за покупка на приблизително 3400 акции от капитала на "Кънвиниънс" АД, собственик на Ebag.bg. Очакваната цена е между 1700 и 2200 лв. на акция, а купените акции може да са с 50% повече или по-малко. Следователно при цена от 2200 лв. това прави 7,5 млн. за пакета от 3400 акции. Според предварителния договор купените акции може да са плюс минус 50% от посочените 3400, следователно между 1700 и 5100 броя. Продавач е "МФГ Инвест“ АД. В действителност 3400 акции са 5,5% от издадените 61 680 обикновени акции от "Кънвиниънс" АД. Следователно до 7,5 млн. лв. за 5,5% прави оценка от 136 млн. лв. на Ebag.bg. За 2024 г. "Кънвиниънс" АД има приходи от 97 млн. лв. и печалба от 2,6 млн. лв. (спрямо съответно 68 млн. лв. и 2,2 млн. лв. за 2023 г.). За 2025 г. се очаква приходите да се увеличат с над 50%. Към 30 юни 2025 г. "Ейч Ар Капитал" АД притежава 19,17% от "Кънвиниънс" АД, оценени на 19,661 млн. лв., или по 1,03 млн. лв. за всеки 1%. Сега дружеството очаква да плати за новите акции до 1,36 млн. лв. за всеки 1%, но може да е и 1,05%, ако покупната цена е в долния диапазон от 1700 лв. на акция. Преди години Ebag.bg работеше с продукти на веригата "Фантастико", но от 2018 г. работи самостоятелно със собствен централен склад. Аналог на Ebag.bg в момента е например Glovo, което осъществява доставки от веригата "Билла". Условия за финализиране на сделката са успешно провеждане на процедура по първично публично предлагане (IPO) на емисия облигации, емитирани от „Ейч Ар Капитал“. Целта на емисията е набиране на необходимия ресурс за финансиране на покупната цена. Сделката подлежи и на одобрение съгласно процедурите, предвидени в уставите на всички страни.

Секторът на възобновяемата енергия в България се превръща във все по-голям работодател, като броят на заетите в бранша нараства с двуцифрени темпове. Според различни анализи служителите във ВЕИ сектора се увеличават с над 10% на годишна база от 2023 г. досега, а към момента в него са заети над 12 000 души. Българската компания АмонРа Енерджи, която се нарежда на 9-то място сред най-големите във ВЕИ сектора за 2023 г., планира да увеличи екипа си с 20% през 2026 г. Компанията, основана преди пет години към края на 2024 г. вече има 31 служители и 9 млн. лева капитал. В периода януари-октомври 2025 г. фирмата е реализирала над 64 млн. лева оборот, като очакванията са да достигне 100 млн. лева оборот до края на годината. АмонРа Енерджи, която е единствената публична компания от фотоволтаичната индустрия на Българската фондова борса, планира да разшири дейността си извън европейските пазари. Компанията вече има офиси в Румъния, Сърбия, Северна Македония, Гърция и Украйна, а продажбите ѝ обхващат почти всички европейски държави. В следващите 5 години компанията ще инвестира в изграждането на собствени помещения и логистични центрове в Шумен, София, Румъния и Украйна. Фирмата разширява и продуктовата си гама – от над 2000 продукта като соларни панели, инвертори и батерийни системи до климатични инсталации. Компанията има собствено производство на конструкции за монтаж на соларни панели в Драгоман, които се използват в Европа.

На 21.11.2025 год. в Борсова информационна компания Капиталов пазар ЕООД постъпи уведомление за обратно изкупени акции по чл.111, ал.8 от ЗППЦК

Светът се е променил сериозно през последните години - геополитически, икономически и технологично, като Европа вече не може да разчита на стария си модел на икономически растеж, основан предимно на износ. Това заяви президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард.. Европа дълго време е била най-отворената световна икономика и това е носело ползи - милиони работни места, силен растеж и високи търговски излишъци. Но с промяната в глобалната среда, като например водената от САЩ търговска политика, войната в Украйна и зависимостта от Китай, този модел се превръща от предимство в слабост, който прави икономиката на общността податлива на външни рискове. Износът е в застой, промишленото производство е под натиск, а Европа става все по-зависима от чужди пазари и суровини. Европа е позволила огромна част от средствата й да бъдат инвестирани в САЩ, тъй като американските пазари осигуряват по-висока доходност. Това обаче създава порочен кръг - капиталът се изнася към по-продуктивни икономики, а европейската производителност изостава още повече, като финансовите потоци се използват повече за американски проекти, вместо за местни инвестиции. В същото време ЕС е силно зависим от Китай за критично важни суровини и технологии. Анализи на ЕЦБ показват, че над 80 на сто от големите компании в еврозоната са силно зависими от китайски доставчици на редкоземни елементи, което прави Европа уязвима при евентуални проблеми във веригата на доставки, а това може да ограничи или спре производството в цели европейски сектори. Лагард посочи, че Европа има и силни страни - силен трудов пазар, устойчиво търсене и високи инвестиции в дигитализация и изкуствен интелект. Дори когато икономическият растеж се забавя, заетостта остава висока, а инвестициите в нематериални активи (като софтуер и изкуствен интелект) се увеличават.

Продължилото 43 дни частично спиране на работата на федералното правителство е нанесло щети от 11 млрд. долара върху икономиката на САЩ, заяви министърът на финансите на страната Скот Бесънт в интервю за Ен Би Си, цитирано от Ройтерс. Той обаче изрази оптимизъм за растежа през следващата година заради понижаващите се лихвени проценти и ефекта от данъчните облекчения. Бесънт посочи още, че някои части от икономиката, чувствителни към лихвените нива – включително жилищният сектор – вече са били в рецесия. По думите му обаче няма риск цялата икономика да премине към отрицателен растеж. Министърът отбеляза, че инфлацията се покачва главно заради секторa на услугите, а не заради широкообхватните мита, въведени от президента Доналд Тръмп. Той добави, че очаква по-ниските цени на енергията да доведат до по-широко понижение на ценовия натиск.

Докато развитият свят се отказва от въглищата под натиска на инвеститори и правителства, Азия продължава да изгражда своето бъдеще върху най-мръсното изкопаемо гориво. Зависимостта на Югоизточна Азия от въглищата е нараснала до 45% от годишното производство на електроенергия през последното десетилетие, въпреки че глобалният дял е спаднал до 34%. Причините за този парадокс са комплексни и дълбоко вкоренени в икономическите и политически реалности на региона. В основата на проблема стоят дългосрочните договори за изкупуване на електроенергия от въглищни централи. Според данни на коалицията Powering Past Coal Alliance, цитирани от "Ройтерс", от 50% до 100% от въглищните мощности в Югоизточна Азия са обвързани с такива договори със среден оставащ срок от 9 до 18 години. Тези споразумения гарантират стабилни доходи за собствениците на централи и работни места за служителите, което прави предсрочното им прекратяване политически и икономически непривлекателно. Проблемът е, че когато има налична енергия от вятър и слънце, операторите на мрежата често са принудени да изгарят въглища поради договорните си задължения. При опит за прекъсване на тези договори, те се изправят пред значителни финансови санкции. Дори в Китай, където емисиите на CO2 са на път да спадат тази година благодарение на възобновяемата енергия, търсенето на въглища остава високо, отбелязва "Ройтерс". През октомври производството от въглищни централи се е увеличило с 7,3% на годишна база. Анализаторите предполагат, че операторите на мрежата са договорили твърде много въглищна енергия и тя идва за сметка на тази от слънце и вятър. Проектите показват, че нивата на ограничаване на слънчевата енергия в Китай ще надхвърлят 5% в 21 провинции през следващите 10 години. В Индия пък щатите планират да подписват нови дългосрочни договори с въглищни централи, въпреки усилията на страната да разшири капацитета си за чиста енергия. Експертите предупреждават, че разчитането на дългосрочни споразумения с въглищни компании създава риск от значителни фиксирани разходи и "заседнали" активи. Докато големите световни минни компании се оттеглят, в Индонезия се появява нова вълна от играчи на средно ниво, готови да запълнят празнината, разкрива материал на Bloomberg. Консултантските компании вече повишават прогнозите си за търсенето на въглища. McKinsey & Company прогнозира ръст от 1% през следващото десетилетие, докато Wood Mackenzie предвижда пик през 2026 г., но не изключва продължаващ ръст до 2030 г. За Индонезия въглищната индустрия остава от критично значение за икономиката - само въглищната добив представлява около 2,4% от БВП. Въпреки споразумението за справедлив енергиен преход от 2022 г., което обещаваше ускорено премахване на въглищата, прогресът е минимален.