Министерският съвет предлага на Народното събрание да приеме решение за оттегляне Законопроекта за държавния бюджет за 2026 г. Със същото решение се оттеглят и законопроектите за бюджетите на Националната здравноосигурителна каса и на държавното обществено осигуряване. След решение на парламента кабинетът ще започне нова бюджетна процедура.

Българският бюджетен дефицит достигна 6,59 млрд. лева или 2,98 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП) към края на октомври тази година, съобщават от Министерството на финансите. Отрицателното бюджетно салдо по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 4,474 млрд. лв. и дефицит по европейските средства в размер на 2,115 млрд. лева. Отрицателното салдо по КФП нараства с около 500 млн. лева на месечна база. За сравнение, към края на септември отрицателното салдо бе в размер на 6,055 млрд. лева или 2,7 на сто от прогнозния БВП. В началото на ноември Европейската комисия предостави на България 0,86 млрд. лв. по второто плащане по Механизма за възстановяване и устойчивост, като се очаква до края на годината да постъпи и трети транш в размер на близо 3,2 млрд. лв., което ще компенсира посочения дефицит по сметките за средства от ЕС (в размер на над 2,1 млрд. лв.), респективно текущо ще подобри салдото по КФП, посочват от финансовото министерство. Размерът на фискалния резерв към 31.10.2025 г. е 19,827 млрд. лв., в т. ч. 15,141 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 4,685 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

Куриерската компания "Еконт" обяви, че поетапно ще прекрати всички пощенски услуги до началото на пролетта на 2026 г. Компанията ще се оттегли от предлагането на пощенски писма, малки пратки, парични преводи и разпространение на рекламни материали. Стратегията е насочена към префокусиране на дейността върху логистиката и куриерските доставки, които според ръководството представляват основното търсене от страна на клиентите. Компанията планира да се съсредоточи върху обслужването на физически лица и онлайн търговци, като инвестира в усъвършенстване на логистичните си процеси. Целта е "Еконт" да се превърне в "иновативна платформа за съвършени логистични услуги", изградена върху уроци, научени през годините, и прилагани чрез адаптивни бизнес модели. Компанията ще продължи да развива решения, насочени към потребители, които търсят сигурност, бързина и надеждност при доставките. Промените в предлаганите услуги започват незабавно и ще се въвеждат постепенно. След завършването на процеса компанията ще оперира изцяло като логистичен оператор, ориентиран към куриерски доставки и управление на малки пратки.

Фирма „Скай оптик“ стартира изграждането на нова офис сграда и складова база в Благоевград. Инвестицията обхваща 1300 кв. м застроена площ и предвижда разкриването на близо 30 нови работни места до края на 2026 г. „Скай оптик“ развива онлайн търговия в България, Румъния и Гърция в сферата на очното здраве. Фирмата има 18 физически магазина в страната за диоптрични рамки, слънчеви очила и контактни лещи, два от които се намират в Благоевград. Намеренията на инвеститорите са дейността им на територията на Благоевград да се разширява поетапно. Фирмата ще предоставя възможност и на други малки и средни онлайн магазини да използват услугата „фулфилмънт“, включваща приемане и съхранение на стоки, обработка на поръчки, опаковане, доставка до клиента и управление на връщания. Очакванията са това да привлече повече търговци към Благоевград. Източник:pirinsko.com

Акционерното дружество за търговия и съхранение на зърно „Фарм сенс“ е поискало на 20 ноември 2025 г. от Софийския градски съд да бъде обявено в несъстоятелност. Добруджанската фирма е с 32-годишна история и притежава зърнобази и силози, разположени в Североизточна България, автопарк и логистика, като търгува освен със зърнени и маслодайни култури в страната и зад граница, също и с биомаса. Двете поредни за фермерите кризисни години очевидно се отразяват и на кампании от подобен ранг, защото от тази година тя е изпаднала в невъзможност да покрива задълженията си. „Фарм сенс“ не е могло да изпълни договор за износ с швейцарска фирма за 20 580 тона пшеница, със срок на изпълнение до 15 ноември т.г., обяснява в мотивите си пред съда Пламен Борисов. Вместо отсрочка, дружеството получило фактура за близо 800 хил. евро. „Фарм сенс“ представлява обединение от две фирми и две физически лица. Физическите лица Даниела Борисова и Пламен Борисов имат малък дял. Другите две фирми са „Дефко зърнобаза“ ЕООД, която държи 61% във „Фарм сенс“ и „Лаврис инвест“ ЕООД, която притежава 33% в АД. И двете фирми са собственост на Пламен Борисов. „Дефко зърнобаза“ е кредитор както на „Фарм сенс“, така и на швейцарското дружество „Фарм Сенс Суис“. Акционерното дружество има дължими кредити към няколко банки. Във финансовия отчет за 2024 г. е записано, че задълженията към финансови институции са в размер на 128 943 000 лева, от които задълженията до 1 година са 125 454 000 лева. Дълговете към доставчици през 2024 г. са 7 781 000 лева, а към предприятия от групата са 5 137 000. В графата „други задължения“ стоят 12 649 000 лева. Така общият размер на дълговете на „Фарм сенс“ е 154 510 000 лева. В огромната си част те са натрупани в последната година, когато фирмата е задлъжняла със 138 685 000 лева. Само за лихви през 2024 г. акционерното дружество е платило над 12,6 млн. лв. Фирмата е получила кредити от 4 български банки, от щвейцарска и нидерландска банка. Освен финансови кредити, „Фарм сенс“ има и търговски кредити към доставчици на стоки и услуги, включително и към зърнопроизводители. sinor.bg

„Кроношпан” ще инвестира за година и 8 месеца 20 млн. евро, допълнително и доброволно, за надграждане и модернизация на съществуващите пречиствателни устройства в производството на ПДЧ и МДФ плоскости. Цели се елиминиране на парата и миризмите. Вече са подадени инвестиционните намерения в РИОСВ – Велико Търново и когато се получи одобрението на екоинституцията, може да се започне веднага. Новите съоръжения се планират повече от година заради разположението на завода, климатичните промени и притесненията на гражданите.

Hewlett Packard Enterprise Bulgaria обяви, че има нов Изпълнителен Директор. На поста застава Тодор Жеков, който има богат професионален опит както в рамките на компанията, така и извън нея. След дългогодишна и успешна кариера, досегашният директор Марио Гърбешков се пенсионира. Тодор Жеков се присъединява към HPE през 2004 г. и в момента заема позицията Senior Director, Global Spares Planning and Parts Management, където ръководи глобални операции и ключови проекти, насочени към повишаване на ефективността и устойчивостта на процесите.

„Доверие Обединен Холдинг“ АД значително увеличава приходите от банката в Молдова - BC Moldindconbank S.A., която е втората по големина в страната, което подкрепя силния ръст на приходите и печалбата на групата за деветмесечието на 2025 г. Приходите от лихви на дружеството, които идват от дейността на банката в Молдова, се увеличават с над 36% на годишна база до близо 195 млн. лева от почти 143,1 млн. лева година по-рано, показват данните. Приходите от такси и комисиони от банкова дейност отчитат ръст от над 11% до почти 81,2 млн. лева от 73,1 млн. лева година по-рано. Приходите от другите бизнес сектори (от магазините „Мосю Бриколаж“, винарната и др.) реализират ръст от 9% до 193,7 млн. лева за деветмесечието от 177,7 млн. лева за същия период на 2024 г. Общите приходи на „Доверие Обединен Холдинг“ за периода януари-септември се увеличават близо 18% до 525,6 млн. лева при 446,9 млн. лева година по-рано. Същевременно общите разходи на дружеството, които включват и финансовите разходи, се увеличават с 1% до над 380,4 млн. лева от 375,6 млн. лева за същия период на миналата година. Разходите за дейността, които не включват финансовите разходи, се свиват с 3% до 282,9 млн. лева от 292,1 млн. лева година по-рано заради спада на разходите за външни услуги с повече от два пъти. Нетната печалба за деветмесечието на „Доверие Обединен Холдинг“ расте 2,3 пъти до 105,9 млн. лева от малко под 46,1 млн. лева година по-рано.

Европейската аерокосмическа и отбранителна индустрия отбелязва ръст от 10,1% през 2024 г., като оборотът достигна 325,7 млрд. евро, а пряката трудова заетост надхвърли 1,1 милиона души, съобщиКамий Гранд, генерален секретар на индустриалната група ASD (Асоциацията на европейската авиационна, космическа и отбранителна промишленост). Най-силният растеж беше в отбраната, където оборотът нарасна с 13,8% до 183,4 млрд. евро, движен от по-високи разходи за сигурност и усилията за укрепване на отбранителните способности, провокирани от войната в Украйна. Гражданската аеронавтика се увеличи с 6% до 129,1 млрд. евро, подпомогната от възстановяването на въздушния трафик и търсенето на горивно-ефективни самолети, въпреки затрудненията във веригите на доставки и недостига на работна ръка. Оборотът в космическия сектор нарасна с 3,1% до 13,2 млрд. евро. Секторът включва над 4000 компании и осигурява близо 4,2 милиона работни места и 779 млрд. евро икономическа активност в цяла Европа. Разходите за научноизследователска и развойна дейност достигнаха 25,2 млрд. евро, което е ръст от 9,4%, но Европа все още изостава от световните си конкуренти в иновациите. Президентът на ASD, Микаел Йохансон, призова Европейския съюз да приеме индустриална стратегия за гражданска аеронавтика и да поддържа инвестициите в отбраната, предупреждавайки, че лидерството на Европа в високотехнологичните сектори „не може да се приема за даденост“. 

Световната икономика се оказа по-устойчива от очакваното тази година, подкрепена от подобрените финансови условия, нарастващите инвестиции и търговия, свързани с изкуствения интелект, и макроикономическите политики, посочва Организацията за икономическо сътрудничество и развитие в последния си глобален доклад "Икономически перспективи". Въпреки това, основните слабости се увеличават, предупреждава ОИСР, като отбелязва, че пазарите на труда показват първи признаци на отслабване, въпреки че нивото на безработица в рамките на организацията е стабилно на 4,9%, като свободните работни места падат под средното си ниво за 2019 г. в много страни и доверието намалява. Рисковете около перспективите остават значителни, включително перспективата за допълнителни търговски бариери, потенциално рязка преоценка на риска на финансовите пазари, усилена от стрес в небанковите финансови институции с ливъридж и нестабилни пазари на криптоактиви. Продължаващите фискални опасения биха могли да доведат до по-нататъшно увеличение на доходността на дългосрочните облигации, което може да затегне финансовите условия и да повиши тежестта по обслужване на дълга, потенциално оказвайки натиск върху икономическия растеж, се посочва в последния доклад. За 2025 г. ОИСР очаква глобалният БВП да нарасне с 3,2%, след което растежът да се забави до 2,9% през 2026 г., преда да се подобри до 3,1% през 2027 г. Икономиката на САЩ се очаква да нарасне с 2% тази година, с 1,7% догодина и с 1,9% през 2027 г.  За еврозоната ОИСР прогнозира растеж от 1,3% през настоящата година, подкрепен от устойчиви пазари на труда и увеличени публични разходи в Германия. Очаква се растежът да се забави до 1,2% през 2026 г., тъй като затягането на бюджета във Франция и Италия натежава върху перспективите, след което БВП на региона на единната валута да нарасне с 1,4% през 2027 г. Очаква се растежът на Китай да се задържи стабилно на ниво от 5% през 2025 г.,преди да се забави до 4,4% през 2026 г. и до 4,3% през 2027 г., тъй като фискалната подкрепа отслабва и новите американски тарифи върху стоки, внасяни от азиатска държава, оказват влияние. Растежът на световната търговия се очаква да се забави от 4,2% през 2025 г. до 2,3% през 2026 г., тъй като пълният ефект от американските мита ще окаже влияние върху инвестициите и потреблението. Повишената несигурност относно търговската политика ограничава перспективите за възстановяване, отбелязва ОИСР. Що се отнася до инфлацията, ОИСР прогнозира, че общата инфлация в икономиките от Г-20 ще достигне 3,4% през 2025 г., след което ще се забави до 2,8% през 2026 г. и до 2,5% през 2027 г. Прогнозира се инфлацията постепенно да се върне към целите на централните банки до средата на 2027 г. в повечето големи икономики. В САЩ се очаква инфлацията да достигне пик в средата на 2026 г. поради негативния ефект на тарифите, преди да започне да отслабва. В Китай и някои развиващи се пазари се очаква инфлацията да се повиши умерено, тъй като излишният производствен капацитет намалява. Очаква се повечето големи централни банки да запазят или да намалят разходите по заеми през следващата година, тъй като инфлационният натиск отслабва. Прогнозира се Федералният резерв да намали леко лихвените проценти до края на 2026 г., като се изключат инфлационни изненади от тарифите.

Казахстан предприема решителни стъпки за модернизация на транспортната мрежа и улесняване на транзитния поток между Китай и Европа. Страната ще въведе "зелен коридор" на всички гранични пунктове, който ще осигури бързо и опростено митническо обслужване за транзитните товари. Мярката идва на фона на рязко нарастващия трафик от Китай към Европа, като броят на камионите, преминаващи през Казахстан, се увеличава с 30-35% годишно. В подкрепа на новия подход всички гранични пунктове вече се модернизират, за да могат да поемат растящия обем товарни превози.  Казахстан разработва мащабна пътна стратегия, която ще бъде реализирана поетапно до 2030, 2035 и 2040 г. Тя предвижда определяне на най-перспективните транспортни и транзитни маршрути, които трябва да бъдат приоритетно развити, като в процеса участва международен консултант. Сред ключовите проекти са изграждането на нова магистрала по Транскаспийския маршрут и разширяването на коридора "Западна Европа - Западен Китай", което ще се координира със съседните държави, за да се избегнат нови "тесни места". Развитието на Транскаспийския международен транспортен маршрут (TITR) е във фокуса и на сътрудничеството между Казахстан и Китай. Двете държави се договориха значително да увеличат товарния поток по този коридор, като броят на влаковете се очаква да достигне 600 годишно до 2025-2026 г., 1000 през 2027 г. и 2000 до 2029 г. Само през 2023 г. по маршрута са превозени 2,8 млн. тона товари — ръст от 64% спрямо предходната година. За да бъде поет увеличеният капацитет, в пристанищата Актау и Курик се изграждат нови терминали и хъбове. В Актау се строи контейнерен хъб с капацитет до 300 000 TEU годишно, а в Курик - нов зърнен терминал и многофункционалният морски терминал "Саржа", чието изграждане трябва да приключи до 2030-a. Предвиждат се и драгажни дейности, които ще увеличат общата производителност на двата порта с още 10-30 млн. тона годишно. Още през 2025 г. се планира да бъдат обработени не по-малко от 50 000 контейнера, като от 2026 до 2029 г. техният обем ще нарасне до около 85 000 годишно.