България остава в групата страните с икономически дисбаланси и ще продължи да бъде обект на мониторинг, обяви Европейската комисия в анализа си на икономическата и социална ситуация в държавите членки от ЕС в рамките на Зимния пакет на европейския семестър. Страната е постигнала значителен напредък, предприемайки мерки по препоръките за финансовия сектор. Отчита се и известен напредък в подобряване събирането на данъци и в публичните разходи, в прилагането на надзорни планове за действие във финансовия сектор и гарантирането на адекватна оценка на активите, включително обезпеченията държани от банките, както и в още няколко насоки. По-ограничен напредък се вижда в подобряването на държавната рамка за държавните предприятия в съответствие с международните добри практики, завършването на реформата върху несъстоятелността и насърчаване функционирането на вторичен пазар по необслужваните заеми, подобряването на здравните услуги и въвеждането на прозрачна схема за преразглеждане на минималните доходи.

Лихвите по депозитите на бизнеса и домакинствата падат на годишна база - с едно изключение през януари, става ясно от статистиката с предварителни данни на Българска народна банка (БНБ). В сравнение с декември повечето средни лихви на спестяванията отбелязват спад или запазват нивата си, но има лихвени проценти с незначително увеличение. Най-голямо в първия месец на тази година е намалението на средната лихва при депозитите на фирмите с договорен матуритет в левове. Сключените с банките договори по нов бизнес пада с 0,17 процентни пункта за една година. На месечна база обаче лихвеното ниво се повишава с 0,03 пр. п. до 0,09%. Средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в евро през януари намалява с 0,11 пр. п. за една година и пада до 0,13%. На месечна база ръстът е пак с толкова, отчита банковата статистика.

Дружеството „Гранд Енерджи“ ЕООД ще поеме изцяло правата и задълженията по концесионния договор за добив на въглища от участък „Бобов дол“ на находище „Бобовдолски въглищен басейн“, реши Министерският съвет, одобрявайки поисканата от досегашния концесионер - „Въгледобив Бобов дол“ ЕООД промяна. Находище „Бобовдолски въглищен басейн“, участък „Бобов дол“ е разположено в землището на едноименната община, област Кюстендил. Концесионният договор за добив на въглища от него е сключен през 2005 г. за срок от 35 г. Към „Гранд Енерджи“ ще бъде отправено също предложение за промяна на клаузите в концесионния договор, свързани с предоставянето на банкова гаранция, реши още правителството. До момента исканата банкова гаранция покриваше 50% от паричните задължения на концесионера. След измененията тя трябва да покрива изцяло всички (не само паричните) задължения, свързани с изпълнението на концесионния договор. След въвеждането на по-широкия обхват на банковата гаранция, вноските във фонда за окончателно напускане на концесионната площ също ще бъдат финансово обезпечени с нея, информират от пресслужбата на Министерски съвет.

Бъгларската технологична компания ВІОDІТ е внесла проспект за първично публично предлагане на акции на Българската фондова борса (БФБ) в Комисията за финансов надзор (КФН). ВІОDІТ, която е специализирана в разработването на най-високо технологичните биометрични системи за контрол на достъп и работното време, базирани на биометрична идентификация, ще търси до 2,42 милиона лева от инвеститорите. Освен стартиращата компания, се очаква още други 12 малки и средни предприятия да подадат документи за листване на акции на българската борса. Технологичната компания е и първата, която ще се възползва от безвъзмездното финансиране за излизане на фондовата борса по инициатива на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия. Сред продуктите ѝ са биометрични брави за безжичен контрол на достъп, устройство за защита от кражба на автомобили и други. Нейни клиенти са компании като Аllіаnz, Lехus, Rаіffеіsеn Ваnк, Nеt 1, "Обединена млечна компания", "Маджаров" и други. Инвестиционен посредник ще бъде "Карол".

Софийската фирма "Морски дар 09" изгради нова производствена и складова база в село Горни Богров. Официалното откриване е предвидено за 3 март - датата на регистрация на компанията през 2003 г. "Инвестицията е за 1.5 млн. евро наши и привлечени средства", каза собственикът Христо Радков. Новият рибопреработвателен цех заема 1350 кв. метра разгъната площ, от които 600 кв. метра са предвидени за модерна хладилна база. Инвестицията ще прибави поне 10 нови работни места към вече съществуващите 60. Началото на дейността е преди 16 години чрез ЕТ "Вики – Христо Радков". През 2009 фирмата е преобразувана в "Морски дар 09" ЕООД. Основният предмет на дейност е запазен - продажба на охладена и замразена риба и рибни продукти. Днес "Морски дар 09" има пет магазина в София, както и един самостоятелен павилион за пържена и печена риба. По данни на дружеството то работи с над 500 корпоративни клиенти в цялата страна. По данни на компанията тя държи 30% от пазара на риба в страната. Според информация в Търговския регистър нетните приходи от продажби на "Морски дар 09" за 2017 г. достигат 18.061 млн. лв. (21% ръст спрямо 2016 г.), а печалбата – 1.064 млн. лв. 

Акционерите на медодобивното дружество "Асарел-Медет" са одобрили предложението на ръководството компанията да изкупи обратно близо 15% от акциите за сумата от малко над 100 млн. евро. С това започва да тече 10-дневният срок, в който акционерите могат да подават предложения за изкупуване. Според решението "Асарел-Медет" ще може да изкупи до 591 240 акции (14.7% от капитала) на цена от 170 до 200 евро на брой, но цялата сума за операцията не може да надхвърля 100.5 млн. евро. Компанията ще изкупи акциите с опция да ги прехвърли обратно на акционерите, ако в срок от една година не ги продаде на трето лице на същата или по-висока цена. Засега не е ясно каква е целта на операцията. Това, както и другите решения на общото събрание са одобрени единодушно от присъствалите 22 акционери, представляващи 88.24% от капитала. Сред тях са били и представители на най-големия акционер - VA Copper Invest - Малта (67.6%), както и на другия чуждестранен съсобственик - регистрираното в швейцарския кантон Цуг Pamavalue Holding (8.4%).

"Кауфланд България" откри първия си хипермаркет във Велико Търново, който е 59-ти за веригата в страната. Инвестицията в него е за близо 25 млн. лв. и ще разкрие над 100 нови работни места. Новият хипермаркет разполага с около 6000 застроени кв. метра, от които малко над 3000 кв.м са търговска площ, и с над 250 паркоместа. Към обекта са изградени безплатна станция за зареждане на електромобили, детска площадка и специална пътека за хора с нарушено зрение. Хипермаркетът се намира върху терена на недовършения хирургически блок на болницата в града, който компанията купи през 2016 г. на търг за 5.8 млн. лв. Той е с големина от 18.9 дка. Придобитият терен не беше в добро състояние. Затова веригата трябваше да предприеме действия за облагородяване и подготовка за строителството. През 2019 г. "Кауфланд България" планира да разшири логистичната си база в с. Стряма, да работи по изграждане на своя пети хипермаркет във Варна и да продължи с модернизацията на обектите си в цялата страна. Kaufland откри първия си обект в страната през март 2006 г., а три години по-късно зае лидерско място, като измести "Метро кеш енд кери". По данни на веригата от 2006 г. досега тя е инвестирала в страната над 1.4 млрд. лв., а заетите са над 6400.

Европейската комисия представи оценката си за напредъка на държавите от ЕС в изпълнението на задачите в икономическата и социалната област. В годишната си оценка се отбелязва необходимостта от насърчаване на инвестициите, извършване на отговорни фискални политики и изпълнението на добре планирани реформи. Предизвикателствата се различават значително в различните държави и изискват подходящи и целенасочени политически действия, се посочва в съобщението на комисията. Настоящият преглед на предизвикателствата пред отделните държави се извършва в момент, в който се очаква растежът на европейската икономика през 2019 г. да продължи за седма поредна година, но по-умерено. Заетостта е на рекордно високо равнище, а безработицата е на рекордно ниско равнище. Публичните финанси също се подобриха, въпреки че някои държави все още са изправени пред високи равнища на дълг. Равнището на производителността остава слабо, застаряването на населението се засилва и бързите технологични промени оказват значително въздействие върху пазара на труда.

Дефицитът на САЩ в международната търговия със стоки се разшири през декември 2018-а година с цели 12,8% до рекордни в историята 79,5 млрд. долара от 70,5 млрд. долара през ноември, показват предварителни данни на американската статистика. Вносът на стоки в САЩ се повиши с 5,0 млрд. долара до 215,2 млрд. долара, като в същото време износът се сви с 4,0 млрд. долара до 135,7 млрд. долара. Новото разширяване на дефицита при търговията със стоки е добра изходна точка за по-голям размер и на общия дефицит при търговията със стоки и услуги през последния месец на миналата година и предполага, че влошаването на търговския дефицит ще се отрази негативно на растежа на БВП на САЩ през четвъртото тримесечие на 2018-а година. Предварителната оценка на американския БВП за последното тримесечие на предходната година ще бъде публикувана в четвъртък (28-и февруари), като осредните прогнози са за забавяне на икономически растеж към ниво от 2% след експанзия с 3,4% през третото тримесечие.

Kитайският външен министър Уан И се срещна с руския си колега Сергей Лавров. Двамата постигнаха единодушие да задълбочат стратегическите консултации и сътрудничество, за да защитят общите интереси и допринесат за мира и развитието на света. Уан И посочи, че тази година се отбелязват 70 години от установяването на дипломатически отношения между двете държави. При настоящата сложна международна ситуация Китай и Русия, като всестранни партньори, трябва да засилят консултациите и стратегическото сътрудничество. Лавров подчерта, че е необходимо двете страни да запазят тесните консултации, за да защитят мултилатерализма и основните принципи в международните отношения. Освен това двамата министри обмениха мнения и за ситуацията на Корейския полуостров, обстановката във Венецуела, проблема с Афганистан, иранското ядрено споразумение и други международни и регионални въпроси от взаимен интерес.