Проф. Марин Дринов

Роден през 1838 г. в Панагюрище, проф. Марин Дринов е български възрожденски историк и филолог. Завършва образованието си в Русия. Учи история и филология в Киев и Москва. Между 1865 и 1871 г. пътува и работи в Австрия и Италия. През 1877 г. Марин Дринов заминава с руските войски в България. След Освобождението става министър на народното просвещение във временното руско управление в Княжество България по покана на руския императорски комисар княз Дондуков-Корсаков, който високо цени неговите способности и познания. Като министър Дринов допринася много за повдигането на народното образование в свободна България, за изработването на нейната Конституция и за уредбата на църковните й дела. Освен това, благодарение на него за столица на България е избран град София, а не Търново, както настоява Австрия. През 1869 г. става един от съучредителите и впоследствие активен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. Той е един от основоположниците на българската историография. Творбите му “Исторически преглед на Българската църква от самото й начало и до днес”, “Заселение Балканского полуострова славянами” и “Южные славяне и Византия в Х веке” са преведени и много популярни в славянските страни. След 1881 г. Марин Дринов живее в Харков, Украйна, където умира на 28 февруари 1906 г.