Паричното предлагане в България расте с 8.3% на годишна база през септември, съобщи Българската народна банка (БНБ). През септември 2019 г. широките пари (паричния агрегат М3) се увеличават на годишна база с 8.3% при 7.7% годишното нарастване през август 2019 година. В края на септември 2019 г. широките пари са 99.207 млрд. лв. (85.7% от БВП) при 98.507 млрд. лв. към август 2019 г. (85.1% от БВП). Най-бързо ликвидният им компонент – паричният агрегат М1, се увеличава през септември 2019 г. с 12.8% на годишна база. В края на септември 2019 г. депозитите на неправителствения сектор са 82.375 млрд. лв., като годишното им увеличение е 7.9%. Депозитите на нефинансови предприятия са 25.377 млрд. лв. в края на септември 2019 година.

НАП смята да отпише 85% от несъбраните към 2017 г. данъци. Общо те са 29.780 млрд. лева, а частта, която ще бъде отписана, е около 20 млрд. лева, пише в одита на Сметната палата на дейността на НАП по събирането на данъци, осигуровки и всички останали държавни вземания в периода 2013-2016 г. Размерът на несъбраните данъци е малко над половината бюджет на държавата. От съпътстващите одита приложения става ясно, че НАП е отписала като несъбираеми над 10 млрд. лв. публични вземания до 2016-а. Причина за опростени задължения към хазната е законова промяна в началото на 2016 г., която позволи служебно отписване на всички държавни вземания с изтекъл 10-годишен давностен срок. Особено обезпокоително в заличените и вече възстановени в одита на Сметната палата данни е, че към началото на 2017 г. НАП има да събира колосална сума просрочени данъци и вноски - 29.780 млрд. лева. Като 53% от тях са класифицирани като трудносъбираеми, а 32% - като несъбираеми.

„Български Енергиен Холдинг“ ЕАД (БЕХ) преведе на проектната компания „Ай Си Джи Би“ АД сумата от 41.5 млн. лв. за увеличение на капитала. Решението за това бе взето на 10 октомври от Общото събрание на акционерите в проектната компания (БЕХ и IGI Poseidon). Средствата ще се използват за финансиране на строителството на междусистемната газова връзка Гърция-България (IGB). За да осигури парите, БЕХ взе държавно гарантиран заем от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) до 215 млн. лв. Средствата ще се усвояват в продължение на 3 години и ще се връщат 25 години. Прогнозната стойност на инвестиционните разходи по проекта възлизат на 240 млн. евро без ДДС. Европейската комисия одобри държавна помощ за междусистемната газова връзка между Гърция и България (IGB) със свое решение от 8 ноември 2018 г.

Започна строителството на тунел „Железница“ от автомагистрала „Струма“, както и на пътните участъци непосредствено преди и след него. Съоръжението ще е с дължина около 2 км и ще бъде най-дългият пътен тунел, изграждан досега в България. Изпълнението е обособено в три части - тунела, пътя преди и след него, за да може на обекта да се работи едновременно и да завърши в срока на Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014-2020 г., съобщи Агенция "Пътна инфраструктура". Изпълнител на тунела е консорциум "АМ СТРУМА ТУНЕЛ 2018", в който участват: "Джи Пи Груп", "Глобал кънстъркшън" и "Виа План". Стойността на договора е 185.37 млн. лв. без ДДС. Участъкът преди тунела, пътувайки от София към Кулата, е с дължина 720 м. Включва и обслужващ тунелен път при северния портал и мостово съоръжение. Отсечката ще бъде изградена от консорциума „Железница - Север“, в който са включени три дружества на "Главболгарстрой". Стойността на договора е 29.98 млн. лв. без ДДС. Отсечката след тунела е с дължина 1,4 км.

Три чуждестранни компании проявяват интерес към индустриалната зона в Горна Оряховица. Едната е немска, а другите две – френски, като в следващите няколко дни проектът ще бъде представен и пред италианска компания, обяви министърът на икономиката Емил Караниколов. Eдната компания се занимава с производството на опаковки и полиграфия, а другата е специализирана в преоборудването на самолети от граждански в такива за карго полети. Индустриалната зона е с площ от 255 дка, като вече има готов проект, включващ ВиК, газификация, инфраструктура, както и изграждане на търговски халета, тъй като някои от инвеститорите търсят готови обекти.

"Овергаз Мрежи" е вложила общо 30.7 млн. лв. в изграждането на повече от 210 км мрежи и съоръжения в четири общини - Асеновград, Първомай, Пазарджик и Пещера за периода януари 2015 - август 2019 г. Компанията е присъединила над 4800 битови клиенти и 300 корпоративни, като само от януари 2015 до август 2019 г. новите домакинства са 815, а стопанските клиенти - 17. "Овергаз Мрежи" изпълнява дейността по лицензиите си за разпределение и снабдяване с газ според Закона за енергетиката. Това е установила работна група на енергийния регулатор, който е направил планова проверка.

Министерски съвет гласува решение за определяне на съучредител за образуване на дружество от “Сердика спортни имоти” ЕАД-еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала. Създаването на съвместно дружество с “Арена ЦСКА” ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала е “Професионален футболен клуб ЦСКА” ЕАД, ще позволи реализирането на инвестиционни проекти. Новосъздаденото дружество ще носи името “Спортни имоти Българска армия” АД с предмет на дейност инвестиране, реновиране и модернизация на спортен комплекс “Българска армия”.

На 23.10.2019 год. в БИК Капиталов пазар ЕООД постъпи коригиран консолидиран финансов отчет за второ тримесечие на 2019 г. на Випом АД - Видин /4VI/,с допълнителна информация съгласно изискванията на чл. 100о, ал. 5 от ЗППЦК и чл. 33а във връзка с чл. 33, ал. 1, т. 7 от Наредба № 2 издадена от Комисията за Финансов Надзор

На 23.10.2019 год. в БИК Капиталов пазар ЕООД постъпи индивидуален финансов отчет за трето тримесечие на 2019 год. на Наш Дом - България холдинг АД /5ND/

Германският производител на авточасти Brose планира да открие завод в Сърбия, пише SeeNews, позовавайки се на правителствена информация от западната ни съседка. Инвестицията ще бъде в размер на 180 милиона евро (200 милиона долара). По план заводът ще бъде в град Панчево, който се намира в северната част на страната. Фирмата също така планира да стартира и изследователски център в Сърбия. "Компанията ще отвори фабрика за електродвигатели за контролери с 1 100 служители. 460 от тях ще бъдат висококвалифицирани инженери", казва президентът на Сърбия Александър Вучич във видео, публикувано на сайта на държавната информационна агенция Tanjug. След подписването на споразумение за проекта от представители на Brose и сръбското министерство на икономиката, Вучич посочи, че средната нетна заплата в завода ще бъде около 1 700 евро. Brose е активен в производството на електронни двигатели, както и на системи за врати и седалки. Компанията има 26 000 служители, работещи на 63 места в 23 държави, пише на сайта на компанията.

Клонът на Федералния резерв в Ню Йорк инжектира 99,9 милиарда долара временна ликвидна подкрепа и 7,5 милиарда долара постоянни резерви на финансовите пазари във вторник. Бързоликвидните средства бяха получени след сключване на договори за овърнайт репо сделки на стойност 64,9 милиарда долара с надеждни банки и с репо операция на стойност 35 милиарда долара с продължителност до 5 ноември. Банките не са се възползвали от цялата ликвидност, предложена от Фед при овърнайт репо сделките, но желаят да се възползват от срочната операция дори в по-голям размер, като за нея във Фед са били внесени 52,2 милиарда долара. Закупуването на държавни облигации от страна на Фед, предназначено да увеличи размера на баланса му от близо 4 трилиона долара, привлече интереса на банките, които се стремяха да продадат на централната банка 41,472 милиарда долара краткосрочен държавен дълг. Интервенцията от вторник е част от усилията да се намали волатилността на краткосрочните лихвени проценти на пазарите с временни и постоянни инжекции на ликвидност. Репо операциите на Фед се състоят от купуване на финансови иструменти и ипотечни ценни книжа от надеждни банки. Покупката на облигации трайно увеличава размера на притежанията на Фед и допълнително гарантира безпроблемното функциониране на паричните пазари.

Китайският внос на полуготова стомана се покачва съществено през септември, след като заради спада при доставките на скрап китайските купувачи успяха да намерят алтернативни форми на продукта от други азиатски страни на изгодни цени, съобщава Ройтерс. В рамките на септември най-големият производител и потребител на стомана в света е внесъл 370 000 тона стоманени полуфабрикати от чужбина, сочат данни, публикувани от Генералната митническа администрация в сряда. Това е своеобразен скок от 418% спрямо предходната година и бележи най-доброто месечно постижение от юни 2014 г. Данните надвишават и регистрираните през август 260 000 тона. Китай затегна ограниченията върху вноса на скрап от 1 юли, като част от широката кампания срещу "чуждия боклук". Страната е закупила по-малко от 10 000 тона стоманен скрап през септември и едва 180 000 тона през първите девет месеца на 2019 г., което е с 83,7% по-малко спрямо година по-рано. Вносът на полуготови стоманени продукти, състоящ се предимно от стоманени заготовки, междувременно е нараснал с 53,1% на годишна база през първите три тримесечия до 1,37 милиона тона, показват митническите данни. Китай е закупил 1,1 милиона тона готова стоманена продукция през септември, спрямо 970 000 тона през август и 840 000 тона през юли, показаха митническите данни.