Kъм края на първото полугодие на 2019 г. влоговете на домакинствата в банките са близо 9.6 милиона като бройка и 53.053 млрд. лева като сума. Най-много са малките спестявания - в размер до 1000 лева. В тази група попадат 5.9 милиона депозита, които заедно достигат 935.267 млн. лева. Депозитните милионери са намалели с осем спрямо миналата година и към 1 юли 2019-а са били 916. Влоговете, надхвърлящи милион, общо правят 2.26 млрд. лева. Банките са отпуснали 2.947 млн. заема на частни лица, което е с 2.8% повече в сравнение със средата на 2018 г., т.е. и тук ниските лихви не са довели до голямо теглене за евтини пари. Общият размер на взетите кредити надхвърля 22.741 млрд. лева. Любопитно е, че кредитните милионери бързо се топят. Банковите клиенти със задължения над 1 млн. лева са намалели от 322 през юни 2018-а до 175 година по-късно.

Българската петролна и газова асоциация алармира европейския комисар за конкуренцията Маргрете Вестагер за притесненията си относно текстове от наредба Н-18 на Министъра на финансите. Според тях от 1 октомври 2019 година на касовите бележки, издавани от бензиностанциите в страната, трябва да се появи нов реквизит: „покупна стойност”. Според Асоциацията подобна информация представлява търговска тайна, която е защитена от европейското законодателство. Членовете на БПГА се опасяват, че изискванията на наредбата биха нарушили член 101 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), както и влизат в противоречие със защитата на търговската информация и новите текстове в подзаконовия нормативен акт на Министъра на финансите създават условия за нарушаване на конкуренцията и са заплаха за европейския общностен пазар. От друга страна, неспазването на изискванията, предвидени в наредбата, ще предизвика налагането на санкции – запечатване на бензиностанции за срок от 30 дни и налагане на имуществени санкции.

Всички държавни имоти, частна държавна собственост, ще се продават на електронна платформа. Така ще се обявяват на търг и имоти на дружества, които са с над 50% държавно участие, и тези, в които мажоритарно държавните компании имат над 50% участие, според проект за наредба за електронна платформа за продажба на имоти, публикувана за обществено обсъждане. Електронната продажба включва и имоти под 10 хил. лв., които са в компетентността на областните управители, както и на обособени части на лечебни заведения. Проектът е изготвен от Агенцията за приватизация. Създаването на електронната платформа е възложено с обществена поръчка на държавната фирма “Информационно обслужване”, а след това тя се управлява и развива от Агенцията за приватизация. Тя ще записва всяка операция от кандидатстването в електронен търг до обмен на документи между участниците. Всяко действие се удостоверява с електронни времеви печати. При провеждането на електронните търгове платформата отчита астрономическото време по часовата зона на България с точност до година, дата, час, минута и секунда. Достъпът до публичната част на платформата е без регистрация.

Мажоритарният акционерен дял на „Феста Холдинг“ АД в най-голямата фирма за автобусен транспорт за област Смолян „Рожен Експрес“ АД е бил продаден миналата година. Купувач на 651 766 акции е „Терис Къмпани“ АД за близо 5,5 млн. лева – по 8,41 лева за брой акция, става ясно от годишния финансов отчет на дружеството. Продавачът „Феста Холдинг“ е собственост на Петя Славова – мажоритарен акционер в „Инвестбанк“. За няколко последователни години автобусният превозвач, който покрива 100% от транспорта до селата в Смолянска община, 80% от извънградските превози и 50% от градския транспорт в областния град, калкулира загуба. Конкретно за миналата година загубата му възлиза на стойност 281 000 лева. „Терис Къмпани“ АД е регистрирана в София. Основният акционер в нея е „Терис Ентърпрайз Корп.“ – Белиз. Тя е собственик на 4,3 млн. акции в дружеството (99,84%) и притежание на британския гражданин Майкъл Патрик Дуен. Малък брой акции – общо 6 870 броя, са притежание на 180 души, като най-младият от тях е на 38 години, а най-възрастният – на 105 г.

Консорциумът между българската ГБС и германската Ferrostaal е почти сигурен победител в един от най-големите търгове за тази година - този на държавното "Булгартрансгаз" за изграждането на две компресорни станции за продължението на "Турски поток" през България. Прогнозната стойност на поръчката е 351 млн. лв. без ДДС, а офертата на ГБС и германците е 350.8 милиона. Единственият конкурент - обединение на малка фирма за климатични системи с партньори от Украйна и Беларус, е предложил над 369 млн. лв., което е над бюджета на процедурата. В същото време строежът на самия газопровод от турската до сръбската граница остава под въпрос. На 11 юли Върховният административен съд окончателно забрани на "Булгартрансгаз" да подпише договор със свързаното с руската ТМК обединение "Газово развитие и разширение в България", докато не приключи окончателно спорът за безпрецедентното отстраняване на саудитския консорциум "Аркад". Първото заседание по това дело е насрочено за 24 септември.Така може да се окаже, че "Булгартрансгаз" ще възложи строителството на компресорни станции, без да е ясно кога и дали въобще ще има нужда от тях.

Една от най-големите строителни фирми във Пловдив - „Сиенит" вече близо от година е в реален фалит. Въпреки, че започналото преди година производство по несъстоятелност, открито след иск на софийското дружество с ограничена отговорност „Интерметал“ все още не е завършило, имотите на дружеството вече се разпродават от частни съдебни изпълнители. При продажбата, насрочена за 12 август 2019 г. на търг е обявен един поземлен имот със застроена площ от 5 787 кв.м. заедно с построените сгради - триетажна сграда със застроена площ от 633 кв.м. и складовата база с площ от 2340 кв.метра. Общата цена на двата имота е 2 149 992 лева. Освен ипотеките върху сградите на дружеството, са наложени и запори на дружествените дялове на двама от собствениците на строителната компания - Валентин Кънчев и Пламен Панчев. Запорите са както от банката - кредитор ДСК, така и от „Лизинг България“. Пловдивската строителна компания „Сиенит" натрупала 12 млн. лева дългове.

Над 30 млн. лева за обезвреждане на животински трупове, които са минали през агенцията по храните отиват само в две фирми, които работят с мобилни инсинератори. Това са „Еко БГ СЖП“ ООД и „Син кръст 2016“ ООД. Те имат в пъти по-малък капацитет от двата съществуващи екарисажа в България. Тази година фирмите подписват нови договори за още 30 млн. лв. за обезвреждане на животински отпадъци с БАБХ до края на 2020 г. Обществената поръчка на БАБХ, която е в нарушение на закона, е обявена в края на 2017 г. След като тя е спряна след жалба на един от участниците, агенцията преминава към т.нар. директно договаряне. От БАБХ канят само само две от фирмите с мобилни инсталации, с които да се сключат договори. Собственици на "Син кръст 2016" са Янка Николова-Лазарова и Борислав Лазаров, станал известен покрай кризата с боклука на столицата, когато той е управител на фирма-концесионер. Съдружници в "Еко БГ СЖП" са Димитър Манджуков и Димитър Димитров, показва разследване на журналистката Генка Шикерова съвместно с Антикорупционния фонд.

Загуба от 144,9 млн. лева е натрупала държавната ТЕЦ „Марица Изток 2“ от началото на годината до края на юни. Отрицателния резултат на компанията се влошава с нови 20,7 млн. лева спрямо първото полугодие на 2018 г., а дружеството остава в тежко финансово състояние. Разходите само за покупка на въглеродни емисии за шестте месеца на 2019 г. са за 192,1 млн. лева. Отделно разходите на централата към Фонда „Сигурност на електроенергийната система“ са за над 15,3 млн. лева. Така в настоящата пазарна ситуация дружеството не е в състояние да си покрива разходите и разчита основно на подкрепата на БЕХ. Реализираните приходи от оперативна дейност са за 354,2 млн. лева и са се увеличили с 23,15% спрямо първото полугодие на миналата година. Продажбите на електроенергия са спаднали до 3,2 млн. мвтч., което е с 8,28% спрямо същия период на миналата година. Въпреки по-ниските продажби на свободния пазар от въглищната централа отчитат ръст на приходите от продажби с 27,7 млн. лв. (9,79%).

Германското индустриално производство се понижи през юни повече от очакваното в резултат на намаляване на средствата за производство и на междинните стоки, показват данни на федералната статистика Destatis, които са поредно знак, че водещата европейска икономика вероятно се е свила през второто тримесечие на годината. Индустриалното производство спадна през юни с 1,5% спрямо май, когато нарасна с едва 0,1% (низходяща ревизия от предишна оценка за повишение с 0,3%) и при осреднена прогноза на финансовите пазари за по-скромно понижение с 0,5 на сто. Промишленото производство (изключвайки енергийния сектор и строителството от общото индустриално производство) се понижи още по-силно с 1,8%, докато производството на потребителски стоки нарасна с 0,3%, а енергийното производство се понижи с 1,6% на сто. Спад с 2,0% беше отчетен при производството на т.нар. "междинни стоки" (на части или компоненти). В същото време строителството нарасна с 0,3%, а производството на капиталови стоки (на средства за производство, или на оборудване) се сви с 1,8 на сто.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп и Републиканската партия съдят щата Калифорния заради нов закон за разкриване на данъците. Приетият наскоро текст изисква всеки кандидат-президент, който иска да участва на предварителните избори в Калифорния, да публикува данъчните си декларации. Губернаторът на щата Гавин Нюсъм, който е от Демократическата партия, подписа закона миналата седмица и той влезе в сила. Калифорния е първият щат, който въвежда подобен закон. Администрацията на Тръмп твърди, че законът е противоконституционен, тъй като залага изисквания към кандидат-президентите, надхвърлящи фиксираните в конституцията на САЩ. Освен това калифорнийският закон засяга само провежданите в щата предварителни партийни избори, но не и същинския вот за президент на федерално равнище. Искът за признаване на закона за неконституционен е подаден от личните адвокати на Тръмп в съда в Сакраменто. Сходен иск бе подаден и от името на Републиканската партия. Разкриването на финансовото състояние на кандидатите е дългогодишна традиция в страната, но не е законово изискване.

Китай е препоръчал на Индия да не забранява на Huawei Technologies да прави бизнес в страната, в противен случай ще има последствия за индийските фирми, работещи в Китай. През следващите няколко месеца предстои Индия да проведе тестове за инсталирането на следващото поколение 5G мрежи, но все още не е решила дали да покани китайски производители на телекомуникационно оборудване, обяви ресорният министър Рави Шанкар Прасад. Huawei, най-големият производител в света на такова оборудване, стои в центъра на геополитическия спор между САЩ и Китай. През май администрацията на американския президент Доналд Тръмп постави Huawei в черния си списък заради опасения за националната сигурност. Съединените щати дори призоваха своите съюзници да не използват оборудване на Huawei, което според страната може да бъде използвано от Китай за шпионаж. Двама източници, запознати с вътрешните дискусии в Ню Делхи, твърдят, че индийският посланик в Пекин Викрам Мисри е бил привикан в Китайското външно министерство на 10 юли, за да чуе опасенията на страната по отношение на американската кампания да задържи Huawei извън 5G мобилната инфраструктура в глобален мащаб.