С проекта на Наредба за допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин се предлага удължаване на срока, в който лицата, които използват СУПТО, да приведат дейността си в съответствие с изискванията на наредбата до 31 януари 2020 г. Предлага се също и удължаване на срока за привеждане на дейността в съответствие с изискванията на наредбата и за лицата, извършващи продажби на стоки или услуги чрез електронен магазин, и които не използват друг софтуер за управление на продажбите, извършвани чрез електронния магазин, освен софтуера на електронния магазин, до 31.03.2020 г. Проектът предвижда създаване на алтернативна възможност за тези предприятия за използване на софтуер за управление на продажбите, генериращ стандартизиран одиторски файл. Тази възможност се предвижда да бъде предоставена на предприятия с изключително нисък дял на получавани плащания, за които се изисква издаване на фискален бон, с оглед наличието на минимален риск от укриване на приходи чрез нерегистрирането им чрез фискално устройство.

Парите във фискалния резерв отново са над 11 млрд. лв. Към 30 юни т.г. 10,82 млрд. лв. от тях са на депозит в БНБ и в търговски банки, а 450 млн. лв. са вземанията от фондовете на Европейския съюз., съобщи Министерство на финансите. В резерва не е имало такава сума от март 2016 г., когато в него имаше 11,86 млрд. лв. Резервните пари за пенсии, популярни като Сребърен фонд, са малко над 3 млрд. лв. В БНБ са открити едногодишни депозитни сметки на Сребърния фонд за 3,07 млрд. лв., както и левови депозитни сметки на централния бюджет за 3,5 млрд. лв. Също в централната банка е и валутната сметка за едногодишен депозит на централния бюджет, в която има 2,22 млрд. лв. Заради ниските лихви доходността от рекордните резервни суми е нулева. Те обаче се управляват в съответствие с приетата стратегия, която предвижда консервативното им менажиране заради ниския риск, който то предполага.

Поне до 2028 г. в България ще има достатъчно производствени мощности и затова не се очакват затруднения в електроснабдяването при нормални метеорологични условия и при нормална аварийност. Това е основният извод в десетгодишния план за периода 2018 - 2027 г. на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) - държавното предприятие, което управлява електропреносната мрежа в България. В прогнозите не е включен проектът АЕЦ "Белене". Вместо това в сметките на ЕСО присъства ТЕЦ "Варна", и то не само с трите си енергоблока, които твърди, че е оборудвала да работят на газ, а с всички шест. Това на практика означава, че към 2025 г. централата ще бъде вторият най-голям производител на ток в страната след АЕЦ "Козлодуй" - държавната ТЕЦ "Марица изток 2" остана без един от блоковете си това лято, след като коминът му се разруши при пожар, а поради критичното финансово състояние на дружеството няма изгледи съоръжението да бъде възстановено. ЕСО прогнозира, че в страната ще има остатъчна разполагаемост за производство на ток в обем от 9 600 000 мВтч до 18 300 000 мВтч годишно, което означава, че около 27% от разполагаемите мощности ще бъдат ненатоварени.

Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) е обявила серия от обществени поръчки за загробването на избитите животни в началото на август 2019 г., във връзка с африканската чума по свинете. Поръчките са проведени по "бързата писта" - възложени са директно на поразените от епидемията големи свинекомплекси заради форсмажорните обстоятелства и нуждата от спешни мерки. БАБХ е обявила "експресните" процедури, след като загробването вече е започнало. Първата обществена поръчка е за Русенска област, където още през юли пламнаха първите три големи индустриални свинеферми - в Николово, Бръшлен и Голямо Враново. Тя е за изкопни работи, товаро-разтоварване, превоз, загробване на труповете и първична дезинфекция на заразените предприятия. Прогнозната стойност е близо 2 млн. лева. Още на 30 юли стана ясно, че вирусът е влязъл в още една ферма в Русенско, както и в Силистренска област - в свинекомплексите в Попина и Ветрен, и че и там ще се наложи евтаназиране на десетки хиляди животни и закопаването им на предварително разрешени и подготвени за целта места. БАБХ отново обявява "експресна" обществена поръчка за загробване, без да бърза особено - на 9 август, и само за двете ферми в Силистренско. И в този случай дейностите са възложени пряко на предприятията, засегнати от чумната епидемия. Сумата е 1.3 милиона лева. Следва поредна процедура - отново за Русенска област. Този път става дума за фермите в шест общини - Бяла, Ценово, Ветово, Иваваново, Борово и Сливо поле, където е един от големите свинекомплекси - "Юделник". Поръчката е за почти 1 милион лева. Обезпаразитяването на стопанствата извън свинекомплексите е възложено на една и съща компания - "Биоконтрол Корпорация".

Автоматите за билети в столичните трамваи и тролеи са ощетили гражданите със 70 хил. лв. от невърнато ресто през последните четири години. Тази сума се формира, тъй като автоматите за продажба на билети не връщат ресто, а пътниците трябва да са с точно приготвени пари - 1.60 лева. Системата за таксуване бе въведена през 2008 г., когато цената на превозния документ още бе 1 лев. За 2015 г. невърнатото ресто е било за 4005.30 лв. (0.099% от приходите), за 2016 г., когато цената на билета беше повишена на 1.60 лв., вече е 16 523.70 (1.3% от приходите от билети за същата година), за 2017 г. е 24 410.65 лв. (1.3% от приходите), през 2018 г. - 26 601.90 лв. (1.56%). Новата тикет система се очаква да заработи в столицата през 2020 г. През декември 2018 г. бе подписан договорът с дружеството, което трябва да изгради системата плюс видеонаблюдение в градския транспорт. За изграждането на обещаната нова модерна система беше избран консорциум "Си Ен Си София тикетинг систем", в който влизат българските компании "Компютърнет сървисиз" и "Тикси" и турското дружество "Асис Електроникс". Подизпълнител за видеонаблюдението е компанията "Макстелеком". За изграждането на системата Центърът за градския мобилност ще плати 73.24 млн. лева без ДДС и още 5.85% от приходите от продадените карти и билети през нея, но не повече от 10 млн. лева. Така общата цена на проекта е 83.24 млн. лева без ДДС.

Комисията за финансов надзор потвърди проспект за първично публично предлагане на емисия акции, които ще бъдат издадени от „Български фонд за дялово инвестиране” АД, гр. София. Емисията е в размер на 4 385 503 броя обикновени, поименни, безналични, свободнопрехвърляеми акции с право на глас, с номинална и емисионна стойност 1 лев всяка, и е в резултат на увеличаване на капитала на дружеството. Горепосочената емисия акции, в процес на емитиране, е вписана във водения от Комисията за финансов надзор регистър на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа.

Международният център за разрешаване на инвестиционни спорове във Вашингтон е отхвърлил окончателно на 13 август 2019 г. иска на Държавния резервен фонд на Оман срещу Република България. Той бе за 80 милиона евро. Делото бе заведено в арбитражния трибунал поради претенцията на подателя на иска, че с действията си по отношение на затворената КТБ българската държава и БНБ са нарушили Договора за взаимно насърчаване и защита на инвестициите между България и Оман. Атакувани са решенията за поставянето на КТБ под особен надзор и отнемането на лиценза ѝ, защото така държавата не е защитила оманските инвестиции в нея. Според юристите на Оманския фонд българската държава и българската централна банка е трябвало да предостяват ликвидна подкрепа на закъсалия трезор, както и да разработят спасителен план, който да бъде предложен на акционерите. Българското финансово министерство, срещу което е подаден искът, наема две кантори - българската “Томов и Томов” и Arnold & Porter от Вашингтон - и двете с опит в арбитражни дела. Фондът бе акционер с 30% дял в затворената банка, които придоби през 2009 г. срещу 185 млн. лв. След окончателното затваряне на банката финансистите на фонда пресметнаха, че окончателно отнетият лиценз е причинил материални щети за 80 млн. евро, и подадоха иск срещу държавата.

Латвийската банка PNB Banka е пред фалит и ще бъде закрита. Банката, един от най-малките кредитори под надзора на ЕЦБ с едва 550 милиона евро активи, видя „значително влошаване на капиталовата ситуация до степен, че активите на банката са по-малко от пасивите“, се казва в изявление на ЕЦБ. Необходимостта от допълнителни обезценки на нейните активи доведе до значително влошаване на капиталовата ситуация. На 11 юли 2019 г. ЕЦБ издаде решение за ранна интервенция, като изискваше банката да се справи с капиталовите си дефицити и други пропуски в съответствие с конкретен график. PNB Banka не беше в състояние да удовлетвори изискванията и не можа да предостави гаранции, че в близко бъдеще може да изпълни капиталовите условия. Обикновено ЕЦБ контролира по-големите институции, но тя пое PNB Banka по искане на латвийския финансов надзор, който заяви, че се надява това да помогне „да се избегнат всякакви недоразумения и възможни упреци“ след твърденията на банката.

Акциите на General Electric се сринаха, след като известен разследващ обяви, че компанията е участвала във финансова измама и е "на ръба на несъстоятелността". В доклад от 170 страници следователят Хари Маркополос посочва, че финансовата отчетност на General Electric е сходна на извършваната от "Enron" преди фалита на компанията през 2001 г. Той твърди, че екипът му е разкрил счетоводна измама за 38 млрд. долара, което е 40% от пазарната стойност на GE. От компанията отхвърлиха обвиненията. "General Electric стои зад финансите си. Ние работим с най-високо ниво на почтеност във финансовата си отчетност и ясно сме изложили финансовите си задължения много подробно“, заяви говорител на компанията преди публикуването на доклада. "Въпреки че не можем да коментираме подробно съдържанието на доклад, който не сме виждали, твърденията, които чухме, са напълно неверни и подвеждащи", допълни говорителят

Япония е изпреварила през юни Китай като най-голям чужд притежател на държавни облигации на САЩ, увеличавайки ги до близо тригодишен максимум, съобщи Министерството на финансите на САЩ, цитирано от световните агенции в петък. Това се случва на фона на търговската война между двете най-големи икономики в света. Притежаваните от Япония американски държавни облигации са се увеличили до 1.12 трилиона долара през юни спрямо 1.10 трилиона през май - най-големият обем от октомври 2016 г. Предпазливото затишие в търговската война между САЩ и Китай бе прекъснато през май, когато преговорите между двете страни се прекъснаха. През юни САЩ повишиха митата върху 200 млрд. долара китайски стоки до 25% от 10%. Въпреки, че Тръмп и китайският лидер Си Дзинпин се договориха за прекратяване на огъня в края на юни, то продължи само около месец, преди президентът на САЩ да обяви, че на 1 септември ще наложи 10% на почти всеки внос от Китай, който все още не е обложен с мита.