Над две трети от промените в българското законодателство се правят през преходни и заключителни разпоредби на други закони, показват данни на Българската стопанска камара (БСК), цитирани от председателят на УС Радосвет Радев. Според камарата това създава законодателна нестабилност, текстовете са сложни и неразбираеми, което внася несигурност в бизнес средата и икономиката. Изказването му беше в рамките на форум "За конкурентоспособна и просперираща българска икономика", който е под патронажа на президента Румен Радев и успя да събере и задържи в една зала в продължение на часове представители на правителството, по-големите бизнес организации и самия президент. Идеята на събитието беше да обсъди какви са пречките пред развитието на икономиката и привличането на инвеститори. А освен вече познатите недостатъци на бизнес средата в България като бюрокрация, липса на достатъчно работна ръка, корупция, върховенство на закона този път акцентът беше и върху нестабилната законодателна среда в страната.От БСК посочват е често срещана практика да се заобикаля съгласуването на законопроекти със социалните партньори (бизнес и синдикални организации) чрез внасяне на проекти за промени от народни представители вместо от Министерския съвет.

"Райфайзенбанк - България" отчита 25-процентен ръст на новите потребителски кредити през 2018 г. спрямо предходната. През 2018 г. средният размер на потребителските кредити, които хората са теглели, възлиза на 16 700 лв., като най-често финансирането е ползвано за ремонт (43%), рефинансиране (33%), обзавеждане и техника (17%). Средният размер на месечната вноска е 245 лв. спрямо 225 лв. през 2017 г. Според анализа на банката, през 2018 г. средният размер на ипотечния кредит е бил 118 000 лв. – ръст от 12 000 лв. спрямо 2017 г. Средната месечна вноска е 637 лв., а срокът 22 години. Средният купувач е семеен с едно дете и доход от около 2000 лв. месечно. С финансиране от банката са се купували предимно апартаменти (89%), а 11% са били за къща или вила, като делът на купените къщи и вили расте с 3 процентни пункта спрямо 2017 г.

Спорове по концесии ще могат да се решават и чрез арбитраж. Това предвиждат промени в закона, приети окончателно от депутатите. Новите текстове бяха гласувани, за да може да дойдат повече кандидати за летище София. Това е и препоръка на Световната банка, която е единият от консултантите при концесионирането на софийското летище. Арбитраж може да има обаче само за обекти с активи над 5 186 000 евро. Този праг се поставя, тъй като и общините дават обекти на концесия, а те трудно биха издържали на арбитражни дела. Друга важна промяна е солидарната отговорност на участващите в концесията фирми. В такива процедури се явяват обединения - може да са оператор на летище, финансова институция и строител. Досега те носеха равни отговорности, което отблъсквало фирмите. Вече солидарната отговорност ще зависи от размера на участието на всяка фирма.

Българският енергиен холдинг (БЕХ) планира да увеличи капитала на дъщерната си ТЕЦ "Марица изток" 2 с около 600 млн. лева, съобщи изпълнителният му директор. Целта е чрез повишаването на капитала да се "даде допълнителен живот на централата", която е натрупала задължения към БЕХ за 1 млрд. лв. и ако не бъде подкрепена, още догодина може да изпадне в несъстоятелност. За да стане то факт, е необходимо разрешение от Европейската комисия, която ще прецени дали това е държавна помощ, или не. Задълженията най-вероятно ще се преоформят, за да започне да тече нов давностен срок. Финансовият резултат на държавната въглищна ТЕЦ е положителен - отчетени са 10 млн. лв. печалба, но това е благодарение на по-високите цени на енергийната борса през този период. В края на годината държавата подкрепи централата с 324 млн. лв. като купи квоти въглеродни емисии, за да може тя да продължи да работи.

Областният управител на област Русе Галин Григоров се срещна с изпълнителния директор на „Бадер България Мениджмънт“ ЕООД Сава Чорбаджиев. По време на срещата Чорбаджиев представи пред областния управител намеренията на фирмата за изпълнението на инвестиционен проект, целящ производство на тапицерии за автомобилната индустрия. Компанията планира да стартира производството си най-късно през втората половина на 2019-та година, а очакванията са да бъдат създадени нови 140 работни места. На първо време персоналът, който ще бъде нает и обучаван ще е около 80 човека, като амбициите на фирмата са до края на годината да бъдат наети общо 500 души. През идната 2020 година се очаква общият брои служители да достигне 700 души, а след 3 до 4 години да се открие и втори завод на територията на Русе, където да се извършват дейности, свързани с разкрояването на материалите. Германската компания „Бадер“ (BADER GmbH & Co. KG) е сред топ 3 в света на компаниите за автомобилен интериор, а клиенти са й водещи автомобилни производители като BMW, Mercedes и Audi. Фирмата има заводи и в други държави като Германия, Полша и Китай.

Към края на 2018 година финансовият резултат на "Групата ЦКБ" от продължаващи дейности е нетна печалба в размер на 33.11 млн. лева. Спрямо същия период на 2017-а е отбелязан спад от 7.38 на сто. Банковата група на консолидирана основа включва "Централна кооперативна банка" АД и контролираните от нея дъщерни фирми - "Централна кооперативна банка" - Скопие (с дял от 87.35%) и управляващото дружество "ЦКБ асетс мениджмънт" ЕАД (100% от капитала). През декември ЦКБ прехвърли контрола върху АО "ИК Банк" - Казан (Република Татарстан) върху свързано лице и това дружество не участва в консолидирания отчет на "Централна кооперативна банка" АД. Балансовата стойност на активите на ЦКБ на консолидирана основа в края на декември е 5.871 млрд. лева, като през четвъртото тримесечие се увеличава с 29.109 млн. лева. Делът на паричните средства в каса и в разплащателни сметки е малко под една трета, отбелязват от банката. Размерът на предоставените кредити и аванси на клиенти леко намалява през четвъртото тримесечие до 41.90 на сто.

До 19 март 2019 г. Българският енергиен холдинг и дъщерните му дружества "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" трябва да предоставят банковата гаранция по глобата от 77 млн. евро, която им наложи Европейската комисия в края на 2018 година. Компаниите обжалваха решението, тъй като не приемат, че са злоупотребили с господстващо положение на българския газов пазар. Осигуряването на банкова гаранция по делото е по-евтиният вариант от плащането на глобата, каза изпълнителният директор на енергийния холдинг Петьо Иванов. Необходимите на “Булгартрансгаз“ пари за изграждането на българския участък на газопровода "Турски поток" е около 2,7 млрд. лева.

Гръцката верига за детски стоки и домашни потреби Jumbo е увеличила приходите и печалбата си в България за 2018 г., сочи финансовият отчет на компанията, публикуван през седмицата. Това е пета поредна година на увеличение, а резултатите за миналата са на база еднакъв брой обекти спрямо 2017 г. Jumbo разполага с девет магазина в България и планира отварянето на още един до 2020 г. Той ще се намира в София. За 2018 г. приходите на дружеството достигат 162.27 млн. лв при 145.89 млн. лв. година по-рано. Това е петата поред година, в която приходите на дружеството на българския пазар растат, отчасти и заради откриването на нови магазини, последният от които отвори през 2016 г. Данните показват, че за миналата година нетната печалба на Jumbo в България е надхвърлила 32.8 млн. лв при 29. 4 млн. лв, което е ръст от над 9%. В момента веригата Jumbo, която влезе на българския пазар през 2005 г., има девет магазина в страната. Четири от тях се намират в столицата, а в Пловдив, Русе, Бургас, Варна и Стара Загора компанията разполага с по един обект.

Подобренията във Визовата информационна система (ВИС), договорени от членовете на Европейския парламент, ще гарантират по-добър отговор от страна на ЕС на предизвикатеклствата във връзка със сигурността и миграцията. Визовата информационна система (ВИС) е база данни на ЕС, където властите в държавите членки могат да правят проверки на граждани на държави извън ЕС, които се нуждаят от виза за пътуване до Шенгенското пространство. Реформата ще позволи информационната системата да бъде надградена, за да отговори по-добре на променящите се предизвикателства по отношение на сигурността и миграцията и да подобри управлението на външните граници на ЕС. Визовата информационна система подпомага от 2011 г. визовите, граничните и миграционните власти при проверките на граждани на държави извън ЕС, които се нуждаят от виза, за да пътуват до Шенгенското пространство. Държавите членки обработват около 18 милиона молби за краткосрочни шенгенски визи годишно.

Броят на заявленията при безработица в САЩ нарасна до 4-седмичен връх, изпреварвайки прогнозите. Въпреки това като цяло пазарът на труда остава доста силен. Заявленията при безработица са нараснали с 6 хил. до 229 хил. през седмицата, приключила на 9 март, което е над консенсусната прогноза на икономистите за 225 хил., показват данните на Министерство на труда. Четириседмичната плъзгаща се средна стойност, смятана за по-добра мярка за пазара на труда заради намаляване на волатилността от седмица до седмица, се понижи до шестседмично дъно на ниво от 223,7 хил. Увеличаването на завленията през последните седмици, макар и скромно, предполага, че временното прекъсване в работата на американското правителство и забавянето на глобалния растеж могат да се отразят на икономиката. Някои анализатори дори изразяват загриженост, че повишаването на броя на заявленията може да е знак, че пазарът на труда се охлажда след няколко години на сериозно разрастване.

Две японски компании – автомобилната Toyota и технологичната SoftBank, обмислят инвестиция на стойност 1 млрд. долара в звеното за разработка на автономни автомобили на Uber, пише Reuters. Подобна инжекция би вдигнала оценката само на това звено до между 5 и 10 млрд. долара, докато Uber се подготвя да излезе на борсата по-късно през годината при възможна оценка от 100 млрд. долара. Инвестицията може да се окаже и важна финансова инжекция за звеното на Uber, което губи на компанията стотици милиони долари, но на практика не генерира приходи. Звеното отговаря за тестове на технология за автономни коли в няколко града в САЩ – технология, на която много производители на коли залагат, за да могат по-късно да се възползват от нея за собствените си автомобили. И двете японски компании са инвестирали и преди в Uber. SoftBank като част от по-голяма инвестиционна група държи около 17.5% от акциите в Uber и има свои представители в борда на директорите на компанията. Toyota инвестира 500 млн. долара в същото звено на Uber миналата година.