В края на март 2019 г. заемите от небанкови финансови институции, включително и т.нар. бързи кредити, са намалели с 325 млн. лв. - до общо 2,5 млрд. лв. В сравнение с декември 2018 г. обаче има леко увеличение - с 85,7 млн., отчитат от БНБ. От една година банковата статистика отбелязва забавяне на ръста на заемите от компании, които отпускат т.нар. „бързи кредити“. Преди това, от края на март 2016 г., в продължение на 12 поредни тримесечия - до март миналата година, кредитирането на небанковите дружества непрекъснато растеше. Най-голям дял имат заемите със срок на връщане над 5 г. - сумата им е 1,1 млрд. лв. След това са тези със срок от 1 до 5 г., чиято сума е 649,3 млн. лв. Кредитите за погасяване до 1 г. са за 535,2 млн. 81,3% от всички вземания са на домакинствата, което е малко над 2 млрд. лв. На годишна база те намаляват с 11,4%, а спрямо края на декември се повишават с 5%.

Министерството на финансите предложи на вътрешния пазар държавни ценни книжа (ДЦК) в два аукциона, които не са включени в аукционния календар. На първия търг са предложени 20-годишни ДЦК на обща стойност 200 млн. лева, като падежът е на 19 юни 2039 г., а годишната лихва е 1.5%. При втория търг емисията е на 10.6-годишни ДЦК с лихва 0.5% и падеж 21 декември 2029 г. Новината за аукционите бе съобщена от БНБ, която организира и провежда търговете. България по принцип може да си позволи да поеме нов дълг, тъй като има едно от най-ниските съотношения в ЕС спрямо БВП - 19.7% към края на април, посочват експерти. В момента размерът на държавния дълг е 11.6 млрд. евро, като 2.53 млрд. от него са вътрешен, а 9.08 млрд. евро външен. Според разчетите на Министерството на финансите в дългосрочната бюджетна програма до 2021 г. лимитът за дългово финансиране е от 800 млн. до 1 млрд. лв. годишно, което е записано и в Закона за държавния бюджет. За същия период е предвидено и усвояването на 586.7 млн. лв. по договорени държавни заеми. В стратегията за управление на дълга е записано още, че до 2021 г. България няма да емитира дългови книжа на външните пазари, а ще се финансира само чрез ДЦК на вътрешния пазар.

На 19 юни 2019 г. се проведе редовно заседание на Управителния съвет (УС) на Българската стопанска камара (БСК). Съветът прие плана си за работа през второто полугодие на 2019 г. Членовете на УС бяха запознати с резултатите от проведените срещи с изпълнителната власт и КЕВР относно цените на ел. енергията на свободния пазар. Бяха утвърдени и 12 приоритетни външни пазари, за които БСК ще подпомага своите членове - Великобритания, Швейцария, САЩ, Турция, Албания, Канада, ОАЕ, Индия, Ливан, Хонг Конг, Израел и Китай (Резерви: Норвегия, Босна и Херцеговина, Япония, Иран). За членове на БСК бяха приети четири сдружения с нестопанска цел и 11 компании, с общо над 27 000 заети лица, в т.ч.: Национална камара пожарна безопасност в строителството (НКПБС), Българска асоциация по информационни технологии (БАИТ), Сдружение „Национален борд по туризъм“ (НБТ), Сдружение „Българска груминг асоциация“, Мес Supply KFT – Унгария, „Юникомс компютри“ ЕООД, „Кепитал спорт“ ЕООД, „Ардес информационни технологии“ ЕООД, „Адвокатско дружество Савов“,„Авал ин“ АД, „Балкан техникъл сървисис“ ЕООД, „Експерт-М“ ООД, „Интернет корпорейтед нетуъркс“ ЕООД, „Фаир“ ООД, „Филип Морис България“ ЕООД.

"Дънди прешъс металс (ДПМ) Крумовград" е започнала търговско производство на златен концентрат от участъка "Ада тепе" в Източните Родопи, съобщи канадският собственик на Dundee Precious Metals (DPM). Произвежданият от компанията концентрат вече е с параметри, които позволяват той да бъде търгуван, макар че все още не е сключен договор за продажба. Минно-обогатителният комплекс край Крумовград започна да добива руда в средата на миналата година, а през март 2019 г. бяха произведени първите тестови количества концентрат. Към 8 юни компанията е започнала търговско производство, като за период от 30 дни е постигнала над 60% от проектния капацитет за преработка и извличане на метала от рудата. През този едномесечен период заводът е показал, че може да постигне близо 100% от проектния си капацитет, а през юни извличането на полезния компонент е продължило да расте над праговото ниво, съобщиха от DPM. Очаква се пълният капацитет да бъде достигнат през третото тримесечие, т.е. до края на септември.

Изпълнителният директор на „Национална електрическа компания“ ЕАД Петър Илиев е депозирал оставката си в деловодството на „Български Енергиен Холдинг” ЕАД. Мотивите за решението му не бяха оповестени. Предполага се, че причината е скандалът, който предизвика първоначално обявеният от НЕК търг за продажба на значителните 98 МВт електроенергия, който впоследствие бе спрян и разделен на два по-малки. Междувременно, от преглед на страницата на БНЕБ става ясно, че двата търга, които трябваше да се проведат са отменени.

„Доверие-Инвест“ ЕАД, дъщерно на „Доверие-обединен холдинг“ АД, е придобило още 13,73% от акциите на Moldindconbank S.A. в резултат на задължително търгово предложение, след като по-рано придоби 63,89% от молдовската банка. Платената сума е 240,74 леи на акция или общо 164,26 млн. леи. Това са 15,75 млн. лв. по курса от 10,42 молдовски леи за 1 български лев. Така общият дял на „Доверие-Инвест“ ЕАД достига 77,62% в молдовската банка. През март тази година първите 63,89% бяха придобити за 77 млн. лв. “B.C. Moldindconbank S.A. е една от водещите банкови институции на молдовския пазар. Към 31 декември 2018 г. активите на банката са в приблизителен размер 1 667 590 000 лв.“. Основен акционер в „Доверие-обединен холдинг“ АД е „Софарма“ с дял от 33,31% към 31 март 2019 г. Покупката на молдовската банка е финансирана със задължение към „Софарма“ АД за 67,9 млн. лв. при лихва 3% и друго за 17,9 млн. лв. при лихва 3,5%.

Активите на Първа инвестиционна банка достигат 9.587 млрд. лв. в края на 2018 г., като нарастват с 666 млн. лв. или 7.46%. Основен принос за увеличението на активите през годината имат кредитите и авансите. Отпуснатите кредити от банката към фирмите се увеличават за изминалата година с 11%. През 2018 г. кредитите към малки и средни предприятия нарастват с 16,7%. Брутният портфейл от кредити на физически лица се увеличава с 12%. При ипотечни кредити ръстът е с 18,3% за изминалата година, а потребителското кредитиране бележи ръст от 19,9%. Същевременно банката остава една от най-предпочитаните от населението за спестяване. Възвръщаемостта на капитала (след данъци) е 19,24%. Нетната печалба за 2018 г. се увеличава с 85,9% като достига до 171.5 млн. лв. На проведеното общо събрание акционерите ѝ са гласували тя да не бъде изплащана като дивидент, както и да не бъдат извършвани други отчисления от печалбата на банката с цел включването й в базовия собствен капитал от първи ред.

Индексът на потребителските цени (ИПЦ) във Великобритания нарасна с 2% на годишна база през май 2019 г. спрямо 2.1% през април 2019 г., съобщава ONS. Данните означават, че понастоящем инфлацията отговаря точно на целевите 2% от Bank of England, а данните идват само ден преди срещата на банката през юни. "Добри новини за Bank of England и потребителите, тъй като инфлацията на потребителските цени намалява до 2% през май от 2.1% през април," заяви Хауърд Арчър, главен икономически съветник на EY ITEM Club. Въздействието върху паунда от данните е незначително, тъй като пазарите очакваха 2%. Но докато пазарните очаквания бяха изпълнени, други данни предполагат, че инфлационният натиск нараства. Основният CPI - който взима под внимание променливи като гориво и следователно дава по-добро разчитане на истинския базов ценови натиск - е 1.7%, изпреварвайки очакванията за 1.6%. CPIH, мярка за инфлацията, която включва разходите за жилища, е 2%, което надминава очакванията на анализаторите за 1.9%.

Добивът на шистов петрол в най-големите региони на САЩ за добив на нефт и газ през юли ще се увеличи със 70 хил. барела на ден в сравнение с юни – до 8,52 млн. барела на ден, или с 0,8 %, прогнозира отделът за енергийна информация към министерство на енергетиката на страната (ЕIA). Най-голямо увеличение на добива през месец юли се очаква от находището Permian – с 55 хил. барела, до 4,226 млн. барела на ден. Освен това, според EIA, на другото голямо находище Bakken ръстът ще е с 11 хил. барела – до 1,439 млн., на Niobara – с 10 хил. до 730 хил. барела на ден, а на Apalachia добивът ще нарасне с 4 хил. барела до 138 хил. барела на ден. На Haynesville, според EIA нивото на добив няма да се промени и ще остане на ниво от 43 хил. барела на ден. Понижение се очаква при добива от находището на Anadarko – със 7 хил. до 554 хил. барела и на Eagle Ford – с 3 хил. до 1,39 млн. барела на ден.

Американският технологичен гигант Apple Inc. обмисля да премести приблизително между 15% и 30% от своето производство от Китай в посока Югоизточна Азия или Мексико. Според информацията компанията е поискала от своите доставчици да анализират разходите за пренасочване на производствените мощности, докато те се подготвят за големи промени във веригите на доставки. "Със или без последния кръг от митнически тарифи за китайски стоки на стойност 300 млрд. долара, Apple Inc. следва голямата тенденция за диверсифициране на производството". Така той потвърди, че независимо от резултата от настоящия търговски спор между Вашингтон и Пекин, Apple Inc. ще следва по-широката тенденция на прехвърляне на производство от втората по големина икономика в света. Това едва ли е изненадващо с оглед на факта, че Apple Inc. е едно от най-забележителните технологични имена, засегнато от продължаващия търговски спор между САЩ и Китай.