Остров Ибиша

През 1971 г., в Рамсар, Иран, е подписана конвенцията за защита на влажните зони от международно значение. България е осмата страна, подписала конвенцията. Остров Ибиша е включен в списъка от 2002 г., с настояща площ 372 ха. Островът е покрит с дървесна растителност, намира се на река Дунав, източно от град Лом. По-голямата част от острова е обрасла с характерните за дунавските острови заливни гори от черна елша /Alnus glutinosa/, бяла /Salix alba/ и крехка /Salix fragilis/ върба, бяла топола /Populus alba/ и черна топола /Populus nigra/. Международната значимост на остров Ибиша се определя от наличието на най-голямата у нас смесена чаплово-корморанова колония. Около 9% от територията е поставена под строга защита като резерват от 1984 г. През 1997 г. територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място.