През първото тримесечие на 2019 г. общият брой на заетите лица на възраст 15 и повече навършени години е 3147.8 хил., съобщава НСИ. От тях 1681.4 хил. са мъже и 1466.4 хил. - жени. Относителният дял на заетите лица от населението на възраст 15 и повече навършени години е 52.7 на сто, като при мъжете този дял е 58.7 на сто, а при жените - 47.2 на сто. През първото тримесечие на 2019 г. броят на безработните лица е 165.3 хил., от които 95.0 хил. (57.5 на сто) са мъже и 70.3 хил. (42.5 на сто) - жени. Коефициентът на безработица е 5.0 на сто и в сравнение с първото тримесечие на 2018 г. намалява с 0.7 процентни пункта. Коефициентът на безработица за мъжете е 5.3 на сто, а за жените - 4.6 на сто. През първото тримесечие на 2019 г. общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица нарастват с 12.9 на сто спрямо първото тримесечие на 2018 година.

България е загубила 7.2 млн. евро от програма "Морско дело и рибарство", която се финансира от еврофондовете, съобщи министърът на земеделието Десислава Танева. Рибарската програма бе първата със загуби и през миналия програмен период. И в двата случая като причина са посочени мудната работа на държавната администрация и липсата на капацитет. Загубените средства са над една трета от бюджета за 2015 г. по програмата. По план е трябвало да бъдат усвоени 22.8 млн. евро. Няма официални данни колко от тях са били оползотворени. Към септември 2018 г. сумата е била под 1 млн.евро, а към момента е около 11 млн. евро.

Депутатите приеха на първо четене промени в Закона за концесиите, които се отнасят изключително за плажовете. Тези концесии няма да се провеждат по общия законов ред, а ще се правят от Министерството на туризма по отделни правила. За целта се създават три нови глави в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. В България 237 плажа се отдават на концесия и наем. Връщането на плажовете под контрола на министерството идва само година и половина след като те бяха извадени от него и прехвърлени към общия ред за концесиониране.

Българският пивовар "Загорка", част от холандската Heineken International, съобщи, че нетната му печалба е достигнала 23.1 милиона лева през 2018 г. спрямо 22.5 милиона лева за предходната година. За съответния период приходите от продажби на компанията намаляват до 140.6 млн. лв. от 150.5 млн. лв. през 2017 г. По обем продажбите на компанията са нараснали с 0.2% до 1.495 млн. хектолитра. Българският пазар на бира през 2018 г. се е свил с 1% според информация на британската статистическа компания Nielsen. През настоящата година "Загорка" очаква да няма промени в този сегмент спрямо стойностите от миналата година. Разходите на компанията за суровини са нараснали от 58.7 млн. лв. през 2017 г. до 60.3 млн. лв. през изминалата година. Разходите за услуги са намалели до 30.6 млн. лв. спрямо 40.5 млн. лв., а тези за персонал остават непроменени през предходните две години и са в размер на 15.5 млн. лева. Активите на "Загорка" са се увеличили до 104.1 млн. лв. в края на 2018 г. спрямо 101 млн. лв. година по-рано. До края на настоящата година компанията възнамерява да продължи с инвестирането в нови хладилни витрини, системи за наливна бира и поддръжка и модернизация на производствената база в Стара Загора.

Летищата във Варна и Бургас отчитат сериозен спад както на приетите редовни и чартърни полети, така и на преминалите през тях пътници. Oт началото на годината до юли полетите на летище Бургас са намалели със 16%, а пътниците - с 15%. Във Варна отчитат спад от 17% при полетите и 11% спад на превозените пътници. В Бургас са приети 4 962 полета спрямо 5 901 за същия период на миналата година. Пристигнали са 722 063 пътници, докато миналата година са били 849 017. Във Варна са пристигнали общо 5 104 самолета с 694 947 пътници. През миналата година полетите са били 6 133 със 782 112 пътници. По обобщените данни общо за двете летища спадът на трафика е със 17%, а пътниците са намалели с 13%. Спадът се дължи основно на по-малкия брой туристи от Германия и от Русия. По-малко ще са и пътниците от Полша. Това намаление се компенсира с по-голям интерес на туристи от Великобритания. Увеличение има и на пътниците от Австрия и Турция. Повече туристи ще има и от Израел, заявяват от двете морски летища.

Английският върховен съд отхвърли опита на офшорни компании да оспорят собствеността на Vivacom, най-големия български телеком. Жалбата от LIC Telecommunications SARL, Люксембург и Empreno Ventures Limited, Британски Вирджински острови целеше да оспори сделката, с която Vivacom бе продадена на сегашните собственици чрез търг, след като предишните собствениците нарушиха условията на заема си. След множество загубени съдебни дела в Люксембург и България ищците се обърнаха към английския съд, твърдейки, че продажбата е незаконна, подценена и следва да се преразгледа. След шест дни изслушвания английският съдия Моулдър отхвърли изцяло и последните подадени искове.

Българският производител на лекарства за ветеринарната и хуманната медицина „Хювефарма“ е придобил две нови фабрики във Франция (Qualian и Laboratoire Meriel) и една в Италия (Qualian Italy). В края на миналата година неконсолидираната печалба на „Хювефарма“ е достигнала 118.6 млн. лв., а реализираните продажби са на стойност 528.5 млн. лв., при 490.3 млн. лв. година по-рано, сочат данните от отчета. Активите на „Хювефарма“ се увеличават до 833.7 млн. лв. в края на 2018 г., а година по-рано размерът им е бил 695.6 млн. лв. след увеличение на вземанията от свързани лица. Административните разходи нарастват от 36.5 на 39 млн. лв. Разходите, свързани с производствената дейност, нарастват до 308,4 млн. лв. от 281,5 млн. лв. през 2017 г., а разходите за продажби и дистрибуция нарастват до 41.7 млн. лв. при 39.2 млн. лв. година по-рано. Компанията разработва както продукти за здравето на хората, така и на животните. „Хювефарма“ има представителства и дъщерни дружества в България, Белгия, Полша, Китай, Тайван, Тайланд, САЩ, Русия, Индия, Бразилия и Турция.

От началото на 2019 година до сега през терминалите на „Пристанище Варна „ЕАД са изнесени над 655 хиляди тона зърнени товари. Повечето от тях-близо 450 хиляди тона са обработени на пристанище Варна –Изток. От пристанището отчитат минимален спад на износа, който се обяснява със състоянието на международните борси и с изчакване на по-добри цени. Държавното пристанище е внедрило нова технология за обработка на зърнени товари. На терминал Варна–Запад вече функционира специална машина, която осигурява пълнене на контейнери с насипни товари. Изграденото съоръжение няма еквивалент в друго българско пристанище. Инвестицията възлиза на 220 хил. лева. С придобиването на съоръжението, пристанището предоставя изцяло нов вид услуга за контейнеризация на насипни товари. Системата позволява разтоварване на насипни товари от тежкотоварни автомобили и от тях в 20-футови контейнери.

Британският регулатор по конкуренцията предприе действия да спре временно инвестицията на Amazon в компанията за онлайн поръчки на храна Deliveroo, като връчи заповед на двете компании. Amazon поведе кръга по набирането на капитал в размер на 575 млн. долара от Deliveroo през май, като се изправи срещу Uber Eats в глобалната надпревара за доминация на доставките на храни. Първоначалната заповед на Органа по конкуренцията и пазарите се връчва, когато регулаторът има някакви притеснения за дадена сделка. Документът пречи на компаниите да продължат със сливането си, докато самият регулатор не реши дали е необходимо стартирането на формално разследване. Регулаторът използва този инструмент, ако подозира, че се налице договорености, които биха могли да са проблемни. Deliveroo заяви, че двете компании работят в тясно сътрудничество с регулаторите, за да получат тяхното одобрение. Възможно е компанията да посочи, че този кръг на финансиране ще позволи на една от най-бързо развиващите се технологични компании в Европа ще се разшири в нови области, засилвайки конкуренцията и насърчавайки ресторантьорския сектор.

Търговският дефицит на Съединените щати се е увеличил с 8.4 процента от 51 милиарда долара през април до 55 милиарда долара през май, а икономическият растеж на страната се е забавил. Това показват данни, разпространени от министерството на търговията. Американският износ през май е нараснал с 2 процента до 210.6 милиарда долара, а вносът е нараснал с 3.3 процента до 266.2 милиарда долара на месечна база. Последните данни показват също, че възможностите за нови работни места, осигурени от частни работодатели са по-ниски от очакваните. През май новите поръчки в производствения сектор продължават да спадат. Данните за жилищното строителството, търговските инвестиции и потреблението са индикатор, че икономическият растеж на САЩ намалява през второто тримесечие на годината. Анализатори смятат, че заплахата за налагане на допълнителни мита върху вносни стоки влияе негативно върху растежа.

Индия обяви, че трябва да инвестира 330 млрд. долара през следващите 10 години, за да реализира своите амбиции в областта на електроенергията от възобновяеми източници, но и че въглищата ще останат в основата на нейния енергиен сектор. Хищната за електроенергия страна иска до 2030 г. да увеличи своя капацитет от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) до 500 гигавата или 40% от общото ѝ потребление. В момента ВЕИ съставляват 22% от общия енергиен капацитет на Индия, който в момента е около 357 гигавата. „Допълнителните инвестиции във възобновяеми източници до 2022 г. биха били около 80 млрд. долара при сегашните цени и за периода 2023-2030 г. ще са необходими инвестиции за около 250 млрд. долара”, гласи икономическо проучване, съставено от индийското правителство и представено пред парламента. До 2022 г. страната иска да има енергиен капацитет от ВЕИ в размер на 175 гигавата. Инвестиционните прогнози отразяват силата на финансовите предизвикателства, пред които е изправен един от най-важните в света развиващи се пазари на ВЕИ, като правителствените данни сочат, че забавянето в ръста на частните и капиталови инвестиции през годината е спряло през март.