Над 40 милиона лева общо са спестили парламентарно представените партии, според отчетите им пред Сметната палата за 2018 г. Най-богата е ГЕРБ, следвана от БСП. По закон хазната плаща всяка година на партиите в Народното събрание по 11 лева за всеки получен глас на изборите. ГЕРБ е имала по сметките си 23.3 млн. лв. в края на 2018 година. През 2017 г. партията е разполагала със 17.2 млн. лв., тоест за година тя е прибавила към авоарите си 5 млн. лв. Партийните приходи на управляващите са около 15 млн. лв., колкото е държавната субсидия, а разходите са към 9.5 млн. лв. Приходите от членски внос са 161 000 лв. От лихви по банкови влогове в партийната каса през миналата година са постъпили около 3000 лв. Само 165 000 лв. са отишли за дарения. Наличността в сметката на БСП към края на 2018 г. е била 6.5 млн. лв., което е с близо 2 млн. лв. повече в сравнение с предходната година. Приходите на соцпартията за миналата година са малко над 13 млн. лв., от които държавната субсидия е около 12 млн. лв., а членският внос - 938 000 лв. Получените дарения са за 327 000 лв.

Девет са пенсионните компании в България, които управляват над 13.7 млрд. лв. в трите вида пенсионни продукти - универсални, професионални и доброволни фондове, съобщиха от Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване. Доходността на УПФ регистрира само 0.96% среднопретеглена доходност на годишна база за 24-месечен период назад както е нормативно определено да се отчита. Средната доходност е над 2% и се покачва като следва покачването на цените на финансовите инструменти на международните капиталови пазари. От началото на съществуване на втория стълб 2002-2004 г., номиналната доходност е постоянна и положителна, като варира между 5,00% - 5,50 процента.

Концесии за проучване на залежи и добив на подземни богатства ще се дават само на фирми със стабилни финансови и технически възможности, като един от начините за доказването ще е 5-годишна банкова гаранция. Това предвиждат предложените за обществено обсъждане промени изменение и допълнение на Закона за подземните богатства. Изисква се финансовите възможности на кандидата да осигуряват наличието на ресурс, необходим за извършването на дейностите по концесията за не по-малко от 5 години от влизането в сила на договора за концесия. Техническите възможности на кандидата трябва да осигуряват наличието на активи, необходими за изпълнение на дейностите по разрешението или концесията. Освен това се изисква икато брой и с квалификация и опит в областта на геологията и/или минното дело, за да се осигури качествено изпълнение на дейностите.

Две производствени сгради и склад, построени от немската компания Leoni, вече са готови и функционират в Плевен. Трета, също производствена сграда, ще отвори врати през месец май, а през септември 2019 г. се очаква да бъде завършено и административно здание на фирмата. Вече са назначени над 300 работници, като продължава и набирането на персонал и обучението му. От началото на тази година предприятието работи пробно, а отзивите след две посещения на основния му клиент - Mercedes, относно качеството, са много добри. От компанията съобщиха, че през октомври 2020 г. реално ще стартира изцяло производството на Leoni в Плевен. Намеренията са през 2023 г. то да достигне пълния си капацитет, или 7000 кабелни комплекта на ден - по 3500 за двигатели и още толкова за купета. За компанията Leoni работя над 90 хил. работници в предприятия й в 33 държави в различни точки по света.

Компанията "Мегатрон" отвори новия си търговско-сервизен комплекс край Бургас, разположен в Технологичния парк на гр. Българово. Центърът, в който са инвестирани 2,5 млн. лв., включва шоурум, офиси, конферентна зала, голям склад за части и сервизно помещение за извъшрване на ремонти. Базата е разположена върху парцел от 15 000 кв.м. и 2000 кв.м. разгъната площ. Това е 11-то представителство на „Мегатрон“ в България. В него работят още 15 служители, които скоро ще станат 25. Компанията разполага с над 220 служители в цялата страна. Фирмата е официален представител в България и обслужва собствениците на машини от световни производители, като John Deere, KUHN, Doosan Infracore Construction Equipment, Bobcat.

Най-голямото дружество със специална инвестиционна цел в България „Адванс Терафонд“ АДСИЦ е закупило 1320 дка земеделска земя през март на средна цена от 1020 лв. В сравнение с предходния месец закупената земеделска земя през март е по-евтина с 60 лв. на дка. Към края на март 2019 г. Адванс Терафонд АДСИЦ притежава 231 004 дка (включени са и продадените земи на разсрочено плащане, докато са собственост на дружеството) земеделска земя и 133 дка градска земя. През миналия месец дружеството не е извършвало продажби на земеделски земи. Очакваните приходи за стопанската 2018-2019 г. са 6,46 млн. лв., от които авансово са събрани 48%. За стопанската 2017-2018 г. са събрани 83,4% от дължимите вземания, a за 2016-2017 г. - 99,6%.

Руският производител на ядрено гориво ТВЕЛ е готов да играе на търг за доставки за АЕЦ "Козлодуй", въпреки че има дългосрочен договор, заяви старшият вицепрезидент за търговията и международния бизнес на компанията Олег Григориев. "Ако европейската комисия изисква търг, ние се готови да участваме", каза още Григориев. Договорът на руската компания с АЕЦ "Козлодуй" е дългосрочен, но в него има опции - ТВЕЛ може да продължи доставките, а може и да се яви на търг, зависело от решението на централата. Kогато работи в чужбина, ТВЕЛ се съобразява с правилата на държавата. През 2020 г. ще започне зареждането с новия тип гориво на ТВЕЛ и на пети блок на "Козлодуй". В шести реактор половината от касетите вече са от новия тип. Президентката на ТВЕЛ Никипелова заяви, че през ноември 2016 г.е било първото зареждане с новото гориво на VI блок и вдигане на мощността му със 104%.

Ръководството на ЧЕЗ е взело решение да преговаря само с финансова група "Еврохолд" за продажбата на активите си в България, съобщи чешкото издание "Лидове новини". Това означава, че индийската енергийна компания "Индия Пауър" излиза от преговорите. Преди дни чешката компания прекрати и договора си с "Инерком", след като компанията на Гинка Въбракова не получи разрешение от КЗК за придобиване на активите на ЧЕЗ в България. От статията в "Лидове новини" не става ясно каква е офертата на българската финансова група "Еврохолд", но според източници на вестника, тя била по-добра от тази на "Индия Пауър". Сумата, предложена от "Инерком", беше 355 млн. евро.

Доверието на инвеститорите в икономиката на Германия през април неочаквано силно нараства - индексът достига ниво 3,1 пункта от минус 3,6 пункта през март. Това отчита анализа на Центъра за европейски икономически изследвания (ZEW). Анкетираните от Reuters експерти очакваха ръст на индикатора само до 0,8 пункта. В същото време индексът на текущите икономически условия в Германия през този месец спада до 5,5 пункта от 11,1 пункта в март. От своя страна анализаторите прогнозираха понижение на индикатора до 8 пунктов. Като цяло индексът на текущите условия в еврозоната през април се понижава до минус 13,2 пункта от минус 6,6 пункта за предишния месец. Показателят за икономическите очаквания в еврозоната се покачва до 4,5 пункта от минус 2,5 пункта месец по-рано.

Войната между Apple и Qualcomm се изостря. В рамките на съдебното дело между двете компании, което започна в понеделник Apple и нейни партньори - Foxconn, Pegatron, Wistron и Compal, които се присъединиха към иска, поискаха от разработчика на чипове рекордно висока компенсация от 30 милиарда долара. Пред съд в Сан Диего, Калифорния, Apple обвинява Qualcomm за нелоялни практики в начина, по който е наложил на производителя на iPhone да използва патентите й. Qualcomm отрича обвиненията и от своя страна иска от Apple не по-малко от 7 млрд. долара във вид на обратни плащания, в допълнение към компенсация за милиардни загуби. Спорът е основно по два въпроса. Политиката на Qualcomm за налагане на патентни такси, изчислени като процент от цената на дребно на устройствата, в които се използват нейни технологии. Apple твърди, че това е несправедливо, тъй като Qualcomm се възползва от всички функции на iPhone, които позволяват на компанията да постига четирифрени цени за някои модели.

Индия e намалила търговския си дефицит с Китай най-много за повече от десетилетие, тъй като е повишила износа на фона на търговската война в САЩ и Китай, според източници, запознати с данните, информира Bloomberg. Износът на Южна Азия за Китай е скочил с 31% на годишна база до 17 млрд. долара през финансовата година, приключила на 31 март, намалявайки по този намин двустранния търговски дефицит с 10 млрд. долара до 53 млрд. долара. Нарастването на износа се дължи главно на по-голямото търсене на морски продукти, грозде, суров памук и пластмасови суровини: предмети, които бяха жертви в търговската война на президента Доналд Тръмп с Пекин. Това е втората поредна година, когато доставките на Индия за Китай са нараснали с повече от 30%. Ню Делхи също използва възможността да настоява за по-голямо сътрудничество с Китай в областта на търговията, използвайки преговорите за подкрепено от Пекин 16-членно регионално икономическо партньорство (Regional Comprehensive Economic Partnership - RCEP), като лост.