През второто тримесечие на 2019 г. ръстът на сключените имотни сделки е едва 0,4% на годишна база, според данни на Агенцията по вписванията. През месеците от април до юни броят на вписаните сделки е 52 503 за цялата страна. За цялото първо полугодие има дори спад от 1,2% в сравнение с първото полугодие на 2018 г. Броят на вписаните законни ипотеки е 21 311 за цялата страна за първото полугодие. Те намаляват с 34,4% в сравнение със същия период на предната година, но трябва да се има предвид, че има и голяма част заличени ипотеки поради изтичане на задължението. В големите градове, където повечето имотни сделки са за жилища, има лек ръст на сделките през второто тримесечие. В столицата например той е 7,7% на годишна база, а в Бургас - 7,8%. Във Варна е 0,8%, а в Пловдив има дори спад на сделките от 8,5%.

Ръст от близо 25% е регистрирал българският износ за Република Корея от началото на 2019 година до месец май спрямо същия период на миналата година. Тенденцията на нарастване на двустранната търговия продължава и през 2019 г., като за периода януари-май 2019 г. тя расте с над 5% до 178 млн. лв., съобщи заместник-министърът на икономиката Борисов Борисов. Eдно от важните направления на сътрудничество с Република Корея е развитието на двустранния стокообмен. Kорейски инвестиции в България, които за периода от 1996 до 2018 г. възлизат на над 210 млн. евро.

Френско-германският консорциум "Соф Кънект", с водещ партньор парижкия фонд "Меридиам Ийстърн Юръп Инвестмънтс САС" и с участието на оператора "Флугхафен Мюнхен", е предпочетен за концесионер на летище София, обяви министърът на транспорта Росен Желязков. До финалната фаза в процедурата за избор на концесионер на столичното летище достигнаха петима кандидати. "Соф Кънект" изненадващо е класиран на първо място с 86.12 точки от общо 100. На второ място е класиран консорциум „Еърпортс Де Пари“ ЕС. ЕЙ и „ТАВ Хавалиманларъ Холдинг“ А. Ш. с водещ член „Еърпортс Де Пари“ ЕС с 80.31 точки. На трето място е "Фрапорт България" с 80.19 точки. Макар предложението на френско-германския консорциум да се очертаваше на трето място като чист размер на предложеното концесионно възнаграждение за държавата, като дял от бъдещите приходи то беше на второ място и офертата му е получила най-високата оценка. Фондът "Меридиам" е базиран в Париж и инвестира в инфраструктурни проекти в Европа, Северна Америка и Африка, а "Флугхафен Мюнхен" управлява летището в Мюнхен. Те предложиха годишно концесионно възнаграждение от 24.54 млн. евро, или 32% от размера на общите приходи от всички дейности за текущата година.

Министърът на икономиката Емил Караниколов връчи пет сертификата за инвестиции. Стойността на проектите е над 42 млн. лв., като те ще разкрият 168 нови работни места. Четири сертификата са за инвестиция клас „А“. Такива получиха „Лим текникс” ООД, „Зора логистик ММС” ООД, „Сиентиа” АД, „АИКО“ ЕООД. Сертификат за инвестиция клас „Б“ получи „ИТТ Австрия Производство“ ЕООД. Три от проектите ще бъдат осъществени в Индустриална зона Божурище, един в Габрово и един в Индустриалната зона в Телиш. Само от началото на 2019 г. до момента са издадени сертификати на 21 проекта, на обща стойност близо 300 млн. лв., които ще разкрият 2280 нови работни места. Те са предимно в секторите производство, аутомотив, ИТ, складиране и съхранение на товари и др.

А1 продължава да бележи ръст във финансовите си показатели и през второто тримесечие на 2019 г. Приходите от мобилни и фиксирани услуги се увеличават със 7,5% до 93,4 млн. евро спрямо същия период за 2018 г., а общите приходи растат с 4% и достигат 115,4 млн. евро. Печалбата преди данъци, такси, лихви и амортизация (EBITDA) възлиза на 45,1 млн. евро, регистрирайки ръст от 9,3% на годишна база. Ръстът на приходите от услуги се дължи основно на фиксирания бизнес, който расте с 14,4% до 28,9 млн. евро. Основните причини за това са големият брой ICT проекти за бизнес клиенти, откриването на нов високотехнологичен дейта център на A1 в София и реализираните IoT проекти в български общини и големи компании.

Kомпанията „Захарни заводи“ – Горна Оряховица, става енергийно независима. Комбинатът работи в момента по изграждането на собствена соларна електроцентрала, която ще осигурява по 1000 киловата еленергия от слънцето. Проектът за собствена фотоволтаична централа в момента се съгласува с Община Горна Оряховица и РИОСВ – Велико Търново. Дружеството планира разполагането на 3564 монокристални фотоволтаични модула с обща мощност от 997,92 kWp, които ще бъдат монтирани върху статични конструкции на покривите на сградите. На първия етап ще се монтират панели с мощност от 320 киловата на час на територията на завода върху площ от почти 50 дка. Планирани са още три етапа за изграждане на модули, включително и върху покривите на производствените и административни сгради. Добиваният от слънцето ток ще се използва изцяло за собствени нужди на компанията, като проектът дава възможност и за продажба на излишните количества. Комбинатът притежава и собствена топлоелектрическа централа.

Дружеството "Варнафарма", управлявано от Светлана Марешка, съпруга на лидера на партия "Воля" е получило разрешение от общинската администрация във Варна да превърне два от етажите на Пощенската палата в града в хотел. Сградите на БТК във Варна бяха придобити от "Варнафарма" през 2010 г., като сред тях е и тази на кръстовището на булевардите "Владислав Варненчик" и "Съборни", където и в момента се намира Централната поща. При покупката Веселин Марешки обяви, че тя е на стойност 20 млн. лв. В същата сделка компанията, управлявана от съпругата на Марешки, придоби и бизнес център на стойност 16 млн. лв. в непосредствена близост до пощата. След продажбата БТК запази само големия многофункционален салон на първия етаж на старата сграда и взе под наем от "Варнафарма" още няколко съседни помещения с отделен вход. Веднага след сделката Марешки обяви, че възнамерява да превърне част от нея в медицински център, но тази идея така и не беше реализирана. В момента Веселин Марешки формално няма собственост във "Варнафарма". Дяловете в компанията са поделени между 75-годишната му майка Веска Марешка и акционерното дружество "Марешки холд". Сградата на варненската Централна поща е паметник на културата.

Адванс Терафонд АДСИЦ продължава с продажбите, като през юни са договорени 343 дка по договор на разсрочено плащане и при цена от 1 650 лв. на декар. През май бяха продадени директно 2 130 дка при средна цена 1 350 лв. на декар. Така общите продажби вече са за 2 473 дка. Това е повече от договорените и/или директно продадените 637 дка през 2018 г. Адванс Терафонд АДСИЦ съобщава за продадени предсрочно 483 дка по договори на разсрочено плащане от предходни години. През цялата 2018 г. беше финализирана продажбата на 573 дка по договори от предходни години. Важни са новите договори за продажби, директно или на разсрочено плащане, защото предсрочното финализиране на вече договорени продажби на разсрочено плащане от една страна е стара продажба, а от друга - „Адванс Терафонд“ АДСИЦ пропуска плащания по тези договори. От трета страна фондът ще може да купи земя с постъпилите пари и да реализира доходност, може би по-висока от лихвата, калкулирана в договорите на разсрочено плащане.

Великобритания е изправена пред най-значителния риск от рецесия от финансовата криза насам заради несигурността около Брекзит и забавянето на глобалната икономика. За това предупреждават от британския тинк-танк Rеsоlutіоn Fоundаtіоn в свое изследване. Експертите настояват за предприемането на спешни мерки за ограничаването на евентуален икономически спад. Индикаторът, оценяващ риска от рецесия, който използват от фондацията, е достигнал най-високото си ниво от 2007 година насам, съобщава СNВС. Грубо казано около веднъж на десетилетие Великобритания влиза в техническа рецесия, при която икономиката се свива за две поредни тримесечия. Експертите предупреждават, че на фона на комбинацията от състоянието на глобалната търговия и вътрешният политически натиск масовите загуби на работни места и социално-икономическите проблеми ще бъдат трудно избегнати при нов спад.

SumUр Іnс. - 6-годишен стартъп за електронни плащания - получи заем в размер на 371 милиона щатски долара (330 милиона евро) от Ваіn Саріtаl Сrеdіt, Gоldmаn Sасhs Рrіvаtе Саріtаl и други. Заемът има за цел да стимулира разширяването на дейността на компанията. SumUр е базирана в Лондон. Плановете на компанията са да засили клиентската си мрежа на 31 пазара, както и да развива своята гама от продукти. Възможно е и стартъпът да придобие друга компания, пише Вlооmbеrg, позовавайки се на съобщение на компанията. Дейността на SumUр - изработва четци за кредитни карти, помагащи на големи и малки фирми да получават плащания по-бързо както на каса, така и онлайн. Компанията също така работи за подобряването на безконтактните плащания. Фирмата има повече от 1.5 милиона активни потребители. Техен клиент е и DНL Wоrldwіdе Ехрrеss. Според статистика на стартъпа всеки ден услугите на компанията започват да използват повече от 4 000 нови предприятия.

Във вторник вицепрезидентът на Gооglе по въпросите на публичната политика Бхатия, заяви пред членовете на съдебната власт на Сената, че много критикувания проект Drаgоnflу на компанията - търсачка за китайския пазар - е бил прекратен и служителите, които работят по него са преразпределени. Изпълнителният директор на Gооglе също потвърди, че не работят по цензурираната търсачка за Китай, предаде Вusіnеss Іnsіdеr. Съобщението дойде два дни след като технологичният милиардер Питър Тийл заяви, че Gооglе е бил "привидно предателски" за решението си да работи с китайските военни, вместо с американските. В продължение на месеци технологичният гигант не даваше ясни отговори на въпросите свързани със статуса на цензурираната търсачка за Китай, но на заседанието на Сената във вторник, Каран Бхатия изясни ситуацията. Провъзгласяването идва след повече от 6 месеца откакто изпълнителният директор на Gооglе Сундар Пичай заяви пред Конгреса, че "няма никакви планове за стартиране на услуга за търсене в Китай", но възможности за работа с Китай не са изключени. През юни Пичай каза пред СNN, че компанията няма планове да стартира търсачка в Китай, но все пак беше искан по-категоричен отговор за плановете на технологичния гигант от законодателите, акционерите и групите за защита на правата на човека.